Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 12.06.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на тридесети май, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретар Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 8316 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение от 26.10.2017г. по гр.д.№ 41718
по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 76-ти състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с § 1, ал.1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, че „Е.П.”ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и адрес за призоваване: гр.
София, бул. „*******, партер, офис 4 дължи на „В.и к.”ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
заплащане на сумата от 1630,54лв., представляващи стойност на услуга „отвеждане и
пречистване на вода” в имот в гр. *******за периода от 23.06.2016г. до 23.01.2017г., ведно със законната
лихва от 29.03.2017г. върху сумата от
1830,54лв. до 13.07.2017г., а след това – върху сумата от 1630,54лв. до
изплащането й, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
20158/2017г. по описа на СРС, 76-ти състав, като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 1630,54лв. до
предявен размер от 1830,54лв. поради плащане в хода на процеса, ответникът е
осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 196,61лв. по заповедно дело и
796,61лв. съдебни разноски по заповедно дело.
С
Решение от 21.03.2018г. по гр.д.№ 41718 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 76-ти състав на основание на чл. 247 от ГПК е поправено Решението
от 26.10.2017г., като период на вземания, за които искове са уважени е
посочено, че е от 10.09.2015г. до
14.09.2016г. Със същото решение е поправена и заповед за изпълнение по
заповедно дело № 20158/2017г. по описа на СРС, 76-ти състав, като е посочено,
че период за вземания следва да се чете от
10.09.2015г. до 14.09.2016г.
Срещу
така постановените решения са депозирани съответно въззивна жалба вх. № 5182077/04.12.2017г.
и въззивна жалба вх. № 5056149/03.04.2018г. от ответника по исковете - „Е.П.”ЕООД,
ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решенията са недопустими
и неправилни, постановени при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че бил
придобил имота през 2006г., но бил отстранен на 03.06.2016г. от съдебен изпълнител от същия за процесния
период, отделно на 29.11.2016г. за
купувач на имотапри публична продан бил определен взискателя по изпълнителното
дело, поради което въззивникът не бил потребител на услуги в имота за процесния период. Имотът се
управлявал от назначеня за пазач „С.А.ФЛ”ООД по искане на взискателя Б.П.Б.”АД,
която била обявена и за купувач на имота при публичната продан на 29.11.2016г.
При постановяване на основното решение не била допусната фактическа грешка и
неправилно такава била поправена по реда на чл. 247 от ГПК. Формирани изводи не били за период от
10.09.2015г. до 14.09.2016г. В заповедта за изпълнение не бил посочен такъв
период, не било допустимо тази заповед да се поправя в поризводството по чл.
422 от ГПК. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ищец „В.и к.”ЕАД, ЕИК ******* е оспорило жалбите. Навело е твърдения , че
решенията в обжалваната част са правилни. Въззивникът бил собственик на имота
за периода и носел отговорност пред ищеца за плащане на потребените в него ВиК
услуги. Правилно било поправено първоначално постановеното решение. Период на
вземанията бил от 10.09.2015г. до 14.09.2016г, а период на издадените за тях
фактури бил от 23.06.2016г. до 23.01.2017г. и за тези вземания била формирана
волята на съда. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника по исковете – Б.П.Б.”АД, ЕИК *******не е изразило становище.
С влязло в сила на 28.05.2019г.
определение от 02.04.2019г. въззивният съд е върнал жалба №
5056149/03.04.2018г. в частта, с която е обжалвано Решение от 21.03.2018г. по по гр.д.№ 41718 по описа
за 2017г. на Софийски
районен съд, 76-ти състав, с което е допусната поправка на явна фактическа
грешка в заповед за изпълнение по заповедно дело № 20158/2017г. по описа на
СРС, 76-ти състав, като е посочено, че период за вземания следва да се чете от 10.09.2015г. до 14.09.2016г.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2013610/27.06.2017г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
26.06.2017г. на „В.и к.”ЕАД, ЕИК *******
срещу „Е.П.”ЕООД, ЕИК *******, с
която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал.1 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с чл.
79и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 1830,54лв., представляващи стойност
на услуга „отвеждане и пречистване на вода” в имот в гр. *******за което са
издадени фактури в периода от
24.10.2016г. до 23.01.2017г. с
отчетен период от 10.09.2015г. до 14.09.2016г., ведно със законната
лихва от 29.03.2017г.. до
изплащането й, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
20158/2017г. по описа на СРС, 76-ти състав, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е
потребител на ВиК услуги в него за периода от 10.09.2015г. до 14.09.2016г.
потребил такива на стойност от общо 2330,54лв., платил 500лв. на 09.06.2017г. след подаване на заявлението,
неплатен остатък бил 1830,54лв.
Ответникът
„Е.П.”ЕООД, ЕИК ******* е оспорил исковете.
Посочил е, че действително е собственик на семеен хотел с ресторант и кафене в
гр. Приморско, ул. „*******, но същият бил обект на изпълнително дело, предаден
бил на пазач и на 29.11.2016г. при проведена публична продан на имота за негов
купувач бил обявен взискателят Б.П.Б.”АД. През периода не обитавал имота и
отговорността му за плащане на суми не можела да се ангажира.
Третото лице помагач на страната
на ответника по исковете – „Б.П.Б.”АД, ЕИК *******не
е изразило становище.
По делото е приложено
заповедно дело № 20158/2017г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което
по заявление вх. № 3023276/29.03.2017г., изпратено по пощата на 28.03.2017г. е
издадена заповед за изпълнение от 04.04.2017г., с която е разпоредено Е.П.” ЕООД да заплати на В.и к.”ЕАД сумата от 2330,54лв., представляващи
стойност на услуга „отвеждане и пречистване на вода” в имот в гр. Приморско,
ул. „Зорница” № за периода от 23.06.2016г.
до 23.01.2017г., ведно със законната лихва от 29.03.2017г.. до изплащането й, както и съдебни разноски от
196,61лв. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на 05.05.2017г., на
10.05.2017г. е подал възражение, на 05.06.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 26.06.2017г. С влязло в сила решение от 21.03.2018г. заповедта е поправена
на основание на чл. 247 от ГПК в частта за периода на вземанията, като същият е
посочено да се счита от 10.09.2015г. до
14.09.2016г. За така постановено решение длъжник е уведомен на 19.03.2018г.
По делото е приет неоспорен
от страните нотариален акт № 103/07.07.2006г., съставен от нотариус М.В., рег.
№ 370 на Нот.К., носещ подпис на страните по него и на нотариуса, съгласно
който на 07.07.2006г. „Е.Т.” ООД е продало на „Е.П.” ЕООД УПИ ХІ-733, кв. 30 по
плана на гр. Приморско, заедно с построената в него масивна сграда – „Семеен
хотел с ресторант и кафене”.
По делото не се спори, че
административния адрес на имота по нотариален акт № 103/2006г. е ул. „*******,
гр. Приморско.
По делото е прието заявление
от 20.07.2006г., съгласно окето ответникът е поискал от ищеца да открие на
негово име партида за имота по нотариален акт № 103/2006г.
По делото са приети фактури,
издадени в периода от 23.06.2016г. до 23.01.2017г. от ищеца на ответника за сумата от 2250,26лв., представляваща стойност
на потребени в имот в гр. *******ВиК услуги за периода от 10.09.2015г. до 14.09.2016г., както и за 80,28лв., представляващи лихва за забава за плащането от 24.07.2016г. до 22.01.2017г.
По делото са приети писмо от
18.09.2017г. от ЧСИ С.Н., рег. № 805 на КЧСИ,
протокол за опис, , протокол за обявяване на наддавателни предложения,
съгласно които по изпълнително дело № 20158050401531 взискател е „Б.П.Б.”ЕАД, един от длъжниците е „Е.П.”ЕООД, изпълнението е насочено към УПИ ХІ-733, кв.
30 по плана на гр. Приморско, заедно с построената в него масивна сграда –
„Семеен хотел с ресторант и кафене” на ул. „*******, имотът е описан на 03.06.2016г. и за негов пазач е
определен „С.А.ФЛ” ООД, ЕИК *******, на 29.11.2016г. при проведена публична
продан на имота за негов купувач е обявен взискателят Б.П.Б.”ЕАД,
разпределението на сумите е обжалвано и това е причината към 18.09.2017г. да не
е съставено възлагателно постановление.
С прието по делото заключение
по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и информация от ищеца е посочило, че за периода от 10.09.2015г. до 14.09.2016г. като потребени ВиК услуги в процесния
имот ищецът е начислил по фактури,
издадени на ответника 2250,26лв., отделно му е начислил и лихви за забава от
80,28лв. Посочило е, че след подаване на заявлението са платени общо 700лв,
като на 09.06.2017г. е платена изцяло сумата по първата фактура издадена за
сумата от 341,88лв. за периода от 10.09.2015г. до 13.06.2016г.; на
09.06.2017г. е платена сумата от 77,84лв. , а на 13.07.2017г. е платена сумата
от 200лв. по втората фактура издадена за 474,62лв. за периода от
14.06.2016г. до 13.07.2016г. и така неплатен остатък по тази фактура бил
196,78лв. неплатени били фактурата за периода от 14.07.2016г. до 12.08.2016г.
на стойност от 716,88лв. и фактурата за периода от 13.08.2016г. до
14.09.2016г. за сумата от 716,88лв. На 09.06.2017г. били погасени с плащане
лихвите от общо 80,82лв. Така неплатена по записвания на ищеца била главница от 1630,54лв. за периода от 14.06.2016г. до
14.09.2016г. Плащанията били извършени в брой и нямало данни кой ги е
платил.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановените решения са
валидни и допустими. Съдът се е
произнесъл по искове, с които е бил сезиран за вземания, за които е била
издадена заповед за изпълнение, срещу която е имало възражение и искове са
депозирани в указания от съда срок. Действително, първоначално със заповедта за
изпълнение е бил посочен друг период на вземанията. Няма пречка, обаче,
допусната очевидна фактическа грешка за
същото да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК. Съдебният акт, с който се
поправя грешка в заповедта не подлежи на обжалване, защото само заповед не подлежи
на обжалване. На длъжника са били връчени както заповедта, така и съдебния акт
за поправката й, поради което и правата му не са нарушени.
По правилността на решенията в
обжалваната част :
По решението по чл. 247 от ГПК:
Съгласно
разпоредбата на чл.247 от ГПК във всеки един момент съдът по свой почин или по
молба от страна по делото може да поправя допуснатите в решението очевидни
фактически грешки. Такива грешки са само
онези, които представляват несъответствия между формираната от съда воля и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението – погрешно посочване на
съда, на страните, на цифри, числа при обозначения на имоти, суми и т.н. Поправката на очевидната фактическа грешка не
представлява изменение или отмяна на формирана воля на съда и затова
законодателят е предоставил в правомощията на съда, който е постановил
решението, да поправя очевидните фактически грешки в него. В това производство
съдът черпи данни за наличието на явна фактическа грешка както от мотивите на
решението, така и от досието на делото – например неоспорени документи, касаещи
обстоятелството, за което се твърди, че в решението е допусната грешка.
В конкретния случай с мотивите на основното решение
районният съд е посочил, че изводите си
за период и за размер на вземанията формира въз основа прието заключение по
счетоводната експертиза и че това са вземания за главница. Вещото лице е
посочило, че претенциите за главница по представените фактури са за периода от
10.09.2015г. до 14.09.2016г., поради което и съдът приема, че за този период са формираните изводи на
районния съд. Доколкото с диспозитива е посочен друг период (периода на
издаване на фактурите, а не периода на възникване на вземанията), то правилно
районният съд е отстранил допуснатата грешка по реда на чл. 247 от ГПК.
По
предявените искове, решението, по които се обжалва:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр.
с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД- иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на потребени ВиК услуги , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
При така
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по което ищецът се
е задължил да предоставя
на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил
задълженията си по договора и стойността
на същото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК собръженията и предоставяните
на потребителите ВиК услуги се извършва
по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите
дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно
чл. 1 ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни
и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на
потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК
системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане,
пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и
канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно
чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са
всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно §
1, ал.1, т. 2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е
собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В същият
смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2014г. за условия, ред за присъединяване на потребители и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която
уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на
строеж.
Съгласно
чл. 8 от Наредба № 4 получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в
един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в
30-дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно
чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва
да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка
и ремонт на същите.
Съгласно
разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода
и ВиК услугите се определят по показания
на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три
работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите
потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4
месечно потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при
сграда етажна собственост.
По
делото не се спори, че ответникът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест „оператор на ВиК услуги
по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/2014г.
По
делото не се спори и се установява от приетите по делото нотариален акт, молба
от 20.07.2006г., протокол за обявяване на купувач на публична продан, фактури,
че през процесния период от 10.09.2015г.
до 14.09.2016г. ответникът е бил собственик на процесния имот, поискал е от
ищеца да се открие партида за имота на
негово име и това е направено от
ответника. При така установеното съдът приема, че за процесния период страните
с били обвързани от валидно правоотношение по доставка, отвеждане и пречистване
на води и отговорността на ответника пред ищеца за плащане на същите може да се
ангажира. Действително, от приетия по делото протокол за опис по изпълнително
дело № 20158050401531 се установява, че на
03.06.2016г. имотът е бил описан като обект на принудително изпълнение и за
негов пазач е определено ІІІ-то лице – „С.А.ФД”ООД, на когото имот е оставен за
управление. Това обстоятелство, обаче, не е от естество да обоснове извод, че
ответникът не отговаря пред ищеца за плащане на потребени ВиК услуги в имота за
част от процесния период - от 03.06.2016г. до 14.09.2016г. Държането на имота е
ирелевантно за правоотношението за ВиК услуги между страните. Вещните права
върху имота са тези, които определят качеството потребител и това ясно е посочено
от законодателя с разпоредбите на § 1,
ал.1, т. 2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3 от Наредба № 4. В случая през
целия процесен период ответникът е бил носител на правото на собственост и на
вещното право на ползване върху имота, поради което и съдът приема, че
ответникът отговаря пред ищеца за плащане на потребление ВиК услуги в имота. Държането на имота от ІІІ-то лице би могло да
е основание за предявяване на претенции от ответника към това ІІІ-то лице за
платените от ответника потребени от третото лице ВиК услуги, но не и да
освободи ответника от отговорност пред ищеца за плащането им.
По
делото не се спори, че стойността на доставените в имота ВиК услуги за периода
е в размер на сумите, по издадените за същото фактури от ответника, тоест общо 2250,26лв.
, както и че лихва за забава на плащането на същото е 80,28лв. По делото се
установи от прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, че след подаване на заявлението ответникът е погасил чрез плащане
задължения в размер на общо 700лв., чрез плащане в брой. Не е установено при
плащането ответникът е да е посочил кое задължение погасява, поради което
и съдът приема, че отнасянето на
плащането от ищеца по начина, установен от вещото лице, съответства на разпоредбата
на чл. 76 от ЗЗД. При така възприето съдът приема, че погасено чрез плащане е
задължението от 341,88лв. по фактура за потребление в периода от 10.09.2015г.
до 13.06.2016г., както и 277,84лв. по фактура за потребление за периода от
14.06.2018г. до 13.07.2018г., цялата издадена за 474,62лв. Доказателства за
погасяване на друга част от задълженията по делото не са ангажирани. С оглед
гореизложеното съдът приема за установено по делото съществуване на задължение на ответника към ищеца за
плащане на сумата от 1630,54лв.,
представляващи неплатена стойност на потребени ВиК услуги в имот в гр. *******за
периода от 14.06.2016г. до
14.09.2016г. При така установено
съдът приема, че решенията на СРС следва да се потвърдят при посочване на коректния
период на вземанията, които са останали неплатени тоест от 14.06.2016г. до
14.09.2016г. Посочването на по-голям
период на вземанията в решението на СРС не следва да доведе до отмяна на
решението. Сумата е дължима и задължението за плащането й е възникнала в рамките на процесния период, няма сума, за
която решението да следва да се отмени. За отношенията между страните след
влизане в сила на решението, обаче, не е без значение прецизното посочване на
периода, през който вземанията са възникнали. Отделно, по делото е конституирано
трето лице-помагач, за което се твърди че е посочило пазача на имота в хода на
изпълнителното дело, отделно се установи, че имотът от 03.06.2016г. до края на процесния период е
бил предаден за пазене и управление на ІІІ-то лице-С.А.ФД“ООД, поради което и
съдът приема, че следва да се посочи в диспозитива на въззивното решение прецизно
периода на непогасени чрез плащане
задължения.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по
делото следва да се поставят в тежест на възизвника и той следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия съдебни разноски от общо 600лв. разноски за адвокат в
производство пред СГС.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 26.10.2017г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение от 26.10.2017г. по гр.д.№ 41718 по описа за
2017г. на Софийски
районен съд, 76-ти състав в
частта, с която е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с §
1, ал.1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, че „Е.П.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
и адрес за призоваване: гр. София, бул. „*******, партер, офис 4 дължи на „В.и к.”ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** заплащане на сумата от 1630,54лв., представляващи
стойност на потребени ВиК услуги в имот в гр. *******за периода от 14.06.2016г. до 14.09.2016г. ведно със законната
лихва от 29.03.2017г. върху сумата
от 1830,54лв. до 13.07.2017г., а след
това – върху сумата от 1630,54лв. до изплащането й, за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 20158/2017г. по описа на СРС, 76-ти
състав и ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 196,61лв. по
заповедно дело и 796,61лв. съдебни разноски по заповедно дело.
ОСЪЖДА Е.П.”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и адрес за
призоваване: гр. София, бул. „*******, партер, офис 4 да
заплати на „В.и к.”ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 600лв. (шестстотин лева),
представляващи разноски за адвокат в производството пред СГС.
Решението
е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника по исковете – „Б.П.Б.”АД, ЕИК *********.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.