№ 660
гр. София, 14.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
търговско дело № 20221001000565 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 280875/13.04.2022 г., подадена от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с
ЕИК:********* – А. Д. и К. М. срещу определение № 260886/21.03.2022 г., постановено по търг.
дело № 666/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането
на частния жалбоподател, заявено с въззивна частна жалба с вх. № 337004/13.07.2021 г. за
изменение на постановеното по делото определение № 263511/28.06.2021 г. в частта му за
разноските.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с
оглед основанието за прекратяване на производството, държавна такса по чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр с чл. 60а ЗБН не следвало да се
присъжда в тежест на несъстоятелната банка. Производството по делото било образувано при
упражнено от синдика на „КТБ“ АД (н) притезателно право, въз основа на предвидени в закона
разпоредби, които били отменени впоследствие като противоконституционни. Действието на тази
отмяна била занапред, както предвиждала самата Конституция - чл. 151, ал. 2 КРБ. Да се
присъдела държавна такса в тежест на ищеца при тези обстоятелства, означавало да се придадат
последици на обявените за противоконституционни разпоредби, за което нямало законово
основание. Цитира съдебна практика в този смисъл - определение № 263479/25.06.2021 г. по търг.
дело № 701/2020 г. и определение № 263496/25.06.2021 г. по търг. дело № 902/2020 г., двете по
описа на СГС.
Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното определение и
постанови ново като уважи искането на „КТБ“ АД (н) по чл. 248 ГПК и освободи банката в
несъстоятелност от заплащането на държавна такса по делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от „Хедж Инвестмънт България“ АД, гр.
1
София, бул. „Витоша“ № 146, офис 24, с ЕИК:********* чрез изпълнителния директор Асен
Бабански, с което се оспорва частната жалба като неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от 16.04.2020 г.,
подадена от синдиците на „КТБ“ АД (н) - А. Д. и К. М., с която е предявен иск с правно основание
чл. 60а ЗБН срещу „Хедж Инвестмънт България“ АД в качеството му на правоприемник на пряк
длъжник на банката, за осъждането му да плати 14 999 000 евро, представляващи средства с
произход от банката в несъстоятелност.
С определение от 24.03.2021 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229,
ал. 1, т. 6 ГПК до произнасяне на КС на РБ по същество по конституционно дело № 9/2020 г. като
след постановяване на решение № 8/27.05.2021 г. по същото дело, първоинстанционният съд е
приел, че с обявяването на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН за противоконституционна,
предявеният иск на това основание се явява недопустим, поради което с определение от 28.06.2021
г. е върнал исковата молба на основание чл. 130, ал. 1 ГПК и е прекратил производство по делото
по така предявения иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, както и е осъдил „КТБ“ АД (н) да заплати по сметка
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 173 419.77 лв.
С обжалваното определение, предмет на настоящия въззивен съдебен контрол, градският съд
е оставил без уважение искането на ищеца „КТБ“ АД (н) чрез синдиците за изменение на
прекратителното определение в частта му за разноските като банката бъде освободена от
заплащане на държавна такса. Приел е че съгласно съдебната практика, изразена в определения №
394/09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1426/2018 г. на II-ро т.о. на ВКС; № 22/25.01.2013 г. по т. д. №
119/2012 г. на І-во т.о. на ВКС; № 1057/27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 1190/2017 г. на CAC,
прекратяването на производството поради недопустимост на иска следва да бъде приравнено по
правни последици на отхвърлянето на иска, поради което към настоящия момент не били налице
предпоставките по чл. 253 ГПК за промяна на изразената воля на съда да се възложи на ищеца
задължението за заплащане на държавна такса по иска.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:
Същият споделя съдебната практика, изразена в цитираните от градския съд определения
(конкретно посочени по-горе), съгласно която прекратяването на производството по делото има
еднакви правни последици по отношение дължимостта на държавната такса с отхвърляне на иска,
т. е., че и при прекратяване на производството ищецът дължи държавна такса, от чието
предварително внасяне е бил освободен по силата на закона. С оглед действието на решението на
КС занапред, няма основание за периода до отмяна на правната норма на чл. 60а ЗБН, исковото
производство да остане безплатно за ищеца. Ако държавната такса се дължеше предварително, при
завеждане на иска, прекратяването на производството впоследствие (без значение по какви
причини) не би било законово основание за връщането й - съгласно чл. 4б ЗДТ се връщат само
недължимо платените държавни такси, които са: таксите, по които исковото или охранителното
2
производство не е било образувано; таксите, които са били събрани, въпреки че ищецът е бил
освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. В случая исковото производство е
образувано, а ищецът не е освободен от заплащане на държавна такса (законът го освобождава
единствено от задължението за предварителното й заплащане), следователно, при прекратяване на
производството, независимо от причината за това, ищецът дължи държавната такса, която не е
платил предварително.
Предвид така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 260886/21.03.2022 г., постановено по търг. дело № 666/2020 г.
по описа на Софийски градски съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3