Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260006
гр. Несебър, 12.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа гр. д. № 927 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.и к.” ЕАД срещу В.Б.
са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на
сумата от 305,03 лв. – главница, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
сумата от 38,59 лв. – лихва върху главницата за периода 26.11.2017г. –
13.05.2020г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 05.10.2016г. – 12.11.2019г. до
имот в гр. С.В., комплекс „М.Д. ***аб. № **. Изложено е, че ищецът и ответникът
са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за
цитирания отчетен период неплатените задължения възлизат на 305,03 лв., като за
тези суми от ищеца са издадени 4 бр. фактури в периода 25.10.2017г. –
25.11.2019г. Посочено е, че сумите е следвало да бъдат заплатени в 30 дневен
срок от издаване на съответната фактура, като в посочените срокове не са
постъпили плащания. На това основание се отправя претенция и за присъждане на
лихва за забава. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи исковете.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
особения представител на ответника е депозиран отговор, с който исковете се
оспорват по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е собственик на
водоснабден имот. Излага се, че не е налице валидна облигационна връзка между
страните. Оспорва се твърдяното изразходено количество вода. Оспорва се размера
на претендираните лихви за забава. Твърди се, че не е осъществена реална
доставка на посочените във фактурите количества вода. Сочи се, че количествата
са записвани без да се направи сравнение с общия водомер. От съда се иска да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том 8, рег. №
1291, дело № 179 от 25.02.2015г. на помощник нотариус при нотариус Стоян
Ангелов (на л. 67 – л. 68 от делото) се установява, че ответникът В.Б. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната
карта на гр. С.В., представляващ апартамент № G13, на втори етаж. Видно от фактура № ********** от 25.11.2019г. (на л. 24 от първоначално образуваното
гр.д. № 199/2020г. по описа на Районен съд Средец) за посочения апартамент била
открита партида с аб. № ** към „В.и к.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер
(на л. 9 от първоначално образуваното гр.д. № 199/2020г. по описа на
Районен съд Средец) е видно, че на монтирания в имота на В.Б. водомер е направено отчитане, като за периода 07.10.2015г. – 04.10.2016г.
водомерът е видян и старото му показание било 39 куб. м., а новото – 60 куб.
м., за периода 05.10.2016г. – 16.10.2017г. отново бил видян с ново показание 98
куб. м., за периода 17.10.2017г. – 30.10.2018г. били подадени данни от клиента
за ново показание от 127 куб. м., за периода 31.10.2018г. – 27.03.2019г. водомерът
бил видян с ново показание от 128 куб. м., а за периода 28.03.2019г. –
12.11.2019г. бил видян с ново показание от 173 куб. м.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (на
л. 19 – л. 33) се установява, че на
посочения адрес е наличен комплекс с няколко жилищни сгради и в бл. 1 на втория
етаж се намира процесния апартамент. При справка с електронния карнет вещото
лице констатирало, че консумираното количество питейна вода за процесния период
от 113 куб. м., а от разпределение били начислени 0,70 куб. м. За отговорите си
вещото лице е извършило необходимите справки в програмата на водния оператор.
Установява се, че във „ВИК” ЕАД е въведено електронно отчитане, при което на
водомерите се слага марка с „баркод”. Отчетникът сканира съответния баркод и се
отваря папка, в която той нанася електронно данните за съответния абонатен
номер и няма възможност за полагане на подпис от клиента. При такова въвеждане
в програмата се маркира опцията „видян” за съответния водомер.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на л. 35 – л. 49 от
делото) се установява, че приложените към исковата молба фактури (фактура № ********** от 25.11.2019г.,
фактура № ********** от 24.04.2019г., фактура № ********** от 26.11.2018г. и
фактура № ********** от 25.10.2017г.) са осчетоводени от оператора,
счетоводството на който е водено редовно. По фактурите няма извършени плащания
от ответника. При съпоставка на единичните цени по решенията на КЕВР (на л. 12
– л. 23 от първоначално образуваното гр.д. № 199/2020г. по описа
на Районен съд Средец) и посочените във фактура № ********** от 26.11.2018г. и
фактура № ********** от 25.10.2017г. единични цени, вещото лице констатирало,
че единичната цена за пречистване на водата не съответства на приетите цени.
Констатирало е, че във фактура № ********** от 25.10.2017г. е посочена цена за
пречистване от 0,57 лв. на куб. м. вместо 0,54 лв. на куб. м. По подобен начин
за различните период във фактура № ********** от 26.11.2018г. е установено
разминаване, като за периода 17.10.2017г. – 30.11.2017г. вместо 0,54 лв. на
куб. м. е посочена цена от 0,57 лв. за куб. м., за периода 01.12.2017г. –
31.12.2017г. – вместо 0,557 лв. за куб. м. – 0,57 лв. за куб. м. и за периода
01.01.2018г. – 30.10.2018г. – место 0,559 лв. за куб. м. – 0,57 лв. за куб. м. След
преизчисляване на стойностите по двете фактури вещото лице е достигнало до
извод, че по фактурата от 25.10.2017г. следвало да се начисли сумата от 86,18
лв., а по фактурата от 26.11.2018г. – сумата от 79,27 лв. Преизчислена е и
дължимата лихва за процесния период – 38,21 лв. (съобразно преизчислението по
тези фактури).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си.
Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до
процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът
следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От фактическа страна по делото се установява,
че до обект самостоятелен обект с
идентификатор ***по кадастралната карта на гр. С.В., представляващ апартамент №
G13, на втори етаж, с аб. № **, за процесния период
(05.10.2016г. – 12.11.2019г.), е доставено фактурираното количество вода. От приетия по делото
нотариален акт се доказа, че между ответникът е собственик на самостоятелния
обект, т.е. между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на
който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието
на фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за доказано, че
ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода.
Съдът намира за неоснователно оспорване относно
отразеното във фактурите потребено количество вода. От заключението на вещото
лице става ясен механизмът на отчитане. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не
се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Ето защо по
делото са събрани достатъчно доказателства, които в комбинация с цитираната
нормативна уредба, установяват приложимостта на отчитането по отразеното в
извадката от електронния карнет ред. Следователно отразеното в справката и
фактурите се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и тези
документи следва да се кредитират от съда. Както се установява отчитането е
осъществено от служител на „ВИК” ЕАД (а за един от периодите и по данни на клиента), който лично е
видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
потребени.
Ето защо се събраха достатъчно
доказателства в насока, че количествата вода са потребени от ответника. Отчитането
е извършено лично служител на ищцовото дружество, а за един от периодите са
предоставени данни от клиента, бил е наличен достъп до водомера, като с оглед
сезонния характер на обекта е спазено изискването за отчитане за период от
около 6 месеца.
Налага се извод, че при
правилно начислено като потребено количество вода – от 113 куб. м., на
ответника са начислени и съответните дължими
суми за отчетния период, като размерът на задълженията му възлиза общо на 303,19
лв. Съдът възприема този размер, установен от съдебно-счетоводната експертиза,
след преизчисляване на фактурираните количества по фактура № ********** от
26.11.2018г. и фактура № ********** от 25.10.2017г., тъй като вещото лице е
извършило изчислението по действащите за съответните периоди цени, които в
определени техни части не са посочени коректно във фактурите. От ищеца не са
ангажирани доказателства, че за посочените периоди за процесните обекти са
действали други цени за пречистване, извън официално одобрените от КЕВР. Ето
защо съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице и намира, че искът
следва да бъде уважен до сумата от 303,19 лв. и отхвърлен до пълния предявен
размер от 305,03 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
В тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – за периода 26.11.2017г. –
13.05.2020г. С оглед изводите на съда във връзка с иска
за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 24.11.2017г., 26.12.2018г., 24.05.2019г.
и 25.12.2019г., поради което ответникът действително е изпаднал в забава. За
посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва, изчислен от
вещото лице върху преизчисления размер на главницата е от 38,21 лв., поради което този иск
следва бъде уважен до тази сума и отхвърлен до сумата от 38,61 лв.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на
ищеца следва да му се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете. От
него са направени следните разноски: сумата от 100 лв. – платена държавна
такса, сумата от 150 лв. – платено възнаграждение за особен представител на
ответника, сумата от 250 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и
сумата от 250 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените и поискани
от ищеца разноски в исковото производство е 850 лв. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 844,46 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Б., роден на ***г., гражданин на
Украйна, с постоянен адрес ***, к-с „М.Д.***, БУЛСТАТ: ***да заплати на „В.и к.”
ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 303,19 лв., представляваща незаплатена стойност за доставена, отведена и
пречистена вода до самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната
карта на гр. С.В., представляващ апартамент № G13, на втори етаж, с аб. № **, за
отчетен период 05.10.2016г. – 12.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 305,03 лв., а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 38,21 лв. – лихва върху главницата за периода 26.11.2017г. – 13.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 38,61 лв.
ОСЪЖДА В.Б., роден на ***г., гражданин на
Украйна, с постоянен адрес ***, к-с „М.Д.***, БУЛСТАТ: ***да заплати на „В.и к.”
ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 844,46 лв., представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
БАНКОВА СМЕТКА, ***НИТЕ СУМИ:
IBAN: ***, BIC: ***.
Решението може
да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: