Разпореждане по дело №303/2022 на Административен съд - Кърджали

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

Номер

Година

29.07.2022 г.

Град

Кърджали

Административен

Съд

Състав

На

29.07

Година

2022 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

Ангел Момчилов

Членове

Съдебни заседатели

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

303

По описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.

Депозирана е жалба от К.Е.М. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-15-196/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-15-01132773/20.05.2022 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.

Въвежда доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, при несъответствие с целта на закона и необоснованост на изводите.  

Твърди, че със Заповед № 12/ 08.02.2018 г. на управителя на „***“ ООД, с ЕИК ***, където полагала труд по трудово правоотношение, й бил разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 09.02.2018 г. до 06.02.2019 г. вкл., като за посочения период на основание чл. 53 от КСО й било изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст.

Сочи, че на 17.09.2018 г., записала детето си в яслена група при ДГ „***“ - ***. Реално обаче, детето й било настанено в горепосоченото заведение на 13.02.2019 г. - след навършването на 2-годишна възраст. До посочената дата детето не било посещавало детска градина и всички грижи по отглеждането и възпитанието му са били изяло поети от жалбоподателката. Уточнява, че за периода от записването му на 17.09.201 г. до навършване на 2-годишната му възраст, К.М. била ползвала разрешения й отпуск но чл. 164, ал. 1 от КТ и не била полагала труд по трудовото правоотношение.

Излага съображения, че съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2- годишната му възраст. По време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ на майката се изплащало обезщетение при условия, определени в чл. 53 от КСО. В ал. 4 на чл. 53 били изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща, като настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, се явявало едно от тези обстоятелства. Когато детето бъдело настанено в детско заведение, включително детска ясла, се прекратявал и отпускът на майката по чл. 164 от КТ - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Следвало да се има предвид обаче, че детето се считало настанено в детското заведение, съответно детската ясла, от деня, в който реално е започнало да посещава заведението (конкретната дата на постъпване, вписана в документацията на заведението). Именно от тази дата се прекратявало правото на отпуск и обезщетение за отглеждане на детето. Това била и целта на разпоредбата на чл. 46, ал. 7 от НРВПО - за да ползва този вид отпуск, майката трябвало да полага постоянни грижи за детето.

В конкретния случай, въпреки че на 17.09.2018 г. детето й било записано в яслена група при ДГ „***“ - ***, то същото реално започнало да посещава посоченото заведение едва на 13.02.2019 г. - след като бе навършило 2-годишна възраст, което било видно от приложената към жалбата Служебна бележка с изх. № **/*** г., издадена от ДГ „***“ - ***, т.е. датата на записване на детето не била идентична с датата на настаняването му в учебното заведение.

В подкрепа на твърденията си сочи публикувани на интернет страницата на НОИ и МТСП, отговори на въпроси по подобни случаи.

Предвид всичко това счита, че решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив е неправилно и незаконосъобразно.

Моли съда да отмени Решение № 2153-15-196/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-15-01132773/20.05.2022 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. Претендира деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: К.Е.М. от ***, с ЕГН **********, в качеството й на жалбоподател и органът, издал оспорения административен акт – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: К.Е.М. от ***, с ЕГН **********, която да бъде призована на посочения съдебен адрес;  

ОТВЕТНИК: Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с адрес: ***.

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото заверени копия на документи, както следва: *****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****.

УКАЗВА на К.Е.М., че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В тази връзка следва да установи по делото, че за релевантния период детето А. С. М. не е посещавало детско заведение и именно жалбоподателката е полага непосредствените грижи по отглеждането му.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от жалбоподателката.  

УКАЗВА на директора на ТП на НОИ – Пловдив, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2022 г., от 09.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

Председател: