Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 26.02.2021 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния
секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 230 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София,
ул. „Московска” № 19 с ЕИК *********,
представлявано от Виолина Маринова Спасова - Главен изпълнителен директор и
Доротея Николаева Н. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника им Й.Й.С. съдебен адрес:***
тел. 0885/13 33 20; 02/80 10 204 против: против: Т.Е.Т. с ЕГН ********** *** - в качеството
си на наследник на Х. Николов Т., ЕГН **********; З.Х.Т. с ЕГН ********** *** -
в качеството си на наследник на Х. Николов Т., ЕГН **********; С.Х.Т. с ЕГН **********,***
- в качеството си на наследник на Х. Николов Т., ЕГН **********; Х.Н.Т. с ЕГН **********
*** - в качеството си на наследник на Х. Николов Т., ЕГН ********** и Н.А.С. с
ЕГН ********** *** - в качеството си на поръчител. В исковата молба се
твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008
г., сключен между „Банка ДСК"(БДСК) ЕАД - от една страна като кредитор, и Х. Николов Т., ЕГН ********** от друга
страна като кредитополучател, БДСК
ЕАД е предоставила на Х. Николов Т. кредит в размер на 8 000 лева /осем хиляди лева/ със срок на издължаване 120 месеца.
Уговорено е, че отпуснатият кредит се олихвява с лихва, в размер 14,95 % и е с падежна дата 8мо число на месеца.
В исковата молба се твърди, че Кредитът е обезпечен с поръчителство на Н.А.С., ЕГН **********, съгласно
подписан Договор за поръчителство от същата дата. Поръчителят се е задължил към БДСК ЕАД да отговаря
солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на задълженията му по договора
за кредит при договорените от основния длъжник условия. В исковата молба се
твърди, че „Банка ДСК" ЕАД е изпълнила своето задължение по сключения
договор за потребителски кредит и е предоставила сумата в съответствие с
уговореното по чл. 1 от кредитния договор като същата е усвоена изцяло по
разплащателна сметка на кредитополучателя. В исковата молба се твърди, че
плащанията на дължимите суми по договора за кредит са били преустановени като
на 21.10.2018 г. е настъпил крайният падеж на кредита. Към датата на
приложеното извлечение от сметка / 26.10.2018 г. /не са погасени 39 броя
погасителни вноски в общ размер от 5 378,17 лв. В исковата молба се твърди, че
съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № 319/23.10.2017 г.,
кредитополучателят Х. НИКОЛОВ Т. е починал на 17.07.2015 г. и е оставил като
свои законни наследници Т.Е.Т. /съпруга/ с ЕГН **********, З.Х.Т. /син/ с ЕГН **********,
С.Х.Т. /дъщеря/ с ЕГН **********, ТЕОДОРА НИКОЛАЕВА Т. /дъщеря/ с ЕГН **********,
Х.Н.Т. /син/ с ЕГН ********** и МАРИЯН Н.Т. /син/ с ЕГН **********. В исковата
молба се твърди, че съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, изискуемостта на кредита е
настъпила и по отношение на наследниците. Като част от наследствената маса
неиздълженият остатък по кредита е дължим от наследниците на длъжника, поради
което следва да се ангажира тяхната отговорност. В тази връзка БДСК ЕАД е
направила опит да осъществи контакт и с наследниците, като са изпратени писма
до всички наследници на Х. НИКОЛОВ Т., с конто банката ги уведомява за
наличието на кредитното задължение на наследодателя им и им предоставя
възможност да посетят поделение на банката с цел уреждане на въпроса по
изплащане на кредита. Писмата са връчени на наследниците, но те не са
предприели действия по погасяване или предоговаряне на кредита.
В исковата молба се твърди, че с
оглед гореизложеното на 26.10.2018 г.
в PC Пирдоп е подадено Заявление по
реда на чл.410 от ГПК срещу Т.Е.Т., З.Х.Т., С.Х.Т., ТЕОДОРА НИКОЛАЕВА Т., Х.Н.Т.
и МАРИЯН Н.Т. в качеството им на наследници
на починалия Х. Николов Т., както и срещу Н.А.С. в качеството му на поръчител по кредита за суми както
следва:
3 729,71 лв. - главница; 1655,43
лв. - договорна лихва за периода
08.07.2015-25.10.2018; 507,21 лв. -
санкционираща лихва за периода 17.06.2017-25.10.2018 г.; заемни такси 120,00 лв., както и законната лихва
върху главницата от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на депозираното Заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу
наследниците на Х. Николов Т. е образувано ч. гр. д. № 683 по описа на PC Пирдоп за 2018 г. В исковата молба се твърди, че съдът е
уважил искането на Банката и на 31.10.2018 г. е издал Заповед за изпълнение
№730, с която - Т.Е.Т., З.Х.Т., С.Х.Т., ТЕОДОРА НИКОЛАЕВА Т., Х.Н.Т. и МАРИЯН Н.Т.,
всички те в качеството им на наследници на кредитополучателя Х. Николов Т., и
длъжникът Н.А.С., в качеството му на поръчител, са осъдени да заплатят на БДСК
ЕАД следните суми:
3 729,71 лв.- главница; 1 655,43
лв. - договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2015-25.10.2018; 507,21
лв. санкционираща лихва за периода 17.06.2017-25.10.2018 г.; 120,00 лв. -
заемни такси, законната лихва върху главницата от 26.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, възлизащи
общо на 270,25 лв., от които 120,25 лв. държавна такса и 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че на 20.03.2019 г.
Банката е уведомена, че съобщенията за издадената заповед за изпълнение са
връчени на длъжниците Т.Е.Т., З.Х.Т., С.Х.Т., Х.Н.Т. и поръчителя Н.А.Т. при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, с оглед на което PC Пирдоп указва на БДСК ЕАД възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск относно вземането си срещу Т.Е.Т., З.Х.Т., С.Х.Т., Х.Н.Т. и
поръчителя Н.А.С.. В исковата молба се твърди, че съгласно разпоредбите на
Закона за наследството наследниците отговарят съобразно наследствените си
дялове за задълженията на наследодателя си, както ги е дължал самият наследодател.
В исковата молба се твърди, че с оглед на така изложената фактическа
обстановка, както и че към настоящия момент не са погасени задълженията на
кредитополучателя Х. Николов Т. към "Банка ДСК" ЕАД от неговите
наследници по закон и от солидарно отговорния длъжник Н.А.С., обосновава техния
интерес в рамките на определения от PC -Пирдоп
едномесечен срок да предявят иск за установяване на вземането на БДСК ЕАД,
дължима от ответниците - наследниците Т.Е.Т., З.Х.Т., С.Х.Т., Х.Н.Т. и
поръчителя Н.А.С..
Ищецът моли съда, да постанови
решение, с което да признае за
установено, че:
Т.Е.Т. с ЕГН **********, З.Х.Т. с
ЕГН **********, С.Х.Т. с ЕГН **********, Х.Н.Т. с ЕГН **********, всеки един от
които в качеството си на наследник, дължи
на „Банка ДСК“ ЕАД суми в размер на: 621,62
лв. представляваща 1/6 част от главница в общ размер 3 729,71 лв.; 275,91 лв., представляваща 1/6 част от
договорна лихва върху главницата в общ размер от 1655,43 лв. за периода
08.07.2015-25.10.2018.; 84,54 лв., представляваща
1/6 част от санкционираща лихва в общ размер 507,21 лв. за периода
17.06.2017-25.10.2018 г.; 20,00 лв., представляваща
1/6 от заемни такси в общ размер 120,00 лв., както и законната лихва върху
главницата от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Н.А.С. с ЕГН **********, в качеството си на поръчител, дължи на
„Банка ДСК" ЕАД суми в размер: 3
729,71 лв.- главница; 1 655,43
лв. - договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2015-25.10.2018;
507,21 лв. санкционираща лихва
за периода 17.06.2017-25.10.2018 г.; 120,00
лв. - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от
26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли да му бъдат присъдени
и направените разноски в заповедното производство, възлизащи общо на 270,25
лв., от които 120,25 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, така както са им присъдени с издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д.683/2018 г. на РС-Пирдоп. Ищецът моли да му бъдат присъдени и
направените по настоящето дело съдебно-счетоводни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Адвокат С.Е. от САК - особен
представител на ответника Н.А.С. с ЕГН ********** ***, в дадения й от съда
срок, е дала писмен отговор, не е представила писмени доказателства и е
направила доказателствени искания. Адвокат С.Е. от САК, в писмения отговор
заявява, че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен, оспорва го
изцяло, както и по размер, във връзка с което прави следните възражения: Възражение
по реда на чл.147,ал.1 от ЗЗД, тъй като по отношение на ответника Н.А.С., в
качеството му на поръчител на процесния договор е изтекъл предвидения в закона
шестмесечен преклузивен срок, за част от претендираните вноски (включващи
главница и договорна/възнаградителна лихва), считано от датата на падежа на
всяка една от тях. Конкретно, с оглед така наведеното възражение, както и с
оглед на датата на предявяване на процесиите вземания от банката-кредитор пред
съда - на 26.10.2018г., когато последната е подала заявление за издаване ва
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, отговорността на
поръчителя е погасена за 33 броя
погасителни вноски с падеж на първата от 08.08.2015г. до 08.04.2018г.
включително падеж на последната (включващи главница и договорна/
възнаградителна лихва), всяка в размер на по 121.58 лева или в общ размер на 4012.14 лева, като вземането на ищеца
за същите е преклудирано на основание чл.147, ал.1 ЗЗД и искът по отношение на
тези вноски е недопустим, евентуално неоснователен. Възражение по отношение на претендирания
размер на договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2015г.-25.10.2018г.
Съгласно т.2 от процесния договор за поръчителство, между страните по него е
уговорено, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за
задълженията му по договора за кредит описан в т.1, а именно за сумата от
8000.00 лева, за срок от 120 месеца и при лихва 13.45% годишно, при които
условия и конкретно, по който договорен лихвен процент поръчителят се е
задължил към банката -кредитор. Оспорва по размер претенцията за договорна
лихва, тъй като същата е начислена при общ годишен лихвен процент по кредита
-14.95% формиран като: базов лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 7.44 % и 7.51 процентни пункта - стандартна надбавка, за който годишен
лихвен процент по кредита поръчителят не е дал съгласието си и не следва да
отговаря спрямо банката. Оспорва изцяло, претендираната санкционираща лихва за
периода 17.06.2017г.-25.10.2018г. Съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма
определен срок за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Със сключения договор за поръчителство се
обезпечава изпълнение на едно чуждо задължение, това на кредитополучателя.
Докато договорът за кредит се обслужва от кредитополучателя, длъжник по него е именно той. Именно защото
поръчителят се задължава за изпълнението на чужд дълг, отговорността му е
функционална от отговорността на главния длъжник, а задължението му е акцесорно
спрямо главното задължение -обезпечаваното чуждо задължение. Ето защо едва със
спиране обслужването на кредита от кредитополучателя възниква правото на
банката- кредитор да търси изпълнение от съзадължилия се поръчител, в който
случай банката следва да покани поръчителя да продължи изпълнението по договора,
вместо длъжника. В исковата молба не се твърди банката, да е връчвала покана до
поръчителя, да изпълни задължението на кредитополучателя(починал на
17.07.2015г.), която покана представлява изискуема предпоставка за изпадане на
поръчителя в забава, съответно за ангажиране на отговорността му за
санкциониращата лихва. Дори и да се приеме че ролята на покана до ответника има
исковата молба, връчена на назначения особения предствавител на 19.12.2019г.
поръчителя, би изпаднал в забава едва след тази дата. Предвид на горното и
доколкото претендираната сума за санкционираща лихва е за периода
17.06.2017г.-25.10.2018г. т.е за период преди ответника да е изпаднал в забава
по отношение на вземането за санкциониращата лихва претенцията за същото е
изцяло неоснователна. Оспорва изцяло, като неоснователна и претенцията в размер
на 120.00 лева - заемни такси. Адвокат С.Е. от САК, в писмения отговор моли
съда да отхвърли изцяло като неоснователен предявеният установителен иск от „Банка
ДСК“ ЕАД срещу ответника Н.А.С., в
качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 21.10.2008г. за
обезпечаване на задълженията по договор за кредит от същата дата, сключен между
Банка „ ДСК „ ЕАД като кредитор и Х. Николов Т. като кредитополучател (починал
на 17.07.2015г.), за вземанията на банката, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 31.10.2018г. по ч.гр.дело № 683/2018г. по
описа на Районен съд гр.Пирдоп, а именно за сумите: 3 729.71 лева - главница,
ведно със законната лихва от 26.10.2018г. до окончателното и изплащане; 1655.43
лева -договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2015г.-25.10.2018г.,
507.21 лева -санкционираща лихва за периода 17.06.2017г.-25.10.2018г., 120.00
лева - заемни такси.
Районен съд-Пирдоп, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени и приети
Копие от Договор за кредит за текущо потребление и Общи
условия към него от 21.10.2008 г.; Договор за поръчителство; Копие от удостоверение за
наследници изх. № 319/23.10.2017 г.; Писма-уведомления; Извлечение от
счетоводните книги на Банката за онагледяване на дължимите суми по кредита, приложено е ч.гр.д.№ 683/2018 г. по описа на РСПп, по което е
издадена Заповед №730/2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото
производство, от което се установява, че
иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „Банка ДСК" ЕАД с ЕИК *********, е предявен срещу Т.Е.Т., З.Х.Т., С.Х.Т., Х.Н.Т. и
поръчителя Н.А.С., в установения едномесечен срок от съобщението по чл.415, ал.1 ГПК.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че по сключения договор между страните, сумата от 8000.00 лева е
усвоена изцяло по разплащателната сметка на Х. Николов Т.. Ежемесечно е
постъпвала месечна вноска по погасителен план, на равни месечни вноски до
настъпване на смъртта на Х. Николов Т.. Към датата на изискуемост на кредита не
са погасени 39 погасителни
вноски. Общ размер на просрочените погасителни вноски е 5378.17 лева. Остатъчен дълг към датата на
извлечението 26.10.2018 година е 6012.35 лева: Главница 3729.71 лева;
Договорена лихва за периода 1655.43 лева от 08.07.2015 година до 25.10.2018
година; Санкционираща лихва за периода 507.21 лева от 17.06.2017 година до
25.10.2018 година; Заемни такси 120.00 лева. Плащането за редовното издължаване на кредита е преустановено след
смъртта на Х. Николов Т. на 17.07.2015 година. За погасяване по кредита са
останали 30 броя погасителни вноски. Общ размер на
просрочените погасителни вноски са 5378.17 лева. Няма плащане
на погасителни вноски след смъртта на Х. Николов Т.. Няма плащане на
погасителни вноски за погасяване на кредита от датата на крайния падеж - 21.10.2018 година до
датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Размерът на дължимите суми на банката към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.10.2018 година по главница и какви са дължимите лихви за забава и общ
размер на дълга, е както следва: към банката на
26.10.2018 година /датата на подаване на заявлението/ е 6012.17 лева; Главница
- по 621.62 лева / 1/6 от 3729.71 лева/; Договорна лихва - по 275.91 лева/1/6
от 1655.43 лева/;Санкционираща лихва - по 84.54 лева /1/6 от 507.21 лева/;
Заемни такси - по 20.00 лева /1/6 от 120.00 лева/. До 08.12.2013 г.
лихвеният процент е 14,95% и после е настъпила промяна от 14.12.2013 г., когато
е станал 13,45%, като пък после от 08.07.2015 г. главниците и лихвите са
постоянни величини, като процента не е променен 13,45% и погасителните вноски
са еднакви. Размерът на договорена лихва, която е в общ
размер на 1655,43 лева, е върху 13,45% договорена лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а
ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. По делото са доказани елементите от
фактическия състав, необходим за пораждане вземането на банка - заявител да
получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на
длъжника срок, съгласно задължителните указания по тълкуването на чл.60, ал.2
от ЗКИ по т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело
№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо, настоящата въззиваема инстанция намира, че
е доказано възникването и съществуването на изискуеми и ликвидни парични
вземания на ищеца „Банка ДСК”ЕАД от ответниците, по сключен между наследодателя
на ответниците договор за кредит за текущо потребление от 21.18.2018г.,
обезпечен с поръчителството на ответника Н.А.С., за което е издадена заповед за
изпълнение № 730/2018 г. по ч.гр.д.№ 683/2018 г. по описа на РСПп.
Съществуването на паричните вземания за сумите, заявени от банката - кредитор в
заповедното производство, е потвърдено изцяло както от събраните писмени
доказателства, така и от заключението на съдебно-счетоводна
експертиза и
изслушаното в.л., като се установява и размерът на санкциониращата/наказателната,
обезщетителната/ лихва за периода 17.06.2017г. - 25.10.2018г., начислена
съгл.т.19.2 от ОУ, а непогасените такси са в размер, изчислен съобразно установените
в копие от приложени на л.8 по делото( вкл. и на л.10 от ч.гр.д.683/18г.).
такси по кредити за текущо потребление, за които кредитополучателя е надлежно
уведомен срущу подпис, поради което иска за установяване на вземането на
банката за тези суми следва да се уважи. Следва да се посочи, че по въпроса за
правния характер на възнаградителната лихва е формирана последователна и трайно
непротиворечива практика на ВКС, с която настоящия съд изцяло се е съобразил,
като тя е в смисъл, че уговорената в договора за банков кредит възнаградителна
лихва не е лихвата, която се дължи при забавено изпълнение на парично
задължение, имаща обезщетителен характер. Договорната лихва в хипотезата на
банков кредит по своя правен характер е възнаграждението, платимо на кредитора
за ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства. Със
Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г., е изпълнено
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива
2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на
Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в
която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния
процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.), наричана
по-долу „Директивата”, като с измененията на закона – в сила от 25.07.2014 г.,
националният законодател e доразвил целите на Директивата, като са уредени
редица разпоредби, които закрилят потребителите на кредитни услуги, обезпечават
упражняването на техните субективни права и защита на техните законни
интересите. Уредени са нормативни правила, чрез които е засилена прозрачността
и яснотата при предоставяне на потребителски кредити – относно преддоговорната
информация, при сключване на договори за потребителски кредит и при изпълнение
на породените договорни задължения от потребителя. От друга страна,
нормативната цел е насочена към предотвратяване на нелоялната търговска
практика на кредитодателите, които представляват икономически по-силната страна
в правоотношението и които сключват договори за потребителски кредит при
предварително установени от тях Общи условия. Съгласно оспорената като
неравноправна клауза в т.9.3 от приложимите към сключването на първоначалния
договор Общите условия, кредиторът има право да променя едностранно БЛП и
таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин при: изменение
от поне 1 % за месец на стойностите на "LEONIA", " EURIBOR"
и "LIBOR"; изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или
евро/щатски долар; изменение от поне 0, 5% за месец на индекса на
потребителските цени в България//CPI/; въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система върху банката; промени в нормативните
актове или регулациите на ЦБ, засягащи функционирането и изискванията към
банките; изменение поне от 10 % за месец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции,
обявявани в статистиката на Централната банка и съществена промяна в паричната
политика на ЦБ като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация
на лева, смяна на парите. В практиката на ВКС са постановени множество решения
по аналогични казуси, свързани с приложението на чл.143 ЗЗП, в това число, като
са коментирани и е извършена преценка за неравноправност на същите клаузи от ОУ
на „Банка ДСК” ЕАД. Така с решение № 77 от 22.04.2015г. по гр. д. № 4452/2014г.
на ВКС, ІІІ г.о., е даден отговор на въпроса за приложението на предвиденото в
чл.143, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение от правилото за неравноправност на клаузи,
даващи право на търговеца да завишава в значителна степен цената на стоката,
без потребителят да има право да се откаже от договора, по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято
цена се изменя поради външни и независещи от търговеца фактори (въздействие на
свободен пазар и/или държавен регулатор). Прието е, че за преценката дали е
налице изключението от общия принцип за неравноправност, е необходимо методът
за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и
потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената. С решение № 424 от 02.12.2015г. по гр. д. №
1899/2015г. на ВКС е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за
приложението на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП посочването в спорната
договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на
банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по
кредита, а следва да са отнапред установени и методиката и математическият
алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния
размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния
индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно
размера лихвата по кредита без да се съобрази с конкретното променено ниво на
лихвения процент на финансовия пазар. В договора за кредит, в Общите условия
към него и приложения погасителен план
се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката до пълното
погасяване на задължението. Размерът на иска се установява от погасителния план
по договора-120 вноски, както и от приложените в заповедното проивзодство такси
по кредити за текущо потребление, като приетите писмени доказателства са
надлежно подписани от страна на наследодателя на ответника. Предвид гореизложеното, настоящия съдебен
състав намира, че релевираното оспорване
на горепосочените доказателства не беше проведено успешно от ответниците. Съобразно
представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав не установи
нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо ответниците,
като от събраните по делото доказателства се установи задължението на ответниците
по облигационното му отношение с ищеца. Не се установиха основаниета на соченото
като възражение за изтекъл срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно сочената
разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.
Установява се по делото, че кредитора е направил изявление за това до
длъжниците, като са налице условията по
договора за настъпването на тази предсрочна изискуемост. Условията безспорно са
налице, поради наличието на неплатени от страна на кредитополучателя падежирали
вноски по кредита. Налице е волеизявление от кредитора, получено от другата
страна за обявяването на предсрочната изискуемост.Цялото задължение по кредита
е станало изискуемо на 21.10.2018 година. Кредиторът е предявил иск към длъжниците
на 16.04.2019 г., като срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл и отговорността
на поръчителя е отпаднала. Срокът по чл. 147 ЗЗД започва да тече
от настъпването на изискуемостта на
целия дълг (включително и
при предсрочна изискуемост) като на практика е с
еднократно изпълнение.Уговореният между кредитора и длъжника начин на
погасяване на едно задължение с еднократно изпълнение (включително разсрочване
чрез погасяване на части) не променя правната му същност на задължение с
еднократно изпълнение и не го трансформира в задължение за периодично
изпълнение. Подобна уговорка засяга единствено начина на погасяване на
задължението, но не същностната му характеристика и свързаните с нея правни
последици, следователно шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, започва да тече
от датата на падежа на последната вноска за погасяване на главното задължение –
т.е. след края на срока на цялото задължение. А при обявяване от кредитора на
предсрочна изискуемост – от датата, на която длъжникът е уведомен от кредитора
за нея. Задължението с еднократно изпълнение е това, което изисква еднократна
активност на длъжника и трябва да се изпълни наведнъж – да се заплати
цената на насрещно благо (вещ или вземане), да се върне заем и т.н., не е
задължение за периодично плащане, дори и когато е уговорено изпълнението да се
извършва на части. Съобразно правилото на чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение на части, дори вземането му да е делимо,
защото частичното изпълнение е икономически по-неизгодно от изпълнението
наведнъж. Нормата е диспозитивна, тъй като е в интерес на кредитора. Той може
да се съгласи длъжникът да изпълни задължението си на части, но подобна
уговорка не променя правната същност на задължението и нито го превръща в
такова за периодично изпълнение, нито следва да води до по-неблагоприятно
третиране на кредитора, дал отсрочката. Едно задължение/вземане може да има
само един падеж. Отделните вноски не са предмет на самостоятелни
задължения/вземания с отделен падеж. В подкрепа на този извод е и
граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, в която се
използва терминът „падеж“ в единствено число. Както кредиторът не е длъжен да
приеме частично изпълнение, така не е длъжен и да търси по исков ред поотделно
изпълнение на всяка разсрочена вноска от задължението с еднократно изпълнение,
за да запази правата си срещу поръчителя. Обратната теза, застъпена от
отнетника Н.А.С., а именно, че срокът по
чл.147, ал.1 от ЗЗД при разсрочено задължение с еднократно изпълнение започва
да тече от падежа на всяка вноска, противоречи на правилата за отговорността на
поръчителя (чл.141 и чл.140 ЗЗД). Чл. 141 ЗЗД урежда солидарна отговорност на
поръчителя, който отговаря не само за изпълнение на главното задължение, но и
за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително
главницата, лихвите, обезщетението за вреди над лихвите и разноските по
събиране на вземането – чл.140 от ЗЗД, като няма установени други излични
уговорки в договора между кредитора и длъжниците. А ако се възприеме тезата, че
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка вноски, поръчителят на практика ще
отговаря при по-леки условия от главния длъжник, без това да е уговорено
изрично, а това противоречи на закона.Аке се приеме обратното разбиране – че
шестмесечният срок за предявяване на иск против главния длъжник тече от падежа
на всяка погасителна вноска и че кредиторът е длъжен, за да запази правата си
срещу поръчителя, да води отделен иск срещу длъжника за всяка една вноска,
ограничава приложното поле на поръчителството като вид лично обезпечение, тъй
като го превръща в бреме за кредитора. При дългосрочни договори – например
договори за кредит, какъвто е и настоящия случай, погасителният план може да
съдържа голям брой погасителни вноски. Кредиторът ще бъде принуден да води искове
срещу главния длъжник, чийто брой е равен на броя на погасителните вноски по
погасителния план, за да запази правата си срещу поръчителя. Кредиторът, който
е предоставил материално благо на длъжника и възможност да издължава
престацията си на части, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение
от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника.
С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че Т.Е.Т. с ЕГН **********, З.Х.Т. с ЕГН **********, С.Х.Т.
с ЕГН **********, Х.Н.Т. с ЕГН **********, всеки един от които в качеството си на наследник, дължи на
„Банка ДСК“ ЕАД суми в размер на: 621,62
лв. представляваща 1/6 част от главница в общ размер 3 729,71 лв.; 275,91 лв., представляваща 1/6 част от
договорна лихва върху главницата в общ размер от 1655,43 лв. за периода
08.07.2015г.-25.10.2018г.; 84,54 лв., представляваща
1/6 част от санкционираща лихва в общ размер 507,21 лв. за периода 17.06.2017г.-25.10.2018г.;
20,00 лв., представляваща 1/6 от
заемни такси в общ размер 120,00 лв., както и законната лихва върху главницата
от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Н.А.С. с ЕГН **********, в качеството си на поръчител, дължи на
„Банка ДСК" ЕАД суми в размер: 3
729,71 лв.- главница; 1 655,43
лв. - договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2015г.-25.10.2018г.;
507,21 лв. санкционираща лихва
за периода 17.06.2017г.-25.10.2018г.; 120,00
лв. - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от
26.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е
невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника да не е дал повод за завеждане на иска и да признае
иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното
с исковата молба искане за присъждане на направените съдебни разноски от
процесуалния представител на ищеца „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 683/2019 г. по описа на РСПп, предвид разрешението в т.
12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като
се вземе предвид, че отговорността за разноските в заповедното производство не
е солидарна по смисъла на чл. 121, ал. 1
от ЗЗД, независимо, че задължението да заплатят разноските е възникнало от един
и същи юридически факт, като безспорно в настоящото производство се установи,
че отговорността за дължимото вземане е разделна, като Т.Е.Т. с ЕГН **********, З.Х.Т. с
ЕГН **********, С.Х.Т. с ЕГН **********, Х.Н.Т. с ЕГН **********, всеки един от
които следва да заплати
на ищеца „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, 45,04 лв.-1/6 част разноски по заповедното производство; както
и 1/6 част разноски по настоящото производство, а именно: 209,42 лв.-държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и вещо
лице. Ответникът Н.А.С. следва да
заплати 270,25 лв.-разноски по заповедното производство, както и 976,49
лв.-държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен
представител и вещо лице по настоящото производство.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Т.Е.Т. с ЕГН **********, З.Х.Т. с ЕГН **********, С.Х.Т.
с ЕГН **********, Х.Н.Т. с ЕГН **********, че всеки един от които, в качеството си на наследник, дължи на
„Банка ДСК“ ЕАД суми в размер на: 621,62
лв. представляваща 1/6 част от главница в общ размер 3 729,71 лв.; 275,91 лв., представляваща 1/6 част от
договорна лихва върху главницата в общ размер от 1655,43 лв. за периода
08.07.2015г.-25.10.2018г.; 84,54 лв., представляваща
1/6 част от санкционираща лихва в общ размер 507,21 лв. за периода 17.06.2017г.-25.10.2018г.;
20,00 лв., представляваща 1/6 от
заемни такси в общ размер 120,00 лв., както и законната лихва върху главницата
от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми им
били присъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 683/2018 г, Районен
съд-Пирдоп, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.10.2018
г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното
и изплащане.
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н.А.С. с ЕГН **********, че в качеството си на поръчител, дължи на „Банка ДСК" ЕАД суми в
размер: 3 729,71 лв.- главница; 1 655,43 лв. - договорна лихва върху
главницата за периода 08.07.2015г.-25.10.2018г.; 507,21 лв. санкционираща лихва за периода 17.06.2017г.-25.10.2018г.;
120,00 лв. - заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата от 26.10.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, които суми са били присъдени с
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 683/2018 г, Районен
съд-Пирдоп, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.10.2018
г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното
и изплащане.
ОСЪЖДА Т.Е.Т. с ЕГН **********, З.Х.Т. с ЕГН **********, С.Х.Т. с ЕГН **********, Х.Н.Т.
с ЕГН **********, всеки един от които следва да заплати на ищеца „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, 45,04 лв.-1/6 част разноски по заповедното производство;
както и 1/6 част разноски по настоящото производство, а именно: 209,42 лв.
ОСЪЖДА Н.А.С. с ЕГН ********** да
заплати на ищеца „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, 270,25 лв.-разноски по заповедното производство; както и
976,49 лв.-разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: