№ 1126
гр. Варна, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500388 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София,чрез процесуалния си представител юк. Д. против протоколно определение от
27.01.2023г., постановено по гр.дело № 883/2022г. на ВРС, с което е прекратено
производството по делото поради липса на международна компетентност за разглеждането
му.
В жалбата са подробно развити съображения за незаконосъобразност. Оспорва се
предмет на производството да е потребителски договор. Намира, че сключеният между
страните договор за кредит е в конкретна и тясна връзка с бъдещата професия на ответника
и има предмет финансиране на висше образование по специалност „Медицина“, поради
което се изключва приложението на чл. 17 от Регламент 1215/2012 година на Европейския
парламент и на Съвета и, поради което приложима е специалната компетентност по чл. 7, т.
1 „а“. Дори и да се приеме, че ответникът има потребителско качество, то сключеният между
страните договор отново не попада в приложното поле на чл. 17, параграф 1, букви „а“, „б“
и „в“. Последната разпоредба визирала само стокови кредити. Позовава се, че доколкото
длъжникът не е уведомил за промяна на своя настоящ адрес, за последното известно
местоживеене на длъжника следвало да се приеме за това в гр. Варна и то да определи
международната компетентност за разглеждане на спора от РС Варна. Във връщането на
съдебните книжа, неполучени от адресата, жалбоподателят също намира за аргумент да се
приеме, че местоживеенето на длъжника не е в друга държава членка и не следва да се
дерогира общото правило, заложено в чл. 4, пар. 1 от Регламент 1215/2012г. Ето защо счита,
че първостепенният съд е следвало да процедира по реда на чл.47 от ГПК. Отделно от
изложеното, на основание чл. 62 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 год., сезираният съд следва
да определи местоживеенето на ответника по правилата на вътрешното си право.
1
Поддържа, че фактическото пребиваване на кредитополучателя е в РБългария и същият не е
уведомявал банката за евентуална промяна. Местожителство в друга държава-членка не е
установено. Поддържа се още, че в заключителната част на договора за кредит е изрично
посочено, че за неупоменатите в договора и в общите условия случаи се прилагат
разпоредбите на ЗКИ, наредбите за прилагането му и други относими актове. Сочената
уговорка имплицитно включва и определянето на българския съд като компетентен да
разгледа всички спорове. Моли за отмяна на неправилното прекратително определение и
продължаване на съдопроизводствените действия срещу ответника.
Препис от частната жалба не подлежи на връчване на насрещната страна.
Съдът преценява частната жалба за редовна и производството по нея за допустимо.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител,
в преклузивния срок и при съобразяване изискванията към редовността на частните жалби.
Въз основа на горното, съдът по същество на жалбата констатира следното:
Варненски районен съд е сезиран с иск, предявен от „Банка ДСК“ЕАД За осъждане на
немския гражданин Ф. С. М., ЛНЧ ********** за задължения, произтичащи от целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по ЗКСД от 09.12.2013 г.
Видно е от данните по делото, че ответникът е бил студент по медицина в МУ – град
Варна, имал е настоящ адрес гр. ***, Р. България и в това си качество е получил целевия
потребителски кредит. Предназначението на кредита е посочено в чл. 1 от договора, а
именно за заплащане на такси за обучение.
От изготвените справки, направени в КАТ и Агенция по вписванията е видно, че
длъжникът не притежава движимо или недвижимо имущество, регистрирано в Република
България. Няма данни за избор на личен лекар в системата на НЗОК, както и за
регистрирани трудови договори или извършвана стопанска дейност, регистрирани в НАП, за
периода 2018-2022 г. Съгласно справка, изготвена от ГД „Гранична полиция“ при МВР, се
установява, че лицето е немски гражданин и няма данни за преминаване на границата от и
към България. От данните, предоставени от Сектор „Миграции“ при ОД на МВР Варна, се
установява, че лицето е било продължително пребиваващ гражданин на ЕС в Република
България за периода 15.11.2013 г. до 23.09.2015 г., като след тази дата не са подавани
заявления за издаване на удостоверения за пребиваване.
Направена е съдебна поръчка за връчване на исковата молба, ведно с приложенията
към нея, на посочения от ищеца адрес във Ф.Р. Г.. Съгласно Формуляр К на Регламент
1784/2020 на ЕП и на Съвета относно връчване държавите членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи),
получен от замолената страна, се установява, че книжата са връчени на адресата в
съответствие със закона на държавата членка с пощенска услуга чрез пускане на книжата в
пощенската кутия на апартаментите. Замоленият съд е удостоверил надлежно връчване на
книжата в съответствие с правото на държавата по връчване.
Съгласно общото правило на чл. 4 от Регламент 1215/2012 искове срещу лица, които
2
имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват
пред съдилищата на тази държава членка. При дела за вземания, черпещи основанието си от
потребителски договори компетентността се определя от специалните правила на раздел IV
от Регламента. Съгласно раздел IV -чл. 17, пар. 1, б. "б", предложение първо от Регламент
1215/2012 година, по отношение на дела във връзка с договор, сключен с лице – потребител
за заем, изплатим на вноски за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността за разглеждането им се определя от раздел 4.
Съгласно чл. 18.т.2 от Регламента другата страна по договора може да предяви иск срещу
потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене
потребителят.
Банковото кредитиране по ЗКСД покрива характеристиките на потребителски
договор по смисъла на чл. 17, §1, б.“б“, пр.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г., тъй като
предвижда изплащането на вноски и е сключен във връзка с обучението на студент, който
още не е придобил квалификация и не упражнява професия. В този смисъл е и установената
съдебна практика (Определение № 171 от 11.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 678/2021 г., IV
г. о., ГК).
За да определи дали ответникът има местоживеене в страната съдът следва да
приложи вътрешното си право (чл. 62 от Регламента). Съгласно вътрешното право,
обективирано в разпоредбата на чл.48, ал.7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на
физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
Предвид всички събрани от първоинстанционния съд доказателства, за настоящия
съдебен състав безсъмнено се установява обстоятелството, че местоживеенето на длъжника
определено не е в Република България – не е налице разрешение за пребиваване, липсват
данни за някаква икономическа дейност, имотна или здравна връзка на лицето със страната.
В общи линии, не се откриват данни за обвързаност на лицето с територията на Република
България. Наличието на предходно временно пребиваване с давност от преди десет години
не може да покрие изискуемия от закона критерий за обичайно местопребиваване в
страната.
Фактът, че потребителят не е уведомил доставчика за настъпила промяна в
местоживеенето си, е ирелевантен за приложението на чл.18, т. 2 от Регламента. Върнатите в
изпълнение на съдебната поръчка книжа не установяват промяна на местожителството на
ответника B. С. М., а удостоверяват единствено невъзможност за осъществяване на пряка
връзка от пощенския служител поради липса на достъп до жилище при наличие на пощенска
кутия за кореспонденция. Затова и въззивният съд не установява хипотеза, аналогична на
описаната в цитираното с жалбата решение по дело С-327/2010 г., където актуалното
местопребиваване на ответник в държава членка не е известно. Освен това в договора за
3
кредит фигурира адрес за кореспонденция в Г., поради което не може да се изведе, че се
касае до случай на неизвестен адрес.
Не може да се сподели разбирането, че изборът на страните да приложат българското
право към материалното правоотношение обхваща и избор на подсъдността на българските
съдилища. Изборът на приложимо право е съвсем различен от избора на компетентен съд.
Освен това споразумението за компетентен съд трябва пряко да е следва от волята на
страните, а не да се извлича от други уговорки. На следващо място предварителното
договарянето на подсъдност, която да дерогира приложението на раздел IV от Регламента
1215/2012 е недопустимо ( чл.19 от Регламента). Споразумяването относно международната
подведомственост на спора е възможно само след неговото възникване, но не и след това.
По изложените съображения и като съобрази, че в първото по делото съдебно
заседание ответникът не се е явил по см. на чл.26 от Регламента, за да приеме
компетентността на сезирания съд, като единствено възможен се налага извода за липса
положителна процесуална предпоставка за разглеждане на потребителския спор с
международен елемент. Недопустимото производство следва да се прекрати. Като е
процедирал по този начин, първоинстанционният съд е постъпил законосъобразно, поради
което обжалваното определение следва да се потвърди.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.01.2023г., постановено по гр.дело
№ 883/2022г. на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в
седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4