№ 18637
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110109660 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ************** искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответниците Н. Х. Т., Е. Х. Т. и Е. Н. Т., в качеството им на
собственици на топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с присъединен абонатен №
******, съществуването на следните вземания, в условията на разделна отговорност:
за Н. Х. Т. сумата от 4,31 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г.,
ведно със законна лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.07.2023
г., сумата в размер на 0,51 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
на 0,15 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 03.07.2023
г.; за Е. Х. Т. - сумата от 4,31 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г.,
ведно със законна лихва от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.07.2023
г., сумата в размер на 0,51 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
на 0,16 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 03.07.2023
г.; за Е. Н. Т. - сумата от 21,55 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г.,
ведно със законна лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 4,46 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 10.07.2023
г., сумата в размер на 2,55 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
на 0,77 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 03.07.2023
1
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 39907/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ************** твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ************* съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ответниците Н. Х. Т., Е. Х. Т. и Е. Н. Т. депозират отговор на
исковата молба, чрез адв. В. Ц., с който оспорват предявените искове по основание и
размер. Релевира се възражение за погасителна давност. Сочи, че по делото не било
доказано съществуването на облигационно отношение между етажната собственост и
дружеството, сочено за топлинен счетоводител, което да е било в сила през процесния
период. Оспорва между страните по делото да са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва сградата, в която се намира
процесният имот, да е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца. Оспорва
наличието на договор, сключен при общи условия. Оспорва се ответниците да имат
качеството на потребители на ТЕ. Оспорва се и да е бил отказан достъп до процесния
имот, с оглед което не било налице основание за изчисление на процесните суми на
прогнозна база. Оспорва използваната методика от ищеца. Не били налице
доказателства, от които да се установи, че ответниците са потребители топлинна
енергия на посочената във фактурите стойност. Оспорва се и за процесния имот да са
били изготвяни от изравнителни сметки. Оспорва техническата годност на уредите за
измерване. Оспорва и счетоводството на ищеца да е редовно водено. Молят за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира се присъждане на разноски.
Третото лице помагач ************* не взема становище по исковата молба.
Прилага писмени доказателства в хода на производството.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. По
възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже
изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в
тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
2
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото от нотариален акт за покупко- продажба № **, том I,
рег. № ****, дело № ** от 24.07.2020 г., договор за продажба на недвижим имот от
13.11.1990 г. , искане за вписване на възбрана вх. Рег. № ****/2017 г., искане за
вписване на възбана вх. Рег. № ****/21.02.2017 г., че в процесния период имот на
адрес: /адрес/ е съсобствен на Е. Н. Т. при квота 5/8 идеални части, както и Н. Х. Т. при
квота 1/8, Е. Х. Т. при квота 1/8 и Д. Х. Т. при квота 1/8. Следователно ответниците
несъмнено имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения
имот, като между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в сила.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява
да е упражнил това право срещу Общите условия на ************** от 2016 г.,
поради което следва да се приеме, че същите са приети.
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените /
изравнителни сметки / и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа , че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. Установява се,
че в процесния период се включват само летни месеци, поради което дължи са само
суми за БГВ. В процесния имот има монтиран един брой водомер. Водомерът е сменен
с нов на 20.08.2020 г. поради смяната на партидите от Е. Т. на Х. Т.. Вещото лице
установява, че начислените суми за ТЕ са по фактури в размер на 92,95 лева, а
съгласно изравнителните сметки сумата за връщане е в размер на 27,37 лева. За
процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а след изчисление от
ФДР на реалното потребление на ТЕ в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от
12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на ***************, одобрени с решение на ДКЕВР
е извършено изравняване между начислена и дължима сума. Вещото лице заключава,
че общият размер на дължимите суми за процесния период за топлинна енергия за
БГВ е в размер на 65,58 лева. Според вещото лице, топломер с Фабр. № ****** е
преминал на метрологична проверка през 27 месеца, но през процесния период
3
топломерът не е сменен и при проверките на същия не са констатирани отклонения
извън допустимите стойности.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид
горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че
по делото е доказана по несъмнен начин потребената в процесния топлоснабден имот
топлоенергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 07.2020 г. в общ размер на 65,58 лева.
Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само
в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което и като
съобрази, че искът е предявен срещу тримата ответници за сумата от 30,18 лв., до този
размер искът се явява основателен за Е. Т. за сумата от 21,55 лв, за Е. Т. за сумата от
4,31 лева и за Н. Т. за сумата от 4,31 лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето
основание за исковия период, изчислени с помощта на интернет калкулатор в размер
на 5,73 лева за период от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г. , съответно искът се явява
основателен срещу Е. Н. за сумата от 4,09 лева, срещу Е. Т. за сумата от 0,82 лева и
срещу Н. Т. за сумата от 0,82 лева.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се
установява както посредством представените отчети и изравнителни сметки за
процесния период *************, така и от СТЕ. Доводите на ответниците срещу
взетите решения на ОС на ЕС се явяват неоснователни. Следва да се подчертае, че по
делото няма данни решенията по протокола от ОС на ЕС да са оспорени по реда на чл.
40 от ЗУЕС, поради което те подлежат на изпълнение и обвързват собствениците на
самостоятелни обекти в ЕС, включително и техните правоприемници, а видно от
протокол от 14.08.2002 г. от ОС на ЕС е взето решение за сключване на договор за
извършване на топлинно счетоводство с *************. Установено е по делото, че
услугата се извършва от ************* както чрез писмени доказателства, така и от
СТЕ, като няма данни да е избрано друго дружество, което да извършва услугата
дялово разпределение. Ето защо, възраженията на ответника за недължимост на
сумите за дялово разпределение са неоснователни.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 1,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
4
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 17.07.2023 г.
Следователно погасени по давност са вземанията, които са станали изискуеми преди
тази дата. Доколкото обаче падежът на задълженията за м. 05.2020 г. е на 15.07.2020 г.,
то тригодишният срок изтича на 15.07.2023 г./събота/, поради което заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в първия присъствен ден /17.07.2023 г./ и на осн. чл. 60, ал. 6
ГПК, срокът е спазен и вземането за м. 05.2020 не е погасено по давност, респективно
не са погасени по давност вземанията за м. 06 и м. 07 2020 г.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. В тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 72,06 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева и на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 300 лева –
депозити за СТЕ. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
исковото производство на ищеца в размер на 360,31 лева.
От страна на ответниците се претендира адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ съгласно договори за правна защита, приложени по делото за
заповедно и исково производство. В този случай нарочно доказване на предпоставките
за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото
не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. №
2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Настоящият състав приема, че
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от
длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл.41 ГПК.
Размерът на възнаграждението следва да се определи като се съобразят общите
критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив и
обоснован. Предвид едностранния характер на заповедното производство, съдът
намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от
заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е така, защото подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е необходимо действие от страна на
кредитора, предполага предварителна подготовка, проучване и посочване на фактите,
от които произтича претендираното вземане, които подробно се описват в заявлението.
Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по образец, който не изисква излагане
на обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и съгласно
попълнен образец. Въз основа на горното, настоящият състав намира, че за размера на
адвокатското възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл. 414 ГПК
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр.
5
88/2022 г./, а именно: за изготвянето на книжа и молби, минималният размер на
възнаграждението е 200 лева. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за
известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч.
т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като прецени горепосочените критерии, съдът
определя за Е. Т., Е. Т. и Н. Т. адвокатско възнаграждение за подаване на възражения
по чл. 414 ГПК в заповедното производство в общ размер от 150 лева. Съобразно
изхода на спора за заповедното производство на адв. Ц. се дължи 5,88 лева.
За исковото производство, като взе предвид материалния интерес на исковете,
предмет на настоящото дело, това че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, обстоятелството, че защитата на ответниците е осъществена от един
адвокат, срочното разглеждане на делото в едно съдебно заседание, на оказалия
безплатна правна помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение в общ
размер на 300 лева. Съобразно изхода на спора на адвокат Ц. се дължи сумата от 11,75
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***************, ЕИК
********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. Х. Т., ЕГН ********** дължи на ***************
сумата от 4,31 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № ******за
отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва от 17.07.2023
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 0,82 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., сумата в размер на 0,51 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от
17.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. №
39907/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав,, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 0,82
лева до 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
03.07.2023 г., и сумата в размер на 0,15 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г. като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***************, ЕИК
********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. Х. Т., ЕГН ********** дължи на ***************
сумата от 4,31 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № ****** за
отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва от 17.07.2023
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 0,82 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., сумата в размер на 0,51 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от
17.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
6
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. №
39907/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав,, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 0,82
лева до 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
03.07.2023 г., и сумата в размер на 0,15 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г.като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***************, ЕИК
********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че за Е. Н. Т., ЕГН ********** дължи на ***************
сумата от 21,55 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № ****** за
отчетен период от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва от 17.07.2023
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,09 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., сумата в размер на 2,55 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
отчетен период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от
17.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. №
39907/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4,09
лева до 4,46 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
03.07.2023 г. , както и иска за сумата в размер на 0,76 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Х. Т., ЕГН **********, Е. Х. Т., ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН
********** да заплатят на ***************, ЕИК ********* със седалище и адрес:
/адрес/ сумата в общ размер на 72,06 лева, разноски за заповедното производство и
360,31 лева, разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК ********* да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл.
38, ал.1, т. 2 ЗА на адвокат В. Ц., САК, адв. № ********** сумата в размер на 5,88
лева – възнаграждение за един адвокат за оказана безплатна правна помощ на Н. Х. Т.,
ЕГН **********, Е. Х. Т., ЕГН **********и Е. Н. Т., ЕГН ********** в заповедното
производство и 11,75 лева- възнаграждение за един адвокат за един адвокат за
оказана безплатна правна помощ на Н. Х. Т., ЕГН **********, Е. Х. Т., ЕГН
********** и Е. Н. Т., ЕГН ********** в исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
*************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7