Решение по дело №513/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 28 от 21.04.2009 г., постановено по гр.д.№ 828/2008 г., Кърджалийският районен съд е осъдил П. К. Т. от Г. да заплати на А. Н. Ч. от Г. сумата в размер на 4 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му вследствие на извършено престъпление на 27.10.2007 г. неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 10.11.2008 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и до пълния предявен размер от 9 500 лева.

С решението си съдът е осъдил П. К. Т. да заплати на А. Н. Ч. разноски по делото в размер на 100 лева, а по сметка на съда да заплати държавна такса в размер на 180 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал А. Н. Ч., който чрез неговия пълномощник го обжалва в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата от 4 500 лева до 9 500 лева. В жалбата се поддържа, че следва да се присъди цялата претендирана сума. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска в пълния му размер.

Недоволен от така постановеното решение е останал и П. К. Т., който чрез представителя му по пълномощие го обжалва в частта, с която е уважен предявения иск за сумата от 4 500 лева. Поддържа се в жалбата, че пострадалият е съпричинил настъпилия срещу него вредоносен резултат, както и че присъденото обезщетение от 4 500 лева било несправедливо завишено, в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение частично, в уважителната му част и намаляване размера на обезщетението.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от А. Н. Ч. от Г. срещу П. К. Т. от Г., с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, ужас, силна уплаха, подтиснатост, преживяване на случилото се, вследствие на причинена му на 27.10.2007 г. средна телесна повреда, изразяваща се в косо счупване без разместване на фрагментите на долната челюст в областта на трети и четвърти зъб долу вдясно, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за два месеца и загуба на два зъба от лявата страна, от които единият зъб е счупен, но не е премахнат, общо в размер на 9 500 лева, от които 6 500 лева за счупената челюст и по 1 500 лева за всеки от двата зъба.

Не се спори по делото, че на 27.10.2007 г. П. К. Т. е причинил на А. Н. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в косо счупване без разместване на фрагментите на долната челюст в областта на трети и четвърти зъб долу вдясно, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за два месеца – престъпление по чл.129 от НК, за което е бил признат за виновен и му е наложено наказание.

Тези обстоятелства се установяват и от приложеното като доказателство НОХД № 635/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Не е спорно също така, че в резултат на посоченото деяние на А. Н. Ч. са били причинени неимуществени вреди, като се спори относно техния размер. Спорно по делото е и дали в резултат на това деяние на ищеца Ч. са му били счупени два зъба от лявата страна, от които единия не е премахнат, респективно, причинени ли са на последния неимуществени вреди в претендирания размер. По делото е представено като доказателство съдебномедицинско удостоверение № 333/2007 г., от което се установява, че на 27.10.2007 г. А. Н. Ч. е бил прегледан по негово желание от съдебен лекар, който е констатирал оток и кръвонасядания по главата, лицето и лигавицата на устното дъно, счупване на седми долен десен зъб. Представено е и допълнително заключение към съдебномедицинско удостоверение № 333/2007 г., от което е видно, че на 29.10.2007 г. А. Н. Ч. отново се е явил на преглед при съдебен лекар, при който преглед е констатирана фиксация с лигатурна тел на зъбите от долната зъбна редица. В допълнителното заключение е посочено, че освидетелстваният е представил медицинска бележка, издадена му от д – р Куруянов – стоматолог, съгласно която при прегледа и рентгенографията е установено косо счупване без разместване на фрагментите на долната челюст в областта на трети и четвърти зъб долу вдясно. Съгласно допълнителното заключение счупването на долната челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за около един и половина- два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 10/2009 г., съгласно която на А. Н. Ч. е било причинено: счупване на долната челюст в областта на трети и четвърти десни зъби; счупване на седми долен десен зъб, оток и кръвонасядания по главата, лицето и лигавицата на устното дъно.

Съгласно експертизата, счупването на долната челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за около един и половина – два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, счупването на седми долен десен зъб е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Експертизата установява също така, че поставените фиксиращи шини са били свалени след един месец, с което е приключило лечението на пострадалия, което е протекло при домашен режим, а към момента на експертизата Ч. бил практически здрав.

Пред първата инстанция е разпитан като свидетел Н. Ч. – баща на ищеца, който установява, че в резултат на счупването на челюстта на сина му, същата била шинирана, в резултат на което в продължение на месец – месец и половина не е могъл да обработва никаква храна и се е хранел само със сламка и пасирани храни. Установява също, че след инцидента поне около една седмица синът му не могъл да спи от болка, ритъма му на учение бил разбит, тъй като бил студент и в сесия, а не можел да говори, бил шокиран. Твърди, че синът му имал два счупени зъба от лявата страна.

По делото е разпитан като свидетел и Н. Д. – приятел на ищеца, който установява, че след инцидента на 27.10.2007 г. А. Ч. не излизал от тях първите няколко седмици, чувствал се много зле, биел депресиран и унизен. Сочи, че ищецът му казал, че имал два счупени зъба, от които единият бил отляво. Пред настоящата инстанция е разпитана като свидетел М. Ч. – майка на ищеца, която установява, че след инцидента синът й се възстановявал сравнително бавно, защото имал шина от двете страни на челюстта си, не можел а се храни, трудно пиел вода в началото. Сочи, че случилото се оказало голямо влияние върху психиката на сина й, защото той бил ведро момче, но след случая се затворил, загубил вяра у хората, първоначално не искал да излиза. Сега бил затворен, недоверчив, по – взискателен към хората, с които се срещал, отбягвал места, на които имало много хора. Твърди, че му били счупени два зъба, на единия от които му били останали само корените. Установява, че синът й се чувствал много обиден от побоя, в първите дни лежал по цял ден в тъмна стая, не искал никой да влиза при него, изпитвал физическа болка и бил много епресиран.

Така събраните по делото доказателства не установяват изложеното в исковата молба, че в резултат на извършеното на 27.10.2007 г. деяние от страна на ответника, на ищеца са му били счупени два зъба от лявата страна, от които единият не бил премахнат. В тази връзка от цитираните по – горе: съдебномедицинско удостоверение № 333/2007 г., допълнително заключение към съдебномедицинско удостоверение № 333/2007 г. и назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 10/2009 г. се установява, че на ищеца А. Ч. е било причинено счупване на долната челюст в областта на трети и четвърти десни зъби; счупване на седми долен десен зъб, оток и кръвонасядания по главата, лицето и лигавицата на устното дъно. Що се касае до показанията на разпитаните по делото свидетели – Н. Ч. /баща на ищеца/, който твърди, че синът му имал два счупени зъба от лявата страна; М. Ч. /майка на ищеца/ установяваща, че на синът й му били счупени два зъба /не се сочи от коя страна/ и Н. Д., който обяснява, че ищецът му казал, че имал два счупени зъба, от които единият бил отляво, то дори и да се приеме, че ищецът Ч. е имал счупване на един или два зъба от лявата страна, то по никакъв начин не се установява, че това е в резултат именно на осъщественото от ответника на 27.10.2007 г. деяние.

Напротив, цитираните по – горе съдебномедицински удостоверения и назначената по делото съдебномедицинска експертиза установяват по един несъмнен начин, че на 27.10.2007 г. и на 29.10.2007 г. ищецът Ч. е бил прегледан от съдебен лекар и от стоматолог, при които прегледи е констатирано счупване на долната челюст в областта на трети и четвърти десни зъби; счупване на седми долен десен зъб, оток и кръвонасядания по главата, лицето и лигавицата на устното дъно, но не и счупване на два зъба от лявата страна. Ето защо претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на загуба на два зъба от явата страна, причинена от ответника, е неоснователна.

Що се касае до размера на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на осъщественото от ответника на 27.10.2007 г. деяние – причинена средна телесна повреда, изразяваща се в косо счупване без разместване на фрагментите на долната челюст в областта на трети и четвърти зъб долу вдясно, довело до затрудняване на дъвченето и говореното за два месеца, то с оглед събраните по делото доказателства, установяващи, че в резултат на този инцидент Ч. не e можел да се храни, трудно e пиел вода в началото, затворил се в себе си, изпитвал физическа болка и обида, предвид периода на оздравяване на последния – около два месеца, както и с оглед принципа на справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за обезщетението им са необходими и достатъчни 3 000 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на разпитаната пред тази инстанция свидетелка М. Ч. не обуславят по – висок размер от присъдените от районния съд.

Предвид изложеното следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която е осъден П. К. Т. да заплати на А. Н. Ч. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършеното на 27.10.2007 г. престъпление, за разликата от 3 000 лева до 4 500 лева или за 1 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от загуба на два зъба от лявата страна, като се отхвърли иска в тази част.

С оглед този изход на делото на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на иска общо в размер на 67.48 лева, поради което следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден П. К. Т. да заплати на А. Н. Ч. разноски по делото, за разликата от 67.48 лева до присъдения размер от 100 лева. Предвид основателността на иска за сумата от 3 000 лева, за същия се дължи държавна такса в размер на 120 лева, поради което следва също така да се отмени решението на районния съд и в частта, с която Т. е осъден да заплати държавна такса, за разликата от 120 лева до 180 лева. В останалата му част обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 28 от 21.04.2009 г., постановено по гр.д. № 828/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която: 1. е осъден П. К. Т. от Г. да заплати на А. Н. Ч. от Г. обезщетение за причинените му вследствие на извършеното престъпление на 27.10.2007 г. неимуществени вреди – болки и страдания, за разликата от 3 000 лева до 4 500 лева; 2. е осъден П. К. Т. от Г. да заплати на А. Н. Ч. разноски по делото, за разликата от 67.48 лева до 100 лева; 3. е осъден П. К. Т. от Г. да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса за разликата от 120 лева до 180 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Ч. от Г., ул. ”В. А.” № х, бл.х, вх.х, .х, ап.х, с ЕГН * против П. К. Т. от Г., У. Д.” № 7, вх.В, .3, ап.55, с ЕГН *, иск, с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, ужас, силна уплаха, подтиснатост, преживяване на случилото се, вследствие на извършено на 27.10.2007 г. деяние, за разликата от 3 000 лева до 4 500 лева, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.