О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260148 19. 10.2020 година град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на деветнадесети октомври
…………2020 година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар…………………………………………………………………………..
прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 3271……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е разпореждане № 4678 от 17.09.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 3507/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК за неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги в размер на 27,48 лв.
Жалбоподателят „Т.Б.“ ЕАД
счита, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че
претендира неустойка в размер само на
три месечни абонаментни такси и е в съответствие със спогодбата между „Т.Б.“
ЕАД и КЗП. В този размер тя не излизала от присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не води до
неоснователно обогатяване. Неустойката
била начислена вследствие на неизпълнение от страна на потребителя на поетите
задължение по процесното споразумение към договора за
предоставяне на мобилни услуги. Тя имала обезщетителна
функция, тъй като цели компенсиране на претърпените вреди за накърнения му
интерес под формата на пропуснати ползи от неосъществено правно очакване да
получи месечните плащания за периода, за който допълнителното спроразумение е сключено. Размерът на неустойката бил
предварително определяем и потребителят бил наясно с начина на нейното
изчисляване. Излага съображения и за това, че съдът е ограничил процесуалните
права и възможности на заявителя, като е препятствал допустимото заповедно
производство. Моли разпореждането да бъде отменено.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е
било образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „Т.Б.“ ЕАД от
10.09.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение срещу Ж.И.С. от ***за сумата
от 27,48 лв. Посочено е, че вземането е за неустойка за предсрочно предкратяване на договор за мобилни услуги. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил
задължението си по договора, като не е
заплатил в срок сумите по издадените фактури за периода от 20.08.2018 г. до
14.01.2019 г., във връзка с което е начислена неустойка в размер на 27,48 лв.
Посочено е, че неустойката се формира от сумата от три стардартни
месечни абонамента.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението с
обжалваното разпореждане, като е приел, че уговарянето на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора противоречи на добрите нрави,
тъй като излиза извън рамките на присъщите
за неустойката обезщетителна и обезпечителна функция
и се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно
обогатяване.
Частната жалба е
основателна.
Неустойката е договорна
клауза, с която се уговаря , че в случай на виновно неизпълнение на договорно
задължение, длъжникът се задължава да престира на
кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и
се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните могат
да уговарят
свободно вида и
размера на неустойката, стига обаче
тази клауза да не противоречи на
императивни норми на закона,
а в равна степен - и на
добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така
и за търговските сделки по арг. от чл. 288
ТЗ. Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост
в гражданските и търговските
правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да
се приеме за нищожна.
В настоящия случай се претендира уговорена неустойката за разваляне на договор поради
неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него, която по характер е резулоторна, а не компенсаторна. Компенсаторна би била, ако
се претендира неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на
срока на договора, а в случая се претендират неустойка в размер на три такива
такси. Не може да се приеме, че неустойка в размер на 3-месечните абонаментни
такси излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави. Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора се отнася и до начина,
по който се изчислява размерът на неустойката. Именно принципът на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. А законът в случая признава правото на кредитора да търси
неустойка при разваляне на договор поради неизпълнение на същинско задължение
на длъжника.
Предвид на тези
съображения въззивният съд намира, че разпореждането,
с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 27,48
лв. е отхвърлено, е неправилно и следва
да бъде отменено. Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то
се развива без участието на длъжника – арг. чл. 413,
ал.2 ГПК.
Воден от горните
мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 7678 от 17.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3507/2020 г.
по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД по чл.410 ГПК срещу Ж.И.С. от ***за неустойка в размер
на 27,48 лв. по фактура № ********** от 20.01.2019 г. за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги за мобилен номер **********.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: