РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 14833
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от К.К.Л. срещу „Д.з.“ ЕАД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховане. Ищецът твърди, че на 16.06.2019 г. на
пътПП І-3 при км. 157,025 м. е настъпило ПТП, при което починала майка му Р.Г.Л..
Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водач на лек автомобил Рено Меган с рег.
№ *******, като майка му пътувала на предна дясна седалка. Поддържа, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. Поддържа, че е бил изключително
близък със своята майка, като загубата й му причинила неимуществени вреди,
които оценява на 180000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 180000 лева, ведно със законната лихва от датата на застрахователното
събитие – 15.06.2019 г. до окончателното плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът „Д.з.“ ЕАД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП.
Поддържа, че водачът на лек автомобил Рено Меган не е виновен за настъпване на
ПТП. Поддържа, че е налице независимо съизвършителство с водач на лек автомобил
Опел Астра с рег. № *******, който се движел с превишена скорост. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че починалата
е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва размера на претендираното
обезщетение. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
С Определение от 28.01.2020 г. като трето лице
– помагач на страната на ответника е конституирано З. „Б.И.“ АД, което не
заявява становището си по предявения иск.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Г.Г. и П.М.И. е изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Установява се, че на 15.06.2019 г. около 12.20 часа на път I-3 км. 157 +025 е
настъпило ПТП, при което челно са се ударили лек автомобил Рено Меган с рег. № *******и
лек автомобил Опел Астра с рег. № ОВ 1972 АХ. Установява се, че лек автомобил
Рено Меган се движел в посока гр. Русе, като от полагащата му се дясна лента се
насочил към насрещната пътна лента. В този момент в насрещната пътна лента се
движел лек автомобил Опел Астра с рег. № *******в посока гр. София. Лек
автомобил Рено Меган се намирал на 60 метра от мястото на удара, като се движел
със скорост от 98,9 км.ч а лек автомобил Опел Астра на около 32 метра – със
скорост от 52,7 км.ч. Когато разстоянието между двата автомобила било 72 метра, предната лява ъглова част на Рено
Меган е пресякло осевата линия. Така движейки се един към друг, двете МПС в
определен момента са достигнали до мястото на удара. Получил се челен удар. В
първата фаза на удара между двата автомобила, предната част на Рено Меган е
контактувала с предната част на Опел Астра, като са се получили еластични и
пластични деформации в контактуващите повърхности и части. С нарастване на
силата на удара и съответно и загубата на енергия се е увеличила, като
възникналите тангеционални ударни сили са отделили двете МПС. Втората фаза
съдържала транслационно – ротационно движение на двете МПС, като в процеса на
това движение от двата автомобила се отделили части. След удара двете МПС са
изминали различен път преди да се установят в покой. С установяването им в
покой, ПТП е приключило. Вещото лице,
въз основа на събраните по делото доказателства, дава заключение, че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието при нормална видимост, на прав пътен
участък. Посочва, че опасността за движението е настъпила в момента на
навлизане на лек автомобил Рено Меган върху лентата за насрещно движение с
висока скорост. Водачът на лек автомобил Опел Астра се е движел по
принадлежащата му пътна лента, като виждайки настъпилата опасност е отклонил
автомобила надясно и се е насочил към аварийната лента. Вещото лице посочва, че
по неизвестни причини водачът на лек автомобил Рено е насочил автомобила наляво
и при навлизане в насрещната лента не е предприел аварийно спиране. Дава
заключение, че основната причина за настъпване на проценото ПТП е навлизане на
лек автомобил Рено Меган върху лентата за насрещно движение със скорост от 100
км.ч., като независимо от предприетите действия от водача на Опел Астра ударът
е бил непредотвратим. Установява се, че действията на водача на лек автомобил
Рено Меган са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Видно от
препис извлечение от Акт за смърт № 0979/17.06.2019 г. е, че Р.Г.Л. е починала на 15.06.2019 г. Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства е прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че причина за смъртта на Р.Г.Л. е мастна
емболия, развила се в резултат на получената при ПТП съчетана травма. Вещото
лице установява, че между установените травматични увреждания, получени при
процесното ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка. Въз основа на данните от аутопсионния протокол
вещото лице посочва, че има описани увреждания, които установяват, че Р. Л. е
пътувала с правилно поставен предпазен колан.
От представеното Удостоверение за
наследници се установява, че Р.Г.Л. е оставила като наследници по закон С.К.Л.
–П.– дъщеря и К.К. Л.– син.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и отношенията
между починалата и ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
С.К.Л. –П.– сестра на ищеца. В показанията си свидетелката установява, че при
ПТП загубили майка си и баща си. Майка им била много добър човек, изключително
любяща, нежна и много ги подкрепяла. Била стожер на традициите и буфер в
отношенията между тях и баща им. Винаги ги подкрепяла финансово и емоционално.
Гледала децата им. Била техен приятел. Брат й К. заминал извън България млад,
през 2007 г., но общувал с майка си изключително много през скайп и вайбър.
Когато се връщал в България, оставал в апартамента на родителите им във Варна.
Постоянно били заедно общували. Когато се родила голямата дъщеря на К. майка им
заминала за Англия за два месеца, а когато се родила малката му дъщеря, те
дошли в България. Р. отглеждала малката, грижела се и за голямата. Постоянно
давала съвети, К. и съпругата му постоянно се допитвали до нея. След случилото
се свидетелката се обадила на брат си, за да му съобщи. Той бил съкрушен.
Наложило се да напусне работа, тъй като не го пускали да се върне в България.
Наложило се да събират телата на родителите си от различни градове. Останали
една нощ в хотел. Брат й бил много разстроен, плакал. Свидетелката се наложило
да му бъде подкрепа. След като се прибрали, изваждал нещата от багажите им и ги
поставял на леглата им. Сега бил променен. Преди бил по-позитивен, а в момента
гледал фаталистично на нещата. Дори се обвинявал, че не е могъл да предотврати
катастрофата. Брат й загубил подкрепата на майка им, която била приятел и на
двамата. На Коледа били на гробищата и тогава свидетелката го видяла в състояние,
в което не го била виждала. Говорел с тях все едно са там. Не искал да си
тръгва от гроба.
Не е спорно между
страните, че между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и
собственика на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № *******сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 118002483158, по силата на
която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената
сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени
вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното
събитие.
На 23.07.2019 г. К.К.
Л.е направил искане до застрахователното дружество да му бъде определено и
изплатено застрахователно обезщетение за смъртта на майка му Р.Г.Л.. С писмо от
23.10.2019 г. ищецът е уведомен, че в законоустановения срок застрахователят не
може да се произнесе по направеното искане, тъй като са необходими допълнително
документи, свързани с настъпване на ПТП. С писмо от 29.10.2019 г. поисканите
документи са представени, като с писмо от 05.11.2019 г. застрахователят е
уведомил Л., че произнасяне по претенцията му ще има след приключване на
досъдебното производство.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от К. К. Л.в резултат, на което е
починала Р.Г.Л.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени
и гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа
експертиза. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането
се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства
не са ангажирани.
Ищецът е от кръга на лицата,
които имат право да претендират вреди, доколкото починалата е негова майка.
(Постановление № 4/1961 г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
на ОС НГТК на ВКС), както и се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че между ищеца и починалата е била установена
трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Рено Меган с рег. № *******е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищеца и починалата са били установени трайни емоционални връзки, независимо, че
ищецът живее извън България. Поддържали непрекъснат контакт, помагали си,
обичали се. Установява се, че след смъртта на майка му ищецът трудно преживява
загубата. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на родител
е много тежко негативно емоционално преживяване, както и че това страдание не
може да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не
предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди, то
следва на ищеца да бъде определено обезщетение при спазване на установените в
практиката критерии за справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 120000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за движение, с което
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От събраните по делото
доказателства се установява, че при настъпване на ПТП пострадалата е била с
поставен обезопасителен колан. Следователно не е налице нарушение на правилата,
предвидени в Закона за движение по пътищата, които да обосновават наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид на изложеното, направеното
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата следваща
тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне по направеното искане за
определяне на обезщетение. С оглед направеното искане законна лихва следва да
бъде присъдена от 24.10.2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 145,20 лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4800 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и 400 лева, представляващи платени
от бюджета на съда разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Й. сумата от 3930 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.К. Л., ЕГН-**********,***
сумата от 120 000
лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка му Р.Г.Л., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 15.06.2019 г. от К.
К. Л., водач на лек автомобил Рено Меган с
рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № 118002483158, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 24.10.2019 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над сумата от 120 000 лева
до предявения размер от 180000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК К.К. Л., ЕГН-**********,***
да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 145,20 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 4800 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 400 лева, представляващи платени от
бюджета на съда разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати адв. Й.Ц.Й., личен номер *******,
със служебен адрес гр. Велико Търново, ул. *******сумата от 3930 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включено ДДС.
Решението е постановено при
участието на З. „Б.И.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника „ДЗИ-Общо
застраховане“ АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: