Определение по дело №826/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 738
Дата: 11 май 2020 г. (в сила от 11 май 2020 г.)
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040700826
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

Номер 738        11.05.2020 г.        град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, XXIIІ-ти състав, на единадесети май през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

 

                       Съдия: Галя Русева

 

като разгледа частно адм.д. № 826 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на Г.К.А. ***, против Решение за оставяне на жалба без разглеждане 94-01-3522/1/21.02.2020 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба с вх. № 94-01-3522/30.01.2020 г. на Г.К.А. срещу Акт за установяване на задължение 6237/27.10.2015 г., издаден от Ф. П.– главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, като просрочена.

В жалбата се сочи неправилност на така постановеното решение и се иска неговата отмяна, като преписката се върне на решаващия орган за произнасяне по същество на депозираната жалба срещу АУЗД. Не се представят доказателства.

Административният орган, издал обжалваният акт, не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 147, ал.3 ДОПК, от лице, което е адресат на обжалвания акт и има правен интерес от отмяната му, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

               Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /чл.152 и сл. от ДОПК/.

               Според чл.4, ал.3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като същите се определят със заповед на кмета на общината /ал.4/. Според чл.4, ал.5 ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

            Според разпоредбата на чл. 107, ал.3 ДОПК, служебно се издава акт за установяване на задължения, когато не е подадена нужната за това декларация, който акт подлежи на обжалване съгласно чл.107, ал.4 ДОПК в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

             От писмените доказателства по преписката се установява, че през 2008 г. жалбоподателят е подал в Община Бургас декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, в която е вписал като свой постоянен адрес ***. Срещу жалбоподателя впоследствие е бил издаден Акт за установяване на задължение № 6237/27.10.2015 г. от Ф. П.на длъжност гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, който акт съгласно правилото на чл. 107, ал.4 ДОПК вр.чл.4, ал.5 ЗМДТ, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас. Такава жалба против Акт за установяване на задължение 6237/27.10.2015 г., жалбоподателят А. е подал на 30.01.2020 г. с вх.№ 94-01-3522/30.01.2020 г., като с оспорения в настоящото производство акт, решаващият орган - директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, е приел, че същата е просрочена.

Изводът на административния орган, че 14-двевният срок за оспорването на  Акт за установяване на задължение 6237/27.10.2015 г., е изтекъл, е правилен. Съгласно разпоредбите на чл. 29 ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, а според чл.28, ал.1, т.1 ДОПК, за физическите лица – това е постоянният им адрес, ако не е посочен писмено друг адрес. Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител /връчител/ - чл.29, ал.2 ДОПК. Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие /чл.29, ал.3 ДОПК/. Чл.29, ал.6 ДОПК гласи, че съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, като освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде /ал.7 на чл.29 ДОПК/.

В случая, видно от доказателствата по преписката, административният орган е изпълнил изискванията на чл.28 и чл.29 ДОПК, тъй като първо се е опитал да връчи подлежащия на обжалване Акт за установяване на задължение 6237/27.10.2015 г. на адресата на адреса му за кореспонденция, т.е. на постоянния му адрес съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1, т.1 ДОПК. Същият адрес жалбоподателят собственоръчно е попълнил в подадената от него през 2008 г. декларация по чл.14 ЗМДТ, като адресът, макар и непълен /тъй като не е бил посочен номер на апартамента/, правилно е бил установен от административния орган – гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ № 59, вх.2, ет.13, ап.83, видно от приложената справка за постоянен адрес. Именно на този адрес жалбоподателят е бил търсен 2 пъти в разстояние от повече от 7 дни, в съответствие с изискването на чл.32, ал.1 ДОПК, и видно от оформените в тази връзка констативни протоколи по чл.32, ал.2 ДОПК с №№ 012459/17.12.2015 г. и № 012499/04.01.2016 г. , съставени от  длъжностни лица по чл.29, ал.2 ДОПК на длъжност „ст.експерт „Контрол“ при Община Бургас. Отделно от това, Акт за установяване на задължение 6237/27.10.2015 г. е бил изпратен на адреса за кореспонденция и с известие за доставяне с обратна разписка на 27.10.2015 г., но се е върнал като непотърсен, видно от направеното отбелязване от „Български пощи“ ЕАД. При това положение, правилно органът е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 32 ДОПК, която предвижда връчване чрез прилагане към досието. В съответствие с чл.32, ал.4 ДОПК е било поставено съобщение за връчването на определеното за това място в дирекцията, както и е било публикувано съобщение за издадения акт на интернет страницата на Община Бургас, в раздел „Обяви и съобщения“, подраздел „Списък на лицата то ЗМДТ във връзка с чл.32 от ДОПК“. От съобщението, публикувано на интернет страницата на Община Бургас на 06.01.2016 г., е видно, че под № 5 в списъка фигурират името на жалбоподателя и издадения срещу него акт за установяване на задължение. Същевременно с това, заедно с поставянето на съобщението на таблото, органът по приходите е изпратил до лицето и писмо-покана с обратна разписка на 06.01.2016 г., както изисква чл.32, ал.5 ДОПК, но същото отново се е върнало непотърсено. Ето защо, административният орган е изпълнил правилно процедурата по връчването и е положил всички усилия да открие жалбоподателя на адреса за кореспонденция, но не е успял, поради което и правилно е процедирал съгласно чл.32 ДОПК, като е връчил съобщението чрез прилагане към досието. Поради това, срокът за подаване на жалба срещу Акт за установяване на задължение 6237/27.10.2015 г. е изтекъл за жалбоподателя още през 2016 г., а жалбата му, подадена през м.01.2020 г., е просрочена и правилно е била оставена без разглеждане с оспореното решение от 21.02.2020 г.

Ето защо, подадената жалба срещу Решение за оставяне на жалба без разглеждане 94-01-3522/1/21.02.2020 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, е неоснователна и следва да се отхвърли.

             Анотирана съдебна практика Воден от изложеното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК, Административен съд Бургас

 


                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.А. ***, против Решение за оставяне на жалба без разглеждане 94-01-3522/1/21.02.2020 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба с вх. № 94-01-3522/30.01.2020 г. на Г.К.А. срещу Акт за установяване на задължение 6237/27.10.2015 г., издаден от Ф. П.– главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, като просрочена.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: