№ 10515
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110143910 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от Г. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „**“ № 1, за
признаване за установено по отношение на ответника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, зона
Летище София, сграда ИВТ, че същия дължи на ищеца, вследствие отмяна на полет № **
(**) от 30.04.2022 г., следните суми: сумата от 169,26 лева (сто шестдесет и девет лева и 26
стотинки), представляваща платена сума за нощувки на 30.04.2022г. в гр. **, **, сумата от
213,50 лева (двеста и тринадесет лева и 50 стотинки), представляваща платена сума за две
нощувки за периода 01.05.2022г.-03.05.2022г. в **, **, сумата от 70,41 лева (седемдесет
лева и 41 стотинки), представляваща платена сума за билети за посещение на ** за
02.05.2022г. и сумата от 589,62 лева (петстотин осемдесет и девет лева и 62 стотинки),
представляваща платена сума за наем на автомобил с рег. №**, за периода 30.04.2022г.-
07.05.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 18.05.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото, за които сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 25871/2022 г. по описа на СРС.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца и семейството му трябвало да пътуват от
София до **, **, с полет на ответника № ** на 30.04.2022 г., който бил отменен. Излагат се
съображения, че ищеца извършил разходи за заплащане на нощувки, посещение на музей и
за наем на автомобил, които ответника не му заплатил, с оглед което претендира
последните.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете, като излага подробни съображения за неоснователност. Навежда съображения, че
претендираните разходи не са направени във връзка с отменения полет, а допълнителнои
такива, които не се дължат от въздушния превозвач, съгласно общите условия, приети от
ищеца с купуването на билета. Моли съда да отвхърли иска.
1
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която
поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на предявеният иск.
Претендира разноски по списък.
Ответника се представлява от процесуален представител, който поддържа писмения
отговор и моли съда да отхвърли исковете. По делото са постъпили писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
Независимо, че с доклада по делото съдът е посочил, че предявения иск е по чл. 49
ЗЗД, а не по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, то тази грешка не е от съществено значение,
предвид, че подлежащите на доказване факти са сходни, а разликата е в основанието, като
по иска по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, предмет на доказване е наличието на облигационна
връзка между страните по сключен договор за въздушен превоз. Доколкото в настоящия
случай, страните не оспорват това обстоятелство и в първото по делото съдебно заседание е
обявено за безспорно между страните наличието на сключен договор за въздушен превоз,
който е бил отменен, то този факт се установява и без да е изрично указано на ищеца, че
носи доказателствена тежест за това.
По иска по чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД, ищецът трябва да докаже наличие на
облигационно правоотношение с ответника, по което последният да не е изпълнил свое
задължение, както и причинените му от това негово поведение вреди по вид и размер.
Съгласно чл. 12 от Регламент (EO) 261/2004 „регламента се прилага, без да се засягат
правата на пътника за допълнително обезщетяване“, като не посочено какво конкретно
обезщетяване се има предвид, за да се определят границите на отговорността на превозвача
по това „допълнително обезщетяване“. С оглед на това и доколкото не е предвидено нещо
различно, в случая следва да се прилага предвиденото в националното гражданско право,
досежно договорната отговорност, каквато е отговорността на превозвача за неосъществен
превоз.
Съгласно установената съдебна практика (Решение № 73/27.07.10 г. на ВКС по т.д. №
897/2009 г. на І г.о. ТК), обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при поемане
на задължението.
Отговорността на превозвача при неизпълнение на основното му задължение да
превози пътник до мястото, за където същият си е купил билет или да го превози с
закъснение до това място е договорна, поради което на осн. чл. 82 ЗЗД, тя се простира до
всички преки и предвидими вреди, изразяващи се в претърпени вреди или пропуснати ползи.
В случая се претендират претърпени вреди от неизпълнението на задължението на
превозвача да превози пътника с конкретния полет в точно определен час.
Безспорно е, че претендираните вреди от неизпълнението на това задължение са
преки, т.е. те не биха настъпили, ако не беше неизпълнението на превозвача на конкретния
полет в уречения ден и час. Така, ако превозвачът беше изпълнил точно, във времево
отношение, задължението си да превози ищеца и семейството му до **, той не би загубил
парите, които е платил за нощувки в 2 хотела за периода 30.04.2022г.-03.05.2022г. и тези за
платен наем на лек автомобил за периода 30.04.2022г.-07.05.2022г., както и не би пропуснал
посещението на ** за 02.05.2022г., за което предварително е закупил билети.
За да подлежат обаче на обезщетяване, вредите при неизпълнение на договорно
2
задължение, освен че трябва да бъдат преки, следва да бъдат и предвидими. Предвидимостта
следва да е налице към момента на възникване на облигационното отношение и тя да е била
налична за насрещната страна по облигационното правоотношение, в случая- превозвача-
ответник.
Предвидими са вредите настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при
пораждане на задължението (в този см. Определение № 1240/03.10.2011 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО).
Нормален и закономерен резултат от неизпълнението на задължението на превозвача
да превози пътника до предварително уговорено място, в предварително уговорения час,
които би могъл да се предвиди от превозвача, при възникването на облигационното
отношение по договора за превоз, е вредата от разхода по закупуването на билета за
транспорта до съответната дестинация. Не е предвидима обаче вредата, изразяваща се в
ангажирането на хотел за преспиване и наем на автомобил, респ. закупуването на билет за
посещение на историческа забележителност. Това е така, тъй като при възникването на
облигационното отношение, тези допълнителни мероприятия и цели, които пътникът е
предвиждал да осъществи и то точно в определено от него време, не са били известни на
превозвача при възникване на облигационното отношение (закупуването на билет за
въздушен превоз), за да може той да предвиди, че ако не изпълни задължението си точно,
във времево отношение, да превози пътника до крайната му дестинация в точно
определеното време, за него биха възникнали допълнителни разходи, от естеството на
изброените по-горе.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове
са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, само ответника има право на разноски, но доколкото такива
не са претендирани от последния, разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „**“ № 1,
за признаване за установено по отношение на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България“
КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, зона Летище София,
сграда ИВТ, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 169,26 лева,
представляваща платена сума за нощувки на 30.04.2022г. в гр. **, **, ведно със законна
лихва върху сумата от 18.05.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
213,50 лева, представляваща платена сума за две нощувки за периода 01.05.2022г.-
03.05.2022г. в **, **, , ведно със законна лихва върху сумата от 18.05.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 70,41 лева, представляваща платена сума
за билети за посещение на ** за 02.05.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от
18.05.2022 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 589,62 лева,
представляваща платена сума за наем на автомобил с рег. №**, за периода 30.04.2022г.-
07.05.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от 18.05.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, за които суми е издадена Заповед №20787/20.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 25871/2022 г. на СРС, 159
състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №25871/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4