О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 31.08.2020г.
Административен съд Ловеч, втори административен
състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
съдия Габриела Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова
административно дело №258/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.197 и следващите във вр. с чл.202, т.3 и чл.55, ал.1 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на В.С.И.,
регистриран земеделски производител с УРН 583360 и адрес ***, чрез адв. С.Г.-ЛАК,
подадена против отказ за издаване на заповед за възобновяване на обработката за
окончателно плащане по заявление №11/04/1/0/01533/3/01 от 19.07.2017г.,
материализиран в писмо изх.№02-6500/294 от 21.04.2020г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) гр. София.
В жалбата се излага, че административното производство
по обработка на заявление №11/04/1/0/01533/3/01 от 19.07.2017г. за окончателно
плащане е било спряно със Заповед № 03-РД/3476 от 25.09.2017г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ София, заповедта е била обжалвана пред АС Ловеч и по тази жалба
било образувано адм. дело № 342/2018г. по описа на съда. Сочи се, че на
10.04.2020г. И. депозирал в ДФЗ жалба, с която поискал да бъде възобновено
цитираното по-горе административно производство по обработка на заявлението му.
Към жалбата приложил удостоверение от Окръжна прокуратура Ловеч от 09.04.2020г.,
че против него няма обвинения по неприключили наказателни производства. Според
оспорващия са били налице основанията за възобновяване на спряното
административно производство, но органът с обжалваното писмо е отказал
възобновяване. Твърди се, че отказът е постановен в нарушение на изискванията
за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, като се иска
неговата отмяна.
Ответната страна в придружителното си писмо ангажира
становище за недопустимост на жалбата, тъй като писмото няма характер на
индивидуален административен акт. Доводите за това са, че заповедта за спиране
на административното производство е влязла в сила след проведено съдебно
производство пред АС Ловеч и ВАС, а процесното писмо има само уведомителен
характер и с него се предоставя информация по повод жалбата на И. до ДФЗ, като
то не засяга права и законни интереси на жалбоподателя.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Със Заповед № 03-РД/3476 от 25.09.2017г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София, на основание
чл.20а, ал.2 от ЗПЗП във вр. с чл.54, ал.1, т.3 от АПК е била спряна обработката
на заявка за плащане с УИН 11/04/1/0/01533/3/01 по договор за финансово
подпомагане № 11/04/1/0/01533 от 13.02.2017г. по повод подаден срещу
жалбоподателя сигнал от МВР-АФКОС във връзка с анонимен сигнал за нарушения при
усвояването на средства от ЕФГЗ и ЕФРСР. В сигнала са били изложени твърдения
за злоупотреби със средства, получени от европейски фондове, от В.С.И. и
свързани с него фирми, чрез използване на множество неистински договори за наем
на земеделска земя и други документи с преправено съдържание, с което са
декларирани неверни данни в заявления за подпомагане пред ОСЗ Ловеч.
Заповедта е била обжалвана от В.С.И. *** и по нея е било
образувано адм.д. № 434/2017г. по описа на последния съд. С Определение № 51 от
23.01.2018г. по горното дело, съдът е оставил без разглеждане жалбата на И.
срещу Заповед № 03-РД/3476 от 25.09.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ
София и е прекратил производството по делото поради просрочие на жалбата. Определението
е влязло в сила на 22.05.2018г. след извършен инстанционен контрол пред ВАС по
адм.д. № 6306/2018г., което като правна последица е довело и до влизане в сила
на Заповед № 03-РД/3476 от 25.09.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ София.
С влизането й в сила административното производство по заявлението на
оспорващия е било спряно до установяване от страна на компетентния държавен
орган на всички факти и обстоятелства, необходими за изясняване на констатирани
съмнения за нередности и/или измама и индикатори за създаване на изкуствени
условия, а при установени съмнение за наличие на престъпни обстоятелства – до
постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган.
В последствие И. е направил опит да обжалва отново
заповедта за спиране на производството, но жалбата му е била оставена без
разглеждане като недопустима с Определение № 709 от 04.09.2019г. по адм.д. № 342/2018г.
на АС Ловеч. Определението е влязло в сила като необжалвано.
Паралелно с издаването на заповедта, дирекция
„Противодействие на измамите“ към ДФЗ с писмо от 28.08.2017г. е информирала
Окръжна прокуратура Ловеч за установения опит за измама и за действията на
бенефициента В.С.И.. По сигнала е била образувана прокурорска преписка №
436/2018г. на Окръжна прокуратура Ловеч.
На 10.04.2020г. И. е депозирал в ДФЗ жалба вх.№
02-6500/294#4, с която е поискал да бъде възобновена заявката му за окончателно
плащане №11/04/1/0/01533/3/01 от
19.07.2017г. по договор №11/04/1/0/01533 от 13.02.2017г. Към жалбата си приложил
удостоверение от Окръжна прокуратура Ловеч от 09.04.2020г., че против него няма
обвинения по неприключили наказателни производства
По повод жалбата Изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие” гр. София е издал обжалваното в настоящото производство писмо.
В него е посочено, че последната официално постъпила в ДФЗ информация е
уведомление от ОП Ловеч, че сл. дело № 30/2016г. по описа на ОСлО – Ловеч не е
приключило, а при извършена проверка от официалния сайт на Прокуратурата на
РБългария е установено, че към 15.04.2020г. за преписка №00436/2018 на Окръжна
прокуратура Ловеч се очакват материали от друг орган за решаване на същата,
поради което към този момент в ДФЗ не е постъпил влязъл в сила акт на
компетентния орган, на база на който да бъде възобновена обработката на
заявката за окончателно плащане.
След проверка от настоящия състав на Административен
съд Ловеч на официалния сайт на Прокуратурата на РБългария е установено, че на
13.07.2020г. за преписка №00436/2018 на Окръжна прокуратура Ловеч е отразено,
че преписката е за решаване при прокурор с дата на разпределяне на преписката 10.07.2020г.
Изискана е информация от ОП Ловеч за хода на преписката. В получения отговор
вх.№ 2768/20.07.2020г. е посочено, че по преписка № 436/2018г. в ОСлО-Ловеч е образувано
сл.дело № 33/2016г. по описа на отдела за престъпление по чл.248а от НК. В
отговора е уточнено, че разследването се
води за злоупотреби със средства, получени от европейски фондове, за
субсидиране на земеделски производители. В предмета на разследване е
включено установяване неправомерното ползване на множество неистински договори
за наем на земеделска земя и други документи с преправено съдържание, с което
са декларирани неверни данни в заявления
за подпомагане, подадени от В.С.И. и негови роднини чрез техни фирми до ОС
„Земеделие” Ловеч. В писмото изрично е посочено, че към момента разследването не е приключено.
На 27.08.2020г. съдът е извършил нова проверка на официалния
сайт на Прокуратурата на РБългария, при която е установил, че към 26.08.2020г.
за преписка № 00436/2018 на Окръжна прокуратура Ловеч се очакват материали от
друг орган за решаване на същата, т.е. производството пред ОП Ловеч все още е
висящо и не е приключило с влязъл в сила акт.
В преписката са налични и предходни искания на И. за
възобновяване на административното производство, по които органът е отговорил с
писма със съдържание, аналогично на процесното.
В разпоредбата на чл.202, т.3 от АПК, в редакцията в сила
от 01.01.2019г. изрично е предвидено, че отказът да се възобнови спряно
административно производство се обжалва по реда на глава Х, раздел IV от АПК. С
оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за
допустима като подадена в срока по чл.197 от АПК, срещу акт, подлежащ на
съдебно оспорване по посочения по-горе ред, от процесуално легитимирано лице –
участник в административното производство и адресат на акта, и пред
компетентния да я разгледа съд.
Разгледана по същество при така установеното от
фактическа страна, настоящият състав намира жалбата на И. за неоснователна, а оспореният
отказ за законосъобразен, по следните съображения:
Производството за възобновяване на спряно
административно производство е регламентирано в чл.55 от АПК, съгласно който производството
се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат
основанията за спирането му (ал.1); при възобновяването производството започва
от онова действие, при което е било спряно (ал.2).
За възобновяване на производството АПК не е предвидил
специални правила, включително за формата на произнасянето на административния
орган при постановяване на отказ. Константната съдебна практика е приела, че
при искане на страна, отказ за възобновяване може да бъде инкорпориран и в
писмо или уведомление до молителя. В случая в обжалваното писмо е инкорпориран
именно такъв отказ за възобновяване по искането на И., с оглед посоченото в
него, че в ДФЗ не е постъпил влязъл в сила акт на компетентния орган, на база
на който да бъде възобновена обработката на заявката за окончателно плащане,
т.е. не са налице основания за възобновяване на спряното административно
производство. Във връзка с горното съдът намира за неоснователни възраженията
на процесуалния представител на ДФЗ, че оспореното писмо не е индивидуален
административен акт и с него не се засягат права и законни интереси на
молителя.
Спряно производство се възобновява от административния
орган, който е постановил спирането. В случая отказът за възобновяване на
производството е валиден акт като издаден от Изпълнителният директор на ДФЗ, който е компетентният за издаването му орган, което
не се и оспорва от жалбоподателя.
Не е налице и порокът липса на форма, тъй като не е
налице липса на волеизявление. Напротив – волеизявлението е изрично изразено в
писмена форма, обективирано в посоченото писмо, като са изложени фактическите
основания, водещи до отказ от възобновяване на производството. Не е налице и
несъответствие с целта на закона. Имено законът е уредил предпоставките за
възобновяване на спряно производство.
Наведените твърдения за съществени процесуални
нарушения не са от такова естество, че да водят до отмяна на акта. Налице е
искане за възобновяване на спряно административно производство от
заинтересовано лице, компетентният орган е постановил отговор по искането и е
уведомил молителя за това. Предвид факта, че за процесното производство няма
разписани особени правила и то е инициирано от оспорващия с прилагане на
доказателства, чл.26 от АПК е неприложим (липсват други заинтересовани страни),
а чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК са спазени формално – на И. е дадена възможност
да участва в производството, след като същият в искането си (наречено жалба) е
направил искания и възражения, представил е доказателства, а органът от своя
страна е изяснил фактите и доказателствата по случая (извършил е проверка за
хода на наказателното производство) и е обсъдил възраженията на молителя, като
ги е приел за неоснователни, и в резултат е приел липса на законовите
предпоставки за възобновяване на спряното производство. В съдебното
производство оспорващият не представя нови доказателства, които да не са били
депозирани през АО, нито прави искания за събиране на доказателства, които не
са налични в преписката. Поради изложеното не се установяват допуснати от АО
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
процесния отказ.
Последният е постановен и при правилно прилагане на материалния
закон, противно на възраженията на жалбоподателя.
Мотивът за постановяване на процесния отказ на ответника
за възобновяване на производството по жалба вх.№ 02-6500/294#4 от 10.04.2020г. на
оспорващия в настоящето производство е липсата на промяна в обстоятелствата,
изложени в Заповед № 03-РД/3476 от 25.09.2017г. Съдът напълно споделя тези
мотиви. Видно от административната преписка по издаване на Заповед № 03-РД/3476
от 25.09.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, производството по обработката
на заявка за плащане с УИН 11/04/1/0/01533/3/01 по договор за финансово
подпомагане № 11/04/1/0/01533 от 13.02.2017г. е било спряно след подаден в ДФЗ
сигнал от МВР-АФКОС срещу жалбоподателя във връзка с анонимен сигнал за
нарушения при усвояването на средства от ЕФГЗ и ЕФРСР. Органът е приел, че са
налице твърдения и данни за злоупотреби със средства, получени от европейски
фондове, от В.С.И. и свързани с него фирми, чрез използване на множество
неистински договори за наем на земеделска земя и други документи с преправено
съдържание, с което са декларирани неверни данни в заявления за подпомагане
пред ОСЗ Ловеч. В тази връзка сигналът е бил изпратен в Окръжна прокуратура
Ловеч и там е било образувана прокурорска преписка № 436/2018г. Производството
по обработка на заявлението на И. е било спряно именно до получаване на влязъл
в сила акт на компетентния орган – ОП Ловеч, по извършваното от нея разследване
срещу И. и свързани с него фирми и лица.
Към настоящия момент разследването не е приключило с
влязъл в сила акт на прокуратурата, което безспорно се установява както от
удостоверението на ОП Ловеч, депозирано по настоящото дело, така и от
проверките на официалната интернет страница на ОП Ловеч за хода на пр.пр. №
436/2018г. Предмет на разследването са именно действията на В.С.И. и свързани с
него лица и фирми за неправомерно получаване на средства от европейските
фондове чрез използване на неистински договори за наем на земеделска земя и
други документи с преправено съдържание – така, както са описани и в сигнала на
МВР-АФКОС. Следователно законосъобразен е изводът на Изпълнителния директор на
ДФЗ в оспореното писмо, че не са налице обстоятелства, водещи до възобновяване
на административното производство, спряно при условията на чл.54, ал.1, т.3 от АПК с влязъл в сила административен акт – Заповед № 03-РД/3476 от 25.09.2017г.
на Изпълнителния директор на ДФЗ.
Не води до различен извод и приложеното към искането
на И. за възобновяване на производството удостоверение от ОП Ловеч от
09.04.2020г., както и предходните удостоверения с идентично съдържание от
31.01.2020г. и 10.03.2020г. В удостоверението на ОП Ловеч от 09.04.2020г. единствено
е посочено, че спрямо В.И. към 08.04.2020г. няма повдигнати обвинения по
неприключили наказателни производства, но не и че срещу него не се водят
наказателни производства или разследвания, както неоснователно е посочено в
искането за възобновяване.
Съгласно НПК, наказателният процес има две фази –
досъдебна и съдебна. Досъдебното
производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на
разследването (чл.192 от НПК), и това са различни стадии на досъдебната фаза. Очевидно
е, че образуваното производство пред ОП Ловеч по пр.пр. № 436/2018г. е в първия
стадий на досъдебното производство – разследване, което се установява от
удостоверение вх.№ 2768/20.07.2020г. от ОП Ловеч. Повдигането на обвинение е
част от втория стадий – действия на прокурора след разследването, и става чрез
съставянето на обвинителен акт против лицето. С внасяне на обвинителния акт в
съда се дава начало на съдебната фаза на наказателния процес. Следователно
удостоверението на ОП Ловеч, приложено към искането за възобновяване, доказва
само, че към момента спрямо И. все още не са повдигнати обвинения по воденото
срещу него досъдебно производство, но не и че наказателното производство е
завършило с влязъл в сила прокурорски или съдебен акт, което би било основание
за възобновяване на спряното административно производство по заявлението на
жалбоподателя.
По изложените съображения
Ловешки административен съд, втори административен състав намира, че Изпълнителният
директор на ДФЗ е постановил законосъобразен
отказ, материализиран в атакувания акт – писмо изх.№02-6500/294 от 21.04.2020г., тъй като
към момента на подаване на искането за възобновяване, основанието за спиране не
е било отпаднало, и жалбата на В.С.И., по която е образувано настоящото дело, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл.200, ал.1 във вр. с чл.202, т.3 от АПК, Ловешки административен
съд, втори административен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля жалбата на В.С.И.,
регистриран земеделски производител с УРН 583360 и адрес ***, подадена против
отказ изх.№02-6500/294 от 21.04.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” гр. София за издаване на заповед за възобновяване на
обработката за окончателно плащане по заявление №11/04/1/0/01533/3/01 от
19.07.2017г.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи на страните по делото.
Административен
съдия: