Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Плевен,
17. 12. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1892, по описа за 2018 г, за да се
произнесе, взе предвид:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК. В районен съд гр. Плевен е постъпила искова
молба от
А. З.С. Н. В. ЕАД ЕИК / БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
***-***,против О. Р. Д.,
ЕГН ********** , с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК и цена на иска
2719,56 лв.
В
молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по
делото, е образувано ч. гр. д
№ 7637 / 2017 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди
се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на
заповедта писмено възражение. Ищецът е
предявил иск за съществуване на
вземането си. Съдът е сезиран с искане да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски.
В
исковата молба се посочва следното:
На
17. 08. 2016 г. между
И.А.М.АД / Заемодател / и О.Р.Д.
/Заемател / е сключен Договор за паричен заем № 2621704, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1200 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя. съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаша на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 1368, 50 лв. Така договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 168,50
лв. Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
14.04.2017 г. на 34 равни седмични погасителни вноски, в размер на 40,25 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 26.08.2016 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 14.04.2017 г. С подписването на Договора за заем, Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и
желае договорът да бъде сключен. На основание чл.16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем за
таксите на И.А.М., в случай, че
Заемателят забави заплащането на падеж
на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече
от 30 календарни дни, дължи на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени разходи се начислява
за всеки следващ 30 - дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45 лв. На основание цитираните по - горе
разпоредби, на длъжника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят
се е задължил в 3 - дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от което да отговаря на
следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 991.44 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 34 равни вноски, всяка в размер на 29.16 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 69,41
лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор, на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 24.09.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 71,16
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 383 лв, с която са погасени както следва: неустойка
за неизпълнение; 145,80 лв., такса разходи: 45 лв., договорна лихва: 43,78 лв.,
главница. 148.42 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 14.04.2017 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Към настоящия момент задължението на ответника О.Р.Д., като Заемател
по Договор за заем на физическо лице, сключен на 17.08.2016 г. с № 2621704, е
общо в размер на 2093,10 лв., от които главница в размер на 1051, 58 лв.,
договорна лихва в размер на 124,72 лв., неустойка за неизпълнение в размер на
845, 64 лв., обезщетение за забава в размер на 71,16 лв. На 1.07.2017 г. е
подписано Приложение I към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.20101., сключен между И.А.М.АД
и А.з.с.н.в. ООД, по силата на което вземането на И.А.М.АД. произтичащо от договор за паричен
заем № 2621704 / 17. 08. 2016 г, е прехвърлено в собственост на ..А.з.с.н.в."
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник н. А.з.с.н.в. ООД, ЕИК *********. И.А.М.АД е
упълномощило А.з.с.н.в. АД
/понастоящем А.з.с.н.в. ЕАД в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. от името на цецензя и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ад. 3 от ЗЗД на 05. 07. 2017 г. до ответника са
изпратени от страна на И.А.М.АД чрез А.з.с.н.в.
ЕАД уведомително писмо за станалата продажба, ведно с покана за доброволно
изпълнение чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит адрес. Писмото се е върнало в
цялост, като в обратната разписка е
отбелязано, че пратката не е потърсена. На 23.02.2018г. до длъжника е изпратено
повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер. Длъжникът отново
не е намерен на адреса, посочен в договора за кредит и писмото се е върнало в
цялост. Към настоящата искова молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на И.А.М.АД чрез А.з.с.н.в. ЕАД.
Ищецът се позовава на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3 / 16. 04. 14
г. по т. д. № 1711 / 2013 г. на I т. о. и Решение № 123 / 24. 06. 2009 г. по т.
д. 12 / 2009 год. на II т. о., съгласно
които, ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за потребителски
кредит, не е погасено, моли да се приеме от съда, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99. ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
това, фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане, не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В
тази насока Определение № 987
/ 18. 07. 2011 г. на ВКС по гр.дело 867 / 2011 г., IV г.о. и Решение №
173 / 15. 04. 2004 г. на ВКС по гр. дело 788 / 2013 г. ТК. В тази връзка з.
"А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на
заявление за издаване на изпълнение но реда на чл.410 от ГПК срещу ответника О.Р.Д..
Съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч. гр. д. № 7637 / 2017 г, четвърти състав по описа на РСП, е
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал, 5 от ГПК, като
същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславя правния интерес от подаването
на настоящата искова молба.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебен акт, по силата на който да
признае за установено по отношение на ответника
О.Р.Д., ЕГН **********,***, че същият дължи н.А.з.с.н.в. ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 1051,58 лв.
(хиляда петдесет и един лева и 58 стотинки), представляваща неизплатена
главница по договор за паричен заем № 2621704 / 17. 08. 2016 г. ; 124,72 лв. т. е. (сто двадесети четири лева и 72
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 23. 09. 2016 г. (падеж
на първа неплатена вноска) до 14.04.2017 г. (падеж на последната вноска),
845.64 лв. (осемстотин четиридесет и пет лева и 64 стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.09.2016 г,
до 14.04.2017 г.; 71,16 лв. (седемдесет и един лева и 16 стотинки), представляваща
лихва за забава по договора за паричен заем за периода от 24.09. 2016 г. до
датата па подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира
направените деловодни разноските.
Приложени
са следните писмени доказателства:
Договор за паричен заем № 262170 / 17. 08. 2016 г. ведно с общи условия; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16. 11. 2 2010 г., сключен
между И.А.М.АД и А.з.с.н.в.
ООД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
Извлечение от Приложение № 1 от 01.07.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
Пълномощно от управителя на „И.А.М.” АД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в.” АД
да уведомява длъжници от името на „И.А.М.” АД; Уведомителни писма от „И.А.М.”АД
чрез „А.з.с.н.в.“ АД от 05.07.2017 г. и
от 23.02.2018 г. за извършената цесия; Известие за доставяне, ведно с обратна
разписка, както и товарителница, ведно с обратна разписка, удостоверяващи
изпращането на уведомителните писма за извършена цесия до длъжника. За ищеца, Държавно предприятие фонд затворно дело
София, редовно призован, се явява юрк. М.Г.с
пълномощно.
Ищецът, А. З.С. Н. В. ЕАД, редовно
призован, не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ, О.
Р. Д., се представлява от особен
представител адв. П.А. .
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, вр. 422 от ГПК.
Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. №
7637
/ 2017 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим,
тъй като е спазен едномесечният срок за предявяване на исковата претенция по
чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
От приложеното ч. гр. д. № 7637/ 2017 г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 7637 / 03. 10. 2017 г, с която е разпоредил
ответникът да заплати на ищеца сумата
Безспорно е по делото,
че по приложено към делото ч. гр. д. №
7637/ 2017 г. по описа на Районен съд – Плевен,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът О.Р.Д. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***-***, следните суми:
сумата от 1051,58лв., представляваща
главница; сумата от 124,72 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 23.09.2016г. до
14.04.2017г.; сумата от 845,64 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 30.09.2016г. до 14.04.2017г. ;
сумата от 71,16 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.2016г. до
29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2017г. до окончателното изплащане, както и сумите от 41,86лв. –платена
държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско възнаграждение.
От
обстоятелствената част на ИМ е видно, че вземането на ищеца се основава на
твърдения за сключен между И.А.М.АД и
ответника Договор за паричен заем № 2621704 / 17. 08. 2016 г„ от който е видно,
че И.А.М.АД е отпуснал на ответника потребителски заем в размер на 1200 лв„
като общата сума, която ответникът дължи е 1368.50 лв. Заемателят се е задължил
да погаси заема на 34 седмични погасителни вноски по 40.25 лв. всяка и с
падежни дати, изрично посочени в договора, като първата вноска е следвало да бъде
направена на 26.08.2016 г., а последната - на 14.04.2017 г. Съгласно чл.3, заемателят се е съгласил да се рефинансира
негов текущ заем със задължение от 634.24 лв., като след извършено прихващане
това задължение е било погасено изцяло, а остатъкът от заемната сума е бил
предоставен на ответника, за което договорът има силата на разписка. Ответникът
се е задължил в 3-дневен срок от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
обезпеченията, посочени в чл.4, ал.1,
т.1 и т.2, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи НЕУСТОЙКА в размер на 991.44 лв., която ще
заплаща разсрочено, като допълнителна сума от 29.16 лв. към всяка от
погасителните вноски. Такава неустойка била начислена от заемодателя, т.к.
обезпечения не са предоставени. Освен това, според чл.8, при забава на плащането на някоя от
погасителни вноски, заемателят дължи законната лихва върху забавената сума за
всеки ден забава. Съгласно чл.11, ал.1
от договора, писма за забавени вноски, покани за плащания и всякакви други
изявления, свързани с договора, ще
бъдат изпращани на електронния адрес на заемателя, посочен в договора, като в
чл.5 е разписано също, че «Заемателят изрично възлага на заемодателя да събира
вземанията си чрез посещения на посочените адреси на заемателя». Предвид
твърденията в ИМ, ответникът е допуснал неизпълнение на договора, изразяващо се
в неплащане на уговорените погасителни вноски, погасил е частично задължението
си, като е внесъл сума в размер на 383 лв., с която били погасени: неустойка:
145.80 лв.; такса разходи:45 лв.; договорна лихва:43.78 лв. и главница: 148.42
лв. С настъпване на крайния срок за погасяване - 14.04.2017, цялото задължение
е станало изискуемо, без да е обявявано за предсрочно изискуемо. Вземането на
заемодателя И.А.М.АД е цедирано н. А.з.с.н.в.
ООД, чийто правоприемник е ищецът
А.з.с.н.в. ЕАД по силата на Рамков Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. и Приложение №
1 / 01. 07. 2017 г. от което е видно, че
дължимата сума от ответника към 01.07.2017 г. възлиза на 2073.12 лв. До
ответника са изпратени две Уведомителни писма /на 05.07.2017 г. и на 23.02.2018
г./ на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, които са върнати в цялост и не са
достигнали до адресата. По делото не са представени безспорни доказателства,
обективиращи изявление по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, надлежно доведено до
знанието на ответника. От петитума на ИМ е видно, че се иска признаване за
установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите: 1051.58 лв. неизплатена главница по заема; 124.72
лв. - договорна лихва за периода от 23.09.2016 г./падеж на първа неплатена
вноска/ до 14.04.2017 г./падеж на последната вноска/ г.; 845.64 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.09.2016 г. до
14.04.2017 г.; 71.16 лв. - лихва за забава по договора за паричен заем за
периода от 24.09.2016 г. до подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Ищецът не е сумирал отделните пера, но
при пресмятане се установява, че претенцията е общо за 2093.10 лв., което драстично
се разминава с цената на иска, посочена в началото на ИМ - 2719.56 лв., която
не се уточнява как е формирана. Възразява
против дължимостта на неустойката от
991.44 лв., като счита, че клаузата на чл.4, ал.2, във вр. с чл.4, ал.1
от Договора е НИЩОЖНА изначално към датата на сключване на договора. В чл.4
неустойката е уговорена за неизпълнение на задължение на заемополучателя да
предостави обезпечение след сключване на договора - осигуряване на двама
поръчители, отговарящи на определени условия или банкова гаранция, т.е. на
ответника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му драстично нараства.
На първо място, процесната неустойка е НИЩОЖНА, т.к. заобикаля закона и
накърнява добрите нрави. В чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е
предвидено, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната неуточнена клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение — недадено обезпечение, от което пряко не
произтичат вреди. В случая се касае за
обезпечение, осигуряването на което,
обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде гарантиран
кредитора, че ще събере безпроблемно вземането си. Дори да се приеме, че свободата
на договаряне допуска такова задължение да възникне и след предоставяне на
заемната сума, възниква въпросът,
относно вредите, които биха настъпили за заемодателя при неизпълнение на
това задължение и адекватна ли е уговорената неустойка от 991.44 лв. да
обезщети очакваните от неизпълнението вреди?
Счита, че вредите при липса на обезпечение биха се изразили в
затруднения за кредитора да събере вземането си доброволно и разходи за
принудително събиране, в това число водене на съдебни дела и разноски в
изпълнително производство. Категорично счита, че уговорената неустойка от
991.44 лв., което е повече от 3 / 4 от заетата сума, няма да улесни събирането
на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те по закон са дължими на ищеца - кредитор в
исковото и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка почти
удвоява дълга и води до затрудняване
доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при
евентуално принудително събиране.
Предвид изложеното, счита, че основната цел на уговорената и начислена
неустойка е неоснователно обогатяване на кредитора. Тя излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна,
поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави/ ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 / 2009 г. на ОСТК на ВКС/.
На второ място, уговорената клауза за
неустойка се явява и неравноправна на осн. чл. 143, т. 5 от ЗЗП от Закона за
защита на потребителите, т.к. ответникът е «потребител» по смисъла на параграф
13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да плати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В
случая неустойката е с размер по - голям от 3 / 4 от главницата, поради което
клаузата на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от
процесния Договор за паричен заем е неравноправна, и от там - нищожна.
Според разписаното в чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В случая търсената
неустойка не е индивидуално уговорена, т.к. представлява част от предварително
изготвени от кредитодателя бланкови договори. В този смисъл, ответникът като
потребител не би могъл да влияе върху съдържанието на договора. Ответникът НЕ
дължи начислената такса разходи от 45 лв„ която, НЕОСНОВАТЕЛНО е погасена
изцяло от издължената сума в размер на 383 лв./ИМ - л.2, абзац 4/, вместо да
бъде погасена главница. Счита, че в процесния договор за заем ЛИПСВА уговорка
за дължимост на разходи за събиране на вземането/по приложената Тарифа/,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за всеки 30
дневен период, до максимален размер от 45 лв. В чл.16, ал.2 е записано само, че
„заемателят е запознат и съгласен с Тарифата за таксите”, но не и че дължи тези
такси.
Според уговореното в чл.11,
ал.1, писмата за забавени вноски, покани
за плащания и всякакви изявления, свързани с договора е следвало да бъдат
изпращани на посочения електронен адрес на заемателя, което не е свързано с
разходи за заемодателя. Алтернативно, дори и да се приеме наличието на такава
изрична уговорка за дължимост на таксата от 45 лв., ищецът следва да установи безспорно какви
действия за събиране на дълга са били извършени, за които да е дължима тази
такса, а не да я погасява изцяло от внесената сума. Неоснователна е претенцията
за лихва за забава в размер на 71.16 лв. за периода от 24.09.2016 г. до
подаване на заявлението. В чл.5 е уговорено, че «Заемателят изрично възлага на
заемодателя да събира вземанията си чрез посещения на посочените адреси на
заемателя». В този смисъл, следва да се установи, че служител на заемодателя е
посещавал седмично / на падежа / ответника и е събирал вноските по кредита.
Предвид това, доколкото не са представени доказателства, дали кредиторът е
изпълнил задължението си да посещава ответника и събира вноските, следва да се
приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава, за да дължи лихва за забава,
поради което този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед така събраните факти, съдът приема, че ищцовото дружество няма
вземане в претендирания размер срещу ответника.
В хода на проведеното съдебно производство, не се събраха достатъчно доказателства
от страна на ищеца за съществуването на претендираното от него вземане, поради
което и предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. З.С. Н. В. ЕАД ЕИК / БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
***-***, против О. Р. Д.,
ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК и цена на
иска 2719,56 лв, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
.
|
|