Р Е Ш Е Н И Е
№ 260029 08.03.2021 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 09.02.2021 г.
В публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков
гр. дело № 308 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД).
В исковата молба (ИМ), подадена
от ищеца Г.Г.Г. - К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.Т.Н. ***
против А.Д.С. – С., ЕГН **********, адрес: *** се твърди, че на 15.06.2019 г.,
в 9.06 часа, ищцата пътувала по Автомагистрала Тракия (АМ Тракия), в посока
София, на задната лява седалка на лек автомобил „Фолксваген Джета“, с ДКН ***,
управляван от Т. Д.К.. На 158 километър на магистралата, по посока София,
автомобилът бил ударен отзад от движещ се с несъобразена, спрямо пътните и
атмосферни условия лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с ДКН ***, собственост на
С.К.С., ЕГН **********, управляван от А.Д.С. - С., ЕГН **********. Твърди се,
че за пътнотранспортното произшествие (ПТП), същия ден в 12.20 часа от мл.
автоконтрольор Ж.Ж.,*** бил съставен протокол №
1723752, в който (може би защото, акта бил съставен след 12 часа, а ищцата в 10
часа вече била в болница в Стара Загора) не се споменавало изобщо нейното име
като пострадала. От протокола било видно, че на ответника бил съставен АУАН, на
основание чл. 20, ал. 2 от ЗДП, с № 205160. Твърди се, че Г.Г.
излязла от колата с помощта на водача Т. К., тъй като имала рана на главата,
болки в дясното рамо, гръдния кош и лявото око ляво, и разкъсана горна устна.
На място била повикана линейка, която я транспортирала в ЦСМП при УМБАЛ - Стара
Загора, където постъпила в 10 часа. В болницата била прегледана, а контузиите и
раните били обработени хирургически, като била насочена и прегледана от
неврохирург. На 21.06.2019 г. била прегледана от д-р Емил Бъчваров, специалист
по съдебна медицина при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ Стара Загора, като и
било издадено удостоверение № 134/2019 г. от същата дата от което било видно,
че вследствие на удара е получила - мозъчно сътресение, оток, охлузване и
кръвонасядане на главата и лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна,
кръвонасядания по долните крайници, болезненост в лявата част на гръдния кош и
в лявата коленна става. Състоянието и наложило контролни прегледи на 20.06., на
27.06., на 01.07., на 09.07., поради замъглено зрение на 09.07 - преглед при
очен лекар с предписана терапия – витроген, на 30.07., съпътствано с
ренгенография от която се установила дислоцирана фрактура на ребра - 6 и 7 в
ляво, и на 26.08.2019 г. От 17.06.2019 до 09.08.2019 г. била в отпуск по
болест. Извършените прегледи при специалисти и медикаментозно лечение с
витроген, контратубекс, цитровит и др., заедно със заплатената такса за
съдебно-медицинско удостоверение били на стойност 173.49 лева. Тъй като в
дясната част на горната устна Г. имала рана около 1.5 сантиметра и същата била
хирургически обработена от което останал белег се наложило да бъде извършен
преглед и последваща лазерна терапия на белега, чрез 13 манипулации в ЕТ „ИПСМП
- д-р Евгени Христозов“, гр. Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ № 18, в периода
август 2019 - март 2020 г., за които заплатила 1255 лева. Поради злополуката Г.Г. била в отпуск по болест, вследствие на което и било
изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност с 421.10 лева по малко от
трудовото й възнаграждение, както следва: за месец юни 10 дни болнични, вместо
дължащо се възнаграждение от 771.56 лева и били изплатени 588.85 лева или с
182.71 лева по малко; за месец юли 23 дни болнични, вместо дължащо се
възнаграждение от 1563.12 лева и били изплатени 1392.05 лева или с 171.07 лева
по малко; за месец август 7 дни болнични, вместо дължащо се възнаграждение от
490.99 лева и били изплатени 423.66 лева или с 67.32 лева по малко. Твърди се,
че Г.Г. изпитвала болки в коляното при движение,
затруднения при дишане заради фрактурата на ребра, имала проблеми с
концентрацията и зрението, ограничила до минимум социалните си контакти, не
осъществила планираната лятна ваканция, все още изпитвала страх да пътува с
автомобил и тревожност от преминаващи автомобили, а белегът на устната, макар и
лекуван с лазерна апаратура, все още личал. За тези претърпени от нея физически
болки вследствие на ПТП, както и уплахата, стреса от случилото се, преценени в
контекста на стандарта на живот в страната към датата на увреждането (по
статистически данни средно месечната заплата за месец юни на 2019 г. в страната
е била в размер на 1260 лева), счита за справедлив размер на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди сумата 2500 лева. С покана получена на
14.11.2019 г. било поискано от ответника да и заплати направените разходи в
размер тогава на 3121 лева, но въпреки установения контакт, до момента това не
се било случило. По изложените причини, тъй като пътнотранспортното
произшествие от което произтича увреждането било станало в района на РС –
Чирпан, на 158 км. на АМ Тракия, за Г. Г. възникнал правен интерес, да предяви
иск за непозволено увреждане, по мястото на извършване на последното. Моли
съда, да постанови решение, с което да осъди А.Д.С. – С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на Г.Г.Г. – К., ЕГН **********,
адрес: ***, обезщетение за причинени, вследствие на ПТП на 15.06.2019 г. на АМ
Тракия, 158 км., имуществени вреди в размер на 1849.59 лева и неимуществени
вреди за причинени болки и страдания в размер на 2500 лева, ведно със законова
лихва от датата на увреждането. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна, с който се взема становище, че ИМ относно
претенцията за имуществени вреди е нередовна, а предявените искове
неоснователни. Не отговаряло на истината описаната
в исковата молба фактическа обстановка, при която ищцата твърдяла, че е
увредена. В тази връзка, оспорва Протокола за ПТП № 1723789/15.06.2019 г., в
част „обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други
материални щети“, относно съдържащите се констатации. Твърди се, че на
15.06.2019 г. ответницата управлявала лек автомобил, марка „Фолксваген Тигуан“,
с ДКН ***, собственост на С.К.С. по магистрала „Тракия“, в посока гр. София. На
158 км. на магистралата пред нея се движел лек автомобил марка „Фолксваген
Джета“, с ДКН ***, който изведнъж рязко намалил скоростта си и спрял. На свой
ред, ответницата незабавно задействала спирачките на управлявания от нея
автомобил, който не успял да спре, а ударил отзад автомобила „Фолксваген
Джета“, в който пътувала ищцата, позиционирана на задната седалка, без поставен
предпазен колан. От автомобила излезли ищцата и нейния съпруг. Ищцата имала
раничка на горната устна, от която струяла кръв. Нямала никакви други видими
увреждания, нито оплаквания. След пристигане на полицейския екип ищцата била
отведена с линейка в СПО в гр. Стара Загора за освидетелстване, а след
завръщането й на мястото на произшествието,
се разбрало от издадения й медицински документ (лист за преглед на
пациент в ДКБ/СО № 601/15.06.2019 г. и допълнителен лист към него), че нямала
констатирани наранявания, извън одраскване челно вдясно на главата и
разкъсно-контузна рана на горна устна, обработена хирургично в СПО. По тази
причина бил съставен Протокол за ПТП № 1723789/15.06.2019 г. от полицейски
служител, а не Констативен протокол за ПТП. Съставянето на протокола за ПТП
станало в по-късен час - 12.20 часа, заради изчакване на резултата от
медицинския преглед в СПО, а не по изложената в исковата молба причина. Ответницата
твърди, че е предложила на ищцата съдействие при нужда от медицинска помощ, но
тя не потърсила такова. Оспорва твърденията на ищцата, че
в резултат на ПТП са и били причинени посочените в исковата молба увреждания. Оспорва, че същите, ако и да са налице,
са в причинна връзка с произшествието. Оспорва верността на отразените
увреждания на ищцата в съдебномедицинското удостоверение № 134/2019 г.,
издадено на ищцата на 21.06.2019 г. от д-р Бъчваров - специалист по съдебна
медицина, както и във всички останали медицински документи и болнични листове,
вкл. относно поставената в тях диагноза на ищцата - мозъчно сътресение,
фрактура на ребра, замъглено зрение. Оспорва отразеното, че ищцата е имала
оток, охлузване и кръвонасядане в дясната челна част на главата, кръвонасядане
на клепачите на двете очи и в десните скулни области,
в предната и външна повърхност на дясната мишница, увреждане на ребра VI-VIII вляво кръвонасядане по вътрешната
повърхност на лявото коляно, на дясното коляно и дясната подбедрица, както и че са били причинeни
в резултат от произшествието. Оспорва Амбулаторен лист № 531/09.07.2019 г., в
който било посочено, че ищцата имала проблеми със зрението - други помътнявания
в стъкловидното тяло и пресбиопия, които се дължали
на ПТП.
Твърди, че ищцата имала стари заболявания и
здравословни проблеми на опорно-двигателния апарат, преди произшествието, във
връзка с което пътувала със съпруга си до гр. Пловдив за поредна медицинска
процедура. Оспорва претендираните имуществени вреди, като
твърди, че не били в причинна
връзка с уврежданията при пътния инцидент. В частност, оспорва твърдените
разходи, направени от ищцата по приложените фискални бонове, вкл. издадените от
д-р Евгени Христозов, като твърди, че не са във връзка с причинените увреждания
на ищцата и лечебния процес. Алтернативно, ако съдът приеме, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла
твърдените телесни увреждания, излага възражение за съпричиняването им от
страна на пострадалата ищца, тъй като последната пътувала в автомобила на
задната седалка, без поставен предпазен колан. Навежда, че допуснатото от
ищцата нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП
е довело до настъпване на претендираните неимуществени и имуществени
вреди, поради което като неин принос следвало да се отчете при определяне на обезщетението
за репарирането им. Претендира
за направените по делото разноски.
Постъпило е становище от ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника,
в което не се оспорва валидността на застраховката. Оспорва допустимостта на
предявения иск, поради липсата на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал
3, вр. 432 от КЗ. Оспорва изцяло претенцията за присъждане на законна лихва
като неоснователна. Поддържат отговора на ответника така, както е депозиран, както
и направените доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
От представения по делото протокол за ПТП № 1723759 от 15.06.2019 г. се установява, че на
15.06.2019 г., в 9.06 часа, на АМ Тракия, км. 158, в посока София, между лек
автомобил, марка „Фолксваген Тигуан“, с ДКН ***, управляван от водача А.Д.С. – С.
(участник 1) и лек автомобил „Фолксваген Джета“, с ДКН ***, управляван от водача
Т. Д.К. (участник 2) е възникнало пътнотранспортно произшествие. В протокола е
посочено, че участник 1 се е движил с несъобразена скорост, спрямо пътните и
атмосферните условия и е блъснал отзад участник 2, с което е реализирал ПТП с
материални щети, като е съставена план-схема на ПТП (л. 8, л. 92 и л. 144 от
делото).
Срещу водача А.Д.С. – С. е било образувано административно-наказателно производство,
по което на 15.06.2019 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), Серия АА, № 205797, връчен и подписан от водача
без възражения (л. 143 от делото).
Въз основа на АУАН е било издадено наказателно постановление (НП) № 19-0375-000438/24.06.2019
г. от Иван Димитров Димитров, на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара
Загора, РУ – Чирпан (л. 142 от делото), с който на водача А.Д.С. – С., на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП – Закон за движение по пътищата („Който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление“) е било наложено наказание „глоба“,
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“). В наказателното
постановление административнонаказващия орган е възприел същата фактическа
обстановка, възприета в констативния протокол за ПТП и в АУАН. Наказателното
постановление е било връчено на водача А.Д.С. – С. на
19.08.2019 г., няма данни да е обжалвано, и следователно е влязло в сила.
Към момента на причиняването на процесното ПТП, ответникът е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев инс“ АД,
конституирано в качеството на трето лице - помагач на ответника А.Д.С. – С., по застрахователна полица № 22118001919107/03.07.2018 г.,
сключена за л.а. „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № ***, със срок на
валидност от 05.07.2018 г. до 04.07.2019 г. (л. 49 от делото).
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (л. 160
- 164 от делото) се установява следното:
1. Лицето Г.Г.Г. – К. при настъпило ПТП на
15.06.2019 година е получила: Мозъчно сътресение. Оток, охлузване и
кръвонасядане на главата и лицето. Разкъсно-контузна рана на горната устна на
устата. Болезненост в лявата част на гръдния кош с установено от гръден хирург
счупване на VІ и VІІ ребра в ляво. Кръвонасядания по долните крайници. Контузия
на ляво коляно.
2. Извършени са прегледи първичен в СПО от лекар и прегледи при
неврохирург, ендокринолог, личен лекар, очен лекар и гръден хирург. Извършено е
съдебно-медицинско освидетелствуване от съдебен лекар. Предписаната терапия е
била с обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни в таблетна форма и за
мазане.
3. В кориците на делото няма медицински данни за проведени допълнителни
процедури освен наличните прегледи упоменати в отговора на въпрос № 2.
4. Нормалния оздравителен период при такива травматични увреждания е в
рамките на 20 – 25 дни.
5. Описаните травматични увреждания са получени в купето на катастрофирал
автомобил, напълно отговарят да са при пътник на задна седалка без поставен
обезопасителен колан.
6. Ищцата е имала дегенеративни заболявания свързани с опорно-двигателния
апарат преди настъпилото ПТП, изразяващи се в увреждания в областта на десния
брахиален плексус и увреждания на междупрешлените дискове в поясния
отдел на гръбначния стълб, като болките и страданията, които е претърпяла във
връзка с настъпилото ПТП, в което е била участник не произтичат от наличните й
дегенеративни увреждания. Това е така, тъй като получените травматични
увреждания при настъпилото ПТП не са в зоните им и няма допълнително травмиране
в тези области.
7. Наличната разкъсно-контузна рана е във видима област на лицето и
третирането на същата с лазер, чрез отстраняване на видим дефект е изиграла
роля върху самочувствието и добрата и естествена визия при пострадалата.
Възстановително естетичните манипулации са избор на всеки пациент и се
предлагат и изпълняват от специалисти разполагащи и оторизирани да извършват
такива манипулации.
8. След като специалист неврохируг е отразил в диагноза – мозъчно
сътресение се приема, че такова е било налице, а установяването непосредствено
след ПТП-то не винаги е възможно. Издавеното на СМУ се базира на наличния
преглед на лицето при съдебен лекар и използването, и отразяването на
диагнозите поставени от предхождащи специалисти.
От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че разликата между дължащото се трудово възнаграждение на ищцата
общо за месеците юни, юли и август на 2019 г. и полученото възнаграждение и
обезщетение за временна нетрудоспособност е 711.51 лева (л. 145 - 149 от делото).
Ищецът е предявил претенция с покана получена на 14.11.2019 г. от ответника
за заплащане на направените разходи в размер на 3121 лева (л. 35 – 36 от
делото). Няма данни по делото ответницата да е заплатила сочената
сума на ищцата.
От показанията на свидетеля Т. Д.К.се установява, че на процесните дата и
място, в управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Джета“ ДК№ ***, на
задната лява седалка (зад водача) е пътувала ищцата Г.Г.
– К., негова бивша съпруга. Управлявания от него автомобил, се е движил бавно,
в лявата лента, тъй като в дясната е имало колона от бавно движещи се камиони.
Свидетелят е усетил силен удар отзад и вследствие на инерцията от този удар е
ударил предния автомобил, след което колата се е ударила в мантинелата и е
спряла движението си. След тази поредица от удари свидетелят видял, че ищцата
се държи за главата по която имало кръв, извадил я от колата и я сложил да
седне. На въпросите как се чувства ищцата не отговаряла, понеже била в шок.
Лицето и било в кръв, липсвала коса, някъде вляво имало стъкла от колата,
устната и била разцепена и досега имало белег от това. Свидетеля пояснява, че
по-късно Г. му обяснила, че се ударила в рамката на задната врата, изкривена от
удара. Около час чакали линейка, а когато последната дошла се качили двамата,
но след като линейката обърнала за да закара пострадалите в болницата в Стара
Загора, свидетелят слязъл за да изчака КАТ (л. 94 – 95 от делото).
От показанията на свидетеля Н.Н.Р.се установява,
че Г.Г.Г. – К. е претърпяла телесни увреждания от процесното
ПТП, като свидетелката е поставяла на ищцата болкоуспокояващи
и противовъзпалителни инжекции (л. 95 от делото).
От показанията на свидетеля Ж.М.Ж. се установява, че същият като полицейски
служител е съставил процесните протокол за ПТП и АУАН, но няма точен и ясен
спомен за случая (л. 152 от делото).
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Отговорността за непозволено увреждане по
смисъла на посочената разпоредба се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. За да се
уважи искът на посоченото правно основание, следва да са налице всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съгласно ал. 2 на посочената
разпоредба, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен
начин се установи, че ответницата А.Д.С. – С., при
виновно и противоправно нарушаване на правилата за движение - движение с несъобразена
пътните условия скорост на управлявания от нея автомобил е причинила
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което ищцата Г.Г.Г. – К. е претърпяла телесни увреждания.
Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответницата и третото лице -
помагач за недоказаност на вината на А.Д.С. – С.. Противоправността на
поведението и се установява от протокола за ПТП, от АУАН, подписан без
възражения от ответницата, и от влязлото в сила наказателно постановление, с
което и е било наложено административно наказание, именно заради проявеното от
нейна страна противоправно поведение - нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Вината също се установява от приетото наказателно постановление, доколкото
административно наказание се налага само за виновно нарушение на правилата за
движение - чл. 6 от ЗАНН. Още повече, че съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината
се предполага до доказване на противното, а презумпцията, възведена с
цитираната разпоредба, не бе оборена в настоящото производство.
Ответницата оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП, относно
установяване на механизма на ПТП, поради което следва да се посочи следното: В
константната си практика ВКС приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител
на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. Отразените в обстоятелствената част на протокола за ПТП (включая схемата на
ПТП) фактически констатации следва да бъдат взети предвид при формиране
изводите на съда по съществото на спора, тъй като се основават на
непосредствени възприятия на актосъставителя.
В случая, протокола е бил съставен от длъжностно лице - служител на МВР, в
кръга на службата му, след посещение на мястото на произшествието в деня на
инцидента - 15.06.2019 г., т.е. полицейският служител лично е установил фактите
на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил
само на твърденията на водачите, участници в ПТП. Макар длъжностното лице да не
е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е практически
невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка - такава, каквато е
била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно посочените
релевантни факти, описани в протокола, последният представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК (В този смисъл Решение
№ 71/16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г. по описа на ВКС, II г. о., Решение
№ 32/19.02.2016 г. по гр. д. № 3335/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. и Решение
№ 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о.).
Механизма на настъпване на ПТП се установява също така и от показанията на св.
Т. Д.К., който сочи, че в управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Джета“,
с ДК№ ***, на задната лява седалка (зад водача) е пътувала ищцата Г.Г. – К., като превозното средство се е движело бавно, в
лявата лента, тъй като в дясната е имало колона от бавно движещи се камиони. Усетил
е силен удар отзад и вследствие на инерцията от този удар е ударил предния
автомобил, след което колата се е ударила в мантинелата и е спряла движението
си. След тази поредица от удари свидетелят видял, че ищцата се държи за главата
по която имало кръв, извадил я от колата и я сложил да седне. На въпросите как
се чувства ищцата не отговаряла, понеже била в шок. Лицето и било в кръв,
липсвала коса, някъде вляво имало стъкла от колата, устната и била разцепена и
досега имало белег от това. Свидетеля пояснява, че по-късно Г. му обяснила, че
се ударила в рамката на задната врата, изкривена от удара. Около час чакали
линейка, а когато последната дошла се качили двамата, но след като линейката
обърнала за да закара пострадалите в болницата в Стара Загора, свидетелят
слязъл за да изчака КАТ. Въпреки, че този свидетел е бил близки отношения с ищцата
(бивш съпруг), преценявайки показанията му по реда на чл. 172 от ГПК съдът
счита, че същите са обективни и следва да бъдат кредитирани.
При посочения в този протокол и в свидетелските показания на св. К.
механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени
средства, съдът приема за установени - датата и мястото на ПТП, участниците в
него, местоположението на автомобилите (вкл. и посоката в която са се движили),
както и обстоятелството, че в резултат на ПТП на ищцата са били причинени
телесни увреждания.
С оглед на изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“, с ДК№ *** - А.Д.С. – С. е било противоправно, тъй
като същата е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В случая, ответницата се е движила с
несъобразена скорост спрямо пътните условия, не е спряла пред предвидимо
препятствие, поради което е реализирала удар с движещия се пред нея лек
автомобил „Фолксваген Джета“ ДК№ ***. Деянието на водача А.Д.С. – С. е
противоправно и виновно. Вината на водача се предполага до доказване на
противното. Доказателства за липса на виновно поведение у същата не са
ангажирани.
Пряко следствие от настъпилото на 15.06.2019 г., на
158 км., на АМ Тракия, пътнотранспортно произшествие са причинените на ищцата
телесни увреждания - мозъчно сътресение, оток, охлузване и кръвонасядане на
главата и лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, болезненост в лявата
част на гръдният кош с установено счупване на шесто и седмо ребро в ляво,
кръвонасядания по долните крайници и контузия на ляво коляно. Описаните
травматични увреждания са били получени в купето на катастрофирал автомобил и
напълно отговорят да са при пътник на задна седалка без обезопасителен колан. Наличието
на разкъсно-контузна рана във видимата област на лицето и третирането и с
лазер, чрез отстраняването на видим дефект е изиграло роля върху самочувствието
и добрата естествена визия на пострадалата. Тези обстоятелства се
установяват от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар, което съдът
кредитира с доверие, тъй като същото не е оспорено от страните по делото,
изготвено е добросъвестно и компетентно отговаря на поставените въпроси.
При отговорите на въпроси в открито съдебно заседание, вещото лице д-р П. е
категоричен, че диагнозата „мозъчното сътресение“ не е задължително да се
съпровожда от загуба на съзнание и е напълно нормално да бъде установена не
веднага, а при повторен преглед от специалист, както и че няма медицински данни
за други събития, на които да резултат описаните травми, нито същите могат да
се дължат на предишни хронични заболявания (л. 170 от делото).
Възражението на третото лице – помагач за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, поради липсата на предпазен колан, се явява неоснователно. Според
практиката на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, изразена както в
ППВС № 17/63 г., така и в постановените решения на касационната инстанция с номера
- № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., № 59/10.06.2011
г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012
г., изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е
способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за
настъпването му или го е улеснило. Същевременно, според цитираната практика на
ВКС, само по себе си и обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата
не е ползвал обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде приложен чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че
настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или
биха били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан. Такива
доказателства, ангажирани съобразно въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствена тежест и по предвидения в ГПК ред за събирането им по делото,
липсват. Напротив от показанията на свидетеля К. се установи, че процесния
автомобил „Фолксваген Джета“ е бил купен на старо и управляван предимно от баща
му, като превозното средство отзад не е имало фабрично поставени обезопасителни
колани.
Разпитаният по делото свидетел Н.Н.Р.също установява
факта на търпените от ищцата болки и страдания, поради които е поставяла на
последната болкоуспокояващи и противовъзпалителни инжекции. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, доколкото същите отразяват преки нейни впечатления
и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на св. К. се установява, че белегът на
устната на ищцата не е изчезнал.
От представените писмени доказателства се установява, че за извършени
прегледи при специалисти и медикаментозно лечение ищцата е заплатила 173.49
лева.
От представените писмени доказателства се установява, че тъй като в дясната
част на горната си устна ищцата имала рана около 1.5 сантиметра и същата била
хирургично обработена и останал белег, поради което се наложило да бъде
извършен преглед и последваща лазерна терапия на белега, чрез 13 манипулации в ЕТ
„ИПСМП - д-р Евгени Христозов“ Стара Загора през периода август 2019 г. - март
2020 г. за които ищцата заплатила сумата от 1255 лева.
Поради ПТП ищцата е била в отпуск по болест, вследствие на което и е било
изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност по-малко от дължащото се за
месеците юни, юли и август на 2019 г., като според приетото заключение на вещото
лице М.К., което съдът кредитира с доверие, тъй като същото не е
оспорено от страните по делото, изготвено е добросъвестно и компетентно отговаря
на поставените въпроси, тази разлика възлиза на сумата от 711.51 лева.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице са елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане: деяние от водача на увредилия автомобил,
извършено виновно и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на
причинна връзка между деянието, поради което предявения иск се явява доказан по своето основание.
Заявената от ищцата претенция за имуществени вреди е доказана и до
претендирания размер от 1849.59 лева.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. от 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по
чл. 290 от ГПК).
Преценявайки събраните по делото доказателства за преживените от ищцата
болки и страдания от претърпените телесни повреди, във вр. с критериите в ППВС
№ 4/68 г., съдът намира, че справедлив размер на обезщетение е такова в размер
на 2500 лева.
По изложените съображения, предявения иск е основателен и доказан, поради
което следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата, обезщетение за
причинените вследствие на настъпило ПТП на 15.06.2019 г. на АМ
Тракия, 158 км., имуществени вреди в размер на 1849.59 лева и неимуществени
вреди за причинени болки и страдания в размер на 2500 лева, ведно със законова
лихва от датата на увреждането.
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответницата следва да бъдат присъдени направените от ищцата съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 984 лева (ДТ - 174 лева, депозит за свидетел – 10
лева, депозит за възнаграждение на вещи лица – 400 лева, адвокатско
възнаграждение – 400 лева).
По горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Д.С. – С., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана
от адв. В.О. *** да заплати на Г.Г.Г. -
К., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана от адв. К.Н. ***, обезщетение за причинени, вследствие на ПТП на 15.06.2019 г. на АМ Тракия,
158 км., имуществени вреди в размер на 1849.59 (хиляда осемстотин четиридесет и
девет лева и 59 ст.) лева и неимуществени вреди за причинени болки и страдания
в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, ведно със законова лихва от
датата на увреждането на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.С. – С., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана
от адв. В.О. *** да заплати на Г.Г.Г. - К., ЕГН **********,
адрес: ***, представлявана от адв. К.Н. ***, направените
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 984 (деветстотин осемдесет и
четири) лева (ДТ - 174 лева, депозит за свидетел – 10 лева, депозит за
възнаграждение на вещи лица – 400 лева, адвокатско възнаграждение – 400 лева),
на основание чл. 78, ал. 1 от НК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: