№ 485
гр. С., 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500317 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД МВР-С. против решение №
14/18.01.2023г. по гр.д.№1288/2029г. на РС-С.,с което съдът е осъдил
въззивника да заплати на В. Г. Н. с
на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.чл.187,ал.5, т.2 от ЗМВР сумата 1663
лв.,представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд
от 17.12.2016г. до 17.12..2019г.,ведно със законната лихва,считано от
03.01.2020г. до окончателното плащане на сумата,ведно с лихва за забава за
периода от 01.04.2017г. до 17.12.2019 в размер на 23.34лв.,както и съдебни
разноски -347лв. на ответника а на С.ския РС-162.52 лв. държавна такса и 135
лв. възнаграждение на вещо лице, и по 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителни листове.. Релевират се оплаквания за материална
незаконосъобразност.Съдът неправилно приел,че в процесния период е
съществувала празнота в специалния закон относно превръщането на
нощните часове в дневни и че за структурата на МВР този коефициент е
1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8
часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд.Неправилно съдът приел,че в процесния период е действала Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, обн.в ДВ 26.01.2007г. на
основание чл.187,ал.9 от ЗМВР.Съгласно чл.179,ал.4 ЗМВР извън
възнагражденията по ал.1 и по чл.178,ал.1 ,на държавните служители се
изплаща възнаграждение в случаи,определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.Тази разпоредба
1
ограничавала прилагането на общото трудово законодателство.Съгласно
чл.187,ал.9 от ЗМВР,условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
а техният размер-с негова заповед. На второ място,следвало да се прави
разлика между допълнително възнаграждение за извънреден труд и
допълнително възнаграждение за нощен труд.С писмо № 94-
4103/22.07.2014г.на МТСП били дадени указания в смисъл,че нощният труд
не е извънреден труд. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и
отхвърляне на иска в тази част.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав приема следното:
За да уважи иска , първоинстанционният съд е приел,че спорът се
свежда до въпроса дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове
дневен труд,умножено с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчисленията да се счита за извънреден труд и да се заплати.Съгласно
чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР към основното ТВ на държавните служители се
заплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно
чл.187,ал.1 ЗМВР в редакцията преди изменението в ДВ бр.60 от
07.07.2020г.,нормалната продължителност на работното време за държавните
служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна
седмица.В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. /отм./ липсва
разпоредба,предвиждаща нормалната продължителност на работното време
на държавните служители от МВР през нощта и начина,по който следва да
се извърши отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на
работното време.Празнотата е запълнена чрез прилагане на правото по
аналогия с разпоредбата на чл.140 КТ и чл.9 ,ал.2 от НСОРЗ.Съдът е уважил
иска съобразно данните от съдебно-икономическата експертиза. Настоящият
състав приема,че първоинстанционният съд коректно е приложил
преобладаващата съдебна практика към момента на постановяване на
първоинстанционното решение,но с ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г. по тълк.д.
№ 1/2020г. на ОСГК е прието,че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителите на МВР не са приложими разпоредбите на
кодекса на труда и чл.9 ал.2 от Наредба та за структурата и организацията на
работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Ето защо
решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен.Въззиваемата страна
следва да заплати на въззивника 58.26лв. държавна такса и по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14 от 18.01.2023г. по гр.д.№ 1288/2019г. на РС-С., и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. Н. с ЕГН ********** против ОД-МВР-С.
гр.С.,ул.“ Г.М.“ № 71,предявен с искова молба вх.№ 2428/17.12.2019г. на
С.ския РС като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.С.о бл.39 вх.Б ет.4
ап.13, да заплати на ОДМВР-С., гр.С., ул.“Г.М.“ № 71“ , съдебни разноски в
размер на 200 лв.юрисконсултско възнаграждение и 58.26 лв. държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3