РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Пловдив, 08.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на четиринадесети март, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3627 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и
следв. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Д.С. с ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-209 от 19.10.2018 г. на Директор на ТП на НОИ
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на С. против
Разпореждане № 1059 -15-14 от 14.09.2018 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ-Пловдив за отказване отпускането на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №
Е20153108834 с период 06.11.2015г. – 12.11.2015г., вкл. и разпореждането е
потвърдено.
С определение от 18.12.2018 г. на основание чл.213 от ГПК, във вр. с чл.144
от АПК е постановено съединяване на адм.дело № 3627/2018 г. с адм. дела № 3628/2018
г. и № 3629/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, последните две
образувани по жалби на И.Д.С. съответно против
Решение № 2153-15-210/19.10.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата на С. против Разпореждане № 1059 -15-15
от 14.09.2018 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ-Пловдив за отказване отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е 20153891296 с
период 17.11.2015 г. – 30.11.2015 г., вкл. и разпореждането е потвърдено и против Решение № 2153-15-211/19.10.2018 г.
на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на С. против Разпореждане № 1059 -15-16 от 14.09.2018 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -Пловдив за
отказване отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по болничен лист № Е 20153243121 /продължение/ с период
01.12.2015 г. – 13.12.2015 г., вкл. и Разпореждането е потвърдено.
Жалбоподателят С., в жалбите си до съда, както и чрез пълномощника си адв.К.
в съдебно заседание, моли да се уважи всяка от трите жалби по съединените дела,
като твърди, че изводите на административния орган в обжалваните решения са
неправилни и в разрез с доказателствата по преписката. Излагат се конкретни
съображения относно заповед за отстраняване на жалбоподателя С. от работа, като
се твърди, че същата не е връчвана на жалбоподателя, че не поражда действие и
не може да е основание за неосигуряването й за всички осигурителни рискове.
Прави се искане, в условията на инцидентен съдебен контрол, да се признае
същата заповед за нищожна, както и за незаконосъобразна. Претендират се
разноски по делото.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ –Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като в съдебно
заседание и с изложени подробни доводи по същество в писмено становище в
подкрепа на искането си прави такова за отхвърляне и на трите жалби. Сочи, че
изводите на административния орган са правилни и обжалваните заповеди са
законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела
становище по жалбата.
Жалбите са подадени от лице, за което всеки от оспорваните актове е
неблагоприятен и поради това има правен интерес от обжалването му. Същите са
депозирани в законоустановения срок с оглед посочената върху всяко от
обжалваните решения дата на връчването им на пълномощника на жалбоподателя
/15.11.2018г./, както и срещу актове, които подлежат на съдебно обжалване, след
осъществен административен контрол. Предвид това и всяка от жалбите по
съединените дела се явява процесуално допустима.
Разгледани по същество съдът намира всички жалби за неоснователни.
Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че
във връзка с образувано срещу жалбоподателя С. дисциплинарно дело № 17/2015 г.
по описа на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, на 07.10.2015
г. била издадена заповед № ОР-8 от
07.10.2015 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл.100,
ал.1, т.2 от Закона за държавния служител било постановено отстраняване от
работа на С. на длъжност Началник отдел „Финансово – стопанска дейност“ при
Областна дирекция по безопасност на харните /ОДБХ/ – гр. Пловдив до приключване
на дисциплинарното производство. Изрично в посочената заповед било упоменато,
че същата влиза в сила, считано от датата на връчването й. За връчването на Заповед
№ ОР-8 от 07.10.2015 г. на адресата й жалбоподателя С. била изготвена
Нотариална покана за връчване чрез нотариус Т. **, с рег. № 072 по регистъра на
Нотариалната камара с Район на действие РС – Пловдив, която била представена за
връчване на 12.10.2015 г. от подателя и подредена в т.2, акт.49 по описа на
нотариуса за 2015 г. На 15.10.2015 г. свидетелката П.Н., на длъжност
деловодител и призовкар в кантората на нотариус **, придружена от шофьор в
ОДБХ-Пловдив, посетила адреса на жалбоподателя С. *** за връчване на
нотариалната покана за връчване на заповедта за отстраняването й от работа. На
адреса не била открита адресата на нотариалната покана И.С., като свидетелката Н.
разговаряла със заварената там жена на възраст над 50 години, която й заявила,
че „дъщеря й не си е вкъщи“ и й казала „да си я намерят“, като не пожелала да
получи съобщението за нотариалната покана. Придружаващият свидетелката Н.
шофьор потвърдил пред нея, че това лице е майката на адресата на нотариалната
покана. Предвид отсъствието на С. от адреса й, свидетелката Н. залепила на
входната врата на адреса съобщение до И.С. по чл.47 от ГПК, в което изрично
било посочено, че следва да получи нотариалната покана в двуседмичен срок от
датата на залепянето, като при неявяване при нотариуса в указания срок, същата
се смята за надлежно връчена. До изтичане на предоставения срок в края на
29.10.2018 г. С. не се явила за получаване на поканата за връчване на заповедта
за отстраняването й, като с протокол от 30.10.2015 г., оформен от
помощник-нотариус в кантората на нотариус **, това обстоятелство било изрично
констатирано и удостоверено.
По образуваното против С. дисциплинарно дело били издадени Заповед № НК - 4
от 28.01.2016 г. на Изпълнителния директор на БАБХ за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и Заповед № ОСОСО
– 2/28.01.2016 г. на Изпълнителния директор на БАБХ за прекратяване на
служебното й правоотношение по Закона за държавния служител. Двете заповеди
били оспорени от С. ***, като с решение № 2026 от 02.11.2016 г., постановено по
адм.дело № 436/2016 г. били отменени като незаконосъобразни. Решението на
Административен съд Пловдив било потвърдено с окончателно Решение на ВАС с №
1243 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 13890/2016 г. Със Заповед № ВР – 1 от 09.02.2018г. на
Изпълнителния директор на БАБХ И.С. била възстановена на длъжността Началник
отдел „Финансово-стопанска дейност“ при ОДБХ Пловдив към БАБХ. Със Заповед №
ОСОС -13 от 09.02.2018 г. на Изпълнителния директор на БАБХ служебното
правоотношение на С. било отново прекратено, считано от 09.02.2018 г. поради
установена несъвместимост. Със Заповед № 145/13.04.2018 г. на Директора на ОДБХ
Пловдив и във връзка с представени от С. декларации по чл.4а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се правят осигурителни вноски и дадени указания с писмо на Директора на
Дирекция ОДОП – Пловдив при НАП от 12.03.2018 г. по запитване на ОДБХ, било
наредено да се преведат дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за
периода, през който И.С. е била отстранена от работа поради образуваното
дисциплинарно дело, приключило със заповед от 28.01.2016 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Междувременно, във връзка с издадени на С.
три болнични листа съответно с № Е 20153108834 с период 06.11.2015 г. до
12.11.2015 г., вкл., № Е 20153891296 с период 17.11.2015 г. – 30.11.2015 г.,
вкл., както и № Е20153243121/продължение/ с период 01.12.2015 г. – 13.12.2015
г., вкл. с разпореждания на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите съответно по повод на всеки от болничните листове с номера, както
следва № О-15-999-43-00250979/28.12.2015 г., № О-15-999-43-00250980/28.12.2015 г.
и № №-15-999-38-00253069/26.01.2016 г., било отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на С., като
било прието, че към датата на настъпване на временната неработоспособност по
всеки от трите болнични листа лицето не е осигурено за общо заболяване и
майчинство и не отговаря на условията по чл.40, ал.1 от КСО, предвид
декларираните от осигурителя данни по образец приложение № 15 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения
и помощи от държавното обществено осигуряване /сега отм./ В
посочените приложения към всеки от болничните листове осигурителят бил отразил,
че лицето не е осигурено за съответния риск и е налице прекъсване на
осигуряването от дата 30.10.2015 г. Първите
две разпореждания за отказ били връчени на С. на 06.01.2016 г., а третото на
31.01.2016 г., като не били оспорени от нея. С оглед предоставената възможност
по чл.40, ал.3 от КСО в давностния срок по чл.115, ал.2 от КСО със Заявление вх. № 1019-15-633 от
17.05.2018 г. при ТП на НОИ Пловдив, С.
поискала нова преценка на правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност по трите болнични листа, като приложила копие от служебната
си книжка и решението на Административния съд за отмяна на уволнението й. В
отговор на заявлението до С. било изготвено писмо от Директор ТП на НОИ Пловдив
изх.№ 1019-15-633#1 от 30.05.2018 г., в което било посочено, че не са налице
основания за промяна на фактите, които са от значение за преценката и не са
налице основания за отмяна на постановените откази. По повод на жалбата била
извършена проверка от контролните органи при ТП на НОИ по разходите на ДОО в
осигурителя БАБХ /ОДБХ Пловдив/, която приключила с Констативен протокол № КП –
5-15-00443374 от 01.08.2018 г., в който бил направен извод относно това, че
разпорежданията за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност по трите болнични листа са правомерно издадени, предвид
това, че за периода, когато С. е била отстранена от работа, тя е подлежала на
осигуряване само за фонд „Пенсии“ и понеже към датата на настъпване на
временната неработоспособност по всеки от трите болнични листа не е била
осигурена на за фонд „Общо заболяване и майчинство“, то тя няма право на
обезщетение. Срещу писмото от 30.05.2018 г. постъпила жалба от С. на 13.07.2018
г., по повод на която с Решение № 1040-15-81 от 13.08.2018 г. посоченото писмо
от 30.05.2018 г. било прогласено за нищожен административен акт, като издадено
от некомпетентно лице. Преписката била върната на компетентното длъжностно лице
за произнасяне по заявлението на С. от 17.05.2018 г. С три отделни
разпореждания, издадени от упълномощено за ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите длъжностно лице, съответно с изх.№ 1059-15-14 от
14.09.2018 г., изх. № 1059-15-15 от 14.09.2018 г. и изх.№ 1059-15-16 от
14.09.2018 г., отново било отказано отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, съответно по всеки от трите
болнични листа, а като мотив за отказа били посочени фактите, установени в хода
на проверката, приключила с Констативния протокол от 01.08.2018 г. и
направените във връзка с тях изводи, че към датата на настъпване на временната
неработоспособност С. не е била осигурена за фонд „Общо заболяване и
майчинство“ и не отговаря на изискванията по чл.40, ал.1 от КСО, поради което и
няма право на обезщетение за временна неработоспособност.
Всяко от въпросните три разпореждания от 14.09.2018 г. било обжалвано от С.
по реда на чл.117 от КСО пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който ги
потвърдил с трите обжалвани по настоящото дело решения.
В мотивите към всяко от обжалваните Решения от 19.10.2018 г. с №
2153-15-209 и съответно завършващ номер на -210 и -211, административният орган
е приел, че Разпореждането на ръководител по изплащането на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ Пловдив е правилно и законосъобразно. Изложил е подробна
фактология по случая, като е приел конкретно по отношение на Заповедта за
отстраняване от работа на С. от 07.10.2015 г., че същата е била надлежно
връчена чрез нотариална покана на 30.10.2015 г. Развити са съображения за
приложимия материален закон – чл.9, ал.3, т.1 и т.2 от КСО и чл.9, ал.5 от КСО,
като е отчетено, че за времето на отстраняване от заеманата длъжност от 30.10.2015
г. до възстановяването на работа на С. със Заповед от 09.02.2018 г., същата не
е подлежала на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“, поради което
и не се счита за осигурено лице по смисъла на чл.40, ал.1 от КСО и затова е
нямала право на парично обезщетение за временна неработоспособност към деня на
настъпването й по всеки от болничните листове. Отчетено е също във всяко от
обжалваните решения, че представените от С. към заявлението й от 17.05.2018 г.
доказателства не установяват промяна в обстоятелствата.
Всяко от обжалваните три решения е издадено от
компетентен орган, в предвидената в закона форма, като съдържа правните и
фактически основания за издаването му, като при издаването не е допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила и всяко от решенията е
постановено в съответствие с материалния закон.
Не е налице спор между
страните относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.9, ал.3, т.1
и т.2 от КСО, който гласи, че за осигурителен стаж се зачита и времето, през
което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1 от КСО не са работили
поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са
отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални
закони, както и времето, през което са били без работа поради уволнение, което
е признато за незаконно – от датата на уволнението до възстановяването им на
работа, но не по-късно от 14-дни от влизането в сила на акта, с който се
признава за незаконно уволнението от съответния компетентен орган.
В конкретния случай от страна на жалбоподателя
се оспорва факта на пораждането на правните последици на Заповедта за
отстраняване от работа на С., издадена на 07.10.2018 г., в чийто период на
действие на практика попадат периодите на болничните листове. Изложени са от
жалбоподателя в тази връзка и съображения относно това, че с отмяната на
заповедите за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване
на служебното правоотношение на С. с влязлото в сила съдебно решение, се
заличавали с обратна сила последиците, както на уволнението, така включително и
на отстраняването от работа, като заповедта за отстраняване се считала за
отменена по силата на отмяната на заповедта за уволнение; твърди се, че заповедта
за отстраняване от работа е нищожна и се иска от съда по реда на инцидентния съдебен
контрол същата да бъде призната за нищожна, както и отделно за
незаконосъобразна; сочи се, на последно място, че въпросната заповед изобщо не
е породила правно действие, предвид невръчването й на адресата.
Така направените възражения и съответни на тях
искания от страна на жалбоподателя С., които са от значение с оглед преценката
за законосъобразността на изводите на административния орган в обжалваните
решения, съдът, намери за неоснователни.
На първо място, по
въпроса относно приетия от страна и на административния орган в обжалваните решения
начален момент на отстраняването на С. от работа с посочената заповед от
07.10.2015 г., който има значение за преценката по същество, а именно
30.10.2015 г., съдът намира, че същият е правилно определен. От показанията на
разпитания по делото свидетел Н., които съдът кредитира като логични,
последователни и в пълно съответствие със събраните писмени доказателства, се
установява категорично изпълнението на процедурата по връчване на въпросната
заповед чрез приложената по делото нотариална покана по реда на чл.47 от ГПК в
редакцията на разпоредбата към момента на осъществените от Н. действия.
Съгласно посочената предходна редакция на чл.47, ал.1 от ГПК, когато ответникът
не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което
е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или
на пощенската кутия, а когато не е осигурен достъп до тях, на входната врата
или на видно място около нея, а съгласно чл.47, ал.5 от ГПК, в относимата редакция ДВ бр.42/2009 г./
съобщението се счита за връчено с изтичането на срока за получаването му. Не са
основателни в този смисъл възраженията на пълномощника на жалбоподателя относно
това, че връчителят не е посетил три пъти адреса на жалбоподателя преди залепване
на уведомлението, което изискване е въведено в чл.47, ал.1 ГПК, но с ДВ.,бр.86/2017
г., сиреч не е било в сила към момента на осъществяване действията по връчване
от страна на Нейкова и същите са били валидно извършени. Показанията на
свидетелката, при това дадени преди предявяване на писмените доказателства по
делото, са напълно съответни на съдържанието на съставения на 30.10.2015 г.
протокол от помощник – нотариус, което официално удостоверяване не е оспорено
от страна на жалбоподателя. Следователно и приетото от издателя на обжалваните
решения обстоятелство, че периодът на отстраняване на С. от работа е започнал
от датата на връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а именно
30.10.2015 г., е правилно и съответно на доказателствата по делото. Напротив,
твърденията на жалбоподателя С., че уведомлението за нотариалната покана не е
поставено на адреса й, поради което и не е изпълнена процедурата по връчването,
остават недоказани, а и са напълно опровергани от категоричните показания на
свидетеля Н., като по делото не са налице и каквито и да било доказателства
относно действителното връщане на
нотариус ** на уведомлението, чрез приложена по преписката изходяща от трето
лице нотариална покана с твърдение, че уведомлението е поставено на неправилен
адрес.
Неправилно
е и няма опора в закона съждението, че с отмяната на заповедите за налагане на
дисциплинарно уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение за
отменена следвало да се счита и предхождащата ги заповед за отстраняване от
работа. Това е така, доколкото заповедта за отстраняване от работа по чл.100 от КСО представлява отделен индивидуален административен акт, който подлежи на
самостоятелен контрол за законосъобразност /в този см. е напр. Определение № 11631
от 7.10.2009 г. на ВАС/, а в случая няма данни посочената заповед от 07.10.2015
г. да е обжалвана и не може да се приеме, че е била отменена по силата на
отменителното решение на Административния съд по адм. д. 436/2016 г. за отмяна
на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване
на служебното правоотношение, доколкото тази заповед не е била изобщо предмет
на производството по това дело. В тази връзка и недопустимо е в рамките на
производството по настоящото дело съдът да се произнася по законосъобразността
на посочената заповед, както се иска, предвид това, че същата не е предмет на
обжалване в настоящото производство и това би било и в противоречие с
принципите на административния процес, като се има предвид законоустановения
ред за оспорване на индивидуален административен акт пред съда, включващ
задължителното участие на издателя на акта като ответник.
В тази връзка и що се касае до искането за
преценка валидността на заповедта за отстраняване от работа в рамките на настоящото
производство с признаване същата за нищожна, то съдът намира, че подобно искане
също се явява недопустимо. Съгласно
трайната и последователна по този въпрос практика на ВАС допускането на косвен
съдебен контрол в административния процес би довело до нарушение на основни
принципи на административното правосъдие, както и възможност за изземване
правомощия на един съд от друг, като се явява процесуално недопустимо, защото
противоречи на принципите на административния процес, касаещи предмета на
съдебния спор, който е различен от този в гражданския процес и не е налице
неуреден случай, за да се прилага предвидения в чл.17, ал.2 от ГПК ред.
Институтът на косвения съдебен контрол, дефиниран в Решение № 78/73 г. по гр.д.
№ 58/73 г. на ОСГК на ВС като правомощия в рамките на задълженията на съда да
прецени правопораждащите факти, дава възможност съдът да констатира нищожността
на административен акт и с оглед на това, без да го изменя или отменя, да
приеме съществуването, или не, на определени правоотношения. Този институт
обаче, намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет именно
само граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е
възможно да представлява факт с правно значение. В този смисъл е създадена и изричната
правна норма на чл.17 от ГПК, каквато аналогична разпоредба в процесуалните
закони в областта на административното право обаче не е налице. И това естествено
е така, доколкото възможността за съдебен контрол за действителността на
административните актове е предвидена изрично като безсрочна в нормата на
чл.149, ал.5 от АПК. Въвеждането на такава възможност за изрично оспорване на
административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност е с оглед
необходимостта, както да се осигури законност на актовете на администрацията,
така и правната стабилност чрез зачитане тяхното действие до изричното им
обявяване за нищожни, което следва да се осъществи по всички правила на
административния процес и с осигуряване право на участие на страните в процеса,
събиране на доказателства и пр. В тази
насока са Решение № 7145 от 01.06.2009 г., Решение № 2618/2009 г., Решение №
237/09.01.2012 г., Решение № 2572/21.02.2012 г., Определение № 10758/14.10.2016
г., всички на ВАС на РБ.
Предвид посочените
по-горе предварителни съждения по повод на изложените от страна на
жалбоподателя особени искания и възражения, от правна страна съдът намира, че
правилно, както упълномощеното с приложената по делото надлежна Заповед №
1015-15-140 от 04.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ длъжностно лице, издало
разпорежданията от 14.09.2018 г. за ръководител на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ –Пловдив, така и издателят на обжалваните по настоящото дело Решения
на Директор на ТП на НОИ Пловдив са оценили фактите и са приложили материалния
закон. Анализът на разпоредбата на чл.9, ал.3, т.1, и т.2 от КСО и чл.9, ал.5
от КСО, които са приложени от административните органи, води до единствен и
непротиворечив извод относно това, че осигуряването на лицата в период на
временно отстраняване от работа, както и признато за незаконно уволнение, който
иначе се зачита за осигурителен стаж, не е за всички осигурителни рискове и не
покрива риска „общо заболяване и майчинство“. Това е така, доколкото социално -осигурителните
права възникват за лицата, които извършват трудова дейност, за която подлежат
на осигуряване на някое от основанията по чл.4, ал.1-3 от КСО. Жалбоподателя С.
е била отстранена от работа със заповедта за отстраняването й, считано от
30.10.2015 г., като това отстраняване е било със срок до приключване на
дисциплинарното производство. Последното е приключило с издаването на заповедите за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на служебното й
правоотношение, като от връчването им е започнал и периодът на признатото
впоследствие за незаконно уволнение на жалбоподателя С.. Следователно и началната
дата на настъпване на временна нетрудоспособност по всеки от трите болнични
листа е попадала в периода на фактическото отстраняване от работа по силата на
специален закон Закона за държавния служител /чл.100, ал.1, т.2/ в рамките на
образувано дисциплинарно производство. Поради това и не е било налице правно
основание за осигуряването на С. в рамките на този период за осигурителен риск „общо
заболяване и майчинство“, понеже същата поради отстраняването й не е извършвала
дейност по служебното си правоотношение с
БАБХ / ОДБХ – Пловдив/, а не са налице и твърдения от нейна страна в
тази насока, нито са ангажирани такива доказателства по делото, заповедта за
отстраняване не е призната за незаконна, а временното отстраняване обуславя
прекъсване на дейността по правоотношението и съответно осигуряването за
посочения осигурителен риск. Тъй като не и имала качеството на осигурено лице
по смисъла на КСО /физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски – чл.10, ал.1 КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО/, не са
налице и условията на чл.9, ал.2 от КСО, то за С. не е възникнало и правото на
парично обезщетение на основание чл.40, ал.1 от КСО. В тази насока и правилно е
прието, че от момента на отстраняване от работа на Стоянова 30.10.2015 г. до
момента на възстановяването й на работа, което фактически е станало със заповед
от 09.02.2018 г., на основание чл.9, ал.5 от КСО същата е подлежала на
осигуряване само за фонд „Пенсии“ и за задължително пенсионно осигуряване за
сметка на осигурителя, но не и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и доколкото
началната дата на всеки от трите болнични листа попада в този период, то
правилно е прието в обжалваните решения и потвърдените с тях разпореждания, че
понеже не е подлежала на осигуряване за фонд „общо заболяване и майчинство“, С.
не може да се счита за осигурено лице и няма право на парично обезщетение за
временна нетрудоспособност по тези болнични листове. Временното отстраняване от работа обуславя прекъсване на
трудовата дейност, от тук и прекъсване на осигуряването, включително към
началната дата на неработоспособността по всеки от трите болнични листове. В
тази насока практиката на ВАС е трайна и категорична, като сходни разрешения са
дадени напр. в Решение № 5874/25.04.2013 г., Решение № 5363/16.04.2014 г.,
Решение № 3749/02.04.2015 г., Решение № 11810/9.11.2015 г., Решение № 211/08.01.2016 г., Решение №
1984/13.02.2019 г. Решение № 2552/20.02.2019 г., Решение № 4374/25.03.2019 г. и
др.
Правилно е прието, в
крайна сметка, от издателите на оспорените решения и потвърдените с тях
разпореждания, че представените от С. документи със заявлението по чл.40, ал.3
от КСО за преразглеждане на първоначално постановените откази от изплащане на
обезщетение по трите болнични листа, след извършената проверка, не установяват
право на парично обезщетение. Затова и оспорените административни актове се
явяват законосъобразни.
По изложените аргументи
и след извършена и служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК,
настоящият съдебен състав намери всяка от трите жалби по съединените дела за
неоснователна и затова счете, че всяка от тях следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
и при своевременно заявената претенция на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 150 лв. /сто
и петдесет лева/ на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.С. с ЕГН ********** *** против Решение
№ 2153-15-209 от 19.10.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № 1059 -15-14 от 14.09.2018 г. на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Пловдив за отказ
отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20153108834 с период 06.11.2015г. –
12.11.2015г., вкл.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.С. с ЕГН ********** *** против Решение
№ 2153-15-210 от 19.10.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № 1059 -15-15 от 14.09.2018 г. на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Пловдив за отказ
отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20153891296 с период 17.11.2015 г. – 30.11.2015 г.,
вкл.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.С. с ЕГН ********** *** против Решение
№ 2153-15-211 от 19.10.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № 1059 -15-16 от 14.09.2018 г. на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Пловдив за отказ
отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20153243121 /продължение/ с период 01.12.2015 г.
– 13.12.2015 г., вкл.
ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ
– гр. Пловдив сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: