№ 2289
гр. Варна , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501618 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 60172 от 22.06.2021г. по гр.д. № 3604/2020г. на ВКС, IV ГО е отменено
Решение № 745 от 18.06.2020г. по в.гр.д. № 249 по описа за 2020г. на ВОС, IV състав, като
делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането и
тълкуването на закона.
Въззивното производство е образувано по повод две жалби, както следва:
1/ въззивна жалба на Р. Т. ИВ. срещу Решение № 5337 от 29.11.2019г. по гр.д. №
4879/2018г. по описа на ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал.
1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивника срещу „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* иск
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14000 лева, представляваща частичен иск
от целия в размер на 75000 лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в периода 18.04.2015г. –
02.04.2018г., настъпили в резултат на влошаване на състоянието му след настъпилата на
17.04.2014г. трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към
датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015г. на ВРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 03.04.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Съдържа доводи за вътрешно противоречие в мотивите към съдебното решение – при
формиран извод за установено влошаване на здравословното състояние на ищеца,
1
изразяващо се в увреждане на десния лъчев нерв, довело до намалена чувствителност до
степен на пълна липса на такава върху определени зони, както и че увреждането е във
връзка с термичната травма на десния горен крайник и може да се приеме за нейно
усложнение, съдът приема предявения иск за недоказан по основание поради това, че това
тази последица не съставлява рязко отклонение от прогнозния ход на уврежданията от
злополуката. За ищеца увреждането е значително, тъй като независимо от факта, че не води
до съществено затруднение в движението на крайника, за него то не е било нито очаквано,
нито предвидимо, нито преодолимо от психологична гледна точка. Загубата на
чувствителност не може да се приеме за несъществено влошаване на състоянието. Отправил
искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени
и вместо него се постанови друго, с което предявеният в този смисъл иск да се уважи.
Отговор по тази жалба не е постъпил от другата страна.
2/ въззивна жалба на „СОД-Варна“ АД, гр. Варна срещу Решение № 5337 от
29.11.2019г. по гр.д. № 4879/2018г. по описа на ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ въззивникът е осъден да заплати на Р. Т. ИВ. с ЕГН
********** сумата от 14000 лева, предявена като частичен иск от целия в размер на 75000
лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания понесени и настъпили в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., в резултат на
настъпилата на 17.04.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до окончателното
плащане на сумата.
Жалбата съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част. Развитите съображения са, че предпоставките за обезщетяване на
претърпени от работника вреди са изчерпателно и точно посочени в разпоредбата на чл. 200,
ал. 1 от КТ, а именно: наличие на временна неработоспособност; трайно намалена
работоспособност 50 или над 50/100 или смърт на работника. Само при наличие на тези
предпоставки може да бъде ангажирана отговорността на работодателя за възмездяване на
претърпените вреди. По делото не е установено наличието на нито една от посочените
предпоставки, за да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на
работодателя, както не е доказано настъпило влошаване на състоянието на ищеца, за да има
основание за присъждане на ново обезщетение към вече определеното от съда по гр.д. №
4274/2015г. по описа на ВРС. От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът е
работил при различни работодатели на длъжности на открито и при висока температура, без
да се съобразява със състоянието си, като по този начин не е полагал дължимата грижа за
здравето си и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД няма право на обезщетение. След като в
заявения преиод ищецът не е бил в отпуск поради временна неработоспособност, свързана с
последиците от настъпилата ТЗ, не е загубил 50 и над 50/100 от работоспособността си и не
2
е настъпила смърт, както не е полагал грижа за здравето си, то няма основание за заплащане
на исковото обезщетение поради липса на предпоставките за реализиране на отговорността
на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ. Отправил искане в тази връзка решението да се
отмени и вместо него предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.
В отговор, Р.И. оспорва доводите в жалбата и поддържа други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Обосновал
съображения, че факта на понесените от ищеца в исковия период неимуществени вреди, в
пряка връзка с получените на 17.04.2014г. термични травми – изгаряния по тялото на площ
от 10% от възпламеняването на газ от газова бутилка, както и последвалия дълъг период на
неработоспособност след злополуката, в който понесъл 7 хирургически интервенции,
причинили комплекс от силни негативни усещания /физически и психически/, търпяни в
исковия период са установени от показанията на бащата на ищеца, които са преки,
непосредствени, трайни. Ищецът е получил психотравма, която не е преодолял и
понастоящем, установено и с експертно заключение. Отправил искане за произнасяне в този
смисъл.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съобразно приетото от ВКС и дадените указания предявеният иск е един за
обезщетяване на вреди от трудова злополука, настъпили през определен следващ период от
време, а не за вреди от ексцес.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 27.09.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
3
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4