Решение по дело №622/2023 на Окръжен съд - Сливен

към Решение № от 06.11.2023 г. по ЧНД № 622/2023 г. по описа на
Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр.чл.16, ал. 1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции. Образувано е по повод
получено Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови
санкции.
От постъпилите документи от Федерална Република Германия- Bundensamt
fur Justiz за признаване и изпълнение на несъдебен орган за налагане на
финансова санкция, е видно, че е влязло в сила решение на несъдебен орган, с
което на българския гражданин М.Х.Ч. с постоянен адрес *** е наложена
финансова санкция в общ размер на 178.50 евро, от които парична сума 150
евро и 28.50 евро разноски по делото.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на несъдебния орган
на Федерална република Германия за налагане на финансова санкция, поради
което настоява съдът да постанови решение, с което да признае решението и
същото да бъде изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено
следното:
Решение № 09.6011845.6 от 29.03.2023 год., постановено Zentrale
Buzgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Федерална Република Германия,
е влязло в сила на 25.04.2023 г.
Посоченият несъдебен орган е наложил санкция на българския гражданин
М.Х.Ч. Сливен за извършено пътнотранспортно нарушение - превишаване на
разрешената скорост с 30 км/ч, на 12.02.2023 г. в 09:31 часа в гр.Графшафт,
Федерална автомагистрала 61, при 177,300-ия километър при посока на
движението - гр. Кьолн, с автомобил с рег. № ***, с правна квалификация на
деянието по реда на чл.41, ал.1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от
Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движението по пътищата /StVG), 11.3.5 от Федералния каталог за финансови
санкции (BKat).
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансова санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение
за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на парични суми за извършено деяние,
представляващо нарушение на установените в изпращащата държава правила
1

за движение по пътищата. За посоченото деяние не се изисква двойна
наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансова санкции, доколкото се касае за
санкционирано поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като издадено по
електронен път от органа, който го е издал и е придружено с удостоверение
по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа необходимите
реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение 2 към Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и то съответства на
решението за налагане на финансова санкция.
Наложеното от несъдебния орган на искащата държава наказание - парична
сума, представлява финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да
е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции;
решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд, поради което не
следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или
отчасти на територията на Република България; наложената финансова
санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо
лице, което е наказателно отговорно.
В удостоверението изрично е посочено, че производството е било писмено.
Лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението. В
удостоверението също така е посочено изрично, че по информация на органа,
който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано
решение срещу същото лице, както и че няма такова решение, което е
изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.
2

Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са
налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, за признаване на решението за налагане на финансова санкция,
издадено от несъдебен орган Zentrale Buzgeldstelle des Polizeiprasidiums
Rheinpfalz, Федерална Република Германия за налагане на финансова санкция
в общ размер 178.50 евро, от които парична сума в размер на 150 евро и 28.50
евро разноски по производството, за административно нарушение по чл.41,
ал.1 във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по
пътищатга (StVO), чл.24 от Закона за движението по пътищата /StVG), 11.3.4
от Федералния каталог за финансови санкции (BKat).
С оглед горното, съдът счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен от
посочения в чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС орган - Националната агенция
за приходите, като на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС
равностойността на наложената финансова санкция се определи в български
левове по курса на БНБ за 12.02.2023г. - деня на постановяване на решението
за налагане на финансова санкция, който към посочената дата е за 1 евро - 1,
95583 лева. Равностойността на наложената финансова санкция в размер
178.50 евро възлиза в левова равностойност на 349,12 /триста четиридесет и
девет лева и 12 стотинки/ лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от
настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да
се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение, като
копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Ръководен от гореизложените мотиви съдът постанови акта си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
3

Номер на акта:	162
Дата:	6 ноември 2023 г. (в сила от 14 ноември 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200200622
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	30 октомври 2023 г.

Решение по дело №622/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите