РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1462/6.8.2020г.
гр. Пловдив, 6 август 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 406 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Еврокорект“ООД,
ЕИК ***, представлявано от М.П.– управител, със седалище и адрес на
управление гр.***, чрез адв.Т., против Решение № 117/06.06.2019
г. на Министъра на околната среда и водите.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт с
доводи, че посочените в него твърдения не кореспондират с действителното
фактическо и правно положение.
Заема се тезата, че противно на мотивите по оспорения
отказ за продължаване на разрешителното, от страна на жалбоподателя се
изпълнени нормативните изисквания, относими към вида,
характера и целите на дейностите, описани в първоначалното разрешително.
В крайна сметка се иска да се отмени изцяло оспорения
отказ и да се дадат указания на
министъра на МОСВ за правилното прилагане на закона и издаване на акт за
продължаване на действието на процесното
разрешително.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените
в нея съображения.
Представят се писмени бележки.
Претендират се разноски по делото.
За ответника – Министъра на околната среда и водите,
се заема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
(представената от ответната страна административна преписка и писмените
доказателства, представени от жалбоподателя), намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок (видно от
представените по делото доказателства процесното
решение е връчено на жалбоподателя на 19.06.2019 г. – известие за доставяне на л.25, а самата жалба е подадена
на 14- тия ден – 02.07.2019 г.) и при наличието на правен интерес, а по
същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение
№ 117 от 06.06.2019 г. на Министъра на околната среда
и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително №
02460005/22.07.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект – акватория от
язовир „Въча“ с цел аквакултури и свързаните с тях
дейности с титуляр „Еврокорект“ООД.
Оспореното решение е издадено в производство по чл.78
от ЗВ, образувано по заявление с вх. № ПВ-12/16.04.2019 г., подадено от „Еврокорект“ООД с искане за продължаване срока на действие
на разрешително № 02460005/22.07.2009 г. за ползване на повърхностен воден
обект – язовир „Въча“ с цел аквакултури и свързаните
с тях дейности.
В хода на производството е извършена проверка на място
относно изпълнението на условията в действащото разрешително и е съставен КП №
СМ 61/21.02.2019 г.
В резултат на проверката е констатирано неизпълнение
на условия и задължения на действащото разрешително, изразяващи се в: 1.неизвършване на анализи за
качеството на водите в района на разрешеното ползване и обхвата на садковата база по показателите и честота на пробонабиране, указани в т.1, раздел 8 от „Други условия и
изисквания за опазване на водите, водния обект и околната среда, както и провеждане
на собствен мониторинг“ в разрешителното, както и не са представяни в БД ИБР
протоколи от провеждан мониторинг за периода на действие на разрешителното; 2.
не са представени в БД ИБР доклади по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ за изпълнение на
условията в издаденото разрешително през периода 2010 г. до 2017 г.
Това е навело АО на извод, че е налице основание за
отказ за продължаване срока на действие на разрешителното предвид разпоредбата
на чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ.
Втори мотив за постановяване на процесния
отказ е, че съгласно ПУРБ ИБР 2016 -2021 язовирът е предвиден да се използва за питейно-битово
водоснабдяване и в тази връзка е необходимо той да се поддържа в състояние
годно за извличане на вода за човешка консумация при спазване на изискванията, разписани в
чл.116, ал.1, т.3 и чл.119, ал.2 от ЗВ.
Съгласно приложение 1 на раздел 7 „Кратък преглед на
програмите от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда“ от плана е предвидена мярка с наименование
„Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване“ с действие за изпълнение на мярката, представляващо
прекратяване, след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни
за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и
дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване“.
Именно
изпълнението на тази мярка е послужило като второ основание за
постановяване на процесния отказ.
Освен гореизложеното, като трето основание, че не може
да бъде продължен срока на действие на разрешителното за ползване на язовир
„Въча“ с цел аквакултури и свързаните с тях дейности,
е посочена нормата на чл.2, ал.5 от Наредба № 37 от 10 ноември 2008 г. за
ползването на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и
правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури
в обектите – държавна собственост по чл.3, ал.1 от ЗРА, съгласно който в
язовирите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, аквакултури
не се разрешават.
Посочено е изрично, че в производството по чл.78, ал.2
във връзка с ал.1 от ЗВ АО се произнася в условията на обвързана компетентност
като установява единствено наличието или липсата на условията по чл.78, ал.2 от
ЗВ, която норма има императивен характер и не позволява вземане от страна на
органа от решение, различно от предписаното в нея.
Съобразявайки гореизложеното, ответникът е постановил процесния отказ като е приел, че по отношение на титуляра на разрешителното, чието продължаване срока на
действие се иска не са налице две от трите кумулативни условия на чл.78, ал.2
от ЗВ – не са изпълнени изискванията на чл.78, ал.2, т.2 и т.3 от ЗВ.
В хода на съдебното производство като писмени
доказателства (л.29 и сл.) са представени протоколи за изпитване на
повърхностни води от язовир „Въча“ от 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2019 г., както
и доклад съгласно изискванията на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ от управителя на „Еврокорект“ООД Р.П.относно изпълнението на условията на процесното разрешително за периода 01.01.-
31.12.2018 г., който обаче е представен и като част от административната
преписка.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Страните нямат
спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на закона и на ПУРБ
2016-2021.
Съгласно чл.78, ал.2 ЗВ органът по чл.52, ал.1
продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в
срока по ал.1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания
или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото
разрешително.
В конкретния случай, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив счита, че безспорно не са изпълнени условията
на чл.78, ал.2, т.2 и т.3 от ЗВ, за да
бъде продължен срока на действие на процесното
разрешително.
На първо място, с надлежна проверка, АО е констатирал
неизпълнение на условия и задължения на действащото разрешително, изразяващи се в: 1.неизвършване на анализи за
качеството на водите в района на разрешеното ползване и обхвата на садковата база по показателите и честота на пробонабиране, указани в т.1, раздел 8 от „Други условия и
изисквания за опазване на водите, водния обект и околната среда, както и
провеждане на собствен мониторинг“ в разрешителното, както и не са представяни
в БД ИБР протоколи от провеждан мониторинг за периода на действие на
разрешителното; 2. не са представени в БД ИБР доклади по чл.48, ал.1, т.12 от
ЗВ за изпълнение на условията в издаденото разрешително през периода 2010 г. до
2017 г.
При проверката на контролните органи не са представени
доказателства, че са изпълнени тези условия на разрешителното, за да са налице
основания за продължаване действието му.
Тези констатации на контролните органи са обективирани в КП, който притежава материална доказателствена сила, обвързваща съда. Констативният
протокол е официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК
и е доказателство за направените установявания от длъжностните лица. Материалната доказателствена
сила на така представения и приет като доказателство по делото КП не бе оборена,
съответно съдът приема за доказани направените в него установявания. При
разпределението на доказателствената тежест още с
разпореждането за насрочване на делото, съдът е указал изрично на
жалбоподателя, че следва да докаже твърденията си по жалбата, делото е отложено
по искане на жалбоподателя за представяне на писмени доказателства в насока
изпълнение на условията по действащото разрешително. Представените протоколи за изпитване на
повърхностни води от язовир „Въча“ от 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2019 г., както
и доклад съгласно изискванията на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ от управителя на „Еврокорект“ООД Р.П.относно изпълнението на условията на процесното разрешително за периода 01.01.-
31.12.2018 г. не доказват твърденията на жалбоподателя. Представените протоколи
за изпитване на повърхностни води от язовир „Въча“
доказват изпитване на повърхнастни води веднъж
годишно при това не всяка година от действието на разрешителното, докато
условията на разрешителното по неговата т.8 е четири пъти годишно да се вземат
водни проби за качеството на водите в района на разрешеното ползване и обхвата
на садковата база. Доказателства за изпълнение на
това условие не се представиха. Не се представиха доказателства и, че са представяни в БД ИБР протоколи от
провеждан мониторинг за периода на действие на разрешителното, както и че са представени в БД ИБР доклади по чл.48,
ал.1, т.12 от ЗВ за изпълнение на условията в издаденото разрешително през
периода 2010 г. до 2017 г. По отношение на последното изискване е представен
един доклад, който е представен и в хода на административното производство и
той е за периода 2018 г. При това положение, съдът приема, че верността на КП
не бе оборена, съответно същият има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно
удостоверените в него констатации. Последното налага извода, че от страна на
жалбоподателя не са изпълнени условията на издаденото
разрешително т.е. не са налице изискванията на т.3 от чл.78, ал.2 от ЗВ, за да
бъде продължен срока на действие на процесното
разрешително и в съответствие с тази норма е постановен законосъобразно и процесният отказ.
По отношение на другите две основания, послужили за постановяване на процесния отказ, от страна на жалбоподателя не са изложени
конкретни възражения.
Въпреки това съдът намира за нужно да посочи следното:
С решение № 1106 от 29.12.2016 г. на МС е приет Плана
за управление на речните басейни в Източнобеломорски
район за басейното управление за периода 2016-2021 и
националната програма за изпълнението му.
С решение № 12483 от 20.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1752/2017 г. на ВАС, ІІІ о., е отменен ПУРБ в
ИБР за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му, приет с
решение № 1106 от 29.12.2016 г. на МС, в частта относно предвидените мерки по
отношение на водно тяло язовир „Въча” за опазване на повърхностните води,
предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез предприемане на следните
мерки: мярка „Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване” (код DW_4), действие „3. прекратяване след изтичане на срока на
действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени
за питейно водоснабдяване, за обекти и дейности, които са несъвместими с
ползването им за питейно водоснабдяване” (код DW_4_3) и действие „4.
преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири,
предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за обекти и дейности, които са
несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване” (код DW_4_4). Това
съдебно решение е било обжалвано пред петчленен състав на ВАС и към настоящия
момент е образувано адм. дело № 16380/2019 г. на
петчленен състав на І колегия, като според официалния сайт на ВАС касационната
жалба предстои да бъде разгледана в открито заседание. Т.е., макар част от ПУРБ
за 2016-2021 да е бил отменен по реда съдебния контрол за законосъобразност,
това съдебно решение не е влязло в сила и все още в правния мир ПУРБ съществува
такъв, какъвто е приет от МС.
При действието на този ПУРБ и във връзка с негово приложение 1 на раздел
7 „Кратък преглед на програмите от мерки за постигане на целите за опазване на
околната среда“ правилно АО е приложил
предвидена там мярка с наименование „Опазване на повърхностните води,
предназначени за питейно-битово водоснабдяване“ с действие за изпълнение на
мярката, представляващо прекратяване, след изтичане на срока на действие на
съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно
водоснабдяване за обекти и дейности. Именно в изпълнение на тази мярка е
отказано и продължаване действието на процесното
разрешително.
На още по-голямо основание, АО е действал в
съответствие със законовите изисквания на императивната норма на чл.2, ал.5 от
Наредба № 37 от 10 ноември 2008 г. за ползването на язовирите – държавна
собственост в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански,
любителски риболов и аквакултури в обектите –
държавна собственост по чл.3, ал.1 от ЗРА. Цитираната разпоредба въвежда изрична
забрана да са разрешават аквакултури в язовирите,
предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Последното само по себе е
достатъчно за законосъобразността на процесния отказ.
Предвид изложените мотиви, съдът счита, че в настоящия
случай са налични и трите основания, всяко от който само по себе си е
достатъчно да бъде постановен процесният отказ за
продължаване срока на действие на разрешително № 02460005/22.07.2009 г. за
ползване на повърхностен воден обект – акватория от язовир „Въча“ с цел аквакултури и свързаните с тях дейности с титуляр „Еврокорект“ООД.
По тези съображения жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на МОСВ следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еврокорект“ООД,
ЕИК ***, представлявано от М.П.– управител, със седалище и адрес на
управление гр.***, против Решение №
117/06.06.2019 г. на Министъра на околната среда и
водите.
ОСЪЖДА Еврокорект“ООД, ЕИК ***, представлявано от М.П.–
управител, със седалище и адрес на управление
гр.***, да заплати на МОСВ сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: