Мотиви към присъда по
НОХД № 1 по описа за 2021г. на РС-Велики
Преслав
На 04.01.2021г. от Районна прокуратура - Велики Преслав е внесен в Районен съд - Велики
Преслав обвинителен акт по ПД №193/2020г. по описа на РПВП, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу:
Н.Р.А., с ЕГН **********,
за това, че на 05.11.2020 г., в с. ***, обл. ***, при условията на повторност,
отнела чужди движими вещи, а именно парична сума в размер 31 626.65 (тридесет и
една хиляди шестстотин двадесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) лева и
парична сума в размер 300 (триста) евро, равняваща се на 586.75 (петстотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки, съгласно фиксинга на БНБ
евро/лев) лева, сума в общ размер на 32 213.40 (тридесет и две хиляди двеста и
тринадесет лева и четиридесет стотинки) лева, от владението на И.И.А. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, деяние, извършено
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (прозорец, чрез
счупване на едно от стъклата му) и чрез използване на техническо средство
(домакински нож), кражба непредставляваща маловажен случай – престъпление по
чл. 195, ал. 1, т.т. 3, пр.ІІ-ро, т. 4, пр.ІІ-ро и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.
1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
С оглед диференцираните процедури в НПК и
по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, както и
оглед приключване на производството в разумни срокове, съдът служебно е разпоредил
предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите
лица на основание чл.370, ал.1 от НПК. Така е дадена възможност на страните да
се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК.
Съдебното производство
е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК, като от
страна на страните е изразено съгласие, което е одобрено от съда, при
постановяване на присъдата да се ползват непосредствено съдържанието на протоколите и експертните заключения от досъдебното производство.
Преди началото на съдебното следствие от пострадалия не са предявени
граждански искове.
В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие представителят на районната прокуратура
поддържа изцяло обвинението. Същият описва фактическата обстановка, така както
е отразена в обвинителния акт. Предлага на съда, да наложи справедливо
наказание от вида „Лишаване от свобода“, в размер около минимума.
Разпитана от органите на досъдебното производство и
в съдебно заседание подсъдимата се признава за виновна. В хода на наказателното
производство дава обяснения, в които по същество сочи, че е извършила деянието,
за което и е повдигнато обвинение.
Защитникът на подс. А.,
предлага да се наложи присъда около минималния размер.
След като обсъди посочените в
чл.301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
Съдът приема за установено следното от фактическа страна, което е отразено
в обвинителния акт и за което по същество не се спори:
Пострадалият
И.И.А. с ЕГН **********,*** в двуетажна къща,
съвместно с по-големия си брат св.Х.И.А. и
майка си Ф.. Пенсионер по болест, И.А. се препитавал,
чрез отглеждане на едър рогат добитък. От търговията с животни и мляко, имал
спестени
парични суми
в размер на 31 626,65 лева и на 300,00
евро. Парите А. криел под дюшека на леглото си в неговата стая на втория етаж
на къщата. При парите си под дюшека, пострадалият съхранявал и един брой
банкова дебитна карта, издадена от Банка „ДСК“ на името на свидетеля Г.
А. Б. от с. И.
По нейна молба, пострадалият теглел парични средства от сметката й, след което
ги носел на лицето в селото след завръщане от град ***.
Парите заедно с картата пострадалият държал увити в бяла платнена кърпа. Външната
врата на къщата бивала заключвана от братята, като ключа съхранявали при майка
си в нейното помещение на първия етаж.
На
04.11.2020 г., при пострадалия в дома му
дошла подс. Н.Р.А.. Двамата се познавали добре
отпреди и поддържали интимна връзка. Същата обяснила на И.А., че се била
скарала със съжителя си Я. Я.
М. и затова помолила да остане и да спи при
пострадалия в дома му. И.А. се съгласил и подсъдимата останала да спи в стаята му. На сутринта, на
05.11.2020 г., А. поискала от пострадалия да й даде известна сума пари.
Последният се съгласил, повдигнал пред нея дюшека на леглото си и взел банкнота
от десет лева, която дал на обвиняемата. След като видяла къде крие парите си А.,
А. решила да ги открадне. Напуснала имота му,
скрила се в близост и
изчакала двамата братя да излязат от къщата. След това влязла през
незаключената дворна врата и се приближила до жилищната постройка.
Обстоятелството, че в имота била майката на двамата братя не я безпокояло, тъй
като знаела, че последната е възрастна и не чува добре. Приближила до входната
врата на къщата и на стъпалата, водещи към втория етаж, намерила оставен
домакински нож с дървена дръжка. Взела го и чрез него отстранила гвоздеите,
закрепващи едно от стъклата с размери 34/34,5см. на
прозорец на първия етаж. При отстраняването на последния гвоздей обаче,
стъклото се счупило. А. взела парчетата и ги оставила върху стол на двора. След
това, през образувания отвор в прозореца, успяла да влезе в помещение на първия
етаж, ползвано от И. и Х. А. за
склад. През склада тя проникнала в коридор, водещ към втория етаж на жилището.
Тръгнала по него и стигнала до стаята на пострадалия, в която по-рано нощувала.
Влязла вътре, повдигнала дюшека на леглото му и там намерила всичките
спестявания на пострадалия в общ размер на 32 213.40 лева, подредени в пачки от
банкноти с номинали от по 100; 50; 20; и 10 лева. Парите били увити в бяла
платнена кърпа с кафяви ивици, а в кърпата А. намерила и банковата дебитна
карта на св. Г. Б.. Подсъдимата
взела кърпата с парите и банковата карта, сложила ги в горнището и долнището на
анцуга си, след което излязла обратно през отвора на премахнатото стъкло в
прозореца на първия етаж на къщата. Напускайки имота, А. видяла, че свидетелят
Х.
А. се прибира към дома си. За да не я види, се скрила зад
автомобила на пострадалия И.А., паркиран пред дворната врата. После продължила
пеш в посока центъра на село ***. Минала
покрай жилището на свидетеля С. И.
Г.. Последният я видял и забелязал, че Н.А.
придържа нещо, сложено в спортните й дрехи, с ръце пъхнати в джобовете на
анцуга. Когато подминала, А. влязла в двора на имот с необитаема къща (недалеч
от къщата на постр. И.А.). В избата на тази къща, тя извадила бялата кърпа и я
развързала. Взела пачките с банкноти, а кърпата и дебитната банкова карта
оставила в мазето. След това продължила към центъра на селото. Там, в хранителния магазин, където работел
свидетелят Х. М. А.
от с. ***, с банкнота от сто лева, си закупила две
кутии с цигари марка „Марлборо“, една енергийна напитка и едно кафе. Заплатила
и дълг към собственика на търговския обект в размер на шест лева. Покупката й
възлязла на двадесет и два лева, като свидетелят Х.
А. й върнал ресто в размер на седемдесет
и осем лева. После А. излязла от магазина и знаейки, че ще бъде издирвана от
полицията заради извършената кражба, решила да се укрие в имота на своя роднина
в селото.
Междувременно,
свидетелят Х.
А. се прибрал в дома си и установил извършената кражба.
Незабавно съобщил за престъплението на брат си И.А.. Обадил се на органите на МВР при РУ – В.Преслав за извършената
кражба. Докато изчаквал идването на полицейски екип, при пострадалият дошъл
свидетелят С. Г.. Той
споделил, че малко по-рано видял А. да върви по улицата от посока дома на
пострадалия. Тъй като Н. била известна в селото с множеството извършени от нея
кражби в населеното място, И.А. заподозрял именно нея в извършване на
процесното деяние. Споделил това свое подозрение с пристигналите на адреса му
полицейски органи. Н.А. била установена да се укрива в имот на ул. „***“.
В дрехите й, полицейските служители установили откраднатата процесна парична
сума (с изключение на похарчената преди това сума от 22,00
лева в магазина на селото). А. признала за извършената кражба и подробно я описала.
След това, с протокол за доброволно предаване, предоставила на полицейските органи
в кметството на село *** откраднатите банкноти. Завела органите на
реда и в избата на необитаемата къща до имота на И.А., където показала
местонахождението на оставените от нея кърпа и дебитна карта. При осъществения
оглед на местопроизшествие в дома на пострадалия, били установени дактилоскопни
следи, както и ножа, с който А. си послужила за отстраняване на гвоздеите,
закрепващи стъклото на прозореца на първия етаж на къщата на Алиосманови. В хода на производството били възстановени паричните средства.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ
В хода на производството са събрани следните
доказателства: обясненията на подсъдимата; разпити на свидетелите: И.И.А.; Х. И.А.; Х. М. А.; С. И. Г.; Г. А. Б.; Ф. И. Г.; А. В. А.; К. В. Д.; М. Г. Г., както и
експертното заключение изготвено от вещото лице - Д.Д.; описаните веществени
доказателства; справка за съдимост; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимата, криминалистическа експертиза и др.
На основание чл.372, ал.4 от НПК, с определение е одобрено от съда, ползването
непосредствено на съдържанието на
свидетелските показания от досъдебното производство.
Съдът намира, че посочените, събрани и обсъдени
доказателства по делото водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение и обосновават решението на съда.
ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ И АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът е признал Н.Р.А. за виновна в
това, че на 05.11.2020
г., в с. ***, обл. ***, при
условията на повторност, отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на
31 626,65 (тридесет и една хиляди шестстотин двадесет и шест лева и
шестдесет и пет стотинки) лева и парична сума в размер 300 (триста) евро,
равняваща се на 586,75 (петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки, или общо сума в размер на
32 213,40 (тридесет и две хиляди двеста и тринадесет лева и четиридесет
стотинки) лева, от владението на И.И.А. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, деяние, извършено чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот (прозорец, чрез счупване на едно от стъклата
му) и чрез използване на техническо средство (домакински нож), кражба
непредставляваща маловажен случай – престъпление по чл.
195, ал. 1, т.т. 3, пр.2-ро; т. 4, пр.2-ро и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Основанията за това
са следните:
В хода на съдебното
производство, по отношение на обвинението свързано с Н.Р.А. не се спори по
същество между страните. Подсъдимата Н.Р.А. признава вината си, дава обяснения
за обстоятелствата посочени в обвинителния акт, като признава всички установени
в същия фактически положения.
Съдът е приел за
безспорно, че до приключване на досъдебното производство част от откраднатите вещи са били върнати или заместени на пострадалите лица от страна подсъдимата или техни
близки. Други вещи са намерени със съдействието на подсъдимата.
При извършване на престъплението, съдът е намерил, че подсъдимата е
осъществила признаците на изпълнителното деяние, описано в обвинителния акт, чрез
прекъсване на фактическата власт на досегашните собственици и установяване на свое владение.
Деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимата желаела настъпването на вредните последици,
предвиждала и съзнавала общественоопасния характер на деянието. С оглед стойността на отнетите вещи, обществената
опасност на деянието, която съдът оцени като сравнително висока и на подсъдимата,
кражбата не представлява маловажен случай.
Констатирано е и осъждане на лицето за извършена квалифицирана кражба при условията
на повторност, с влязла в сила присъда на 27.03.2018 г. по НОХД № 179/2017 г.
на РСВП с наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година,
изтърпяването на което било отложено за срок от три години. Процесното деяние
се явява такова от същия вид, осъществено в рамките на изпитателния срок на
наложеното условно наказание „Лишаване от свобода“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че подсъдимата следва да носи
наказателна отговорност по цитираните по-горе законови текстове.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и
незачитането от страна на подсъдимата на нормите, гарантиращи
неприкосновеността на правото на собственост.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност
на подсъдимата, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно изискванията на закона.
Подсъдимата
Н.Р.А. с ЕГН **********,
е родена на *** ***. Същата е с постоянен адрес ***, българска гражданка, с
начално образование, неомъжена, осъждана, безработна.
Съдът прецени, като смекчаващи, следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата: съдействие на
органите на наказателното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства
се намират в трайната престъпна нагласа на подсъдимата, която е видна от
характеристичните й данни. Не са налице изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Предвид на горното намира, че по отношение на подсъдимата,
следва да бъде определено наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода”. На основание
чл.58а, ал.1 от НК, съдът е намалил така определеното наказание с една трета, като е наложил наказание 1 /една/ година „лишаване от
свобода”.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е постановил подс. Н.Р.А.
с ЕГН ********** да изтърпи изцяло и
наложеното й наказание по силата на
присъда по НОХД №179/2017г. по описа на Районен съд – гр. В.Преслав, влязла в
законна сила на 27.03.2018г., с което й е наложено наказание в размер на 1
/една/ година „лишаване от свобода”, което е отложено по реда на чл.
66, ал.1 от НК, за срок от 3 години, считано от 27.03.2018г.
На основание чл.58, т.2, във вр. с чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на
наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената.
Съдът е на мнение, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху подсъдимата и ще се отнеме възможността да извърши други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. По този начин и с тези наказания съдът намира,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимата деловодните разноски в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК направени в
хода на досъдебното и съдебното производство.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: