№ 331
гр. Варна, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20223100900644 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „ Диагностично-
консултативен център 1 – Девня“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Девня, ул. „Петрича“ № 10, представлявано от
Снежана В.а, чрез адв. В. М. от АК Варна, срещу К. В. Д., ЕГН **********, с
адрес: **********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК за установяване на дължимостта по издадена Заповед №
2994/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК на сумата в размер на 55 919.80 лева,
представляваща главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11-04-
18/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 21 895.09 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г., определена на основание
чл.26 ЗДФИ и описана в Акт за начет №11-04-18/31.08.2018г. на АДФИ.
Претендират се разноски, направени в заповедното производство и в
настоящата инстанция.
По допустимостта:
Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна
искова молба, обективираща установителен иск, предявен от и срещу
правосубектни страни. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Предвид
наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални
пречки, съдът намира производството за допустимо. Приобщено е ч.гр.д. №
5789/2022 г. по описа на ВРС, ведно с ПДИ, с оглед спазване сроковете по чл.
415 ГПК.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявеният иск е обусловен от възражение срещу издадена
Заповед № 2994/15.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №5789/2022г. по описа на ВРС,
същият е подаден в срока на дадените с Разпореждане № 29294/15.08.2022 г.
на ВРС указания за иницииране на исково производство.
Претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски
1
спорове. Размяната на книжа, предвидена в чл.367 – 373 ГПК е приключила.
На основание чл.374, ал.2 ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение,
ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към процедура
по медиация за доброволно уреждане на спора.
По доказателствата:
Представените от ищеца писмени доказателства – надлежно заверени
по реда на чл.183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за
установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на
делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.
По искането от страна на ответника да се изискат посо
ченитедокументи от община Девня – доказателства, че същата е информирана
за разпоредената проверка, като представи заповед, ведно с измененията и
допълненията към нея; за получаване на доклада и акта за начет в общината;
копие от протоколи-решения за освобождаване от отговорност на управителя
К. Д. и информация, дали АДФИ е предоставяла на община Девня документи,
от които да си личи, че управителят е извършил нарушения, които да
препятстват освобождаването му от отговорност, както и изискването на
информация от община Девня, дали в договора за управление и контрол
съществуват забрани за отчитане на разходи, които не могат да се определят
като възнаграждения и плащания в пари, съдът намира така направените
доказателствени искания за неотносими към предмета на делото и събирането
им за излишно без принос към разясняване на твърдяни обстоятелства и
относими към спора фактически положения.
Искането от ответника за допускане на въпроси по реда на чл.176 ГПК,
съдът намира за допустимо и относимо.
Спрямо искането за ангажиране на гласни доказателства от страна на
ответника по поставените въпроси, съдът намира за относимо и допустимо
провеждането на разпит на един свидетел при режим на водене.
Ответниковото доказателствено искане за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза по въпроси, поставени от него, следва да бъде
уважено, тъй като поставените задачи са относими към предмета на спора.
Относно допълнително направените доказателствени искания в
допълнителния отговор на исковата молба, съдът намира следното:
Спрямо ползването на събраните в пр.пр. документи – съдът може да се
произнесе след уточняване от стана на ответника какви обстоятелства ще
установяват те и индивидуализиране на преписката с посочване на номер и
дата на образуване.
Относно доклада и доказателствата за неговото връчване – те се
съдържат в материалите към заповедното производство, поради което не
следва да се изискват отново.
По отношение на искането ищецът да изложи систематично всички
действия по проверката до нейното окончателно приключване, съдът го счита
за неотносимо, доколкото проверката не е извършвана от ищеца и той няма
достъп до регистрите на АДФИ. Посочената заповед и нейните изменения са
приложени към допълнителната искова молба.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
31.03.2023г. от 11:00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
НА ДЕЛОТО, на основание чл.374, ал.2 ГПК:
Производството по делото е образувано по предявен от
„Диагностично-консултативен център 1 – Девня“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул. „Петрича“ № 10,
представлявано от Снежана В.а, чрез адв. В. М. от АК Варна, срещу К. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: **********, установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗДФИ, за установяване на
дължимостта по издадена Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на сумата в
размер на 55 919.80 лева, представляваща главница за имуществени вреди по
Акт за начет № 11-04-18/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 09.05.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21 895.09 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г.,
определена на основание чл.26 ЗДФИ и описана в Акт за начет №11-04-
18/31.08.2018г. на АДФИ. Претендират се разноски, направени в заповедното
производство и в настоящата инстанция.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № 2994/15.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
Изпълнителен лист № 2109/16.05.2022г., издадени от РС Варна по ч.гр.д. №
5789/2022г. на ВРС за сумите в размер на: 55 919.80 лева, представляваща
главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11-04-18/31.08.2018 г. на
АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК – 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и
21 895.09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013
г. – 01.09.2018 г., определена на основание чл. 26 ЗДФИ и описана в Акт за
начет № 11-04-18/31.08.2018 г. на АДФИ е образувано изпълнително
производство по и.д. № 1273/2022 г. по описа на ЧСИ Л. Станев с рег. № 895
при ВОС. След получаване на поканата за доброволно изпълнение от
ответника на 23.06.2022г., същият е реализирал правото си на възражение на
20.07.2022 г. В тази връзка било указано на ищеца да предяви претенцията си
по исков ред.
Ищецът посочва в исковата си молба, че „ДКЦ-Девня“ ЕООД като
организация от публичния сектор съгласно чл.2, ал.2, т.8 ЗФУКПС получава и
разходва публични средства. Управителят на дружеството, в качеството му на
ръководител на организация от публичния сектор, бил отговорен за
осъществяване на финансовото управление и контрол на дружеството. Към
процесните периоди, обект на акта за начет, управител бил К. В. Д., като за
периода 06.08.2012г. – 24.10.2013г., по силата на Договор № 1007-
212/06.08.2012г. и за периода 27.11.2013г. – 07.12.2015 г. по силата на
Договор № 1007-312/27.11.2013г. Съгласно чл.22, ал.5 ЗДФИ, той носи пълна
имуществена отговорност за вредите от констатирани липси. При извършен
3
контрол от АДФИ били направени констациите, подробно описани в Акт за
начет № 11-04-18/31.08.2018 г. на АДФИ, с който са установени изплатени
суми, отчетени като разходи, в общ размер на 55 919,80 лева, но несвързани с
дейността на „Диагностично-консултативен център 1 – Девня“ ЕООД, поради
което се считат за недължимо разпоредени. Сочи се, че тези средства,
заплатени през процесния период, са отчетени в три групи разходи за гориво
и транспорт, от които 30 882,87 лева – гориво, отразено в разходи за
спомагателна дейности, 17 239,40 лева - гориво, отразено в разходи за
външни услуги за основната дейност и 7 705,99 лева – гориво, отразено в
разходи за организация и управление, като всички те не били подкрепени с
надлежни документи, удостоверяващи разходването им или такива,
удостоверяващи, че са разходвани за дейността на дружеството. Липсвало и
договорно или законово основание за изплащането на средствата за
транспорт и гориво. По отношение на платените средства в размер на 7 705.99
лева, които ответникът бил разпоредил в своя полза, се твърди, че не били за
представителни цели и за плащането им липсвало законово основание.
Платените от касата парични средства в размер на 30 882,87 лева на база
фискални бонове-фактури за гориво, не били основание за плащания по тях,
тъй като не доказвали действителността на стопанските операции по
придобИ.е и/или разходване на активи на „ДКЦ 1- Девня“ ЕООД, които
следвало да бъдат удостоверени не само с размер на дължимото, но и с
неговото предназначение. Липсвали и доказателства за действителността на
стопанските операции по извършване на разходи за дейността на
дружеството, като били платени 17 329.40 лева, отчетени като разходи за
външни услуги за основанта дейност. Установено било, че изплатените суми
в общ размер на 55 919,80 лева не били свързани с дейността на дружеството-
ищец. По този начин се приема, че ответникът е причинил на „ДКЦ 1- Девня“
ЕООД имуществени реди, представляващи липса на парични средства в
размер на 55 919,80 лева. Вредите били причинени в резултат на действията и
бездействията на управителя К. Д., извършени в противоречие с цитираните в
акта за начет материалноправни норми, действащи към момента да
разходването им, поради което с оглед неговата имуществена отговорност
съгласно чл.23, т.4 ЗДФИ, следвало да възстанови. На основание чл.26 ЗДФИ,
ищецът претендира и сумата в размер на 21 895.09 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 03.09.2013 г. – 01.09.2018 г. В заключение,
ищецът моли за решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца претендираните суми, както и присъждане на сторените
разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът К. В. Д. е депозирал отговор на
исковата молба, с който изразява становище, че процесният акт за начет е
съставен при съществено нарушение на процесуалните правила и не е годен
да служи за пълноценно извънсъдебно изпълнително основание, тъй като
докладът по акта за начет и акът за начет /АН/ са връчени едновременно и
адресатът не е имал възможност да упражни правото си на оспорване. Излага
мотиви, че в АН е налице несъответствие в правното положение на
различните участници в производството по АН, тъй като получателите на
облага от причинителя-ответник на вредата следва да отговорят солидарно с
него, щом като поведението на последния е „виновно“. Посочва се, че
актосъставителят е следвало да установи, че са причинени вреди, а тъй като
неправилно осчетоводени разходи или такива, за които документацията е
непълна, но са направени в интерес на ищеца, не следвало да се считат за
4
вреди за последния. На следващо място се посочва, че не са констатирани по
безспорен и убедителен начин съществуването на връзка между едно
противоправно поведение и настъпили вреди за работодателя-ищец, като не
са посочени точно нарушените разпоредби в АН. Отделно от това се изтъква,
че следвало да се установи, че длъжностното лице е действало виновно при
форма на вина – умисъл. При отсъствие на умисъл, било необходимо да се
изследва, дали е налице липса, която е причинена при или по повод
изпълнение на служебни задължения. Според ответника, следвало да се
установи, дали претендираната вреда намалява актива на дружеството-
работодател и може ли разходът да се окачестви като „загуба“. Посочва се, че
актът за начет не отговаря на въпроса има ли на практика липса на стоково-
материални ценности, а акцентът му е паднал върху формални нарушения на
счетоводни изисквания. Поради това, ответникът счита, че в настоящия
процес следва да се преповторят в условията на пълно доказване
констатациите и изводите по АН. Изразява се становище, че актът за начет не
касае щети от липси. Посочва се, че в АН са включени констатации и период,
които изключват участие на проверяваното лице в дейността на дружесвото.
Не било конретизирано в какво се изразяват нарушенията, извършени от
ответника, предизвикали липси. Без комплексен анализ на причините,
обстоятелствата, мотивите, икономическия ефект, осигуряване на кадрова
обезпеченост за изпълнението на дейността на ДКЦ и други задължения на
ръководителя, недължимо платените и разпоредени средства се
квалифицирали като щета. Ответникът намира, че отговорността на един
ръководител следва да се търси и санкционира, когато медицинското
заведение компрометира дейността си поради отсъствието на законово
определен минимум медицински персонал. В този смисъл следвало да се
приеме, че изводът на АН за „недължимо изплатени и разпоредени средства“
е необоснован и недоказан.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, в която поддържа изложените в исковата молба твърдения.
Изразява становище по поисканата от ответника комбинирана експертиза,
като счита формулираните въпроси са неотносими към предмета на спора и
моли да бъдат указани коректни въпроси по нея.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който поддържа наведените с отговора на
исковата молба оспорвания и възражения. Поддържа се искането за
назначаване на комбинирана СО и ССЕ. Оспорват се всички документи, които
не са регистрирани и консолидирани с вх. номера в системата на АДФИ.
Оспорва се автентичността на подписите, които са поставени върху
документите и книжата от името на ответника. Правят се допълнителни
доказателствени искания.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Ищецът следва да проведе доказване на следните предпоставки:
наличието на спорното вземане по основание и размер, като установи, че е
издаден и влязъл в сила твърдяния в исковата молба акт за начет с
посоченото съдържание и за вземане в размер от 55 919.80лв. По акцесорния
иск за обезщетение за забава следва да установи изпадането в забава от
5
страна на ответника в твърдяния момент, както и размерът на заявеното
вземане за лихва.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения. Съгласно въведената с нормата на чл.22 ал.5
ЗДФИ оборима презумпция, фактическите констатации в АН се смятат за
истински до доказване на противното. При това положение, в тежест на
ответната страна е да опровергае доказателствената му сила.
Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ответникът е бил управител в ищцовото
дружество за периодите 06.08.2012 г. – 24.10.2013 г. по силата на Договор №
1007-212/06.08.2012г. и за периода 27.11.2013г. – 07.12.2015 г. по силата на
Договор № 1007-312/27.11.2013г; че при проверка от АДФИ е издаден акт за
начет № 11-04-18/31.08.2018г.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства.
ПРИСЪЕДИНЯВА материалите по ч.гр.д. №5789/2022г. по описа на
ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане за
задължаване на ищеца да представи всички доказателства, върху които се
основава АН и заповедта за незабавно изпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане да се
изискат от община Девня посочени документи: доказателства, че е
информирана за разпоредената проверка, като представи заповед, ведно с
измененията и допълненията към нея; за получаване на доклада и акта за
начет в общината; копие от протоколи-решения за освобождаване от
отговорност на управителя К. Д. и информация, дали АДФИ е предоставяла
на община Девня документи, от които да си личи, че управителят е извършил
нарушения, които да препятстват освобождаването му от отговорност, както и
изискването на информация от община Девня, дали в договора за управление
и контрол съществуват забрани за отчитане на разходи, които не могат да се
определят като възнаграждения и плащания в пари.
ДОПУСКА по искане на ответника въпроси към управителя на
ищцовото дружество по реда на чл.176 ГПК, посочени на л.62 от делото /стр.
7 от отговора на исковата молба/, КАТО задължава представляващия
ищцовото дружество да се яви в открито съдебно заседание и да отговори на
поставените въпроси, като в противен случай съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила, или
е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала
уклончиви, или неясни отговори.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответника на един свидетел при
режим на довеждане за установяване на обстоятелства по връчване на
документите от АДФИ, както и организацията на транспорта в ищцовото
дружество.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по направеното искане от ответника да
се ползват събраните в пр.пр. документи до уточняване от страна на
ответника какви обстоятелства ще установяват те и индивидуализиране на
преписката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от ответника за
задължаване ищеца да изложи систематично всички действия по проверката
6
до нейното окончателно приключване, както и представянето на доклада и
доказателствата за неговото връчване.
ОТЛАГА за съдебно заседание произнасянето по искането на
ответника за открИ.е на осн. чл. 193 ГПК производство по оспорване
автентичността на подписите, които са поставени върху документите и
книжата от името на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщението да
уточни изрично в каква връзка е предприетото оспорване и в кои конкретни
документи по делото оспорва подписите да са положени от ответника.
УКАЗВА, че при неизпълнение, съдът ще отхвърли искането за открИ.е
на производство по чл.193 ГПК.
ДОПУСКА провеждането на комплексна съдебно-счетоводна и
автотехническа експертиза със задача на вещите лица след запознаване с
материалите по делото и справка с всички относими документи при ищеца, да
дадат заключение, като отговорят на посочените в отговора на исковата молба
въпроси /л.62 – гръб/.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 800лв., платими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 от ГПК в качеството на вещи
лица по изпълнение на поставените задачи Ел. Тр. и Й. М. , които да бъдат
уведомени за изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с
мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може
да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга
обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл.86 от ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка -
декларация.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба, или
чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСОЧВА страните към провеждане на процедура по МЕДИАЦИЯ
като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.3
ГПК и чл.11 ал.3 Закона за медиацията.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
7
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
Медиацията може да бъде осъществена без заплащане на такси в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.
„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/,
всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за Окръжен съд - Варна: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8