ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4355
Пловдив, 13.05.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XXII Касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ДИЧО ДИЧЕВ |
| Членове: | ТАТЯНА ПЕТРОВА МАРИЯ НИКОЛОВА |
При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР НИКОЛАЕВ ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА канд № 20257180700509 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на К. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Д. Ц., против Решение № 108 от 23.01.2025 г. постановено по АНД № 3179 по описа за 2024 г. на Пловдивския Районен съд (ПРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-1030-008341/05.04.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор “Пътна полиция“ Пловдив, с което на А., на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба изрично е посочено, че се обжалват мотивите на Решение № 108 от 23.01.2025 г. постановено по АНД № 3179 по описа за 2024 г. на ПРС, с което е отменено процесното НП, като неправилни и противоречащи на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се иска решението на ПРС, с което е прието наличие на противоправно поведение и нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло се отмени издаденото НП поради липса на противоправно поведение от страна на А..
Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото и становищата на страните намира, че касационната жалбата е процесуално НЕДОПУСТИМА за разглеждане. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.
В настоящия случая очевидно оспореното решение се обжалва единствено досежно мотивите за неговото постановяване, доколкото се иска постановяване на същия резултат, но при различни правни изводи.
За да е редовно, решението трябва да бъде мотивирано. Мотивите обхващат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, неговите писмени съображения, обосноваващи самото решение. Мотивите, обаче, не са част от решението, макар и да са материализирани заедно с него в един и същ документ /писмения акт на решението/. Отделянето на решението от мотивите не е случайно, а е съзнателно предприето от закона, тъй като правилата, уреждащи поправката на явна фактическа грешка, тълкуването, постановяването на допълнително решение, обжалването, извънредните средства за отмяна и силата на пресъдено нещо, важат само за решението, а не и за мотивите към тях. Мотивите не могат да бъдат част от него и заради това, че същото е правен акт, а правните актове в качеството им на волеизявления са нещо коренно различно от съображенията /мотивите/, поради които волеизявлението е било предприето. Ако мотивите биха били част от решението, то би трябвало да се счита за незавършено, ако не е мотивирано, така че не би могло да породи ефект без тях. Немотивираното решение обаче не е нищожно, а поражда своите правни последици и е само отменимо.
С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението като констатация относно спорното право, представлява източник на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 236, ал. 2 ГПК /приложим по препращане на чл. 144 АПК/ не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт, както вече бе казано, не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. мотивите са елемент, но не иманентна негова част.
Становището, че мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Щом като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Б. П.).
В заключение следва да се отбележи, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.
При това положение, жалбата като подадена при липса на правен интерес от оспорване на касираното решение, се явява процесуално недопустима за разглеждане, поради което на основание чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 228 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено.
Това налага определението за даване ход на делото по същество да бъде отменено.
Така мотивиран, Административен съд - Пловдив, ХXII касационен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Д. Ц., против Решение № 108 от 23.01.2025 г. постановено по АНД № 3179 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 23-1030-008341 от 05.04.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор “Пътна полиция“ Пловдив, с което на А., на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 509/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните.
| Председател: | |
| Членове: |