Решение по дело №16524/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……......./03.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД- гражданско отделение, 7 състав, в закрито заседание, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр. д № 16524/2019г. по описа на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на ищеца Х.Г.Г. чрез адв. Ц.Б. с искане до съда за постановяване на решение, с което да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение. В молбата се сочи, че съобразно заключението на в.л. дължимото обезщетение за извънреден труд е в размер на 1798лева, докато в диспозитива на решението е била изписана сумата от 1587,32лева, при което не ставало ясно на какво се дължи разликата. С уточняваща молба е поискана отново същата поправка.

                В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК, писмен отговор по молбата от насрещната страна не е постъпил.

            Съдът като съобрази съдържанието на молбата и материалите по делото, по същество намира следното :

            ВРС е бил сезиран с искова молба, с която е Предявен е от Х.Г.Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1965,44лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., общо 235,66часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението формирани, както следва: 171,74лева за отработени 20,592часа за периода м.10-м.12.2016г.; 162,20лева за отработени 19,448часа за периода м.01-м.03.2017г.; 200,36лева за отработени 24,024часа за периода м.04-м.06.2017г.; 143,11лева за отработени 17,160часа за периода м.07-м.09.2017г.; 190,82лева за отработени 22,880часа за периода м.10-м.12.2017г.; 171,74лева за отработени 20,592часа за периода м.01-м.03.2018г.; 133,57лева за отработени 16,016часа за периода м.04-м.06.2018г.; 104,95лева за отработени 12,580часа за периода м.07-м.09.2018г.; 114,49лева за отработени 13,728часа за периода м.10-м.12.2018г.;  152,65лева за отработени 18,304часа за периода м.01-м.03.2019г.; 200,36лева за отработени 21,736часа за периода м.04-м.06.2019г.; 152,65лева за отработени 18,304часа за периода м.07-м.09.2019г.

В проведеното открито съдебно заседание на 13.01.2020г. е било изслушано и прието заключение на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза.      С решение № 637/12.02.2020г., на което се иска поправка на ОФГ, съдът е уважил частично исковата претенция, като ответникът ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 е осъден да заплати на Х.Г.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1587,32лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, формирани по периоди, както следва: 130,04лева за периода 01.10-31.12.2016г. ; 150,13лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 114,19лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 138,12лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 150,13лева за периода 01.10-31.12.2017г.; 165,85лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 133,57лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 104,95лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 114,49лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 152,65лева за периода 01.01-31.03.2019г.; 104,52лева за периода 01.04- 30.06.2019г.; 128,68лева за периода 01.07- 30.09.2019г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния заявен размер от общо 1965,44лева, по периода, както следва:  за периода 01.10-31.12.2016г. за горницата над 130,04лева до заявения размер от 171,74лева; за периода 01.01-31.03.2017г. за горницата над 150,13лева до пълния заявен размер от 162,20лева, за периода 01.04-30.06.2017г. за горницата над 114,19лева до пълния заявен размер от 200,36лева, за периода 01.07-30.09.2017г. за горницата над 138,12лева до пълния заявен размер от 143,11лева, за периода 01.10-31.12.2017г. за горницата над 150,13лева до пълния заявен размер от 190,82лева, за периода 01.01-31.03.2018г. за горницата над 165,85лева до пълния заявен размер от 171,74лева,  за периода 01.04-30.06.2019г. за горницата над 104,52лева до пълния заявен размер от 200,36лева и за периода 01.07-30.09.2019г. за горницата над 128,68лева до пълния заявен размер от 152,65лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

В молба за поправка на очевидна фактическа грешка липсват ясни твърдения в какво се изразява твърдяната грешка, доколкото соченото в нея касае само неразбиране причините, поради които съдът не е присъдил вземането съобразно заключението на в.лице.

В случая, исковата претенция касае допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, чието изчисляване и дължимост възниква на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./. Ищецът е заявил търсения размер на това възнаграждение за отделните отчетни периоди в рамките на общо заявения 01.10.2016г.- 30.09.2019г. А това е нужно, доколкото законът предвижда, че това възнаграждение се изчислява на тримесечен отчетен период, респ. в края на всеки от тях вземането става ликвидно и изискуемо, което има значение, както за протичане на давностния срок, така и за възникване задължение за обезщетение за забава. В проведеното по делото открито съдебно заседание, действия от страна на процесуалния представител на ищеца за изменение на исковата претенция по размер по реда на чл. 214 ГПК не е било предприето, поради което и съдът е дължал произнасяне в рамките на първоначално заявеното от него за всеки от отчетните периоди, което е израз на принципа на диспозитивното начало на граждански процес прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК. Обратното би довело до недопустимо произнасяне поради липса на надлежно сезиране на съда с такова искане. В този смисъл и формираните от съда мотиви са намерили отражение в произнесения диспозитив.

На поправка по реда на чл. 247 ГПК подлежат допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното отразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в грешно изписване на имена, номера, пресмятания и пр. Такава би била налице, когато действително формираната воля на съда не съответства в писмения текст на решението, респ., когато е налице противоречие между мотивите и диспозитивната част на решението относно спорния предмет. В настоящия случай очевидно е, че такова несъответствие няма.

В заключение молбата следва да бъде оставена без уважение.

            Предвид горното, съдът

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х.Г.Г. чрез адв. Ц.Б. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 637/12.02.2020г.  постановено по гр.д.№ 16524/2019г. по описа на Варненски районен съд, на основание чл. 247 ГПК.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който тече от връчване препис на страните.

 

                                                                       Районен съдия: