№ 104
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20211800500429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ответникът „К.-С. 777“ ООД обжалва Решение № 260016 / 04.03.2021 г. по гр. д.
№ 683 / 2019 г. на Свогенския районен съд в частите, с които е бил осъден да заплати
на ищеца „Г.И.“ ООД сумата от 18 028,88 лв., представляваща непогасена главница по
Договор за извършване на СМР № 119 / 25.01.2018 г., и сумата от 2 378,90 лв.,
представляваща неустойка за забава по чл.11, ал.2 от договора, ведно със законната
лихва върху двете вземания. Като последица решението се обжалва и в частта за
разноските.
Решението не се обжалва в частите, с които направеното от ответника оспорване
истинността на два документа е било отхвърлено, а по отношение на трети документ
оспорването е било оставено без разглеждане.
Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се и нарушение на материалния закон, но конкретни доводи не са били
въведени.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима. С нея
се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
По делото няма спор за сключването на договора за изработка от 25.01.2018 г., за
неговия предмет, за договорената цена от 23 789 лв. без ДДС, респ. 28 546,80 лв. с
1
начислен ДДС, както и за извършените от ответника като възложител плащания в общ
размер на 17 500 лв. За тези обстоятелства са представени и писмени доказателства.
Спорът, на първо място, е за обема на договорената и на действително
извършената от ищеца работа в качеството му на изпълнител, както и за дължимата
цена.
Установява се, че предмет на договора е „монтаж на метална конструкция за
аварийна стълба“. Предмет са и други подготвителни дейности съгласно Приложение
№ 1 към договора. Страните са се съгласили, че цената на възложените работи е
ориентировъчна и променлива, като при сключването на договора тя е била определена
на 28 546,80 лв. с ДДС. Що се отнася само до монтажа на металната конструкция, то
цената е била изчислена на килограм, като страните са се съгласили, че конструкцията
е с тегло 14 426 кг.
Не се спори, че самото изработване на металната конструкция не е предмет на
договора. Това следва не само непосредствено от клаузите на договора (чл.1 и
Приложение № 1), но и от редица насрещни съвпадащи писмени и устни изявления на
страните.
Видно е от писмените доказателства, че металната конструкция (стоманена
евакуационна стълба) е била изработена предварително по силата на договор от
01.08.2017 г. между ответника „К.-С. 777“ ООД и „Е. 2006“ ООД. Според
количествено-стойностната сметка към договора и според количествената сметка към
приемо-предавателен протокол от 17.10.2017 г., стоманената евакуационна стълба е с
тегло 12 392 кг.
Ответникът черпи права от разликата в теглото. Възраженията му обаче са
неоснователни. Стълбата като метална конструкция (скеле) е била изработена от „Е.
2006“ ООД още през м. октомври 2017 г. по възлагане от страна на ответника. Той е
разполагал с множество документи за теглото й и е бил наясно с това обстоятелство.
По делото не се твърди да е налице грешка в предмета на договора или грешка в
пресмятането, респ. техническа грешка при отразяване теглото на стълбата в
Приложение № 1 към договора.
Освен това от представените от ответника и събрани по негово искане
доказателства се установяват и следните обстоятелства:
Договорът между ответника и „Е. 2006“ ООД е бил сключен на 01.08.2017 г. и е
имал за предмет производството на горещо поцинковани стоманени конструкции.
Работата е била превъзложена от „Е. 2006“ ООД на „Г.“ АД. Производството е
започнало на 09.08.2017 г. и е завършило на 05.09.2017 г. съгласно издадения от „Г.“
АД Сертификат за качество № А-77 от 20.02.2018 г. Изработената горещо поцинкована
стоманена конструкция е била предадена на ответника „К.-С. 777“ ООД с приемо-
предавателен протокол от 07.09.2017 г. От своя страна ответникът е предал изделието
на „Д.П.“ АД (негов възложител по друго правоотношение) на 17.10.2017 г. съгласно
приемо-предавателен протокол от същата дата. Що се отнася обаче до изработката на
металните стъпала за конструкцията (147 бр.), то тази дейност е била възложена от
ответника на „С. – 91“ ООД. Това обстоятелство се установява от представена по
делото фактура от 27.10.2017 г. Следователно металните стъпала не са част от горещо
поцинкованата стоманена конструкция с тегло от 12 392 кг, предмет на договора с „Е.
2006“ ООД. Оттук идва и разликата с теглото от 14 426 кг на металната конструкция за
аварийна стълба, чийто монтаж е бил възложен на ищеца „Г.И.“ ООД по силата на
договора от 25.01.2018 г.
2
Не се установява при изпълнението на процесния договор ответникът да е
предоставял на ищеца „допълнителни заготовки и други елементи и дейности“, които
по негово възлагане да са били реализирани от „С. – 91“ ООД, „Е. 2006“ ООД и „Г.“
АД. Установява се, че всички правоотношения между ответника и посочените три
дружества са приключили преди сключването на договора от 25.01.2018 г. с ищеца.
Изводът е, че металната конструкция за аварийна стълба с тегло 14 426 кг е била
предварително изработена, като ответникът е възложил на ищеца единствено нейния
монтаж, ведно с необходимите подготвителни дейности.
Извършената от ищеца работа е била приемана поетапно.
Част от работата е била приета от ответника с Протокол № 1 от 31.01.2018 г. за
действително извършени работи на стойност 4320 лв. с ДДС. Възложителят е
извършил плащане по издадената от изпълнителя фактура от същата дата.
С Протокол № 1 от 30.04.2018 г. ответникът е приел изцяло работата. Страните
са се съгласили, че действително извършените работи по този протокол са на стойност
31 226,88 лв. с ДДС. За възможното увеличение на цената страните са били постигнали
предварително съгласие още при сключването на договора от 25.01.2018 г. Те са се
съгласили с чл.2, ал.1, че общата ориентировъчна стойност от 23 789 лв. без ДДС е
променлива, както и че при възникване на непредвидени и допълнителни работи,
липсващи в номенклатурата по Приложение № 1, заплащането им ще се извърши при
разплащането на съответния етап. По делото няма твърдения и данни дали процедурата
по чл.2, ал.1, б. „в“ е била проведена (изготвяне от изпълнителя на анализ на
допълнителните работи и тяхната цена, становище на възложителя, изготвяне на
заповед за възлагане при одобрение от възложителя). Това обаче е без значение, тъй
като с подписването на приемо-предавателния протокол от 30.04.2018 г. възложителят
е одобрил всички извършени работи и се е съгласил с тяхната цена. Няма твърдения за
скрити недостатъци, които да са се появили след приемането на работата.
За дейностите по приемо-предавателния протокол от 30.04.2018 г. ищецът е
издал три фактури от 13.02.2018 г., от 09.03.2018 г. и от 01.05.2018 г. на обща стойност
31 226,88 лв. с ДДС. По тях ответникът е извършил частични плащания, като
непогасеният остатък възлиза на 18 026,88 лв.
Ответникът не твърди и не доказва да е извършил плащане на остатъка от
18 026,88 бв., който е предмет на исковата претенция.
Следователно предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД е
доказан по основание и размер.
Ищецът претендира на основание чл.92, ал.1 ЗЗД мораторна неустойка за
забавено плащане. Основава вземането си на чл.11, ал.2 от договора. Според
посочената клауза, при забава на плащане на дължимите възнаграждения възложителят
дължи неустойка от 0,2% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не
повече от 10%. Това означава, че максималната неустойка от 10% е равнозначна на
неустойка за забава на плащанията за срок от 50 дни. Страните са договорили схема на
плащане, като окончателното плащане е следвало да бъде извършено до 15 дни след
взаимно подписан констативен протокол за извършени СМР и издаване на данъчна
фактура от изпълнителя. Установява се, че окончателният приемо-предавателен
протокол е бил подписан на 30.04.2018 г., като на 01.05.2018 г. ищецът е издал
последната данъчна фактура за последната част от вземането по констативния
протокол. Срокът за всички плащания след окончателното приемане на работата е бил
16.05.2018 г. (сряда, присъствен ден). Тъй като в този срок не е било извършено
3
плащане, за ищеца се е породило правото на неустойка от 0,2% върху цената на
договора, тоест върху 23 789 лв. без ДДС. Просрочието е повече от 50 дни, поради
което ответникът дължи максималния размер на неустойката от 2 378,90 лв.
Без значение е, че за работите, отразени в окончателния приемо-предавателен
протокол, вече е било извършено предварително плащане на 4 800 лв., като и че след
изтичане на максималния срок на неустойката са били извършени още две частични
плащания на 27.08.2018 г. и на 23.11.2018 г. съответно за 5 200 лв. и за 3 200 лв. Това е
така, защото страните са се съгласили неустойката за забава на плащанията да се
определя на база стойността на договора, а не на база размера на непогасения остатък.
Без значение за правото на ищеца е и обстоятелството, че е направил изчисленията си
за максималния срок на неустойката от датата на последното плащане, защото дори от
тази дата вземането му за неустойка е доказано по основание и размер. Неоснователно
е възражението на ответника, че не е получил издадените от ищеца фактури. По делото
се установява, че ответникът е препятствал вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза да провери в счетоводството му дали фактурите са били
надлежно осчетоводени. Ето защо на основание чл.161 ГПК и предвид извършените
две частични плащания след съставянето на последния приемо-предавателен протокол,
съдът приема за доказан факта на получаването на фактурите.
Следващият спорен въпрос, включен в предмета на въззивната проверка, е дали
ответникът има насрещно вземане за неустойка, с което да бъде извършено
прихващане. Във въззивната си жалба ответникът се позовава на допуснато от
районния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъде разгледано
направеното от него възражение. Становището на ищеца като въззиваема страна е, че
„не е налице редовно предявено в срок възражение за прихващане със следващата се на
дружеството неустойка“.
От материалите по делото е видно, че с отговора на исковата молба, подаден на
06.01.2020 г. в срока по чл.131 ГПК, ответникът е заявил, че приемо-предавателният
протокол от 30.04.2018 г. е бил съставен 51 дни след изтичане на срока за изпълнение
на договора (10.03.2018 г.) Заявил е, че за него се поражда вземане за неустойка за
забавено изпълнение съгласно чл.11 от договора, а именно 0,2% на ден от цялата
стойност на договора, но не повече от 10%. Направил е с отговора изявление за
предявяването на насрещен иск за неустойката, възлизаща на 2378,90 лв. без ДДС или
2854,68 лв. с ДДС. С допълнителен отговор от 24.01.2020 г. ищецът е уточнил, че не
предявява насрещен иск, а в действителност прави възражение за съдебна компенсация
с исковете на ищеца.
С проекта за доклад районният съд е констатирал, че няма редовно предявени
насрещни искове. Приел е, че поради липса на действително възражение за
прихващане не се дължи произнасяне, освен ако ответникът не уточни поне стойността
на вземането си.
С молба от 26.06.2020 г., представена преди първото съдебно заседание,
ответникът е обосновал от правна страна допустимостта на възражението си за
прихващане и е уточнил размера му – 2 854,68 лв.
С окончателния доклад първоинстанционният съд е оставил без разглеждане
възражението за прихващане с мотиви, че то не се отнася за насрещно вземане срещу
ищеца „Г.И.“ ООД, а касае правоотношения на ответника с трети лица. Съдът е приел
също така, че възражението е преклудирано, тъй като е било направено след
изтичането на срока за отговор на исковата молба.
4
В мотивите на обжалваното решение районният съд само е констатирал, че
възражението за прихващане, направено от ответника, е било оставено без разглеждане
с протоколно определение от 23.07.2020 г., което не подлежи на самостоятелно
обжалване.
Въззивната инстанция намира, че районният съд е допуснал процесуално
нарушение, като не е разгледал възражението за прихващане на насрещни вземания.
Възражението обективно е било направено в срока за отговор на исковата молба. Без
значение е, че първоначално е било заявено като нередовен насрещен иск, а
впоследствие ответникът е уточнил, че в действителност прави възражение за съдебна
компенсация. Още в отговора по чл.131 ГПК ответникът е посочил ясно и
недвусмислено фактическите обстоятелства, на които се основава вземането му –
забава на изпълнението и съществуването на неустоечна клауза в договора. Посочил е
размера на вземането си – 2378,90 лв. без ДДС или 2854,68 лв. с ДДС. Посочил е и
насрещните вземания, с които ще се извърши компенсацията – претендираните от
ищеца вземания по двата иска. Към датата на първото съдебно заседание и в
изпълнение на указанията на съда ответникът е уточнил отново размера на вземането
си, а именно 2854,68 лв. с начислен ДДС. Ответникът в нито един момент не е
обосновавал възражението си за прихващане с направени плащания в полза на трети
лица, а единствено със забавата на изпълнението от страна на ищеца и с клаузата за
неустойка.
Допуснатото процесуално нарушение се отразява върху правилността на
обжалвания акт, но не и върху неговата валидност и допустимост. Не са налице
условията за допълване на първоинстанционното решение или за отстраняване на
очевидна фактическа грешка, тъй като възраженията за прихващане на насрещни
вземания до размера на по-малкото от тях се разглеждат единствено в мотивите на
съдебното решение и по тях не се постановява нарочен диспозитив. Ето защо делото не
следва да бъде връщано на районния съд, а въззивната инстанция следва да разгледа
възражението по същество.
Установява се, че с чл.3, ал.2 от договора от 25.01.2018 г. ищецът е поел
задължението да изпълни възложената му работа в срок от 45 дни. Следователно
срокът на договора е бил до 11.03.2018 г. вкл. , който ден обаче е неприсъствен
(неделя). Това означава, че по силата на чл.72, ал.2 ЗЗД изпълнителят е следвало да
предаде работата най-късно на 12.03.2018 г. Това не е било сторено, в резултат на
което ищецът е изпаднал в забава. Работата е била предадена на възложителя едва на
30.04.2018 г., когато е бил съставен последният приемо-продавателен протокол. Така
забавата на ответника е 49 дни.
С чл.11, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че при забава
изпълнението на поетата работа изпълнителят ще дължи неустойка от 0,2% от
стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата
стойност на договора. Това задължение е реципрочно на обсъденото вече задължение
на възложителя за неустойка при забава на плащането.
Стойността на договора, с която страните са обвързали размера на неустойката,
е цената от 23 789 лв. без ДДС съгласно чл.2, ал.1. За 49 дни вземането на ответника за
неустойка възлиза на 2331,42 лв. То е по-малко от договорения максимален праг от
10% от общата стойност на договора.
В хода на производството ищецът е оспорил единствено допустимостта на
възражението. В първото съдебно заседание е заявил, че възражението е преклудирано.
5
Този довод се поддържа от него и с отговора на въззивната жалба. Ищецът в нито един
момент не е оспорил основателността на възражението, тоест съществуването на
претендираното от ответника насрещно право. Не се е позовал на удължаване на срока
по силата на някоя от хипотезите на чл.3, ал.3 от договора, нито на промяна на срока в
резултат на непредвидени и допълнителни работи съгласно чл.2, ал.1, б. „в“.
Изводът е, че възражението на ответника е доказано по своето основание, а по
размер – за сумата от 2331,42 лв.
В обобщение, по делото се установява, че и двете страни разполагат с насрещни
вземания за неустойка съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от договора – съответно в размер на
2331,42 лв. за забавено изпълнение на възложената работа (неустойка в полза на
възложителя) и в размер на 2378,90 лв. за забавено плащане на договореното
възнаграждение (неустойка в полза на изпълнителя). Между насрещните вземания
може да бъде извършено прихващане на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД до размера на
по-малкото от тях. Като краен резултат ответникът ще дължи на ищеца неустойка от
47,48 лв. Именно до този размер следва да бъде уважен и искът по чл.92, ал.1 ЗЗД.
Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат частично с изводите на
районния съд, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частите,
с които искът по чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД е бил уважен изцяло за сумата от 18 026,88
лв., а искът по чл.92, ал.1 ЗЗД – до сумата от 47,48 лв. Решението подлежи на отмяна
по иска за неустойка за разликата над 47,48 лв. до пълния предявен размер от 2378,90
лв., като за тази разлика той следва да бъде отхвърлен от въззивната инстанция.
При този изход на делото обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта за разноските. Те подлежат на преразпределение от настоящия съд.
Пред районния съд разноските на ищеца възлизат на 3516,22 лв. (с включени
разноски по предходно обезпечително производство), а на ответника – на 1850 лв.,
като в тази сума не е включен депозитът за съдебно-графическа експертиза във връзка
с неуспешно проведеното производство по оспорване истинността на документи.
Съразмерно на уважената и на отхвърлената част от исковете страните си дължат
взаимно 3114,48 лв. (дълг на ответника) и 211,37 лв. (дълг на ищеца).
В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят е направил
разноски от 708,16 лв. съгласно неоспорен списък по чл.80 ГПК. За тяхното реално
извършване са представени доказателства. Съразмерно на уважената част от жалбата
въззиваемата страна е задължена за 80,91 лв.
От своя страна въззивникът дължи на въззиваемия пропорционални разноски от
1275,48 лв. от претендираните общо 1440 лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като защитата на ответника по
жалбата се е осъществила по два иска на значителна стойност и тъй като върху
възнаграждението, договорено към минимумите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., е бил
начислен ДДС.
Между вземанията за разноски може да бъде извършено прихващане на
основание чл.104, ал.2 ЗЗД. Ето защо като краен резултат ответникът по делото ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от общо 4097,68 лв. за двете
съдебни инстанции.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК Софийският
окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 683 /
2019 г. на Свогенския районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които ответникът „К.-С.
777“ ООД с ЕИК ********* е бил осъден да заплати на ищеца „Г.И.“ ООД с
ЕИК ********* сумата от 18 028,88 лв., представляваща непогасена главница
по Договор за извършване на СМР № 119 / 25.01.2018 г., и сумата от 47,48
лв., представляваща неустойка за забава по чл.11, ал.2 от договора, ведно със
законната лихва върху двете вземания от завеждане на исковата молба на
08.11.2019 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 260016 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 683 / 2019 г.
на Свогенския районен съд, В ЧАСТТА, с която ответникът „К.-С. 777“ ООД
с ЕИК ********* е бил осъден да заплати на ищеца „Г.И.“ ООД с ЕИК
********* неустойка за забава по чл.11, ал.2 от договора за разликата над
47,48 лв. до пълния предявен размер от 2378,90 лв., както и В ЧАСТТА за
разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО предявения от „Г.И.“ ООД с ЕИК *********
срещу „К.-С. 777“ ООД с ЕИК ********* иск за неустойка за забава по чл.11,
ал.2 от Договор за извършване на СМР № 119 / 25.01.2018 г. за разликата над
47,48 лв. до пълния предявен размер от 2378,90 лв. поради извършена съдебна
компенсация с насрещно вземане за неустойка в размер на 2331,42 лв. по
чл.11, ал.1 от договора.
ОСЪЖДА „К.-С. 777“ ООД с ЕИК ********* да заплати на „Г.И.“
ООД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.104, ал.2 ЗЗД (по
компенсация) направени по делото разноски в общ размер на 4097,68 лв. за
двете съдебни инстанции.
В останалите части, с които направеното от ответника оспорване
истинността на два документа е била отхвърлено, а по отношение на трети
документ оспорването е било оставено без разглеждане, Решение № 260016
от 04.03.2021 г. по гр. д. № 683 / 2019 г. на Свогенския районен съд не е било
обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7