№ 10195
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20221110105944
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
незаплатена топлинна енергия за сумата от 222,53 лева за периода 07.2017 г. – 04.2020 г.,
както и суми, отразени в изравнителни сметки за периода 07.2017 г. – 03.2020 г., мораторна
лихва в плащането на цената в размер на 50,62 лева за периода 01.12.2018 г. – 08.11.2021 г.,
сума за дялово разпределение в размер на 20,68 лева за периода 10.2018 г. – 02.2020 г. и
4,33 лева - мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. – 08.11.2021 г. за топлоснабден имот –
магазин в гр. София, ж. к. „.....“, бл. 203, вх. А, аб. № 342234.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил ползвана топлинна енергия за стопански
нужди, поради което се е обогатил неоснователно. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не
е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. Сочи, че между страните не е подписван договор за продажба на
топлинна енергия. Излага, че е изпратил покана до ответника.
В срока за отговор ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен,
като твърди, че имотът е бил необитаем за процесния период. Сочи, че тъй като се твърди
липсата на облигационно отношение, не следва да се прилагат ОУ за сключване на
договори. Излага, че не е получавал фактури от ищеца, нито такива са издавани. Намира, че
не е налице неоснователно обогатяване, като ответникът не е ползвател на услугата дялово
разпределение. Сочи, че не е предоставяна услуга по предоставяне на топлинна енергия до
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми. Излага, че не получавал покана за плащане. Сочи, че липсва
договорна връзка между ищеца и третото лице помагач, както и между последното и
1
етажните собственици. Сочи, че липсва облигационно отношение между страните по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат
от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че тези
предпоставки са налице, когато при липса на облигационно отношение – несключен писмен
договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното
предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата
цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не
получава цената на доставената топлинна енергия, като обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от общи факти – доставката на топлинна енергия до
имота и ползването ѝ от ответника.
Съдът е обявявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между страните не е сключван договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и от представените писмени
доказателства, в това число Заповед от 22.10.2002 г., в която ответникът признава това
обстоятелство, се установява че последният е собственик на процесния имот – магазин в гр.
София, ж. к. „.....“, бл. 203, вх. А, аб. № 342234. Не е спорно, че имотът се намира в сграда в
режим на етажна собственост. Безспорно е по делото, че между страните не е сключен
договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди. Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ „небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. При това
положение съдът намира, че в случая не е налице облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно сключен между страните
писмен договор за процесния имот, като ищецът основава претенцията си на твърдения за
наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до
2
размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ –
стойността на доставената до имота топлинна енергия.
По отношение на извършването на дялово разпределение в процесната сграда от
лице, различно от ищеца следва да се има предвид, че с представения договор, сключен
между „....“ ЕАД и „....“ ЕООД, се уреждат взаимоотношенията между двете дружество по
отношение на извършване на услугата „дялово разпределение“ от третото лице – помагач,
което се възлага в негова тежест от ищеца. За осъществяването на това не е необходимо
съгласие на абонатите, нито се изисква същите да бъдат страна по сключения договор. Член
139, ал. 2 ЗЕ предоставя възможност дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост да се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър.
Доколкото ответникът по делото се е обогатил с цената на реално потребената
енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите
по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът
ползва данните на СТЕ, според която за процесния период в процесния имот няма радиатори
и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот и топлинна
енергия за БГВ, а единствено стойността на топлинната енергия, отделена от сградната
инсталация. Вещото лице е определило тази сума в размер на 274,93 лева, в която не са
включени предишни просрочени и неплатени сметки, изравнявания за периоди извън
процесния, суми за дялово разпределение и лихви. С исковата молба се претендира сума в
размер на общо 222,53 лева, както и сума за дялово разпределение в размер на 20,68 лева,
поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
3
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 17.11.2021 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 17.11.2018 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 17.11.2018 г. – 30.04.2020 г. По
тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 01.07.2017 г. – 16.11.2018 г. Така размерът на уважения иск, определен на
основание чл. 162 ГПК, е 125,19 лева, с включена сума за дялово разпределение.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение
на задължението длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59
ЗЗД е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава е
необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати. По делото е представена покана,
за заплащане на задълженията на ответника за доставена топлинна енергия, получена на
10.09.2021 г. В поканата „....” ЕАД предоставя 7-дневен срок на ответника за изпълнение,
след изтичането на който вземанията ще бъдат предявени по съдебен ред. Поради това съдът
приема, че процесните задълженията са станали изискуеми на 18.09.2021 г. след изтичане на
7-дневния срок в поканата. Претендираната лихва за забава в настоящото производство е за
периода 01.12.2018 г. – 08.11.2021 г., поради което съдът намира предявения акцесорен иск
основателен за периода 18.09.2021 г. – 08.11.2021 г. На основание чл. 162 ГПК съдът
определя обезщетението за забава в размер на 4 лева, до която сума искът по чл. 86, ал 1 ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен, която включва и мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
151,65 лева (от общо направени разноски в размер на 100 лева – държавни такси в исковото
и заповедното производства, 200 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства). Ответникът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете в размер
на 28,33 лева от претендирано юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Определени по компенсация разноски се
дължат на ищеца в размер на 123,32 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Областна администрация на област София, ЕИК *********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск, че Областна администрация на област София дължи на „....” ЕАД на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 125,19 лева, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 17.11.2018 г. – 30.04.2020 г., с включена сума за
дялово разпределение за периода 10.2018 г. – 02.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане, за топлоснабден имот, представляващ
магазин в гр. София, ж. к. „.....“, бл. 203, вх. А, аб. № 342234, за която сума по ч. гр. д. №
65519/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 06.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 125,19 лева до пълния предявен
размер от 243,21 лева с включена сума за дялово разпределение и за периода 01.07.2017 г. –
16.11.2018 г. като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Областна администрация на област София, ЕИК *********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск, че Областна администрация на област София дължи на „....” ЕАД на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 4 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.09.2021
г. – 08.11.2021 г., с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4 лева до пълния предявен размер от
54,95 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и за
периода 01.12.2018 г. – 17.09.2021 г.
ОСЪЖДА Областна администрация на област София, ЕИК *********, да заплати на
„....” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 123,32 лева.
Решението е постановено при участието на „....“ ЕООД - трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5