РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. ХАСКОВО, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500384 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 221/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2929/2021
година, РС Хасково е приел за установено по отношение на
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, че „Бевърли“ ООД – Хасково
не му дължи сумата 1109,17 лева, представляваща допълнително начислена
стойност вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електроенергия за минал период от 11.11.2021
година до 02.12.2021 година, за обект, находящ се в ****, с ИТН ****, за
което е издадена фактура № ********** от 10.12.2021 г.
Със същото решение съдът е осъдил ответника
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да заплати на дружеството-
ищец сумата от 350 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си
представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на
постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална
незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на
решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката.
Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния
1
ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за
корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата
практика на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на
атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски,
представляващи платено възнаграждение на адвокат.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия. С молба за
насроченото открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Претендира
присъждане на деловодни разноски за производство пред ХОС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените по делото разноски, за въззивната инстанция в
размер на 350 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от
13.09.2022 г.
РС Харманли е сезиран с иск , предявен от „Бевърли“ ООД гр.
Хасково против „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив за
присъждане на сумата от 1109,17 лв., представляваща платена без основание
стойност на електрическа енергия за минал период от 11.11.2021 година до
02.12.2021 година, за обект находящ се в ****, с ИТН ***, за което е издадена
фактура № ********** от 10.12.2021 г.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа
на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск
е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да
се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна
корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както
и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този
въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не
може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да
установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена
за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на
неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е
2
отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на
едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от
самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от
Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на
чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа
енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането
на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен
характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е
въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от
СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното
дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото
устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за
правилното функциониране на измервателното устройство, като
констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не
възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
На следващо място при констатирано неточно измерване на средството за
техническа измерване на доставената електрическа енергия ответникът в
качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа следва на
основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на
ползвател на мрежата фактура за покриване на технологичните му разходи по
чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените количества
електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент
за неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От
изложеното се налага извод, че ответникът в качеството си на оператор на
електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент
за допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по
чл. 15 ПТЕЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 221/20.04.2022 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 2929 по описа на съда за 2021 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ „ Бевърли“ ООД с ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление град Хасково, ул. „Патриарх Евтимий“ бл. 1
вх. Г ап. 6 сумата от 350 лв. - направени пред въззивната инстанция
деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
към Решение 283/04.10.2022
на АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, Съдия-докладчик
В случая не се касае нито за прилагане на института на безвиновната отговорност, нито
следва да се търси вината на абоната за конкретната промяна на техническите параметри на
процесното СТИ. Правото да се търси реална цена на действително доставена стока намира
своето основание в чл. 183 ЗЗД и на приетите въз основа на чл. 83 ал. 2 вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от
Закона за енергетиката нови ПИКЕЕ, действащи от 04.05.2019 година. В конкретния казус се
доказа наличието на предпоставки за извършване на преизчисляване на дължимата цена на
електроенергията, както и съответствието на корекцията на действителната стойност на
потребената от въззивницата електроенергия.
Анализът на разпоредбите на ПИКЕЕ, обаче, налага следните изводи: При констатирано
неточно измерване на средството за техническо измерване на доставената електрическа
енергия, „Електроразпределение Юг“ ЕАД - Пловдив в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на
доставчика, в качеството му на ползвател на мрежата, фактура за покриване на
технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, заедно със справка за преизчислените
количества електрическа енергия. На свой ред доставчикът – в конкретния случай „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД – Пловдив, - следва да издаде фактура на крайният
клиент за неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се
налага извод, че въззивникът в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа
няма вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия,
което вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по
договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ.
Т.е. крайният извод на първоинстанционния съд досежно основателността на иска е
правилен, но не мога да се съглася с останалите мотиви на болшинството на въззивния
4
съдебен състав.
5