РЕШЕНИЕ № 103
гр. Самоков, 26.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Районен съд - Самоков, първи състав, в открито заседание на двадесет
и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ
ПАВЛОВ
с участието на секретаря Евелина
Пейчинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 840 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж,
Франция чрез клона си в България, представляван от Димитър Димитров, чрез
пълномощника си юрисконсулт Николета Ангелова, твърди в исковата си молба, че
между него като заемодател и ответника Ж.М.М., като заемател е сключен договор
за потребителски заем № С R ЕХ - 15482715 от 27. 11. 2017 год., по силата на
който ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен кредит за
закупуване на мебели на изплащане, а ответникът се е задължил да го върне на 12
равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 121,09 лв.Твърди,
че е изпълнил задължението си да предостави на ответника Ж.М.М. отпуснатата в
заем сума като след сключване на договора е превел сумата за закупуване на
стоки по сметка на упълномощения търговски партньор, но ответникът от своя
страна е погасил само четири месечни вноски и е преустановил плащанията на 20.05.2018
г. Поради спиране на плащанията договорът е станал предсрочно изискуем в пълен
размер, за което на длъжника е изпратено уведомление. За дължимите суми по
договора, от които: главница в размер на 887, 88 лева, възнаградителната лихва
в размер на 80, 84 лева и мораторна лихва в размер на 65,37 лв. за периода от
20.06.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 277/2019 г. по описа на Районен съд - Самоков. Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ж.М.М. рез особения си
представител адвокат Г. намира иска за
допустим, но го оспорва по основание и размер. Прави възражение за
недействителност на договора поради недопустима завишеност на възнаградителната
лихва, което възражение по същество е за противоречие на договора за
потребителски заем с императивни законови разпоредби от ЗПК. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
С Договор за потребителски заем № С R ЕХ - 15482715, сключен на
27. 11. 2017 год. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чийто
правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс", Париж, Франция, в
качеството на кредитор и ответника Ж.М.М. в качеството на кредитополучател,
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя и му е предоставил
паричен кредит в размер на 650.73 лв. за финансиране на следните стоки: ъглов
разтегателен диван „Монако“ на стойност 854 лв., трапезна маса Филда на
стойност 103 лева и четири броя столове „Белмондо“ на обща стойност 256 лева, а
кредитополучателят Ж.М.М. се е задължила
да го върне в срок от 12 месеца на 12 броя погасителни вноски, всяка от които в
размер на 121, 09 лв. , дължими на падежни дати съгласно погасителния план, при
ГПР в размер на 35.60 % и годишен лихвен процент ГЛП в размер на 30.84 %.
Общата стойност на плащанията по договора е 1213 лв., а крайният срок за
погасяване - 20. 12.2018 г.
Съгласно раздел "Удостоверявания" с полагане на подписа
си върху договора, лицето посочено като кредитополучател удостоверява, че е
получило стоката/услугата, описана в група "Финансирани стоки и
услуги" и му е била продадена и предадена в добро функционално състояние
от упълномощения търговски партньор, както и че е получило опосредстван чрез
стока/услуга кредит за сума, посочена в поле "Размер на кредита" и
платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта.
За закупуване на финансираната с договора за кредит стока е
издадена фактура № **********/27.11.2017 г. на стойност 1212, 98 лв. Издател на
фактура е "Виденов Груп" ООД, а получател - Ж.М.М.
Установява се от заключението на съдебносчетоводната експертиза,
че сумата на отпуснатия от ищеца потребителски кредит по процесния договор в
размер на 1213 лв.е усвоена от ответника на дата 27. 11. 2017 г.,като това е
станало след съгласието на ответника така посочената сума да бъде изплатена
(преведена) пряко на упълномощен от нея търговски партньор "Виденов
Груп" ООД, гр. Ямбол. Извършените от ответника погасителни вноски за
периода от 26.10.2017 г. до 20.08.2018 г. по договора за кредит са на обща
стойност 484, 36 лева. Размерът на задълженията на ответника Ж.М.М. към датата
на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26. 03. 2019., е общо в размер
на 968,72 лв., включващо: главница в размер на 887.88 лв. и мораторна лихва за
забава в размер на в размер на 69, 30 лв. за периода от 18.06.2018 г. до 26.
03. 2019 год. Размерът на задълженията на ответника към момента на изготвяне на
заключението - 20.11.2020 г., е общо в размер на 968,72 лв.. включващо:
главница в размер на 887,88 лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 80,
84 лв. и лихва за забава в размер на 69, 30 лева
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по
договор за потребителски кредит.
За всяко от тези вземания предявеният установителен иск е
основателен.
Основателността на установителния иск за главница и кумулативно
съединените с него акцесорни искове предпоставя и съдът намира за установени съществуването между страните по делото на
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
доказано е изпълнението на задължението на кредитора ищец да предостави на
кредитополучателя отпуснатата в заем сума и настъпване на изискуемостта на
вземането. Осъществяването на тези обстоятелства е установено от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на
понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т.
1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за
потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, като в
случая съдът приема договора за действащ и доказани задълженията на ответницата
по договора както за главницата, така и за договорената възнаградителна лихва.
Доказано е и вземането на ищеца за мораторната лихва за забава в претендирания
размер, с оглед обстоятелството, че ответницата е платина само четири месечни
вноски от дължимите дванадесет, като на 20 май 2018 година е направила
последното плащане и оттогава е преустановила плащанията по заема.
По делото е установено посредством заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 1213 лв., заплащайки от
негово име закупените стоки. Тази сума представлява чистата стойност на кредита
по смисъла на чл. 23 от ЗПК и във всички случаи се дължи на кредитора. От
размера на чистата стойност на кредита следва да бъдат приспаднати направените
до момента плащания от ответника, чийто размер съгласно заключението на вещото
лице е 484, 36 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде признато
вземане в размер на разликата от 121.53 лв. Като недължими по силата на чл. 23
от ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за възнаградителна и мораторна
лихва. Вземането за възнаградителна лихва в размер на 80, 84 леваследва да бъде
отречено и поради обстоятелството, че същото не е установено като задължение
съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода,
че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа
информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на
договора (12 месеца, при първа месечна вноска на 20.01.2018 г. ), размер на
кредита, общата стойност на плащанията, фиксиран годишен лихвен процент (30, 84
%) и ГПР (35, 60 %), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира, че всички
вноски са с настъпил падеж, което се установява от погасителния план
(последната вноска е с дата 20.10.2018 г.). Не е необходима покана, доколкото
датата на изпълнение е изрично посочена в договора (падежа на съответните
вноски). Длъжникът изпада в забава след изтичане на датата на падежа на
съответните погасителни вноски - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Това налага извод, че
вземанията са изискуеми и следва да се върне неплатената част от главницата,
която е в размер на 887, 88 лева, заедно с неплатената част на
възнаградителната лихва в размер на 80, 84 лева.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Същата се дължи от падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до
датата, за която се претендира. Според вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза нейният размер е 65, 37 лева, считано от 18.06.2018
г. до 26.03.2019 г. когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК и от когато се
счита за предявен иска на основание чл. 422 ал. 1 ГПК.
Неоснователни са възраженията на ответника за завишеност на
договорената възнаградителна лихва, от които се претендира недействителност на
договора за потребителски кредит.
Горното налага извод, че исковите претенции са основателни и
следва да се уважат.
По силата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за
страните които са ги сключили. Щом ответницата е сключила договор за посочената
стойност на потребителския заем получен под формата на стоки с договорена
стойност, тя дължи както главницата по договора за заем, така и договорената
възнаградителна лихва. Щом е забавила плащанията и дори ги е преустановила още
на 20 май 2018 година ответницата дължи на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД и
начислената от вещото лице мораторна лихва до предявяване на иска, както и
законната лихва върху неизплатената главница считано от предявяване на иска 26.
03. 2019 година до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважените
изцяло исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 125 лева - държавна такса; 300 лева - депозит за възнаграждение
за особен представител, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение (в минимален
размер) и 230 лева - депозит за вещо лице, а в заповедното производство
разноските са следните: 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран Районен съд - Самоков
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.М.М. ЕГН
********** дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс", Париж, Франция,
действащ чрез регистрирания в Република България клон "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.", клон България, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров, сумата от 887, 88 представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски заем С R ЕХ - 15482715 от 27. 11. 2017
год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.03.2019 г., до окончателното
изплащане, както и възнаградителна лихва по същия договор в размер на 80, 84
лева, както и законна лихва за забава в размер на 65, 37 лева за периода 18.
06. 2018 година до 26. 03. 2019 година, за които суми по ч.гр. д. № 277/2019 г.
по описа на Районен съд - Самоков е издадена заповед № 205 от 27. 03. 2019 год.
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
включително и за разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от
които 25 лева за ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж.М.М. ЕГН ********** да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс", Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република
България клон "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България, ЕИК
********* разноски в исковото производство в размер на 655 (шестстотин петдесет
и пет) лева, от които 125 лева за държавна
такса, 300 лева възнаграждение за особен представител, 230 лева депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение 100
лв.,
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: