№ 89
гр. Нова Загора , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100936 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.„Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауьр“, представлявано от Райна Иванова Миткова-
Тодорова, чрез адв.Г.И. Х. против П. СТ. СТ., с ЕГН **********, и адрес: ***, като длъжник
в размер на 1211.62 лв., представляващо неизплатено задължение, възникнало на основание
Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Mastercard от 29.05.2015 г.,
сключен между „ОББ“ АД и ответника като кредитополучател.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2020 г., със съобщение на съда били
уведомени за постъпило възражение от длъжника П. СТ. СТ., срещу издадената Заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 645/2020 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора.
Посочва се, че по силата на сключения договор „ОББ“ АД отпуснала на ответника
кредитна карта с кредитен лимит 1000.00 лв., усвоен изцяло от кредитополучателя, чрез
тегления в брой и плащания в търговски обекти, което било видно от приложената справка
по чл.366 от ГПК.
Сочи се, че с предоставянето на разрешения кредит, банката изпълнила
задължението си по договора.
Съгласно чл.8 Договорът бил в сила от деня на подписването му до изтичане на
срока на валидността на картата, която била две години, а кредитния лимит бил достъпен за
картодържателя за срока на валидността на картата - 29.05.2017 г.
В подкрепа на това, че кредитополучателя ползвал сумата по отпуснатия кредит
била представената справка по чл.366 от ГПК, чийто данни сочели, че картодържателя бил
направил редица тегления от банкомат и разплащания в тьрговски обекти, с което изтеглил
целия кредитен лимит.
Разяснява се, че минималната погасителна вноска била равна на 3% от ползвания
кредитния лимит - чл. 7.1. от договора за кредит.
1
Чл.3.6. от договора за кредит, пък предвиждал, че при просрочие от страна на
картодържателя Банката олихвявала с действащия за съответния период договорен лихвен
процент според т.3.1. или 32. и наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно, до
окончателното изплащане на просрочените или предсрочно дължимите суми, като се
уточнява, че в настоящото производство наказателната лихва била претендирана в размер
на законната лихва за забава, и то от датата на крайният срок за погасяване на
задължението,а не от датата на пьрвото просрочие.
Чл.11.1. от договора предвиждал, че кредитополучателя можел да се откаже от
Договора в срок от 14 дни след датата на получаване на картата. В случай че за този срок
кредитополучателя бил ползвал отпуснатата на кредит сума, той връщал използвания
кредитен лимит, ведно с дължимата лихва. Разноските по издаването на банковата карта
оставали за сметка па кредитополучателя.
Подчертава се, че Кредитополучателят не бил направил отказ от сключения договор
- напротив, сумата на кредитабила усвоена, използвана и частично погасена.
Посочва се, че на 31.01.2018г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични
вземания“, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКАБАНКА“ АД прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“
ООД портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение №1А към
Договора за цесия, в това число и вземането към П. СТ. СТ., произтичащо от процесния
договор. Прехвърленото вземане към ответника било подробно описано под референтен
номер 42361 в Приложение № 1, с посочване на номер и дата на сключване на договора за
кредит, имена и ЕГН на длъжника и размер на прехвърленото вземане.
Твърди се, че длъжникът не е правил плащания за погасяване на дълга след датата
на цесията, както и че същият бил уведомен за извършената цесия, съгласно чл.99, ал.4 от
ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба.
Относно изискуемостта на вземането, ищцовото дружество заявява, че на 29.05.2017
г. настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и на
дължимите лихви, съгласно чл.8 от договора, като считано от тази дата, вземането на ищеца
било изцяло дължимо.
Или в случая, крайният падеж на задължението, предмет на настоящия
установителен иск бил обективен факт, който настъпил преди датата на образуване на
заповедното производство - 22.06.2020 г., по което била издадена процесната заповед за
изпълнение.
Сочи се, че на крайния падеж, както и към датата на депозиране на исковата молба,
ответникът не бил изпълнил договорните си задължения за погасяване на предоставения
кредит.
Предвид изложеното, моли съдът да се произнесете с решение, с което да установи
със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото, че „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД има вземане към П. СТ. СТ., за сумите, за които била издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 645/2020 г., на Pайонен съд - Нова Загора, а именно:
937.43 лв. - главница, ведно със законна лихва върху нея, от подаване назаявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й погасяване; 274.19 лв. - лихва за
просрочие /в размера на законната лихва/, начислена запериода от 29.05.2017 г. до
15.04.2020 г. включително.
Моли съдът да имприсъдинаправените в настоящото исково производство разноски
за: държавна такса25.00 лв. и адв. възнаграждение – 180.00 лв. с ДДС, както и да се
произнесепо разноските в заповедното производство – 25.00 лв. - държавна такса и 180.00
лв.с ДДС - адв.хонорар.
Ищецът е приложил писмени доказателства по опис.
2
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, чрез пълномощника си адв.М.Л. Л., в който заявява, че счита исковата
молба за недопустима, неоснователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че от заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д 20202220100645/20 г. Районен съд - Нова Загора, било видно, че
претенцията за законна лихва била е в размер на 265.33 лв. за периода от 29.05.2017 г. -
12.03.2020 г. Разликата между сумите в заповедта за изпълнение и исковата молба за
законна лихва в размер на 8.86 лв. не била обективирана в заповедта, още по-малко в
заявлението по чл.410 от ГПК, депозирано от заявителя. Било видно още, че в исковата
молба ищецът бил добавил още един месец към периода, за който се претендирала законната
лихва. Разликата в сумите за законна лихва, между заповедта и исковата молба в размер на
8.86 лв. за първи път се предявявала в настоящото исково производство, което се явявало
НЕДОПУСТИМО, доколкото в условията на предявен иск по реда на чл.422 от ГПК,
исковото производство представлявало естествено продължение на заповедното такова и
правният интерес на ищеца бил обусловен от претенциите, обективирани в заповедта за
изпълнение, респективно в заявлението. Следователно предявеният иск за сумата в размер
на 8.86 лв. за законна лихва, се явявал недопустим и производството в тази си част следвало
да бъде прекратено, като недопустимо с решението на съда. Ответника претендирал
разноски съобразно прекратената част.
Сочи се, че с исковата молба се твърди, че процесното вземане, претендирано от
ищеца било цедирано от „ОББ“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 31.01.2018 г.
Ответникът прави следните фактически твърдения, имащи отношение към предмета
на делото: На първо място - Никъде ищецът не бил доказал, че сумата, предмет на договора
за издаване на кредитна карта е била изплатена от страна на първоначалния кредитор на П.
СТ. СТ., като се оспорва, че процесната сума е изплатена на ответника и че кредитът е
усвоен в твърдения размер.
На второ място ответника оспорва ищецът да притежава качеството на носител на
процесното вземане. Оспорва, че са били извършени реални цедирания на сумата, предмет
на настоящото исково производство. В отговора на исковата молба се твърди, че даже и да
се приеме обратното, то договорът за цесия между„ОББ“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
би бил недействителен на различни основания, а именно: 1. Защото не била уговорена цена
между страните за прехвърленото вземане; 2. Поради това, че от Приложението към
Рамковия договор /което би следвало да съдържа информация какво точно се прехвърля/ -
липсвала каквато и да била индивидуализация на прехвърленото вземане - не бил посочен
номер на кредита, имена и данни за длъжника по договора за кредит, сумата която дължи,
размер на отпуснатата главница, „дата на усвояване на сумата“ и т.н.
На трето място сключеният договор за кредит бил недействителен, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, на следните основания: Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, договорите за потребителски кредити се сключват в „писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора“. Това изискване и по-конкретно
размерът на шрифта не било спазено, което правело договорът за потребителски кредит
недействителен, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.1., т.11 договорът за потребителски кредит
следвало да съдържа „условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването“. Твърди се, че конкретният договор не съдържал такъв погасителен план,
което също го правело недействителен на основание чл.22, ал.1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11, т.20 от ЗПК „наличието или липсата на право на
3
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден“. Това изискване също не било спазено, което правело
договора недействителен на основание чл.22, ал.1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита“. В случая ставало въпрос за неоснователно
обогатяване по Закона за задълженията и договорите и искът следвало да бъде предявен на
това основание, а не на договорно, както в случая бил предявен.
В отговора на исковата молба ответника оспорва твърдението, че е бил надлежно
оведомен за цедирането на сумата, предмет на договора за издаване на кредитна карта.
Оспорва се, че ответникът е бил уведомен от цедентите или от упълномощени от тях лица.
На база гореизложеното, ответника моли съда да задължи ищеца, да представи в
оригинал известието за доставка и уведомлението за цесия, изпратени до ответника. В
случай, че ищецът не изпълни указанията на съда, моли тези документи да бъдат изключени
от доказателствения материал по делото, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, и/или съдът да
приеме, че са налице предпоставките на чл.161 от ГПК по отношение факта, че длъжникът
не е бил уведомен за извършената цесия.
Сочи се още, че съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от датата на уведомлението до него, извършено от предишния
кредитор - от цедента; че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника
било единствено съобщаването й, извършено от цедента.
С оглед чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца било да докаже факта на
извършеното уведомяване на длъжника. В случая това обстоятелство било недоказано,
доколкото с настоящия отговор ответникът оспорвал истинността на представеното известие
за доставка на уведомление за цесия.
На база изложеното в отговора на исковата молба, ответника счита, че предявения
срещу него иск за недопустим, тъй като ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД нямал активна
материална и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на
вземане, произтичащо от Договор за цесия, за който цесионен договор ответникът не бил
уведомен надлежно, а и не доказвал, че цедентът ,,ЕОС МАТРИКС“ надлежно е придобил
вземането в твърдяния размер от „ОББ“ АД. Сочи се, че след като ответникът никога не е
бил уведомяван от финансовата институции за извършената цесия, то цесиите нямат
действие спрямо него.
Предвид изложеното в исковата молба ответникът, моли съда да остави исковата
молба без разглеждане и да прекрати прозиводството по делото, поради липса на една
положителна абсолютната процесуална предпоставка - процесуална легитимация на ищеца в
процеса.
Сочи се още, че отделно от горното, ако съдът приеме, че процесният договор за
издаване на кредитна карта е недействителен, кредиторът можел да иска единствено
връщане на реално предадената сума, но не на предявеното договорно основание, а на друго
основание - неоснователно обогатяване. За да е налице правото да претендира сумата по
главницата, с която ответникът хипотетично се бил обогатил неоснователно, ищецът
следвало да установи в условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил получил
именно 1000.00 лв.
На последно място ответника заявява, че счита, че ищецът не установявал, че сумата
от 1000.00 лв. му е била реално предадена. Ответникът оспорва, че е получил сумата от
1000.00 лв. от „ОББ“ АД , а тъй като договорите за кредит били реални договори, то при
липса на доказателства, че главницата от 1000.00 лв. му е била предадена от кредитора
4
изцяло или част от нея, то не бил налице договор за кредит.
С оглед гореизложеното в отговора на исковата молба, ответникът моли съда, след
като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да
прекрати производството за сумата в размер на 8.86 лв. за законна лихва, като недопустима
претенция и да му присъди разноски, съобразно прекратената част.
За останалата претенция, ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователна исковата претенция на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу него.
Претендират се разноски за настоящото исково производство и се прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.
Постъпила е молба с вх. № 1194/01.04.2021 г. от ищеца в производството, чрез
пълномощник – адв.Г.Х., която заявява, че не възразява делото да се гледа в нейно
отсъствие. Заявява, че се е запознала с проекто-доклада по делото и няма възражения по
него. Моли съда да допусне корекция на исковата молба, относно размера на претенцията за
просрочена лихва, която намаляват от 274.19 лв. на 265.33 лв.
В молбата процесуалния представител на ищеца заявява още, че като имат предвид
указанията относно разпределението на доказателствената тежест в проектодоклада, а
именно: I. Да докажат размера на дължимите от ответника суми, то моли съдът да допусне
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице – икономист, което след като се запознае с
материалите по делото, да даде отговор на следните въпроси: 1. Усвоил ли е П. СТ. СТ.,
сумата отпусната по Договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от
25.05.2015 г.?; 2. Какъв е размера на непогасените вземания, претендирани с исковата молба
поотделно за главница и за лихва за просрочие, към датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2020 г.? и II. Да докажат уведомяването на
длъжника за смяната на кредитора, прилагали отново, пълномощно от цедента за Г.Х. и
уведомление от адв.Г.Х. за цесията; пълният текст на договор за цесия, списък към него,
документа за предадена/получена пластика на кредитната карта, подписан от
картодържателя.
По делото е депозирана молба-становище с вх. № 933/11.03.2021 г. от адв.М.Л. Л. от
САК в качеството му на пълномощник на ответника П. СТ. СТ., с която моли съдът да
разгледа делото в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа подадения отговор на исковата
молба, като моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
Прилага списък по чл.80 от ГПК за направените разноски по гр.д. № 936/2020г. по
описа на РС-Нова Загора.
С цел изясняване на спора и по искане на ицеца, съдът назначи
навещотолицеСтоянКолевС.изготвянето на съдебно-счетоводнаекспертиза, заключението по
която бе представено в срок.
На последното открито съдебно заседание за ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД – не се
явява представител.
Ответника П. СТ. СТ., редовно призован – не се явява, на се явява и пълномощника
му адв.М.Л. Л. от САК.
Вещото лице Ст. К. Ст., редовно призован – лично се явява.
По делото е депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв.Г.Х., с която
излага следното становище по съществото на настоящия спор, като допълнение към
исковата молба:
1. Сключване на договора и предоставяне на кредитната сума. Между „Обединена
Българска Банка“ АД и П.С. бил сключен валиден „Договор за издаване на кредитна карта
5
VISA Electron, VISA Mastercard от 29.05.2015 г. от който било възникнало кредитното
правоотношение. Кредитната карта, чрез която единствено се достъпвал и ползвал картовия
кредит била предоставена на кредитополучателя, видно от приложения в копие „формуляр
за предаване на кредитна карта“, в който срещу изявленията на 2-ри и 3-ти ред/ в дясната
част на документа/ „получих карта“ и „получих ПИН код“ стои саморъчно написано името и
подпис на кредитополучателя. Това обстоятелство, че пластиката била получена, ведно със
справката по чл.366, която представлявала директна разпечатка от картовата сметка на
кредитополучателя при цедента „ОББ“АД и предоставена от последния, както и
експертизата, удостоверяват несъмнено усвояването на кредита. В Експертизата много ясно
било отчетено усвояването на кредита на банкомати/тегления и такси и други разноски/,
които формирали размера на исковата претенция за главница и лихви. Оспорването на
ответника за неусвояване на кредита било стандартната несъстоятелна защитна позиция.
При картовите кредити, които по същество били револвиращи нямало погасителен план.
Имало задължение за месечна минимална вноска, но тя можела да бъде изтеглена, буквално
няколко минути след като била направена, така че крайното задължение било почти равно
на предоставения кредит по размер, както било и в процесния случай. От друга страна
макар, че представлявала пряка разпечатка от счетоводната система на цедента, справката
по чл.366 от ГПК /както била наречена по делото/, представлявала счетоводни записи на
единствения оторизиран оператор на платежни услуги свързани с разплащанията с банкови
карти в страната и чужбина – „Борика Банксервиз“АД, чиито счетоводни записвания
банките ползвали по договор с дружеството.
2. Настъпила изискуемост на вземането. Както било посочено в исковата молба на
29.05.2017г. бил настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, който бил
останал непогасен в претендирания с иска размер. Задължението по кредита било
формирано от тегления от/след 25.06. до 10.08.2015 г. а заявлението било подадено на
22.06.2015 г.
3. Прехвърляне на вземането и уведомяване за цесията: „ЕОС Матрикс“ЕООД се
легитимирало като кредитор на ответника по силата на „Договор за прехвърляне на парични
вземания“, сключен на 31.01.2018г. с „Обединена Българска Банка“АД, по силата на който
цедента бил прехвърлил на ищеца портфейл от вземания в Приложение № 1А към Договора
за цесия, в това число и вземането към ищеца П. СТ. СТ., произтичащо от „Договор за
издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Mastercard от 29.05.2015г. Прехвърленото
вземане към ответника било записано под референтен номер 42361 в Приложение № 1,
достатъчно индивидуализирано. Твърди се, че уведомяването за цесия било направено с
исковата молба, тъй като законът не съдържал изискване кога и по какъв ред длъжника да
бъде уведомен за цесията. Постоянната и непротиворечаща съдебна практика приемала, че
като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването от ответника на уведомление за цесия, като приложение към исковата
молба по силата на пълномощно дадено от цедента на цесионера, трябвало да бъде
съобразено от съда, при постановяване на настоящото решение, с оглед императивното
правило на чл.235, ал.3 от ГПК.
4. По възраженията на кантората, представляваща ответника: Възражението за
неспазване на предвидения в ЗПК шрифт от договора за кредит, било невярно, а и не
подлежи на съобразяване, тъй като не била поискана графологична експертиза.
Револвиращите кредити нямали погасителен план. Всяка изтеглена сума, доколкото била
възстановена, можела да бъде изтеглена отново и да формира същото задължение, като
преди погашението. Правото на отказ от договора било уредено в чл.11 от същия, а
съгласието за продажба на вземането – в чл.20.
В молбата се заявява, че от приложените към исковата молба и приети по делото
писмени доказателства, включително и приетата експертиза, можело да бъдат установени
всички предпоставки от фактическа и правна страна за уважаване на иска, поради което се
моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено, че ищеца има
вземане към ответника за главница от 937.43 лв., ведно със законна лихва върху нея, от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното и
6
погасяване и за лихва за просрочие от 265.33 лв. за периода от 29.05.2017 г. до 15.04.2020 г.
включително. Моли се съда да присъди в полза на ищеца разноските в настоящото исково
производство в общ размер на 205.00 лв., както и да потвърди разноските в заповедното
производство в същия размер.
Съдът докладва депозирана е по делото молба-становище от адв.М.Л., в качеството
му на пълномощник на ответника П. СТ. СТ. с която заявява, че поддържа подадения
отговор на исковата молба, като моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
поддържа всички основания, наведени в предходната молба-становище. Във връзка с
предоставената им възможност да изразят становище с искането на ищеца да измени иска в
частта за лихва – като вместо за сумата в размер на 274.19лв. да се счита предявена за сумата
в размер на 265.33 лв. заявява, че счита че е недопустимо на първо място да е налице
несъответствие и разминаване между заповедта за изпълнение и исковата молба в условията
на чл.422 от ГПК. По този начин ищецът чрез изменение на иска целял да санира
неправомерното си поведение и да не понесе отговорността си за разноски.
Счита, че ако съдът приеме, че е налице несъответствие между двете производства и
го прекрати на това основание, на ответника му се дължат разноски, съобразно прекратената
част. В другия случай, ако се приеме, че е налице отказ от иска от страна на ищеца за
разликата в сумата за законна лихва, като ако съдът прекрати производството, ответника
отново моли да му се присъдят разноски съобразно прекратената част.
От заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. 645/2020 г. по описа на Районен съд
- Нова Загора било видно, че претенцията за законна лихва била в размер на 265.33 лв. за
периода от 29.05.2017 г. – 12.03.2020 г. Разликата между сумите в заповедта за изпълнение и
исковата молба за законна лихва в размер на 8.86 лв. не била обективирана в заповедта, още
по-малко в заявлението по чл.410 от ГПК, депозирано от заявителя. В исковата молба било
видно, че ищецът бил добавил още един месец към периода, за който се претендира
законната лихва. Разликата в сумите за законна лихва между заповедта и исковата молба в
размер на 8.86 лв. за първи път се предявявала в настоящото исково производство, което се
явявало недопустимо, доколкото в условията на предявен иск по реда на чл.422 от ГПК
исковото производство представлявало естествено продължение на заповедното такова и
правният интерес на ищеца бил обусловен от претенциите, обективирани в заповедта за
изпълнение, респективно в заявлението.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло заключението си по изготвената
и представена съдебно-счетоводна експертиза и разяснява, че разликата се явява в
периодите които са посочени, като в исковата молба е посочен един месец повече за
законната лихва. Нямало направени плащания и парите се дължат от ответника на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
като писмени доказателства: Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA
Mastercard от 29.05.2015 г., тарифа за таксите и комисионните, основни характеристики на
вид на кредита – Кредитна карта VISA Classic, указания за мерки за безопасност от л.12 до
л.13 от делото, формуляр за предаване на карта на л.14 от делото, клиент П. СТ. СТ. по
договор ********* на лист 15 от делото, месечни извлечения от л.16 дол. 24 вкл. от делото,
Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., приложение № 3 към Договор
за прехвърляне на вземания между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД от 31.01.2018 г., приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания между
„Обединена Българска банка“АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 31.01.2018г. от л. 29 до л.31
вкл. от делото, пълномощно, уведомление за извършено прехвърляне на вземания на л.34 от
делото, фактура № ********** от 03.11.2020 г. на л. 35 от делото, банково извлечение на
л.36 от делото, пощенски плик с клеймо от 24.11.2020 г., договор за правна помощ и
съдействие на л.49 от делото, Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г.,
приложение № 3 към Договор за прехвърляне на вземания между „Обединена Българска
7
Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 31.01.2018 г., приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД
от 31.01.2018 г., формуляр за предаване на карта на л.75 от делото, уведомление за
извършено прехвърляне на вземания на л.76 от делото, Пълномощно в полза на адвокат
Г.Х.; Документ за платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение; Ч.гр.д.№
645/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, както и приобщената по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
На 29.05.2015 г. между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и П. СТ. СТ., с
ЕГН ********** е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA
Mastercard, по силата на който дружеството му е отпуснало кредитен лимит в размер на 1000
лева. Договорът влиза в сила от деня на подписването му - т.8 и действа до момента на
валидност на картата, а валидността й е две години и изтича в края на отпечатания върху
нея срок. Предвидена е възможност действието му автоматично да продължи за още две
години, освен ако картодържателя не уведоми банката, че не желае картата да бъде
подновена - също т.8. От формуляра за предаване на карта се установява, че ответника е
получил картата си на същата дата.
Видно от приетите доказателства на 31.01.2018 г. е сключен между „ОББ” АД, като
цедент и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД – като цесионер, по силата на който на последното са
били прехвърлени непогасени вземания на банката, подробно описани в приложение № 1
към Договора за цесия. Това приложение също е част от доказателствения по делото
материал и в него фигурира и ответника П. СТ. СТ., като длъжник по процесния договор за
кредитна карта.
С документа, който е л.34 по делото, „ОББ” АД е упълномощила цесионера, от
нейно име да уведоми длъжниците по Приложение №1, за цесията.
Видно от гр.д. № 26007/2020 г. по описа на Софийски районен съд, „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.410 от ГПК за сумите: 937.43 лв. - главница главница по
Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Mastercard от 29.05.2015 г.,
ведно със законна лихва върху нея, от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до окончателното й погасяване; 265.33 лв. - лихва за просрочие /в размера на
законната лихва/, начислена за периода от 29.05.2017 г. до 12.03.2020 г. включително, както
и разноски, сторени в заповедното производство 25.00 лв. - внесена държавна такса и 180.00
лв. – адвокатско възнаграждение. С определение от 01.07.2020 г. след проверка в НБД
„Население” съдът е установил, че длъжника е с настоящ адрес в гр.Нова Загора и е
прекратил и изпратил делото по подсъдност в Районен съд – Нова Загора.
Против издадената от Районен съд – Нова Загора Заповед № 357/01.09.2020 г., П.
СТ. СТ. е депозирал писмено възражение на 12.10.2020 г. и във връзка с указанията на съда
ищеца е депозирал исковата си молба на 26.11.2020 г.
Ответникът не ангажира в настоящото производство никакви доказателства, вкл.
платежни документи, разписки, издадени от ищеца или пък от „ОББ”АД и др., от които да се
установи, че е изпълнил задълженията си по сключения договор за издаване на кредитна
карта.
Съдът е назначил на вещото лице Ст. К. Ст. съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на въпросите:
1. Усвоил ли е П. СТ. СТ. сумата отпусната по Договор за издаване на кредит, карта
Visa Mastercard от 25.05.2015 г.?
2. Какъв е размера на непогасените вземания,претендирани с ис ковата молба поотделно
за главницата и за лихва за просрочие към датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 22.06.2020 год.?
8
В заключението си от 10.05.2021 г. вещото лице посочва, че:
1. По Договора за издаване на кредитна карта Visa Mastercard от 25.05.2015 г. П. СТ.
СТ. е усвоил сума в размер на 948.60 лв.
2. Непогасените вземания, претендирани с исковата молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД
към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.06.2020 г.
са в размер, както следва :
-главница - 937.43 лв.
-Лихва за просрочие за периода от 29.05.2017 г. до 12.03.2020 г. - 265.33 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и е
подсъден на Районен съд – Нова Загора по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Предявеният иск е положителен установителен - за съществуването на парично
вземане, за което на ищеца е издадена в заповедно производство заповед за изпълнение на
осн.чл.410 от ГПК. Против последната е било депозирано възражение от длъжника в
заповедното производство - ответника в настоящия исков процес. Това обстоятелство и
необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 от ГПК.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че с трето лице-
кредитор са сключили рамков договор за прехвърляне на вземания. Ищцовото дружество
встъпило в правата на неудовлетворения кредитор. Третото лице и ответникът са сключили
договор за кредит, който ответникът не е изпълнявал и влязъл в просрочие, ведно с всички
произтичащи от това последици. Ищцовото дружество било коректно в изпълнение на
задълженията си, уведомявайки ответникът за настъпилата цесия. За вземането си ищцовото
дружество е подало в Районен съд - Нова Загора заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника и ответник по настоящото производство, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. 645/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора и е издал
заповед за изпълнение против длъжника за посочените в заявлението суми. Заповедта за
изпълнение била връчена лично на длъжника с постъпило в законоустановениия срок
възражение против заповедта за изпълнение, съдът дал указания на ищецът в едномесечен
срок от получаване на съобщението да заведе дело за установяване на вземането си.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са налице договорни
отношения между третото лице и ответникът, заради сключения договор. Налице са и
договорни отношения между третото лице-кредитор и ищеца. Безспорно е, че ищцовото
дружество е потърсило правата си в заповедно производство, образувано в Районе съд –
Нова Загора.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на които се основава
претенцията му, в това число за размера на дължимите от ответникът суми, за
уведомяването му, че има смяна на кредитора.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
9
или частично за посочения период.
Видно от изготвената експертиза и приложените доказателства по делото
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД коректно е изпълнило задълженията си и е
предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнявал своите
задължения, като влязъл в просрочие с погасяването на главница и лихва, поради което
кредитът е станал изцяло изискуем в пълен размер на 29.05.2017 г. преди подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в заповедното производство.
Вещото лице е заключило, че нямало направени плащания и парите се дължат от
ответника на ищеца.
Съдът счита, че иска е основателен по отношение на главницата и частично
иснователен относно лихвата за просрочие по следните съображения:
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства,
от съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”
АД и П. СТ. СТ., с ЕГН ********** са били обвързани от валидно облигационно отношение,
съгласно което дружество му предоставило кредит в размер на 1000.00 лв., които той е
усвоил и се задължил да върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи, потвърдено и от
назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза.
Възражениета на ответната страна за неспазване на предвидения в ЗПК шрифт от
договора за кредит, съдът намира, че не подлежи на съобразяване, тъй като не е поискана
графологична експертиза, която да го установи.
Освен това съдът намира, че правата и задълженията на страните по договора са
изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание, а договорът отговаря на
изискванията на закона, въведени с нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК. Ответникът, в качеството
си на заемател, е получил в заем сумата в размер на 1000.00 лв., срещу поето задължение за
връщането й, включващи главница и договорна /възнаградителна/ лихва.
Безпорно установено от заключението на вещото лице в експертизата много ясно е
отчетено усвояването на кредита на банкомати /тегления, такси и други разноски/, които
формират размера на исковата претенция за главница и лихви. Кредитната карта, чрез която
се достъпва и ползва картовия кредит е предоставена на кредитополучателя, видно от
приложените доказателства, а именно „формуляр за предаване на кредитна карта“, в който
срещу изявленията, че е получил картата и ПИН кода си стои саморъчно написано името и
подпис на ответника.
Неоснователно се явява и възражението на ответната страна, че задължението не
било индивидуализирано видно от приетите по делото доказателства.
Видно от приложените писмени доказателства ответникът е дал съгласието си за
продажба на вземането, подписвайки процесния договор, в чийто чл.20 е посочено, че
Банката има право по всяко време да прехвърли (цедира) изцяло или частично вземанията си
по този договор на трети лица.
Относно наведеното възражение за неуведомяване за цесията:
На 31.01.2018 г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични вземания“, с
който процесното вземане е било цедирано от титуляра му „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ООД - ищец в настоящото производство, с което
действие последния е придобил качеството кредитор по отношение задължението на П. СТ.
СТ., съдът счита че възможността за прехвърляне на вземане е изрично предвидена в Закона
за задълженията и договорите - с чл.99 и следващите, а в случая с връчване на съдебните
книжа по делото цесията е сведена до знанието на длъжника и е налице надлежно
уведомяване за същата.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
10
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да
бъде уважен изцяло.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по назначената му съдебно-
счетоводна експертиза, в което е извело, че непогасените вземания, претендирани с исковата
молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД към датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 22.06.2020 г. са в размер: Главница - 937.43 лв. и Лихва за
просрочие за периода от 29.05.2017 г. до 12.03.2020 г. - 265.33 лв.
По отношение на възражението на ответната страна за недопустимост на
претенцията за сумата в размер на 8.86 лв. за законна лихва, като и да му присъди разноски,
съобразно прекратената част, съдът намира същото за основателно, както е заявил и ищеца в
производството с молбата си да бъде изменен иска в тази му част от претендираните с
исковата молба 274.19 лв. за периода от 29.05.2017 г. - 15.04.2020 г. на 265.33 лв. за периода
от 29.05.2017 г. - 12.03.2020 г., така както са претендирани и в заповедното производство,
като съдът счита че в тази част над постановеното в заповедното производство /лихва за
просрочие в повече /8.86лв.//не е недопустим а следва да бъде отхвърлен от съда.
Относно разноските:
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД претендира с исковата молба сторените в
настоящото установително исково производство. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има
право на разноски, съразмерно уважената част от иска. В случая съда уважава иска частично
и поради това ще присъди на ищцовото дружество сторените от него разноски в
установителния исков процес, съобразно уважената и отхвърлената част.
Относно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът счита, че същото се явява неоснователно, предвид разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно списъците с разноски по чл.80 от ГПК, ищецът е претендирал сторени
такива в размер на 455.00 лв. общо, от които: 25.00 лв. държавна такса, 180.00 лв. адв.
възнаграждение и 250.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Съответно ответникът е претендирал 360.00 лв. за адв. възнаграждение.
Съразмерно уважената и отхвърлената част от исковите претенции съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца 451.67 лв. разноски, а в полза на ответника съответно
следва да се присъди сума в размер на 2.64 лв.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното
исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски
в размер общо на 205.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК, по отношение на П. СТ. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес: гр.Нова Загора, ул.„Проф.Минко Балкански“ № 59, ет.5, ап.14, обл.Сливен,
11
ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша“, ул.„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда
„Матрикс Тауьр“, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, по Договор за
издаване кредитна карта VISA Electron, VISA MasterCard от 29.05.2015 г., сключен между
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и П. СТ. СТ., СУМИ за които е издадена в
производството по ч.гр.дело № 645/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 357/01.09.2020 г., а именно в общ
размер 1202.76 лв. /хиляда двеста и два лева и седемдесет и шест стотинки/ от които:
главница - 937.43 лв. /деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/,
лихва за просрочие за периода от 29.05.2017 г. до 12.03.2020 г. – 265.33 лв. /двеста шестдесет
и пет лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.06.2020 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ В ЧАСТТА над 265.33лева до предявения размер за лихва
за просрочие в размер на 274.19лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. СТ. СТ., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК: *********, СУМАТА от 451.67 лв.
/четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на П. СТ. СТ., с ЕГН **********, СУМАТА от 2.64 лв. /два лева
и шестдесет и четири стотинки/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, П. СТ. СТ., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, с ЕИК: *********, СУМАТА от 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 645/2020 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
12