№ 178
гр. Русе, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500219 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
А. А. Г., чрез пълномощника си адв. З. П., е обжалвал решението на
Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5641/2022г., в частта, с която
са отхвърлени предявените от него искове по чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над
уважения размер от 5500 лева до претендирания 8 500 лева, както и за
обезщетението за имуществени вреди над уважения размер от 324,55 лева до
претендираните 500 лева.
Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт и
моли той да бъде отменен от въззивната инстанция в обжалваната част и се
уважи изцяло претенцията му. Претендира разноски за производството, вкл.
адв.възнаграждение.
Ответникът Община Русе в писмен отговор и чрез процесуалния
представител юрисконсулт Я. М. взема становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски за въззивното производство.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
1
На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД.
От фактическа страна по делото е установено, че рано сутринта на
29.08.2022 г., на път за работа, движейки се по тротоара на ******
жалбоподателят / ищец в първоинстанционното производство / стъпил в
неравност, паднал напред и ударил дясното си коляно. Получил разкъсно-
контузни рани на дясна колянна става, малък дефект на предния ръб на дясна
коляно-пищялна кост. Наложила се в УМБАЛ“Канев“ АД, където престоял до
01.09.2022 г., обработка с хирургични конци на получените цепковидни рани
в предно-долната част на дясно коляно, под капачката и по предно-външната
повърхност на дясно коляно.
В периода 29.08.2022 г. - 01.10.2022г. провеждал болнично и домашно
лечение, с диагноза „вулнус лацеро контузум генус декстра“, за което бил
издаден болничен лист от УМБАЛ“ Канев“АД. Видно от болничен лист №
Е20223059977, от АГПСИМП по Ортопедия и травматология, Ортомедикс
ООД, за периода 02.10.2022г. - 11.10.2022г., жалбоподателят бил временно
нетрудоспособен при домашен-амбулаторен режим на лечение, с диагноза
„вулнус лацеро контузум генус декстра“ и „постоперационен-ексцизия, оток,
болков синдром“,
Съгласно заключението на в.лице по назначената и приета по делото
СМЕ установените увреждания следва да се преценяват по медико-
биологични признаци като разстройство наздравето извън случаите на чл.128
и 129 от НК. Възстановителният период бил в рамките на 44 денонощия / за
които има издадени болнични листи/. Изразени болки пострадалият имал
след травмата, след хирургичната интервенция, при манипулациите /сваляне
на конци, обработка на раните/, при раздвижването на крайника. В рамките на
възстановителния период имал ограничени движения в колянната става.
Според вещото лице, болки може да има и след възстановителния период,
при промяна на времето, преохлаждане на крайника, натоварване.
От заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че разликата
между изплатените обезщетения поради болест и трудовото възнаграждение,
с добавките, които би получил А. Г., за месеците август, септември и
октомври 2022 г. възлиза на 324,55 лева.
От показанията на св. з. Г.а се установява, че съпругът й се обадил на
дъщеря им непосредствено след инцидента, че има нужда от помощ, защото
не може да се изправи след падането. На мястото – пред блок ***** нямало
осветление, като и понастоящем там не са ремонтирани плочките на
тротоара. Свидетелката сочи, че пострадалият имал болки непосредствено
след инцидента, но и при промяна на времето и натоварване на пострадалия
крак. След оперативната интервенция използвал патерици, докато му махнат
конците. Месец и половина след това ползвал бастун.
От показанията на св. Г. Г.а се установява, че след като превързала
2
раната на баща си той отишъл на работа, но тъй като не спряло
кръвотечението се наложило да го откара в болницата. В Спешното
отделение обработили раната, поставили хирургични конци. Докато бил в
болнични баща й се оплаквал от болки в крака си, движел се с помощта на
патерица.
При така установената фактическа обстановка правилен и
законосъобразен е изводът на районния съд, че предявените претенции са
основателни, до уважените размери.
Доколкото пострадалият не е декларирал злополуката като трудова,
искове са допустими.
За изравността на настилката на установеното място на инцидента
отговорност носи ответникът Община Русе, съгласно чл. 31 ЗП и чл.48, т.2 от
ППЗП / …изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява и е задължение на съответните общини /, тъй като мястото на
инцидента представлява „ път “ съгласно определението по § 1 т.1 ЗП.
Налице е причинно-следствена връзка между неравността на тротоара и
нараняването на десния крак на жалбоподателя.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което се определя
съобразно чл. 52 от ЗЗД, цели да репарира в относително пълен обем болките
и страданията, резултат от непозволеното увреждане .
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че болките и страданията
са били по-силни непосредствено след нараняването и оперативната
интервенция, като половин година след инцидента кракът се възстановил
функционално. В продължение на 44 дни бил неработоспособен, а за около
месец и половина имал ограничена възможност да се придвижва, ползвал
помощни средства, бил подпомаган от близките си, което му причинило
дикскомфорт и притеснения. Допълнителен възстановителен период, според
заявеното от в.лице в с.з, е бил необходим заради констатираното при
пострадалия увреждане на костта, засегнало надкостницата.
Изложеното е обусловило извода, че справедливото парично
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 5500 лева, в
който размер претенцията е уважена, съответно за имуществените вреди – в
размер на 324,55 лева.
Доводите във въззивната жалба касаят начина на определяне на размер на
присъдените обезщетения. Настоящата инстанция намира същите за
неоснователни, като счита, че обезщетението за търпените неимуществени
вреди е справедливо и съответства на вида на доказаното нараняване на
жалбоподателя, възстановителния период с неработоспособност от 44 дена /
съобразно отразеното в болничните листи /, продължителността на
възстановяване на движението на пострадалия крайник, първоначално с
помощта на помощни средства, до пълното му функционално възстановяване
според в.лице – 6 месеца, съпътстващите болки, стрес, неудобства и
ограничения от битов характер, притеснения заради зависимостта от
близките. Районният съд е отчел и последиците занапред от нараняването,
възможни болки при промяна на времето, натоварване, както и нужният
3
допълнителен възстановителен период, посочен от в.лице.
Присъденото обезщетение за имуществени вреди съответства на
разликата между изплатените обезщетения поради болест и трудовото
възнаграждение, с добавките, както е претендирано с исковата молба, но
размерът е прецизиран съобразно заключението по СИЕ.
Относно посочването в диспозитива на атакувания съдебен акт, че
ответникът се представлява от кмета П.С., въззивната инстанция счита, че не
е съществен порок, доколкото е ноторно кой понастоящем представлява
Община Русе, която е страната по делото.
Изложените съображения сочат на неоснователност на в.жалба срещу
съдебното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, и
обуславят отхвърлянето й. В останалата неатакувана част решението е влязло
в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по в.жалба следва да се
присъдят направените от него разноски във въззивното производство,
каквито са претендирани – за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
конкретно извършените в настоящата инстанция фактически и правни
действия следва да е в размер на 100 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179/16.02.2024г., постановено по гр. д. №
5641/2022г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА А. А. Г., ЕГН **********, от гр. Русе, ****** ДА ЗАПЛАТИ
на Община Русе сумата от 100 лева разноски за настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4