Решение по дело №148/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 55

град Шумен, 28.07.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Йордан Димов

 

при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №148 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Деко-бетз” ООД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „Никола Славков“ №37, ет.1, оф.1, представлявано от управителя А.Б.Г., със съдебен адрес *** – адв. Д.П.Е. *** против „Пътища“ АД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „Паламара“ №3, оф.2, представлявано от Г.С.Г.. Ищецът сочи, че неговото дружество извършва превозни услоги. Подобни услуги били извършени в полза на отетника. Претендира вземания основани с извършени превозни услуги по 7 бр. фактури: 1).На 24.01.2019 г. била издадена фактура №635/24.01.2019 г. на стойност 22 576.05 лв. След извършени частични плащания по нея се дължал остатък от 3299.48 лв. 2).На 03.02.2019 г. била издадена фактура №637/03.02.2019 г. на стойност 9 650.72 лв. 3).На 20.03.2019 г. била издадена фактура №643/20.03.2019г. на стойност 22 236.38 лв. 4).На 07.08.2019 г. била издадена фактура №665/07.08.2019 г. на стойност 6868.92 лв. 5).На 09.09.2019 г. била издадена фактура №672/09.09.2019 г. на стойност 9833.42 лв. 6).На 01.10.2019 г. била издадена фактура №700/01.10.2019 г. на стойност 16 913.39 лв. 7).На 03.12.2019 г. била издадена фактура №679/03.12.2019г. на стойност 1876.31 лв. Или общо претенции за главница – 70 678.62 лв. Твърди в ИМ, че посочените суми не били заплатени и до настоящия момент, въпреки проведените неколкократно разговори с ответника. Намира, че по всяка от фактурите се е натрупала мораторна лихва за период от деня следващ деня на издаването на всяка от тях до датата на завеждане на ИМ, както следва: По фактура 1).№635/24.01.2019 г. – 41.24 лв. 2).По фактура №637/05.02.2019 г. – 860.52 лв. 3).По фактура №643/20.03.2019 г. 1717.14 лв. 4).По фактура №665/07.08.2019 г. – 261.31 лв. 5).По фактура №672/09.09.2019 г. – 286.81 лв. 6).По фактура №700/01.10.2019 г. – 389.95 лв. и 7).По фактура №679/03.12.2019 г. – 10.42 лв. или общо претендирани 3 569.62 лв. за мораторни лихви. Моли ответника да бъде осъден да заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ до окончателното заплащане на дължимите като главница суми, както и да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството.

Ответника депозира писмен отговор. В него се сочи, че искът е допустим, а претенциите са частично основателни. Твърди, че по задълженията са извършени частични плащания, както следва – на 07.12.2018 г., сумата от 13 000 лв. и на 12-14.11.2018 г. сумата от 5000 лв. намира, че при определяне на размера на дължимите мораторни лихви ищеца е пренебрегнал правилото на чл.303а, ал.3 от ТЗ, като намира, че не дължи мораторни лихви по всяка от претенциите (по 7 бр. фактури) за първите 14 дни след издаване на фактурите. Твърди освен това, че ответника е доставчик, а ищеца получател по доставка оформена във фактура №8712/30.12.2018 г. за превозна услуга, която фактура е за 1915.14 лв. главница, както и по фактура №8715/27.11.2018 г., като върху първата фактура се дължи и мораторна лихва в размер на 230.35 лв., а върху втората – 63.34 лв. в тази насока сочи, че за сумата 2 823.46 лв. – дължими по посочените фактури главница и лихви прави прихващане с претендираните от ищеца задължения. Моли ищеца да бъде осъден да заплати разноски на ответника, съобразно с отхвърлената част на исковете.

Ищецът е представил и допълнителна искова молба. В нея се оспорват твърденията на ответника от отговора. Твърди, че с отговора ответника прави признание на претенциите. Твърди, че претенциите на ответника по издадени от него фактури, чрез които с отговора се прави възражение за прихващане са неоснователни. Предадените преди завеждането на ИМ суми в общ размер 18 000 лв. са дадени от страна на ответника поради настояване на ищеца и било уговорено, че с тях не се погасявали задължения, а щели да бъдат върнати напълно от ищеца  в момент след като бъдат погасени дължимите от ответника суми изцяло. Вземанията по двете посочени в отговора фактури №8712/30.12.2018 г. и №8715/27.11.2018 г. също били не поради някакви други облигационни отношения между страните, а поради това, че ответника дължал на ищеца значителни суми, които били сумирани след засичане на салда между двете дружества, което се прави по счетоводни причини в края на всяка счетоводна година и евентуалното подписване на протокол за прихващане. Предвид изложеното поддържа исковата си претенция така както е формулирана в ИМ.

От страна на ответника е депозиран отговор на допълнителната ИМ, в който се сочи, че в отговора на ИМ няма признание на иска, а се иска отхвърлянето му в една част, касаеща, както главница, така и неоснователно претендирани мораторни лихви. От друга страна ответника намира, че ищеца е признал, че дължи сумите по фактура №612/23.10.2018 г. и фактура №614/07.11.2018 г. Оспорва наличието на каквито и да е преддоговорни отношения свързани със заплащането на сумите от 18 000 лв., като сочи, че с тях е погасявал своите задължения към ищец. Сочи, че негови сметки в банки не са били запорирани – т.е. не отговарят на действителността твърденията на ищеца, че поради това е направено подобно плащане с уговорка да бъде върнато впоследствие от ищеца. От друга страна твърди, че дори да бяха дадени с подобна уговорка предвид обстоятелството, че сумите по главниците не са били погасени то трябва да се приеме, че сумата следва да се приеме, че погасява претендираното с исковата молба.т друга страна твърди, че дори да бяха дадени с подобна уговорка предвид обстоятелството, че сумите по главниците не са били погасени то трябва да се приеме, че сумата следва да се приеме, че погасява претендираното с исковата молба.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Д.Е.. Последната поддържа исковата молба, както е подадена. Намира, че напълно е установена твърдяната от ищеца фактическа обстановка. Сочи, че не е спорно обстоятелството, че са извършени, услугите, за които се дължат процесните суми. Намира, че ССЕ установавя напълно дължимостта на претендираното. Намира, че не следва да бъде извършено исканото от ответника прихващане. Остпорва твърдението на ответника, ч следва да бъде приложена разпоредбата на чл.303а от ТЗ за изпадане в забава на ответника, тъй като във фактурите няма посочен падеж и следва да е приеме, че той съвпада с деня следващ издаването на съответния счетоводен документ. Моли да бъдат присъдени сторените разноски. За ответника се явява адв. Б. Б.. Последния сочи, че исковете са частично основателни. Поддържа изложените в отговорите си доводи. Намира, че е направено изявление за прихващане по реда на чл.103 от ЗЗД. Намира ,че тъй като прозцесните сделки са търговски следва да намери приложение чл.303а от ТЗ, когато няма уговорен срок за плащане, какъвто е и процесния случай. Намира ,че следва да се приложи за решаване на спора заключението по експертизата в частта му по п.1, т.2. моли за решение в подобен смисъл.

Ответника не изпраща представител, и не заема становище по иска.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа и правна страна: Установява се и не е спорно между страните, че ищеца „Деко-бетз” ООД в качеството си на превозвач извършвал множество превози на товари, които доставял на ответника „Пътища“ АД. Тези традиционни отношения няма данни да се били закрепени в някакъв общ договор, сключен нарочно между страните, но се установява, както от представените копия на двустранно подписани фактури, така и от обстоятелството, че по данни на ССЕ, процесните 7 бр. фактури: 1).Фактура №635/24.01.2019 г. на стойност 22576.05 лв., с остатък от 3299.48 лв. 2).Фактура №637/03.02.2019 г. на стойност 9650.72 лв. 3).Фактура №643/20.03.2019 г. на стойност 22 236.38 лв. 4).фактура №665/07.08.2019 г. на стойност 6868.92 лв. 5).Фактура №672/09.09.2019 г. на стойност 9833.42 лв. 6).Фактура №700/01.10.2019 г. на стойност 16 913.39 лв. 7).Фактура №679/03.12.2019г. на стойност 1876.31 лв., са били осчетоводени от двете дружества, вписани са в дневниците им за продажби и по тях е ползван данъчен кредит, което недвусмислено говори, че са налице договори за превоз на стоки, които са били реално извършени. По данни на приетата ССЕ незаплатени са останали изцяло претендираните суми или общо 70 678.62 лв. (неправилно посочени в заключението по ССЕ, §1 като 70 648.62 лв., което може да се установи като грешка, като просто се сумират сумите по всяка фактура).

Не се подкрепят от доказателствата по делото, че по процесните суми е имало частично погасяване с две плащания, едното от които за 5 000 лв., а другото за 18 000 лв. както може да се установи от представетите от ответника в копия разходни касови ордери, там изрично е записано като основание за плащането – погасяване по ф-ра №612/23.10.2018 г. и по ф-ра №614/07.11.2018 г., които не са от процесните 7 бр. фактури. Ето защо независимо, че съдът не е назначил изрично обследване чрез назначената ССЕ дали са погасявани суми по ф-ра №612/23.10.2018 г. и ф-ра №614/07.11.2018 г. (каквото искане е направил ищеца в ДИМ), то не е установено от ответника (в чиято доказателствена тежест всъщност е това обстоятелство), че са погасени именно суми по процесните 7 бр.- фактури или част от тях. Предвид това съдът приема, че е установено, че се дължат всички претендирани като главница суми. Ето защо ответника следва да бъде осъден да заплати целият претендиран размер на главницата за задълженията по посочените по-горе 7 бр. фактури.

По отношение на претенцията за мораторни лихви съдът счете, че, съобразно с правилата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, доколкото в самите фактури няма изрично посочена падежна дата, следва да се приеме, че падежът на задълженията по всяка от фактурите настъпва 14 дни след получаването на всяка от тях, който момент съвпада с 14 дни от издаването им, тъй като същите са известни на ответника от момента на издаване, с оглед обстоятелството, че фактурите са двустранно подписани. Ето защо доказаните като дължими суми за мораторни лихви по процесните 7 бр. фактури следва да се определят като се вземе предвид записаното в т.5.б от ССЕ, която е определила общата дължима сума за мораторна лихва по 7 бр. фактури като 4 905.73 лв. Претенцията на ищеца за мораторни лихви първоначално е била предявена като  3569.39 лв. от датата на издаване на всяка от 7 фактури до датата на предявяване на ИМ. В съдебно заседание обаче е било допуснато увеличение на иска, като петитума на претенциите за мораторна лихва е бил увеличен с 1683.20 лв. до сумата от 5 252.59 лв. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че дължимият размер на мораторни лихви е 4 905.73 лв. от 14 ден от получаването на процесните фактури от ответника до датата на предяваване на настоящата ИМ – 23.12.2019 г. Следва да бъде отхвърлена претенцията за мораторни лихви за сумата от 346.86 лв., представляващи разликата между претендираните 5 252.59 лв. и приетите от съда като дължими 4 905.73 лв., както и за периода от датата на издаване на всяка от фактурите до датата на получаване на всяка от тях от ответника.

Ищецът претендира следните разноски – 2827.14 лв. – държавна такса при завеждане на ИМ; 210.10 лв. – държавна такса при увеличение на иска; 3360 лв. – адвокатски хонорар; 4500 лв. – депозит за вещо лице; 466.40 лв. – за направени разноски по обезпечаване на иска по изпълнително дело №1/2020 и №76/2020 г. на ЧСИ с №876 на КЧСИ; както и 80 лв. – две такси по 40 лв. за допускане на обезпечението. Таксите за допускане на обезпечение са неправилно внесени. Такси за допускане на обезпечение се внасят само при обезпечаване на бъдещ иск, когато обезпечението представлява отделно производство, а не и когато обезпечаването се търси в рамките на вече заведено исково производство. Ето защо съдът приема, че ищецът не може да получи тези суми чрез осъждане на ответника. Разбира се те могат да бъдат възстановени. Останалите суми се явяват дължими. Т.е. ищеца има направени разноски в производството в размер на 7 313.64 лв.  Предвид уважената част на иска ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7 280.23 лв.

Ответника е направил в производството разноски в размер на 3 610 лв., като предвид отхвърлената част на иска ищеца следва да бъде осъден да му заплати сумата от 16.49 лв.

п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА „Пътища“ АД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „Паламара“ №3, оф.2, представлявано от Г.С.Г. да заплати „Деко-бетз” ООД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „Никола Славков“ №37, ет.1, оф.1, представлявано от управителя А.Б.Г. сумата от 75 584.35 лв. (седемдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки), от които 70 678.62 лв. (седемдесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), представляващи незаплатени главници по 7 бр. фактури - 1).Фактура №635/24.01.2019 г. на стойност 22576.05 лв., с остатък от 3299.48 лв. 2).Фактура №637/03.02.2019 г. на стойност 9650.72 лв. 3).Фактура №643/20.03.2019 г. на стойност 22 236.38 лв. 4).фактура №665/07.08.2019 г. на стойност 6868.92 лв. 5).Фактура №672/09.09.2019 г. на стойност 9833.42 лв. 6).Фактура №700/01.10.2019 г. на стойност 16 913.39 лв. и 7).Фактура №679/03.12.2019г. на стойност 1876.31 лв., за суми дължими като възнаграждение за извършени превозни услуги на товари по чл.372, ал.1 и ал.2 от ТЗ, в хипотеза в която ответника е получател на товарите, сумата от 4 905.73 лв., представялваща мораторна лихва, дължима от 14 ден от получаването на процесните фактури от ответника до датата на предяваване на настоящата ИМ – 23.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.12.2019 г. до окончателното плащане на дължимите главници.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Деко-бетз” ООД против „Пътища“ АД с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за 346.86 лв. (триста четиридесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи разликата между претендираните 5 252.59 лв. и приетите от съда като дължими 4 905.73 лв. суми за мораторни лихви, както и за периода от датата на издаване на всяка от фактурите до датата на получаване на всяка от тях от ответника.

ОСЪЖДА „Пътища“ АД да заплати на „Деко-бетз” ООД, сумата от 7 280.23 лв. (седем хиляди двеста и осемдесет лева и двадесет и три стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в производството, съобразно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА „Деко-бетз” ООД да заплати на„Пътища“ АД, сумата от 16.49 лв. (шестнадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред АпС – Варна чрез ОС – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Окръжен съдия: