О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
І-1719
град Бургас ,18.09.
2019 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............18.09..................
през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от............................съдията
Карастанчева.. .....ч.гр.д. № 1347 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл.418
ал. 4 от ГПК и е образувано по частната
жалба на Р.В.Г. от гр. *** против разпореждане № 728/ 13.02.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 1303/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд , с
което е постановено незабавно изпълнение
и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 2 от ГПК против частния жалбоподател в
полза на молителя „Първа инвестиционна
банка „АД за сумата 1470,61 евро –непогасена главница по договор
за банков кредит от 16.09.2011 г. , 1111,83 евро-договорна лихва за периода
от 10.12.2011 г. до 10.09.2018 г., наказателна лихва за просрочие в
размер на 1210,29 евро за периода 10.12.2011г-11.02.2019 г. ,ведно
със законната лихва върху главницата ,начиная от 12.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането , както и сумата 198,36 лв. – съдебно –деловодни
разноски ,като вземането произтича от сключен договор за банков кредит между банката и длъжника Г. от 16.09.2011
г.
Сочи
се в частната жалба ,че разпореждането е незаконосъобразно ,тъй като представеният
по делото документ –извлечение от
счетоводните книги –основание по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 от ГПК , не представлява
основание за възникване на вземането и
не прави вероятна неговата изискуемост към определен момент .Освен това липсва законово основание за ангажиране отговорността на длъжника-жалбоподател ,тъй
като вземанията на банката-молител не са изискуеми като погасени по давност на
осн.чл. 111 б.“в“ ЗЗД .Същевременно се
навеждат твърдения за нищожност на договора за банков кредит на осн.чл. 26 ал. 1 ЗЗД –поради противоречие
със закона ,тъй като клаузите в него са
неразноправни съгл.чл. 143 и сл. ЗЗП .Твърди
се и незаконосъобразност на разпореждането в частта ,с която е постановено
издаване на заповед за изпълнение за законна лихва върху вземането за периода от датата на
падежа до подаване на заявлението . Моли се за отмяна на разпореждането и отхвърляне заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение ,като се обезсили издадения изпълнителен лист .
Ответникът
по частната жалба – заявител по заповедното производство чрез процесуалния си
представител я оспорва и счита , че при постановяване на атакуваното
разпореждане не са допуснати визираните нарушения .
Постъпила
е и частна жалба от „Първа инвестиционна
банка „АД против определение №
6325/14.08.2019 г. постановено по същото ч.гр.д. № 1303/2019 г.,с което е
постановено спиране на изпълнението по изп.д. № 963/2019 г. на ЧСИ Станимира
Николова ,образувано въз основа на издадения по
делото изпълнителен лист по заповедта за незабавно изпълнение .В
частната жалба се изтъкват съображения за липса на основание за допускане на исканото спиране по
реда на чл. 420 ал. 2 ГПК.В отговор на
тази частна жалба длъжникът Р.Г. счита ,че
е налице основание за спиране ,тъй като в случая са налице достатъчно
убедителни доказателства за недължимост
на част от вземането,която част е погасена по давност .
След
преценка на изложените в частните жалби
съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Частните
жалби са процесуално допустими-депозирани от легитимирани страни ,срещу подлежащи на
обжалване актове по заповедното производство и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 418 ал. 4 и чл. 275
ал. 1 ГПК/за жалбата против разпореждането за незабавно изпълнение / и по чл.
420 ал. 3 вр.чл. 274 ГПК за жалбата
против определението за спиране / .
Производството
е било образувано по заявлението на „Първа инвестиционна банка
„АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ал. 1 т. 2 от ГПК против длъжника
Р.В.Г. в полза на молителя за сумата
1470,61 евро –непогасена главница по договор
за банков кредит от 16.09.2011 г. ,1111,83 евро-договорна лихва за периода
от 10.12.2011 г. до 10.09.2018 г., наказателна лихва за просрочие в
размер на 1210,29 евро за периода 10.12.2011г-11.02.2019 г. ,ведно със законната лихва върху главницата
,начиная от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и
сумата 198,36 лв. – съдебно –деловодни разноски ,като вземането произтича
от сключен договор за банков кредит между банката и длъжника Г. от 16.09.2011 г.
Като
е приел ,че представеното от заявителя
извлечение от сметката на длъжника към 12.02.2019 г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /тъй като в него са налице удостоверявания за твърдяната изискуемост
на паричното задължение ,налице са данни за забавата на длъжника ,кога е настъпил
падежът на вноските ,кои месечни вноски и в какъв размер не са платени/
,първоинстанционният съд е уважил искането и издал исканата заповед и
изпълнителен лист .
Разпореждането
е правилно и законосъобразно.
Заповедното
производство по чл. 410 и сл. от ГПК
е създадено с цел процесуална
икономия и улеснено събиране на вземания
от страна на кредитора ,макар същото да не
би следвало да се развива в ущърб на
длъжника ,който да бъде поставян само с
едностранно посочване от страна на кредитора
в неизгодна позиция .Видно от
мотивите на районния съд , за да уважи процесното заявление ,основното му съображение е съответствието му с
изискванията на чл. 127 т. 4 от ГПК за изложенията на обстоятелствата
относно претендираното вземане ,което е
достатъчно индивидуализирано .Наред с
това решаващият съд е посочил наличието на достатъчно доказателства за настъпилата изискуемост
на цялото вземане .Върховният
касационен съд многократно се е
произнасял относно необходимите
реквизити на извлечението по смисъла на
чл. 417 т. 2 от ГПК и удостоверяването
на изискуемостта ,включително предсрочно настъпилата такава ,на отразеното в
съдържанието му вземане по договор за банков кредит . Според възприетото разрешение ,издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката
по смисъла на чл. 417 т. 2 от ГПК
изисква извлечението да е редовно от външна страна и да удостоверява изискуемо подлежащо на
изпълнение вземане .В случая кредитът е изискуем в пълен размер ,а дългът е
формиран на базата на неплатените от
кредитополучателя месечни погасителни вноски по договора за банков кредит от
16.09.2011 г. и общите условия на ПИБ АД
за кредитите на физическите лица .Погасителните вноски по кредита са
просрочени, считано от 10.12.2011 г.
Произнасянето
на районния съд съответства на съдебната практика ,тъй
като в извлечението по чл. 417 т. 2 от ГПК са посочени конкретните вноски ,с чието неплащане
заявителят е свързал твърдяната предсрочна изискуемост,налице е и доказване
на изискуемостта.В случая извлечението от счетоводните книги на банката
съдържа реквизитите ,представляващи данни
за договора за кредит , датата на сключването ,размер ,кредитополучател
,размерът на задължението по лихвите
,носещо подписите на представляващите банката длъжностни лица и нейния печат .Следователно то е редовно от
външна страна и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу лицето
,против което е издаден актът.Видно от извлечението , от 10.12.2011 г.
длъжникът е преустановил плащанията
,като до датата на подаване на заявлението са се натрупали 82 неплатени вноски.
В
частната жалба на длъжника се навежда
твърдение ,че извлечението от счетоводните книги на банката не било валидно изпълнително основание и не притежава удостоверителната сила по чл.
418 ал.2 ГПК ,но конкретни аргументи и
доводи не са наведени ,поради
което общото изявление за нередовност на
извлечението се явява несъстоятелно .
Неоснователни
са възраженията на частните жалбоподатели
за липса на основание за изискуемост на вземането ,макар и това да е
въпрос по същество на спора и не може да
бъде предмет на настоящото производство .Въпрос по същество е и че
част от погасителните вноски са
недължими поради погасяването им по
давност .Доколкото падежът на отделни
конкретни вноски не се отъждествява с падежа на цялото вземане ,а
въпросът за давността е материалноправен ,то с него следва да се занимае гражданския съд в исковото производство по
повод установяване вземането .Ето защо
жалбата против разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна .Освен
това -настоящият
съдебен състав намира, че в рамките на заповедното производство преценката за
неравноправност може да бъде извършена служебно от съда само, ако нищожността
се извежда от текста на самата договорна клауза, без да е необходимо да бъдат
събирани доказателства в подкрепа на релевираните твърдения, тъй като
законовата уредба не предвижда заповедното производство да дублира и предрешава
резултата от състезателния исков процес, в който възраженията на ответника ще
бъдат предмет на доказване. В рамките на осъществявания от заповедния съд
контрол за редовност на представените документи от външна страна преценката за
наличието на неравноправни клаузи може да се извърши само, ако тази
неравноправност е установима от текста на самия договор. В разглеждания случай
при упражняване на служебното правомощие на съда в текста на договора не се
констатират клаузи с очевидно неравноправен характер, като се има предвид
формалния характер на преценката, която дължи съдът в заповедното производство.
От друга страна, преценката за валидност е възпрепятствана и от бланкетния
характер на предприетото оспорване, в което не се съдържа позоваване на
конкретни фактически твърдения, които да могат да бъдат субсумирани под някой
от предвидените в чл. 143 от ЗЗП фактически състави, представляващи основания
за недействителност, още повече предвид вероятността да е налице индивидуално
договаряне. Налага се
изводът, че оплакванията за наличие на неравноправни клаузи следва да бъдат
разгледани в рамките на висящия исков процес.
По
отношение жалбата против определението по чл. 420 ал. 2 от ГПК ,с което е спряно принудителното изпълнение на
издадената заповед за незабавно изпълнение
следва да се посочи ,че с
разпоредбата на чл. 420 ал. 2 от ГПК се дава възможност на длъжника ,срещу
който е издадена заповед за незабавно изпълнение , да поиска спиране на
незабавното изпълнение ,като представи
писмени доказателства относно
фактите ,от които черпи възраженията си
.Под писмени доказателства следва да се имат предвид такива ,които правят вероятно
несъществуването на взимането и чрез
тях се навеждат правоизключващите ,правопогасяващите или правоотлагащите възражение на длъжника .В
този смисъл настоящият съдебен състав
споделя виждането ,че
тези доказателства следва непременно да бъдат „нови „,т.е.
такива ,каквито до момента не са били представени по делото .Няма спор ,че
длъжникът може да оспори изпълняемото право
с всички възражения ,които би могъл да противопостави на иска на
взискателя
В
крайна сметка ,за да се постанови спиране на незабавното изпълнение ,следва да
са налице фиксираните в разпоредбата на чл. 420
ГПК предпоставки – обезпечение на кредитора от длъжника по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД или
представени писмени доказателства ,че не
се дължи,разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание .
В
случая ,за да постанови спиране на принудителното изпълнение на заповедта съдът е приел ,че с оглед
датите на твърдяните от заявителя падежи на погасителните вноски ,както и датата на
подаване на заявлението и предвид
направеното правопогасяващо възражение
за погасяване задължението за част от
вноските по давност ,е вероятно
действително по отношение на част
от вземането срокът по чл. 111 б.“в“ ЗЗД
да е изтекъл .Затова и настоящият съдебен състав счита ,че определението за спиране по чл. 420
ал. 2 ГПК е правилно.
По
изложените съображения Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. В. Г.
,ЕГН ********** от гр. *** против
разпореждане № 728/ 13.02.2019 г.
постановено по ч.гр.д. № 1303/2019 г. по описа на Бургаския районен съд , с което е постановено незабавно изпълнение и издадена
заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по
чл. 417 т. 2 от ГПК против частния
жалбоподател в полза на молителя „Първа инвестиционна банка „АД за сумата 1470,61 евро –непогасена главница
по договор за банков кредит от
16.09.2011 г. ,1111,83 евро-договорна лихва
за периода от 10.12.2011 г. до
10.09.2018 г., наказателна лихва за просрочие в размер на 1210,29 евро за
периода 10.12.2011г-11.02.2019 г.
,ведно със законната лихва върху главницата ,начиная от 12.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането ,както и сумата 198,36 лв. – съдебно
–деловодни разноски ,като вземането
произтича от сключен договор за банков кредит между банката и длъжника Г. от 16.09.2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление –гр. София ,бул.“Драган Цанков „ № 37 ,представлявано от Мариана Г.
Терзиева –юрисконсулт на ПИБ АД-клон Бургас ,съдебен адрес –гр.
Бургас,ул.“Александровска „ № 58, против определение № 6325/14.08.2019 г.
постановено по ч.гр.д. № 1303/2019 г.
описа на Бургаския районен съд,с което на осн.чл. 420 ал. 2 ГПК е
постановено спиране на принудителното изпълнение на заповед № 728/13.02.2019 г. , въз основа на
която е образувано изп.д. № 20198050400963 по описа на ЧСИ Станимира
Николова
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.