МОТИВИ
По нохд № 131.2017г. по описа на РС- Асеновград.
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу
подсъдимия М.Щ.Д., роден на ***г***, намиращ се в Затвора – град Пловдив,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
осъждан, ЕГН - **********, за
престъпление по чл. 206 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 вр.чл. 20 ал.3 вр.ал.1 от НК, за
това, че на 27.05.2015г., на 28.05.2015г. и на 16.04.2016г. в град ***, в условията на
продължавано престъпление, както следва - на 27.05.2015г. и на 28.05.2015г. в
съучастие като подбудител, умишлено е склонил В.П.Ч., противозаконно да присвои
чужди движими вещи, които владеел, на 27.05.2015г.-1 бр. мобилен телефон марка
„Iphone
616 GB Space Grey” с IMEI: 359260068327672, на стойност 1 350 лева, собственост
на „***“ ЕАД, на 28.05.2015г. – 1 брой мобилен телефон марка „ Samsung Galaxy
S6 64 GB Blak“ с IMEI:
352127070351452, на стойност 1130 лева, собственост на „***“ ЕАД и на
16.04.2016г. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 бр. мобилен
телефон „HTC” с IMEI:354338065322634 на стойност 320 лева, собственост на „***“
ЕАД, която е владеел, или всичко на обща стойност 2 800 лева, собственост
на „***“ЕАД- престъпление по чл. 206
ал.1 вр.чл. 26 ал.1 вр.чл. 20 ал.3 вр.ал.1 от НК.
По същество:
Представителят на РП - Асеновград
пледира за признаване на подсъдимия Щ. за виновен по предявеното му обвинение
при фактическа обстановка, визирана в обстоятелствената част на обвинителния
акт и призната от подсъдимия Д.. Относно наказанието, пледира за наказание „ЛС“
в размер на две години, което след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК бъде
определено в размер на една година и четири месеца „ЛС“, което да се изтърпи
при първоначален „общ“ режим, съгласно чл. 57 ал.3 от ЗИНЗС.
Представителят на РП- Асеновград
пледира също така за приложение на чл. 68 от НК по отношение на наказанието,
наложено по нохд № 10/2015г., а именно - пет месеца „лишаване от свобода“,
което да се отложи с изпитателен срок от три години, считано от 19.03.2015г.,
предвид на това, че деянията, предмет на настоящето производство, са извършени
в изпитателния срок, поради което макар и осъждането по нохд № 10/2015г. да е
за престъпление, извършено от подсъдимия като непълнолетен, същото следва да
бъде постановено да се изтърпи изцяло от подсъдимия и отделно от наказанието по
настоящето дело. Относно предявения граждански иск, същият като доказан се
пледира да бъде изцяло уважен.
Защитникът на подсъдимия Д. – адвокат Т.
пледира за определяне на наказание при превес на смегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК да бъде
определено на една година „лишаване от свобода“. Моли гражданският иск да не
бъде уважаван. По отношение на предходното осъждане се пледира да не бъде
присъединявано изцяло.
По фактите:
През
м. май 2015 год. В.Ч. се запознал с подс.М.Д. и няколко пъти излизали в
заведения в гр. Асеновград, като с тях бил и свид.Т. Т.. В хода на разговорите
подс.Д. поискал от Ч. да закупи скъп телефон на изплащане от мобилен оператор „***
„ ЕАД, като му обяснил, че той ще го продаде веднага, за да получат ,,бързи
пари“, а след това той ще заплаща дължимите суми по месечните вноски.
Подсъдимият му казал, че ще заплати първоначалните вноски при сключване на договора,
а след това ще му даде и част от парите получени при продажбата. Ч. имал
известни съмнения, но се съгласил. Междувременно подс.Д. разговарял със свид.В.
Я. – управител в заложна къща ,,КЕШ“гр.Асеновград и предложил да му продаде
мобилен телефон марка/модел „Iphone
616GB Space Grey“ или мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 64 GB Blak“. Свид. Я. му казал, че предпочита телефон марка„Iphone 616GB Space Grey“ и
ще му заплати за такъв телефон сумата от 550.00 лева. Подс.Д. се съгласил и си
уговорили среща около 17.00 часа на 27.05.2015г. в близост до офис на „***“ ЕАД в централната част на Асеновград. На посочената
дата подсъдимият се обадил по телефона
на Ч. и му обяснил, че е уговорил продажба за телефон марка„Iphone 616GB Space Grey“ и за целта трябва той да закупи такъв на лизинг от
офис на „***“ ЕАД в Асеновград и да му го предаде.
Ч. бил заедно със свид.Т. и след телефонния разговор му обяснил за уговорката с подсъдимия. Свид.Т.
се усъмнил, тъй като познавал подсъдимия и посъветвал Ч. да не му се доверява,
защото най- вероятно ще го излъже, но Ч. не го послушал и решил да се срещне с
подсъдимия, за да закупи телефона и да му го предаде. Подс. Д. и Ч. се
срещнали, след което в уговореното време - около
17.00 часа на 27.05.2015г. заедно отишли до офиса
на „***“ ЕАД находящ се в централната част на
Асеновград. Пред офиса дошъл свид.Я. и с подс.Д. в присъствието на Ч.
уточнили подробности по предстоящата продажба. След това Ч. сключил със свид.И.
И. в качеството ѝ на представител на „***" ЕАД договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилен телефон марка/модел „Iphone 616GB Space Grey“ с IМЕI
359260068327672. При сключване на договора следвало да се заплатят авансово
четири вноски на обща стойност 120.00 лева, като тези средства били платени от подсъдимия.
Ч. дал телефона ведно с документите на подсъдимияи след като излезли от
магазина той го продал ведно с документите на свид.Я., който му заплатил сумата
от 550.00лева. От тази сума подсъдимият дал 100.00 лева на Ч.. На същата дата
свид.Я. се обадил на свид. Н. И. и му предложил за продажба телефона марка/модел „Iphone
616GB Space Grey“ с IМЕI
359260068327672. Свид И. се съгласил и закупил телефона за
сумата от 1000.00лева, като за сделката
свид.Я. съставил разписка от 27.05.2015 год. и му предоставил
гаранционната карта на телефона.
На следващия ден
подс.Д. отново се обадил на свид.Я. и му предложил за продажба телефон марка „Samsung Galaxy S6 64 GB Blak“ при същите условия за сумата от 500.00лева. Свид.Я. се съгласил и си
уговорили среща. Подсъдимият се обадил на Ч. и му обяснил, че по същия начин ще
получи сумата от 100.00лева, ако закупи на лизинг телефон марка „Samsung Galaxy S6 64 GB Blak“ от офис на„***" ЕАД в гр.Пловдив и му го даде. Ч. се съгласил и заедно с подсъдимия
отишли на уговорената среща със свид.Я. и заедно с автомобила на
последния отпътували за град Пловдив. След като пристигнали спрели пред офис на
„***“ ЕАД. В офиса Ч. сключил договор с представител на дружеството за мобилни услуги и договор за лизинг
на мобилен
телефон марка „Samsung Galaxy S6 64 GB Blak“ с IMEI 352127070351452. Ч. веднага предоставил закупения телефон на подс.Д. и заедно със свид.Я.
отпътували за гр.Асеновград. След като пристигнали подсъдимият продал телефона
ведно с документите на свид.Я., който му заплатил уговорената сума от 500.00лева.
От тази сума подсъдимият дал 100.00 лева на Ч.. Свид.Я. публикувал обява за
продажба на телефона и впоследствие го продал на неустановено лице за сумата от
1100.00лева. На 30.05.2015г. свид.Ч.
съставил разписка на подсъдимия, че му е продал двата телефона за сумата от
1950.00лева. Впоследствие подсъдимият не заплащал вноски по договорите с „***“
ЕАД, Ч. също не заплатил такива суми и договорите
били прекратени, било започнато производство за събиране на задълженията.
Впоследствие през м. август 2015 год. в гр. София свид. Т. П. П. в гр.
София закупил мобилния телефон марка „Samsung Galaxy S6 64 GB Blak“ с IMEI 352127070351452 от лице с неустановена самоличност, което се представило за В.Ч..
Свид. М. К. А. живее на семейни начала със свид. Б. З..
На 13.01.2016 год. свид. А. закупил на лизинг
мобилен телефон марка „НТС“ с IMEI
354338065322634 по силата на договор сключен с представител на „***“ ЕАД. Свид.
А. дал телефона на свид. З. да го ползва. Свид. С. З. /син на свид. З./
познавал обв.Д. и били в приятелски отношения.
На 16.04.2016 год. обв.Д. отишъл до дома на З.и. В хода на разговора
поискал от свид. З. мобилния телефон марка „НТС“ с IMEI
354338065322634, за да се обади на майка си. След разговора подсъдимият обяснил
на свид. З., че си е уговорил среща в гр. Асеновград и телефона му е необходим,
за да се свърже с хората на адреса. Подсъдимият уверил, че след това ще ѝ
върне телефона, като предложил да отидат на срещата заедно с сина ѝ –
свид. З.. Свид. З. се съгласила и подсъдимия заедно със свид. З. излезли. Подсъдимият
по телефона поръчал таксиметров автомобил и заедно със свид. З. се качили. Подсъдимият
поискал от водача да спре в края на града в посока село ****. Там слязъл от
автомобила и разговарял с мъж с неустановена самоличност. След разговора казал
на свид. З. да го изчака в таксиметровия автомобил и се отправил в неизвестна
посока пеша. След няколко минути се върнал и с таксиметровия автомобил
потеглили към дома на свид. З.. Пред жилището казал на свид. З. да слезе, като
му обяснил, че ще отиде до магазин, за да закупи нещо и ще се върне. Свид. З.
слязъл и се прибрал в дома си.Подс. Д. нямал намерение да връща телефона на
свид. З. и се оправил с таксиметровия автомобил към центъра на града.
Свидетелите З.и го изчаквали в дома си, но той не дошъл, не отговарял и на
телефона марка „НТС“ с IMEI
354338065322634, който бил у него. На същата дата подс.Д. се срещнал с свид. Я.
и поискал паричен заем, като предложил да остави в залог телефона марка „НТС“ с IMEI 354338065322634. Той
предварително бил извадил от телефона сим картата, ползвана от свид. З. и
уверил свид. Я., че телефона е негова собственост, като му показал снимки
запаметени в телефона. Свид. Я. се съгласил и му предоставил паричен заем в
размер на 80.00 лева. Подсъдимият нямал намерение да връща заема и след като
изтекъл срока по договора свид. Я. продал телефона
марка „НТС“ с IMEI 354338065322634 на неустановено лице в хода на разследването.
От заключенията на изготвените по делото две стоково-оценъчни експертизи се
установява, че стойността на мобилните телефони е както следва: на мобилен
телефон марка „НТС“, модел „ Desire 620“ - 320.00 лева; на мобилен телефон марка „Iphone 616GB Space Grey“ – 1 350.00 лв.; на мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S6 64 GB Blak“ – 1 130.00 лева.
По доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за доказани от протоколите
за разпити на свидетелите В.П.Ч., Т. Х. Т., М.Щ.Д., И. А. С., Н. В. И., И. И. И.,
В. С. Я., Т. П. П., В.С.А., Б. Н. З., В.
С. Я., М. К. А., С. Х. З., които съдържат логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото показания,
поради което и се кредитират от съда.
Като изготвена от лице с познания в областта на оценката на вещи и базирана
на доказателствата по делото, съдът кредитира двете стоково- оценъчни
експертизи.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените
доказателства по делото – характеристична справка, справка за съдимост, справка
от „Виваком“ рег. № 17907 от 28.10.2015г., договор за лизинг от 25.05.2015г.,
декларация – съгласие от 27.05.2015г., фактура № ********** от 27.05.2015г.,
договор за мобилни услуги, справка за издадените от „***“ ЕАД фактури,
гаранционна карта по фактура № ********** от 27.05.2015г., справка от
„Мобилтел“ изх. № 199 от 27.10.2015г., гаранционна карта по фактура №
********** от 28.05.2015г., протокол за доброволно предаване от 28.10.2016г.,
протокол за отговорно пазене от 28.10.2016г., заповед за задържане рег. № 395
от 28.11.2016г., протокол за доброволно предаване от 16.06.2016г., заложен
билет № 000828, писмо от „Виваком“ рег. № Ъ – 8311 от 23.05.2016г., писмо от
„Мобилтел“ЕАД изх. № 9507 от 20.05.2016г., писмо от „***“ ЕАД изх. № 8301 от
20.05.2016г., договор за лизинг от 13.01.2016г., договор за мобилни услуги.
Като надлежно приобщени по делото, съдът кредитира и веществените
доказателства- мобилни телефони.
От правна страна:
Извършеното от обв.М.Щ.Д.
съставлява престъпление по чл.206 ал.1
вр. чл.26 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 вр.ал.1 от НК,
за това, че на 27.05.2015г., на28.05.2015 г.
и на 16.04.2016 год. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление, както следва – на 27.05.2015
год. и на 28.05.2015 год. в съучастие като подбудител, умишлено е склонил В.П.Ч.,
противозаконно да присвои чужди движими вещи, които владеел, на 27.05.2015 г. –
1бр. мобилен телефон марка „Iphone 616GB Space Grey“ с
IМЕI 359260068327672, на стойност 1 350 лева, собственост на „***“ ЕАД, на 28.05.2015 год.
– 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 64 GB Blak“ с IMEI 352127070351452, на стойност 1 130 лева собственост на „***“ ЕАД и на 16.04.2016 год.
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон „НТС“ с IMEI
354338065322634 на стойност 320 лева собственост на “***“ ЕАД, която е владеел,
или всичко на обща стойност 2 800 лева, собственост на “***“ ЕАД, по което
обвинение същият следва да бъде признат за виновен.
Мобилните телефони, предмет на обвинението, същият ги държи на правно
основание – те са му предоставени по договор за заем за послужване от лицата -
свидетели по делото, които са ги закупили на лизинг. При договорите за лизинг,
собствеността върху вещите преминава едва след заплащането на лизинговите
вноски, като до този момент, лизингополучателят е само държател на вещта, при
запазване правото на собственост върху нея от страна на лизингополучателя.
Същият обаче въз основа на договора за лизинг владее вещта на законно
основание, при което и съгласно договора - чл. 5, да няма право да се разпорежда с нея, както и да
не го предоставя за обезпечение. В договора няма забрана за предоставянето му
за ползване по силата на заем за послужване, предвид на което и подсъдимият е
получил държането върху мобилен телефон “HTC”, собственост на „***“ ЕАД на
16.04.2016г. именно на такова правно
основание, с което се покрива законовото изискване за държане на вещта, предмет
на престъплението, на законово основание.
Същият на посочената дата се е разпоредил с този мобилен телефон, продавайки
го, с което разпореждане е прекъснал владението върху същите и действието е довело до излизането му от
патримониума на държателите, с което от обективна страна, на датата, на която е
извършена тази продажба и е посочена като инкриминирана дата, е налице довършване
на фактическия състав на престъплението „обсебване“.
В случая подсъдимият Д. е действал като извършител.
По отношение на разпореждането на дати 27.05.2015г. и на 28.05.2015г. същият
е действал в съучастие като подбудител, като умишлено е склонил свидетеля В.П.Ч.
да присвои чужди движими вещи – мобилни телефони “Iphone 616 GB Space Grey” и 1бр. мобилен
телефон “Samsung
Galaxy S 6 64 GB Blak”.
Всяко едно от тези престъпления е извършено в изключително малък отрязък от
време едно от друго, при което от обективна и субективна страна всяко следващо е
продължение на предходното, предвид на което и всички те осъществяват състава
на едно продължавано престъпление по чл.206
от НК съгласно чл.26 ал.1 вр.чл. 20 ал.3 вр.ал.1 от НК.
От субективна страна, всяко едно от деянията е осъществено с пряк умисъл, при
съзнавани обществено опасен характер и последици и тяхното целене, при което и
цялостната престъпна дейност на продължаваното престъпление е извършена с пряк
умисъл. С оглед на това, за продължаваното престъпление е налице и съставомерен
субективен състав.
С оглед изложеното, съдът призна подсъдимият Д. за виновен по предявеното му
обвинение.
Относно наказанието:
За престъплението по чл. 206 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 вр.чл. 20 ал.3
вр.ал.1 от НК, предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ от една до
шест години.
При определяне на наказанието, съдът
отчете наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства – добри
характеристични данни, млада възраст, признание за стореното още в хода на
досъдебното производство, възстановяване на част от причинените щети.
Като утежняващи отговорността
обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало.
Предвид на това, съдът определи
наказанието при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, в размер на
1- една година и 3 – три месеца.
Съгласно
чл.58а ал.1 от НК, съдът намали с 1/3 размера на така наложеното наказание и
осъди подсъдимия Д. на наказание „ЛС“ в размер на 10- десет месеца.
При
определяне на режима, при който следва да изтърпи наложеното му наказание, съдът
отчете наличието на предходно осъждане - по нохд № 10.2015г. по описа на АРС, в
сила от 19.03.2015г., при което за престъпление по чл. 195 ал.1т.3, т.5 и т.7
вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 63 ал.1т.3 вр.чл. 28 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК е
наложено наказание „ЛС“ за срок от 5 – пет месеца, чието изпълнение е било
отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 – три години.
Предвид на това, че престъплението, за което подсъдимият Д. бе признат за
виновен е извършено в изпитателния срок на това осъждане, но сборът от
наложеното му по настоящето производство наказание „ЛС“ и това, наложено по
нохд № 10/2017г., не надвишава две години, съдът приложи разпоредбата на чл. 57
ал.1 т.3 и наложи „общ“ режим във всички случаи. Предвид наложения режим, на основание
чл. 58 т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови това наказание да бъде изпълнено в
затворническо общежитие от открит тип.
С оглед наличието на задържане по ЗМВР
със заповед за задържане, на основание чл.59,ал.2 вр.ал.1 от НК, съдът
приспадна от определеното наказание „ЛС“ срока на това задържане.
Предвид на това, че в изпитателния срок
на осъждането по нохд № 10/2017г. по описа на АРС, подсъдимият Д. е осъществил
умишлено престъплението от общ характер, за което му бе наложено наказание
„ЛС“, то същият на основание чл. 68 от НК, следва да изтърпи изцяло и отделно
от наложеното му наказание „ЛС“ в размер на 10 - десет месеца и наказанието от
5- пет месеца „ЛС“, наложено му по нохд № 10.2017г. по описа на АРС.
Предвид на
това, че престъплението, за което подсъдимият Д. бе признат за виновен е
извършено в изпитателния срок на това осъждане, но сборът от наложеното му по
настоящето производство наказание „ЛС“ и това, наложено по нохд № 10/2017г., не
надвишава две години, съдът приложи разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.3 и наложи
„общ“ режим във всички случаи. Предвид наложения режим, на основание чл. 58 т.3
от ЗИНЗС, съдът постанови това наказание да бъде изпълнено в затворническо
общежитие от „открит“ тип.
На основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Д. е бил задържан по ЗМВР, считано от 13,50 часа на 28.07.2014г. до
13, 50 часа на
29.07.2014г.
Предвид
на това, че с осъществяване състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, на
собственика на вещите, предмет на престъплението, осъществено от подсъдимия Д.
е нанесена имуществена вреда в размер на направените по делото стоково –
оценъчни експертизи, както и като отчете връщането на мобилния телефон “HTC” в съдебно заседание и приспадане на неговата стойност от
щетите, подлежащи на репарация и като отчете наличието на деликт по чл. 45 от ЗЗД, съдът на това правно основание уважи в пълен размер предявения от
ощетеното юридическо лице „***“ЕАД граждански иск и осъди подсъдимия Д. да
заплати имуществени вреди на същото в размер на 2 480- две хиляди
четиристотин и осемдесет лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на довършване на продължаваното престъпление – 16.04.2016г.
до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на това, че подсъдимият Д. е
признат за виновен в извършване на престъпление, то съгласно чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи нему направените по делото разноски в размер на 99,20 лева-
деветдесет и девет лева и двадесет стотинки - представляващи 4% държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, а в полза на ОД на МВР- сумата в
размер на 92,00 – деветдесет и два лева – разноски за експертизи.
По отношение на вещественото
доказателство по делото – 1 бр. мобилен телефон “HTC”, с оглед на това, че същият е собственост на ощетеното юридическо лице „***“ЕАД,
то съдът постанови то да се върне нему.
С така наложеното по вид и размер
наказание, съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанията, визирани в
чл. 36 от НК.
Районен съдия: