Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Русе, 14 декември 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в закрито заседание на 14 декември 2022 г. в състав:
Съдия: Диан В.
при секретаря …… и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №411…… по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Основното производство по делото е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Делото е образувано след депозирана в съда искова молба от „Свинекомплекс
Николово” АД, представлявано от изпълнителния директор М.Е.К., чрез пълномощник
адв. Р.В.П. - САК. Искът е насочен срещу „Областна дирекция по безопасност на
храните“ (ОДБХ) – Русе. Претендират се определени суми, подробно описани в ИМ и
молбата-уточнение. В петитума на исковата молба ищецът е посочил още, че спрямо
така претендираните суми търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за забава върху сбора от сумите, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 19.09.2022г. до окончателното й заплащане.
Съдът, с решение №35 от 21.11.2022г. е уважил частично исковата претенция,
но е пропуснал да се произнесе по искането за обезщетение за присъждане на
законната лихва за забава върху сбора от сумите, които се претендират по реда
на чл.1 от ЗОДОВ, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.09.2022г.
до окончателното им изплащане.
В срока по чл.176, ал.1 от АПК, ищецът
- „Свинекомплекс Николово” АД депозира молба за допълване на съдебното
решение, тъй като в диспозитива си съдебният състав е пропуснал да се
произнесе и по предявеното обезщетение
за законната лихва за забава върху сбора от сумите, присъдени със съдебния акт,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.09.2022г. до
окончателното й заплащане. Счита, че са налице основанията по чл.250 от ГПК за
допълване на съдебното решение и иска неговото допълване.
В дадените на ответната страна с указания за представяне на отговор в
7-дневен срок, е постъпил такъв, депозиран чрез адв. С. Й..
В него е застъпено становището, че с оглед на основната искова претенция – търсене
на обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, е недопустимо
да се претендира и лихва върху вече изтекли лихви, т.е. капитализиране на
лихвата, т.нар. анатоцизъм. Излагат се подробни доводи в подкрепа на това
становище, цитират се приложимите за случая разпоредби от ЗЗД, Наредба №9 на
БНБ, както и съдебна практика на ВКС. Според ответника така депозираното искане
е изцяло неоснователно и не следвало да бъде уважено.
С оглед на претенцията, с която е сезиран съда, настоящото производство е
по реда на чл.176 от АПК.
Съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Със съдебният си акт - решение №35 от 21.11.2022г. съдът е уважил частично исковата
претенция на „Свинекомплекс Николово” АД, но в осъдителния диспозитив на
решението е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законната
лихва върху претендираното с исковата молба обезщетение, така както е заявено с
ИМ - от датата на завеждането й – 19.09.2022г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Безспорно е, видно и от мотивите на съдебното решение, че съдът не е
обсъдил и изложил аргументи по отношение на искането ищеца за присъждане на
законната лихва, така както е заявено с ИМ - от датата на завеждането й –
19.09.2022г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Липсва и осъдителен
диспозитив по отношение на това искане.
С оглед на това диспозитива на постановеното съдебно решение следва да се
допълни. Ответникът по спора - „Областна дирекция по безопасност на храните“ –
Русе дължи не само сумата, за която е осъден да изплати на ищеца по основната
претенция, но и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане. Налице е необходимост от приложението на чл.176, ал.1 от АПК, тъй
като съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, а това налага постановяване
на допълнително решение.
Неоснователно е становището на ответната страна, с което се твърди, че е недопустимо
да се претендира и лихва върху вече изтекли лихви, т.е. капитализиране на
лихвата, т.нар. анатоцизъм.
Налице е съдебно производство, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ.
Касае се за претенция за имуществени вреди, а това, че тези вреди са обосновани
с търсене на лихви за забавено плащане на определени обезщетения, които
ответникът е дължал към ищеца, не може да се сложи под общ знаменател с
определението за анатоцизъм, т.е. с лихва върху вече изтекли лихви. На практика
претендираната и присъдена от съда със съдебното решение от 21.11.2022г. сума е
обезщетение заради забавеното от страна на ОДБХ – Русе плащане на дължимо
обезщетение върху съответните суми по Акт от 13.09.2019 г., издаден от
директора на ОДБХ-Русе за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени
суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни
добавки и инвентар, собственост на „Свинекомплекс Николово” АД. Това е вид пропуснати
от дружеството ползи. В този случай се, те се изчисляват на базата на законната
лихва по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Начинът на изчисляване/определяне на
размера на вредите не изменя и не засяга правната им природа, а именно числен
израз на вредата - пропусната полза. В случая не е налице анатоцизъм в
отношението между главницата и акцесорно присъдено вземане за забава в размер
законната лихва до окончателното изплащане на главницата.
В този смисъл е съдебната практика на ВАС : Решение № 2929 от 29.03.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 7730/2021 г., III о., Решение № 13025 от 26.10.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 5415/2018 г., III о., Решение № 421 от 13.01.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 12902/2018 г., III о., Решение № 9684 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 5790/2018 г., III о., Решение № 15185 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14159/2019 г., III о., Решение № 1400 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6374/2018 г., III о. и др.
По изложените съображения и на основание
чл. 176, ал.2 от АПК, Русенски административен съд
Р Е Ш И :
Допълва по реда на чл.
176, ал.2 от АПК решение №35 от 21.11.2022г. по административно дело №411/2022г.
по описа на РАС в диспозитива по първа и втора осъдителна част, като след думите
„собственост на „Свинекомплекс Николово” АД“, с която приключват първата и
втората част на осъдителния диспозитив, изречението продължава с текста „ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска - 19.09.2022г., до окончателното й изплащане“ .
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на първоначалното решение, пред Върховния административен съд.
Съдия: