Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 14.12.2021 г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря А. П. и в присъствието
на прокурора …………………….., като разгледа
докладваното от съдията Димитрова т.д.№28
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На 10.12.2019
г. в Пловдивски Окръжен съд е постъпила искова молба /ИМ/ от ЕТ“Р. К.“-гр.П.
срещу „АКСЕЛ“ ЕООД-гр. К., с която е предявен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 50 438.80 лв., явяваща се неизплатена част от продажната цена на
слънчоглед реколта 2018 г., съгласно фактура №**********/28.05.2019 г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 10.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Въз основа на така посочената ИМ е образувано т.д.
№1077/2019 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд.
В рамките на
образуваното въз основа на горепосочената ИМ т.д. №1077/2019 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд на ответника е връчен препис от ИМ и приложенията към
нея и е подаден отговор, в който се възразява, че местно компетентен е не
Пловдивски, а Плевенски Окръжен съд. Преди да приключи двойната размяна на
книжа, с определение №141 от 21.01.2020 г. Пловдивски Окръжен съд е прекратил
производството по негово т.д. №1077/2019 г. и е изпратил делото по подсъдност
на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 12.02.2020 г. и е образувано
под №28/2020 г.
В ИМ се
твърди, че ЕТ“Р. К.“ като продавач и „АКСЕЛ“ ЕООД като купувач са се договорили
неформално продавачът да достави на купувача 99 080 кг слънчоглед реколта
2018 г. при единична цена 0.61 лв./кг или обща цена 60 438.80 лв.
Твърди се,
че доставката била осъществена франко склада
на продавача в с. ***. Там слънчогледа бил натоварен на транспортни средства на
купувача и превозът бил за негова сметка. За
установяване на обстоятелствата във връзка с предаването на стоката и нейното
натоварване и превоз се иска събирането на гласни доказателства.
Твърди се,
че в деня на доставката, при получаване на стоката, била издадена фактура
№**********/28.05.2019 г. за 99 080 кг слънчоглед реколта 2018 г. на
стойност 60 438.80 лв. и плащането на последната сума следвало да се
извърши в 14-дневен срок. Представя се
посочената фактура.
Твърди се,
че на 10.06.2019 г. ответникът платил 10 000 лв., като сам в преводното
нареждане посочил като основание „ф-ра №**********/ 28.05.2019
г. частично плащане“. Представя се
извлечение от банковата сметка на ищеца.
Неплатена останала
сумата от 50 438.80 лв., която именно се претендира чрез иска по чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Ответникът
твърди, че ищецът е поел ангажимент да достави в неговата /на ответника/ база
99 080 кг слънчоглед реколта 2018 г. при единична цена 0.61 лв./кг или
обща цена 60 438.80 лв. с прилагане на обратно начисляване по чл.163а,
ал.2 от ЗДДС. Ответникът не сочи
местонахождението на своята база.
Твърди се,
че до 30.05.2019 г. ответникът следвало да плати на ищеца авансово 10 000
лв., а остатъкът от 50 438.80 лв. – в срок до 5 дни, считано от
подписването на приемо-предавателен протокол, в който да бъдат удостоверени
количеството и качеството на слънчогледа. Липсва
фактура за авансово плащане на сумата от 10 000 лв.
Твърди се,
че транспортните разходи до базата на ответника следвало да се поемат от ищеца
и че именно той би следвало да разполага със съответните транспортни документи.
За установяване на обстоятелствата относно
съдържанието на задълженията на страните и сроковете за тяхното изпълнение в
отговора се иска събирането на гласни доказателства.
Ответникът
не оспорва издаването на процесната фактура, но твърди, че след това е
настоявал безрезултатно пред ищеца за осъществяване на доставката на посочените
в нея количества слънчоглед. Не се
уточнява как точно е искано изпълнението на доставката.
Ответникът
твърди, че предприел действия за разваляне на договора поради отпаднала
необходимост от доставката на 99 080 кг. слънчоглед, като първо изпратил
на ищеца нотариална покана, а след това – и по съдебен ред. Не се представят нотариалната покана, нито
доказателства за предприети действия пред съда. В отговора се сочи, че се представя констативен протокол, но такъв дефакто липсва в делото.
В ДИМ ищецът сочи, че процесната фактура не е авансова и че самият ответник
е определил плащането на сумата от 10 000 лв. като частично плащане по
нея.
Ищецът заявява, че доставката на слънчогледа е осъществена на 28.05.2019
г., когато е издадена процесната фактура. Уточнява, че уговорката е била да се
плати в 14-дневен срок, съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, но в този срок е била
платена само сумата от 10 000 лв.
Ищецът твърди, че стоката е натоварена от неговата база в с. *** на превозно средство на ответника, както и че,
според обичайната практика, страните са се уговорили транспортните разходи да
са за сметка на купувача.
Препис от ДИМ е връчен на ответника на 03.06.2020 г. на адреса му на
управление в гр. К., вписан в ТР. С изпратена по пощата на 17.06.2020 г. молба
ответникът е поискал препис от ДИМ да му бъде връчен чрез адв.
Т.Х. на адреса ѝ в гр. П.. Съответното съобщение е връчено на 26.06.2020
г. и в срок до 10.07.2020 г. допълнителен отговор не е подаден.
С определение от 21.07.2020 г. съдът се е произнесъл по доказателствените
искания на страните, предявил им е проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з.
В първото по делото заседание, проведено на 05.10.2021 г., ищецът е
представил оригиналите на индигираните копия от 4
броя стокови разписки – 2 броя от 27.05.2019 г. и 2 броя от 28.05.2019 г.,
които според него удостоверяват предаването на ответника на двете дати на общо
99 080 кг слънчоглед. Ищецът сочи, че според обичайната търговска практика,
купувачите на зърнени култури ги транспортират със собствен транспорт. В т.вр.
твърди, че посоченото в разписките превозно средство е товарен камион –
собственост на ответника и че тъй като всъщност стоковите разписки са кантарни бележки, оригиналите на първите екземпляри от тях придружават
стоката и се намират у ответника.
Стоковите разписки са подписани за „АКСЕЛ“ЕООД от Ю. Д., за който ищецът
твърди, че е син на управителя на дружеството – З. Д.А и че всъщност той е
„реалният собственик“ на капитала. Твърди, че с него като пълномощник са водени
преговорите и са постигнати договорките по сделката.
Процесуалният представител на ответника – адв. Й.
не отрича, че Ю. Д. е син на З. Д.А, но не знае какъв е статута му в
дружеството. Заявява, че познава Ю. Д. и че като му е показал стоковите
разписки, той е отрекъл подписите за „приел“ върху тях да са негови. Адв. Й. е оспорил автентичността на стоковите разписки в
частта им, в която са подписани за „приел“ от Ю. Д. и съдът е открил съответно
производство по ч.193 от ГПК. Ответникът е оспорил и датата на съставянето на
разписките, и съдържанието им.
Съдебното дирене е приключено в о.с.з., проведено на 15.11.2021 г.
Процесуалният представител на ищеца – адв. М. е
пледирал за уважаване на иска и за присъждане на направените разноски. Подробни
аргументи по съществото на спора са развити в писмена защита, изпратена по ел.
поща и обикновената поща на 22.11.2021 г.
Ищецът твърди, че е осчетоводил процесната фактура, като произведената от
него стопанска продукция – посочена във фактурата е била заприходена
със складова разписка №2/31.08.2018 г. по сметка 302 „Продукция“. Твърди, че
тази продукция е продадена, съгласно 4 броя фактури, една от които е
процесната, а реализираните приходи са отразени по сметка 701 и са декларирани
в ГДД.
Ищецът се позовава на чл.6,
ал.1 от ЗДДС, според който доставка на
стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост
или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик.
Сочи, че съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС, доставката на стока се счита за данъчно събитие, което съгласно чл.25,
ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на
която е прехвърлено правото на собственост върху стоката.
Ищецът счита по арг. от
чл.25, ал.7 от ЗДДС, че ако няма авансово плащане и стоката не е предадена на
получателя, няма основание за издаване и осчетоводяване на фактура. Твърди, че
в случая ответникът първоначално е осчетоводил фактурата като окончателен
счетоводен документ, включил я е в дневника за покупки и е издал протокол по
чл.117 във вр. с чл.163а от ЗДДС, защото е получил реално слънчогледа. Тъй като
е извършил на 07.06.2019 г. само частично плащане по фактурата, по-късно
ответникът променил счетоводните си данни, като е осчетоводил фактурата по
сметка 301 „Бъдещи доставки“, обслужваща защитната му теза по делото, но
непредвидена нито в индивидуалния му сметкоплан, нито в Националния сметкоплан.
Ищецът твърди, че физическото предаване на стоката,
посочена в процесната фактура, от неговата база в с. *** за транспортиране с
превозно средство на ответника се доказва посредством показанията на
свидетелите Д. Д. и А. Ч.. Намира, че липсата на информация за движението на процесния
товарен автомобил на 27.05.2019 г. и на 28.05.2019 г. не доказва нищо друго,
освен, че автомобилът не се е движил по републиканската пътна мрежа – в
участъците, където има поставени камери. Счита, че е напълно възможно камионът
да е разтоварен недалече от базата в с. *** – напр. в базата на последващ
купувач, тъй като свидетелите твърдят, че е осъществил по два курса на ден.
Ищецът моли да бъде отчетено, че свидетелят Г. К. не
изключва възможността без негово знание слънчогледа да е предаден на ответника.
Акцентира и върху това, че този свидетел не е присъствал на уговорка за плащане
на аванс от 10 000 лв., на което обстоятелство се позовава ответникът.
Ищецът счита, че следва да бъде кредитирано особеното
мнение на ВЛ М.С.,
според което подписите за „приел“ върху стоковите разписки вероятно са
изпълнени от Ю. Д.. Сочи, че иначе и тримата експерти са единодушни, че лицето
се подписва с различни варианти на подписа си – в зависимост от това къде, пред
кого и върху какъв документ полага подписа. Твърди, че в някои случаи различието
в подписите на Ю. Д. стига до несравнимост – като например в представените като
сравнителен материал АУАН, което именно е наложило изготвянето на допълнително
заключение по въпроса дали подписите върху тези АУАН са положени от едно и също
лице и дали това лице е Ю. Д.. Според ищеца, положителен отговор на тези
въпроси може да се даде само при „дисперсен анализ“, а именно – при
проследяване на пръснати в множество подписи признаци. В т.см. особеното мнение
на ВЛ М.С. е, че съвкупната информация от
изследваните 8 броя подписи от един и същи вид – крайно опростен вариант
позволява тези подписи да бъдат свързани с определено лице. Според ВЛ, ако бяха
изследвани 8 и повече броя подписи от един и същи вид – във варианта по
стоковите разписки, изводът му за това, че подписите принадлежат на Ю. Д. би
бил по-категоричен.
В заключение – ищецът счита, че дори и оспорването на
авторството на подписите за „приел“ върху разписките да бъде признато за
успешно и те да бъдат изключени от доказателствения материал, това няма да
опровергае обстоятелството, че ответникът е получил 99 080 кг слънчоглед
на стойност 60 438.80 лв., от която сума е заплатил само 10 000 лв.
В о.с.з. на 15.11.2021 г. процесуалният представител
на ответника – адв. Й. е пледирал за отхвърляне на
иска. В определения от съда срок, а и след това ответникът не е представил
писмена защита.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
За удостоверяване на заявените в исковата молба
обстоятелства относно сключването на договора за покупко-продажба с конкретно
съдържание и за изпълнението на породените от него права и задължения ищецът е
поискал събирането на гласни доказателства.
Разпитани
са двама служители на ищеца: Д. А. Д. – склададжия и А. Р. Ч. – механизатор.
Д. Д. твърди, че е присъствал, когато ЕТ „Р. К.“ и „АКСЕЛ“ ЕООД са се
договорили за изкупуването на около 250 тона слънчоглед, реколта 2018 г., при
цена 0.61 лв./кг. „АКСЕЛ“ ЕООД било представлявано от Д., който предложил тази
цена. Изкупени били 100 тона, за които дължимите 61 000 лв. трябвало да се
платят по банков път до 10-15 дни. Платени били обаче само 10 000 лв.
Свидетелят
разяснява, че ищецът не работи авансово, като практиката му е следната: идва
клиента, оглежда стоката, получава я, фактурира се и по банков път се плаща. Потвърждава,
че в конкретния случай също не е имало уговорка за авансово плащане.
Свидетелят твърди, че транспортирането на
стоката е за сметка на изкупвачите, като те идват със
собствен или нает транспорт. В случая „АКСЕЛ“ ЕООД дошъл в складовата база на ищеца
в с. *** със зелен очукан камион DAF – тип
„гондола“, който направил 4 курса – по два на ден, сутрин и следобед. Общото
количество, което натоварил, било 100 тона без няколко килограма. Самото
натоварване на камиона било осъществено от А. Ч., в присъствието на свидетеля Д.
Д., Р. К., Д. и шофьора на камиона. Количествата бруто и нето се измерили в
присъствието на същите лица, като се оформили стокови разписки, имащи характер
на кантарни бележки.
Уточнява, че кантара не е окомплектован със система, която да издава кантарни бележки и затова се издават стокови разписки.
Свидетелят
заявява, че не е видял кой точно е подписал стоковите разписки, защото „вътре“
влезли и шофьора на камиона, и Д..
Свидетелят
твърди, че Р. К. звънял по телефона на Д. за останалата сума, но последният
след около 3 месеца спрял да му отговаря.
А.
Ч. твърди, че в края на май
2019 г. е участвал в товаренето на слънчоглед, реколта 2018 г., закупен от
„АКСЕЛ“ЕООД. „Шефът“ на последното дружество дошъл със зелен камион DAF – тип „гондола“. Свидетелят уточнява, че неговият
работодател няма камиони. За два дни натоварили камиона 4 пъти с по 25 тона
всеки път, общо около 100 тона. Камионът правел по 2 курса на ден.
Свидетелят
потвърждава, че той и другият свидетел Д. Д. са присъствали на уговорките между
Р. К. и „собственика“ на „АКСЕЛ“ЕООД. Двамата се разбрали да се изкупи цялото
количество – около 250 тона, при цена 0.61 лв./кг, като се плати до 2 седмици
след получаването на продукцията.
Свидетелят
потвърждава, че при ищеца няма практика купувачите да плащат аванси и че в
конкретния случай не е имало такава уговорка.
Свидетелят
потвърждава и друга практика при ищеца – купувачите да си организират
транспорта, която практика е била приложена и в процесния случай.
Свидетелят
знае, че „АКСЕЛ“ЕООД е платило само част от стойността на получената продукция.
С ИМ ищецът е представил съставена от
него фактура №**********/28.05.2019 г.
относно доставени на „АКСЕЛ“ЕООД 99 080 кг слънчоглед реколта 2018 г. при
единична цена 0.61 лв./кг, на обща стойност 60 438.80 лв. Във фактурата като
дата на данъчното събитие е посочена датата 28.05.2019 г. Посочено е, че
плащането се дължи по банков път, както и че е приложимо обратно начисляване по
чл.163а, ал.2 от ЗДДС, според който ДДС е изискуем от получателя – регистрирано
по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно
незадължено лице.
Първоначално ищецът е представил и
извлечение от банковата си сметка /посочена във фактурата/, от което е видно, че на 10.06.2019 г. по сметката е постъпила
сумата от 10 000 лв., наредена от „АКСЕЛ“ЕООД. Като основание е посочено:
„ф-ра №**********/ 28.05.2019 г. частично плащане“.
Съгласно
чл.113, ал.4 от ЗДДС, фактурата се издава задължително не по-късно от 5
дни от датата на възникване на данъчното
събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5
дни от датата на получаване на плащането.
Съгласно
чл.25, ал.1, предл.1 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на този закон
е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон
лица. В чл.25, ал.2 от ЗДДС е предвидено, че данъчното събитие възниква на датата,
на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно
право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. По арг. от чл.24,
ал.2 от ЗЗД, при родово определените вещи, каквито са процесните,
собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните,
а при липса на такова – когато бъдат предадени. Казано иначе – родово
определените вещи се индивидуализират с предаването им. Съгласно чл.186а от ЗЗД, ако се касае за доставка за купувач в друго населено място,
индивидуализирането на родово определените вещи става с предаването им на спедитор
или превозвач.
Като съобрази посочените законови
разпоредби и обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства, съдът намира,
че се потвърждава тезата в исковата молба,
че около 100 тона слънчоглед реколта 2018 г. са предадени от ищеца на ответника
в края на май 2019 г. – в два поредни дни, чрез натоварването им от склада на
ищеца в с. *** на камион на ответника. Тук е мястото да се отбележи, че в
исковата молба ищецът твърди, че доставката е осъществена франко
склада му в с.
***. Франко е уговорка в договора,
определяща място /склад, гара, селище или др./, до което продавачът поема
отговорността и разходите за натоварване, превозване, разтоварване на стоката и
пр. Често това е и мястото, до което продавачът носи рисковете от повреждане
и/или погубване на стоката. След това място отговорността, разходите и
рисковете са за купувача. Казано иначе – потвърждава се тезата на ищеца, че ответникът
е следвало да организира транспорта на слънчогледа и да поеме разходите за
него.
След
предаването на слънчогледа, респ. след прехвърлянето на собствеността върху
него и възникването на данъчното събитие, е издадена фактура
№**********/28.05.2019 г., в която е уточнено предаденото количество –
99 080 кг; фиксирана е единичната продажна цена – 0.61 лв./кг. и е посочен
начина на плащане.
В
отговора си ответникът не отрича, че е договорил с ищеца да изкупи 99 080
кг слънчоглед реколта 2018 г., при единична цена 0.61 лв./кг, на обща стойност
60 438.80 лв., с прилагане на обратно начисляване по чл.163а, ал.2 от ЗДДС.
Т.е. не отрича издаването на фактурата и потвърждава част от данните в нея.
Твърди обаче, че е следвало до 30.05.2019 г. да преведе аванс от 10 000
лв., а остатъкът – до 5 дни от доставката на слънчогледа, удостоверена с
двустранно подписан приемо-предавателен протокол.
Ответникът
твърди, че договореното количество слънчоглед е следвало да бъде доставено в
негова база от ищеца, но не уточнява нито кога е следвало да бъде осъществена
доставката, нито къде. Според съда, когато няма уговорен срок, задължението
става изискуемо след поканата. Ответникът обаче твърди, че е
настоявал безрезултатно пред ищеца за осъществяване на доставката, без да
уточнява кога и как точно е поискал изпълнението на договора.
Ответникът
твърди, че ищецът не е осъществил доставката, както е договорена. Твърди, че предприел действия за разваляне на договора поради отпаднала
необходимост от доставката на 99 080 кг. слънчоглед, като първо изпратил
на ищеца нотариална покана, а след това – и по съдебен ред. Не се представят
нито нотариалната покана, нито доказателствата за предприети действия пред
съда.
За доказване действителните договорки
между страните и липсата на доставка
/отрицателен факт/ ответникът е поискал допускането на разпита на двама
свидетели. Съдът е допуснал разпита
на двама свидетели, водени от ответника, за установяване на конкретно
посочените като спорни между страните факти. В о.с.з. на 05.10.2020 г.
ответникът е довел за разпит само Г. Б. К. и се е отказал от разпита на втори
свидетел.
Г. К. твърди, че през май 2019 г. е посредничил на „АКСЕЛ“ ЕООД да
купи слънчоглед от ЕТ „Р. К.“, но не помни точното количество. Твърди, че с Ю. /Д./
от „АКСЕЛ“ ЕООД отишли при Р. К. да видят стоката и да вземат проби. В тази си
част показанията на Г. К. не кореспондират с показанията на свидетеля Д. Д.,
който твърди, че Д. дошъл с една жена да види слънчогледа.
Г.
К. твърди, че резултатите от пробите ги удовлетворили и с Ю. отишли втори път,
за да договорят цена. Свидетелят обаче, освен количеството на слънчогледа, не
помни и договорената единична цена. Твърди, че купувачът искал да купи веднага,
но понеже в момента цената растяла, продавачът поискал да се изчака. След това
започнал да звъни на Ю. да му преведе част от парите – 10 000 лв., за да
не продаде слънчогледа на някой друг. Свидетелят уточнява, че не е присъствал
лично на договорки между страните относно тези 10 000 лв. – знаел за тях
от ответника, защото от това зависела комисионната му. Съдът не намира за
логично продавачът хем да бави сделката с цел да се вдигне цената, хем да иска
10 000 лв. от купувача, за да му я „пази“ на някаква цена. За каква сделка
изобщо може да става дума без да е постигнато съгласие за цената? От друга
страна – купувачът обикновено плаща аванс, за да е сигурен не той самият, а продавачът,
че ще има сделка.
Свидетелят
твърди още, че заради забавянето на доставката купувачът поискал продавачът да
му докара слънчогледа. Свидетелят /както и самият ответник/ не сочи къде е
трябвало да се докара стоката от ищеца.
Свидетелят
твърди, че като дошло време за доставката, отишъл с Ю. да вземат стоката, но
такава нямало. Свидетелят не уточнява „кога е дошло времето“, а и тези му
показания противоречат на предходното му твърдение, че продавачът е трябвало да
транспортира слънчогледа, в която хипотеза е безпредметно купувачът да идва да
я взима.
Свидетелят
не вярва, но хипотетично допуска „АКСЕЛ“ЕООД
да е взело продукцията от ЕТ „Р. К.“ без негово знание – примерно с цел
да избегне плащането на комисионна. Според съда, това, че Г. К. не е бил
очевидец на доставка в изпълнение на договора между страните, не означава, че
такава не е имало. В т.см. показанията му не опровергават свидетелките
показания на Д. Д. и А. Ч..
Още с исковата молба – ищецът и с отговора –
ответникът са поискали и съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза със
задача, формулирана подробно в определението №376 от 21.07.2020 г. Назначеното ВЛ Г.А. е депозирал на 14.08.2020 г.
писмено заключение, в което обаче е посочено, че не е осъществена връзка с
ищеца и че той не е внесъл определения депозит за възнаграждение на ВЛ. Действително
едва с молба от 21.09.2020 г. ЕТ“Р. К.“ е представил вн.бележка
за сумата от 250 лв. На 25.09.2020 г. ВЛ Г.А. е
депозирал второ заключение, в което се сочи, че при изготвянето му са
съобразени изпратени по ел. поща от ищеца в последния момент документи. Към
това заключение са приложени копия от 4 стокови разписки – две от 27.05.2019 г.
и две от 28.05.2019 г.
В о.с.з. на 05.10.2020 г. ищецът е представил
оригиналите на стоковите разписки, както и други счетоводни документи, поискани
от ВЛ във връзка с изготвяне на заключението. ВЛ е
обяснило, че причините да представи до момента две заключения са свързани с
липсата на нужните документи и че допълнително може да консолидира единно
заключение. На ВЛ са поставени и допълнителни задачи.
Консолидираното заключение по първоначалните и по
допълнителните задачи е депозирано на 23.10.2020 г. Според него, през 2018 г. ищецът е произвел 485 000 кг слънчогледова
продукция, която е заприходил със складова разписка
№2/31.08.2018 г. и е осчетоводил по сметка 302 „Продукция“ на стойност
200 887.74 лв. Цялата тази продукция е била налична към 31.12.2018 г. и е
реализирана през 2019 г., съгласно 4 фактури, една от които е процесната
фактура №**********/28.05.2019 г. Последната е осчетоводена при ищеца и е
включена в дневника му за продажби за май 2019 г., съгласно изискванията на
ЗДДС. Посоченото във фактурата количество слънчоглед е отписано от сметка 302
„Продукция“ на основание четирите стокови разписки. В счетоводството на ищеца –
по сметка 410 „Клиенти“ е заведено вземане от „АКСЕЛ“ЕООД в размер на
60 438.80 лв., което е намалено с 10 000 лв. след частично плащане от
10.06.2019 г. Така дължимият остатък е станал 50 438.80 лв. ВЛ не е
установило отклонения в счетоводството на ищеца и е приело, че сумата по
процесната фактура е участвала при формирането на облагаемия доход на
търговеца. ВЛ не е установило осчетоводяване при ищеца на разходи за транспорт
на процесното количество слънчоглед.
Според заключението от 23.10.2020 г., фактура №**********/ 28.05.2019 г. е осчетоводена и при ответника – по
сметка 401 „Доставчици“. Задължението е намалено със 10 000 лв., съгласно
частичното плащане от 10.06.2019 г. Фактурата е включена в дневника на ответника
за покупките му за май 2019 г. В съответствие с изискването на чл.163а, ал.2 от ЗДДС, е издаден протокол по чл.117 от ЗДДС. Посоченото във фактурата количество
слънчоглед не е заприходено/заскладено
при ответника, но стойността по фактурата /без количеството слънчоглед/ е
заведена по сметка 301 „Бъдещи доставки“. ВЛ не е установило осчетоводяване и
при ответника на разходи за транспорт на процесното количество слънчоглед.
В о.с.з. на
02.11.2020 г. ВЛ Г.А. е разяснил, че съгласно ЗДДС, фактура
се издава в 5-дневен срок или от
плащането на аванс, или от предаването
на стоката. В случая сумата от 10 000 лв. е платена след издаване на
фактурата, поради което не може да бъде определена като аванс. Другата възможна
хипотеза – предаването на стоката е осъществена преди или на 28.05.2019 г., в
частност – на 27.05.2019 г. и на 28.05.2019 г., съгласно четирите стокови
разписки.
ВЛ е
заявило, че когато предприятията не са задължени да одитират
отчетите си и да ги обявяват в ТР, практиката е счетоводната политика и
вътрешния сметкоплан да не се определят с изрична заповед. Такъв е и случаят
при ответника, който води сметка 301
„Бъдещи доставки“.
На ВЛ е поставена допълнителна задача и на 19.11.2020
г. е депозирано допълнително заключение по нея, според което в счетоводството на ответника сметка 301 „Бъдещи доставки“ е открита преди
01.01.2018 г. и продължава да се води и към датата на
проверката – 31.10.2020 г. ВЛ е установило още, че в счетоводството на
ответника в периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2020 г.
не е била откривана и ползвана сметка 402 „Доставчици по аванси“. Вместо тази
сметка, ответникът допустимо е ползвал сметка 401 „Доставчици“.
Писмените
заключения и устните обяснения на ВЛ опровергават твърдението на ищеца, че ответникът
е променил счетоводните си данни, като е
осчетоводил фактурата по сметка 301 „Бъдещи доставки“, с цел обслужване на защитната
му теза по делото. Съдът намира, че следва да бъде кредитиран извода на ВЛ,
направен в о.с.з. на 02.11.2020 г., че неправилното
осчетоводяване не променя характера на сделката, т.е. облигационните
отношенията между страните по делото – то би имало значение за годишното
счетоводно приключване, респ. за фискалните отношения между предприятието и
държавата.
Съдът
намира, че принципно фактурата се
явява доказателство за сключването на договора и за породените от него основни
права и задължения. Изпълнението на договора не може да се доказва само с
фактурата или с нейното осчетоводяване. Последното означава напр. че е
постигнато съгласие по въпроса за цената на стоката /услугата например. Ако
фактурата не е подписана от ответника, както е в случая, осчетоводяването при
него означава, че той е узнал за съдържанието й и не е възразил срещу него
съгласно чл.301 от ТЗ.
Предвид горното, съдът намира, че не фактурата и/или нейното осчетоводяване са
основания за плащане. Такова основание е доставката, която именно трябва да
бъде доказана като факт. В случая това е сторено както чрез свидетелските
показания на Д. Д. и А. Ч., които не се опровергават от показанията на
свидетеля Г. К., така и чрез съответните счетоводни записвания но не относно
самата фактура, а относно стоката – предмет на сделката. По делото се доказа,
че ЕТ „Р. К.“ като продавач е разполагал със същите по род и количество вещи
като фактурираните, както и че ги е предал физически на „АКСЕЛ“ЕООД като
купувач.
Между страните в хода на производството е
възникнал спор относно документалното оформяне на физическото предаване на процесните
количества слънчоглед реколта 2018 г. посредством четирите стокови разписки.
Видно от
разписките, те представляват оригинали на индигови копия – 2 броя от 27.05.2019 г. и 2 броя от
28.05.2019 г. И в четирите разписки:
- като предмет – стока е посочен слънчоглед реколта 2018 г.;
- като превозно средство е посочена „кола №***“.
- като „получател“ е посочен ответника „АКСЕЛ“ЕООД;
- като „изпълнител“ е посочен ЕТ „Р. К.“.
В разписките от 27.05.2019 г. предадените, респ. приетите количества са:
23 860 кг и 24 900 кг, т.е. общо 48 760 кг. В разписките от
28.05.2019 г. предадените, респ. приетите количества са: 25 200 кг и 25 120 кг,
т.е. общо 50 320 кг. Общото предадено, респ. прието количество слънчоглед
реколта 2018 г. е 99 080 кг. – колкото е посочено във фактурата.
И четирите разписки са подписани за „предал“ от Р. К., а за „приел“ от Ю. Д..
Това лице е сочено от разпитаните по делото свидетели като „представител“,
„шеф“, „собственик“ на ответното дружество. Процесуалният представител на
„АКСЕЛ“ЕООД „мисли“ че Ю. Д. е син на З. Д.А, която според ТР
е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Адв. Й. признава, че е „контактувал“ с Ю. Д., но не знае
какъв е статута му в дружеството. Към отговора на ИМ е приложено адвокатско
пълномощно, по което упълномощител е „АКСЕЛ“ЕООД чрез
пълномощника Ю. Д.. Приложено е и нот. заверено
пълномощно от 28.10.2019 г., дадено от З. Д.А – управител на „АКСЕЛ“ЕООД на Ю. Д..
Адв. Й. твърди, че е показал на Ю. Д. процесните
четири стокови разписки и той е отрекъл подписите за „приел“ върху тях да са
негови.
По делото не се представиха доказателства нито за фактическата родствена
връзка между З. Д.А и Ю. Д., нито за правната връзка към процесния момент между
Ю. Д. и „АКСЕЛ“ЕООД. Събраните доказателства сочат, а и ответникът не отрича, че
е обвързан от извършените от негово име от Ю. Д. договорки с ЕТ „Р. К.“ относно изкупуването на слънчоглед реколта
2018 г. Както вече беше казано по-рано, процесната фактура е осчетоводена при
ответника, което е индикация най-малко за това, че тя е станала негово
достояние и че той не е възразил срещу нея. Факт е, че в настоящото
производство ответникът не оспорва представителната власт на Ю. Д. и не
изключва от нейния обем извършването на фактически и правни действия по сключване
на сделката и по приемане на изпълнението по нея от страна на ищеца. Оспорва
обаче обективирането на тези действия чрез
подписването на разписките, като твърди, че подписите върху тях за „приел“ не
са Ю. Д.. Самият Ю. Д. не е привличан като помагач, не е разпитван като
свидетел и не е взел никакво лично отношение по въпроса за автентичността на
подписите върху разписките.
Заключение по допусната в о.с.з. на
02.11.2020 г. съдебно-графологическа експертиза е
изготвено от ВЛ М.М. и е
депозирано на 16.12.2020 г. Видно от него, като
сравнителни образци са ползвани подписите на Ю. Д. върху заявлението му от
30.10.2020 г. за издаване на лична карта и върху допълнително споразумение към
договор за кредит от 21.05.2019 г. ВЛ е стигнало до извода, че и четирите
разписки са подписани за „приел“ от едно и също лице, като подписите-обекти се
отличават с ниска степен на обработеност и преобладаваща
праволинейно-ъгловата форма на движенията. Подписите-образци са със средна
степен на обработеност и преобладаваща
праволинейно-дъговата форма на движенията. Подписите-обекти и подписите-образци
се различават и по конкретно посочени частни графически признаци, което е дало
основание на ВЛ да заключи, че подписите за „приел“ върху четирите разписки не
са изписани от Ю. Д.. От друга страна – приликите между подписите-обекти и
подписите-образци са посочени в заключението като характерни при опит за
имитиране на подписа чрез наблюдение. В подобна ситуация имитиращият не влага
елементи от автоматизацията на собствения си почерк, поради което е трудно да
се определи авторството на имитираните подписи.
Ищецът е оспорил заключението на ВЛ М.М., а при изслушването на ВЛ в о.с.з. на 18.01.2021 г. е
възникнал въпроса дали в случая може да ст.д. за т. нар. „автоподлог“,
при който едно лице умишлено изменя подписа си с цел да заблуди някого. С
определение, постановено в о.с.з. на 29.03.2021 г., съдът е допуснал по искане
на ищеца тройна съдебно-графологическа експертиза,
която да отговори на същия въпрос като ВЛ М.М. относно авторството на подписите за „приел“ върху
четирите разписки, но използвайки повече на брой сравнителни образци. Освен
това, на ВЛ е поставен и въпроса за автоподлога.
На 27.05.2021 г. по делото е
депозирано заключение по тройната експертиза, подписано от ВЛ М. С. с особено
мнение. Според това заключение, Ю. Д. не е
автор на подписите за „приел“ върху разписките, като не е установено лицето да
е изопачило собствения си почерк при полагане на оспорените подписи. ВЛ считат,
че се касае за имитирани или импровизирани подписи.
При подписите-обекти са установени съвпадения в общи и частни признаци,
което обосновава извода, че са положени от едно и също лице. Измежду
подписите-образци има разширен и съкратен вариант. Между подписите-обекти и
подписите-образци има отделни сходства, като напр. в изписването на началната
част на първия елемент на буквата „Ю“ и парафа. Подписите-обекти и
подписите-образци се различават в следните общи признаци: общ вид и съдържание
на транскрипцията, форма, посока и разтегливост на движенията, както и в
конкретно посочени частни признаци. Различията са характерни и имат
индивидуализиращо значение. Комбинацията между отделни сходства и съществени
различия налага извода, че подписите за
„приел“ върху четирите разписки не са положени от Ю. Д., като се касае за
имитирани или импровизирани подписи.
Според ВЛ, изпълнението на подписите като особени почеркови
обекти е автоматизирано и устойчиво. При подписите-образци автоматизираността
и устойчивостта на изпълнението им се наблюдава в посоката на движение при
изписване на буквата „Ю“, както и във вида на връзката между елементите. При
подписите-обекти автоматизираността и устойчивостта
на изпълнението им се проявява другаде – при изписване на буквения знак и в
посоката на движение при изписване на останалите елементи. Това обяснява
липсата на автоподлог.
ВЛ М.С. е разяснило в о.с.з. на
07.06.2021 г. особеното си мнение както следва:
Сред подписите на Ю. Д. има три графически различни варианта: с буквена, с безбуквена и със смесена транскрипция, при сравнението
между които варианти не може да се даде категорично заключение – нито
положително, нито отрицателно. Казано иначе – подписите от различните варианти
са графически несъпоставими. За да се стигне до категорично заключение, е
необходимо да има съвкупност от частни идентификационни признаци, които се
намират във всеки един от подписите-обект, а в случая признаците са разпръснати
– един признак в един от подписите-обект, друг признак – в друг подпис-обект и
пр.
С оглед тези разяснения, ВЛ М.С. счита, че разписките вероятно са подписани от Ю. Д..
Спора между ВЛ е наложил ВЛ М.М.
и Цв. Ц. допълнително да аргументират депозираното на
27.05.2021 г. заключение, за да бъде то прието. Това е сторено в протокол от
16.06.2021 г.
Спора между ВЛ е довел и до поставянето на допълнителна задача: да се
сравнят подписите-образци върху наказателните постановление с останалите
подписи-образци и да се отговори на въпроса дали подписите върху наказателните
постановления са изпълнени от Ю. Д.. Допълнителното
заключение е депозирано на 13.08.2021 г., като отново е подписано от ВЛ М.С. с особено мнение.
Според допълнителното заключение от 13.08.2021 г., четирите АУАН са подписани от Ю. Д.. Тези подписи-образци и останалите
подписи-образци са подписани от едно и също лице.
ВЛ М.С. е разяснило в о.с.з. на
20.09.2021 г. и на 15.11.2021 г. особеното си мнение по допълнителното
заключение както следва:
Подписите-образци върху АУАН са със съкратена транскрипция и при тях 3-4
частни признака не са достатъчни за категорично заключение – нужни са поне 7-8
такива признака. Тъй като обаче са изследвани и сравнявани 8 подписа, в които
признаците са дисперсно разпръснати, с категоричност може да се каже, че
подписите в АУАН са на Ю. Д..
Вариантността в подписите на лицето кара ВЛ М.С. да предполага, че то е подписало четирите разписки.
Според ВЛ
М.М. и ВЛ Цв. Ц. сред многото варианти от подписа на лицето се
откриват сходства, но не и съвпадения. Затова заключението им е, че подписите
върху разписките не са положени от Ю. Д..
Особеното мнение на ВЛ М.С. не позволява на съда
да приеме, че ответникът е провел пълно главно доказване, че подписите за
„приел“ върху четирите стокови разписки не са положени от Ю. Д.. Дори и
оспорването на автентичността на подписите да беше напълно успешно,
изключването на стоковите разписки от доказателствения материал не отнема
доказателствената сила на свидетелските показания на Д. Д. и А. Ч.; на фактура
№**********/28.05.2019 г.; на извлечението от сметката, по която е постъпило
частичното плащане; на тяхното осчетоводяване при ищеца и ответника; на останалите
счетоводни записвания; на писмата от АПИ и ГДНП. Според последно посочените
писма, АПИ е администратор на информационната система „Пътна карта“ и като
такъв не е регистрирала на 27.05.2019 г. и 28.05.2019 г. движение на автомобил
с рег. №*** по републиканската пътна мрежа. Според съда, тази информация не
изключва възможността автомобилът да се е движил на двете дати по пътища извън
републиканската пътна мрежа. Ответникът така и не взе категорична позиция дали
автомобил с рег. №*** е негова собственост. Не е изключена и възможността
разписките да са подписани от шофьора на този автомобил, който по правило би
следвало да подпише разписките като съпътстващи транспортирането документи.
В заключение
– съдът намира, че ищецът е доказал наличието на действителен действащ при
завеждане на делото договор за покупко-продажба, по силата на който той като
продавач се е задължил да продаде на ответника като купувач 99 080 кг
слънчоглед реколта 2018 г., а ответникът като купувач се е задължил да плати в
14-дневен срок от получаване на стоката обща цена 60 438.80 лв. /при
единична цена 0.61 лв./кг/. Ищецът е доказал, че на 27.05.2019 г. и на 28.05.2019
г. е предал на ответника цялото количество слънчоглед реколта 2018 г., като
доставката е била осъществена франко склада му /на
ищеца/ в с. ***.
Ответникът
не е доказал, че сумата от 10 000 лв. е уговорена като аванс по сделката,
нито че ищецът е следвало да достави процесното количество слънчоглед за своя
сметка в неговата /на ответника/ база.
Ответникът
не е доказал, че е следвало да плати
разликата от 50 438.80 лв. в срок до 5 дни, считано от подписването на
приемо-предавателен протокол, в който да бъдат удостоверени количеството и
качеството на слънчогледа.
Ответникът не
е доказал, че за него към конкретен момент е отпаднал интереса от доставката на
99 080 кг. слънчоглед; че е изпратил на ищеца преди завеждане на делото нотариална
покана за разваляне на договора, а след това – е предприел действия за
разваляне на договора по съдебен ред. Следва да се отбележи, че на стр.297 от
том 2 на делото се намира покана – уведомление за разваляне на договора,
представена като документ, носещ в оригинал подпис на Ю. Д., който да бъде
използван като сравнителен образец, а не като доказателство в подкрепа на
твърденията на ответника.
Тъй като
съдът приема, че ищецът е доказал, че е изправна страна, ответникът не е
доказал, че е платил на ищеца процесната сума. Това прави иска основателен и
доказан, така както е предявен.
При този
изход на спора по същество, ответникът следва да заплати в полза на ищеца
сумата от 6 723 лв., явяваща се направени по делото разноски за ДТ /2 018
лв./, за адв. възнаграждение /3 000 лв./, за депозити
за ВЛ /1 705 лв./
Водим от
горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ „АКСЕЛ“ ЕООД-гр. К., с ЕГН: ********* да
заплати в полза на ЕТ“Р. К.“-гр.П., с ЕИК: ***************
сумата от 50 438.80 лв., явяваща се неизплатена част от продажната
цена на 99 080 кг слънчоглед реколта 2018 г., съгласно фактура
№**********/28.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 10.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „АКСЕЛ“ ЕООД-гр.
К., с ЕГН: ********* да заплати в полза на ЕТ“Р. К.“-гр.Пловдив, с ЕИК: ********************* сумата от 6 723 лв.,
явяваща се направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: