Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 17.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V
гр.състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от
съдия Видолова гр.д. № 7271 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД във вр. с чл.
108 от ЗС.
Постъпила е искова молба от Б.В.П. срещу Е.И.Л., в
която *** твърди, че на 23.01.2011г. на ***с адрес ***, в качеството му на ***е
бил разпределен ***във ***, на жилищен ***. Твърди, че *** Е.И.Л. е подал
искова молба срещу решението на ОС за разпределението на имотите – ***и *** във
***, по която е образувано ***на ПлРС, но с решение от 21.05.2011г. исковата
претенция е отхвърлена, като решението е потвърдено по ***по описа на ПлОС. ***
твърди, че след влизане на решението в сила е водил с *** разговори за да му
бъде предадено владението върху гараж ***, но той не го е направил, вкл. и след
изпратена покана от *** от 19.01.2017г. *** Е.И.Л. ползва без правно основание,
процесния гараж. *** моли съда да осъди *** да отстъпи собствеността и предаде
владението върху гараж ***, който е индивидуализиран със схема ***Претендира
разноски.
Конституираният *** - Ж. „Р.“, представляван от П.Д.П.счита,
че следва съдът да прецени основателността на иска.
*** Е.И.Л. оспорва предявения иск. Твърди, че имотът
не е индивидуализиран. Твърди, че ***е собственик на всички имоти и че не
съществува право на отделния ***преди прекратяване на ***да провежда иск по чл.
108 от ЗС. Моли искът да бъде отхвърлен, доколкото в него първоначално се
цитира чл. 108 от ЗС. Твърди, че Ж.Р. регистрирана през 1990г., се състои от 66
бр. апартаменти и 59бр. гаражи, като са узаконени 42 гаража, а 17 гаража на
ниво втори етаж са оставени с решение на ОС за узаконяване на втори етап,
защото няма строителен план за изграждане на рампа за достъп до тях и за
използването им по предназначение, в т.ч. и ***и Посочва,че гаражите са били разпределени
първоначално на 14.12.1992г. при
проведени ***сочи също и че на 30.09.1992г. ***е издал заповед, с която е
определил разпределението на прилежащите ***и към приземните апартаменти. Твърди, че на ***
е определен гараж ***, а ***на 14.12.1992г., на него бил определен гараж ***.
Твърди, че на 23.01.2011г. било гласувано ползването на гараж *** и *** с
разменени номера. Твърди също така, че без изградена рампа той няма достъп до
гараж ***, но може да ползва ***като складово помещение, т.к. има вход от
стълбищната клетка. Твърди, че от м. август 1997г. е декларирал и заплащал
данъци за гараж ***. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: *** е регистрирана по *** на ***, съгласно представеното
актуално удостоверение от 18.01.2019г. на ПлОС. Към момента същата не е
прекратена, и съгласно същото удостоверение последното вписване по партидата е от
27.04.2010г. Не е спорно между страните по делото, че процесният ***е построен
от ***, и че представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***съгл.
схема ***на ***. Не е спорно също, че за него не е издаден нотариален акт за
собственост, поради което самостоятелният обект – гараж, е собственост на ***.
Спорен по делото е въпросът – на кого е разпределен гаражът и следва ли *** да
бъде осъден да предаде ползването му. Във връзка с разпределението, по делото е
представено решение за разпределение на имоти - ***и *** във вход ***на жилищен
блок ***, ***отразено в т.2 на ***от което е видно, че ***е даден на *** Б.В.П..
Това решение на ОС, в касаещата настоящия спор т. 2, е оспорено пред ПлРС, като
по ***е постановено решение, с което искът за неговата отмяна, предявен от ***
по настоящето дело - Е.И.Л., е отхвърлен. Решението е потвърдено с Решение № ***по
въззивно ***. В тези решения е обсъждана възможността да е имало предходно
разпределение на гаражите *** и ***, каквото се твърди и от *** по настоящето
дело и в тази връзка е представен списък – л. 112 – 114 от делото – ръкописно
изписан „Разпределение на гаражите“, съгласно който във ***/понастоящем / на
блока, на *** е даден гараж ***, а на *** – гараж ***. Съдът намира, че този
списък не може да се цени като извършено предходно разпределение на гаражи, той
не представлява решение на ОС за разпределение, т.к. не съдържа реквизити –
дата, решение, заседание, присъствали членове, гласували членове, не е ясно от
кого и с каква цел е създаден. Въпреки, че по делото не се установи документ,
който да сочи предходно разпределение на обектите в ***, обстоятелството, че
такъв е имало се установява от приложеното / л. 10-11 от гр.д. 702/2011г./ Решение
по гр.д. 2804/1994г. на ПлРС – с това решение е отменено решение на ОС на *** гр.
П. /понастоящем съ*** Ж.Р. проведено на 06.10.1994г., с което е определено ***от
***в сградата на ***да остане за Ж.И.Л.. От съдържанието на това решение може
да се установи, че разпределение в предходни години – 1992г., 1993г. не е
имало, а разпределението от 1994г. е отменено от съда. Дори и преди 1994г. да е
имало разговори, договорки между съкооператорите, обсъждания на ОС, то те не са
представлявали друго валидно разпределение. Съдът намира, че реално в протокола
от 23.01.2011г. е извършено разпределение на гаражите *** и *** във вх. Д, т.к.
въпреки непрецизната квалификация в поканата за ОС - „кой гараж има право на
ползва“, в решението по т. 2 изрично се посочва, че предложението на
председателя е гаражите „да бъдат разпределени“, и с 61 гласа „за“ е
прието Гараж *** да бъде даден на Е.Л., а ***– на Б.П.. Още повече се изяснява обстоятелството,
че гаражите са разпределени, от обсъжданията на ОС по т.6, в които се обсъжда
списък-таблица за разпределение на имотите, в която изрично е посочено, че при
извикване на Е.И.Л., ***, за подписване на имота си в таблиците, касаещи
разпределението, същият е оградил с червено кръгче Гараж ***, ***, „който му е
предоставен с решение на ОС, проведено днес“, и в графата за подписи е написал
„не“, което означавало според него, че се отказва от този гараж.
На въпросите по реда на чл. 176 от ГПК, председателят
на съ*** Ж.Р. – П.Д., посочи, че всички документи, които е получил когато е
станал председател на УС са сочили, че проблемните ***и *** във ***са
разпределени както следва: Гараж *** – на ***, а ***– на ***. Посочи, че това
са гаражи на втори етаж, не могат да се ползват като такива, не може да се
направи рампа за да се стига до тях. Посочи, че като председател е искал
многократно да се покажат всички документи, които притежават спорещите страни
пред органите на кооперацията, но всеки твърдял своето и не показвал документи.
Посочи, че на последното заседание той показал всички документи които има, на
всички съкооператори, че възражение е направено единствено от ***. При
предявяването на схемата на процесния гараж, председателят на ***посочи, че именно
имот с ***е процесния гараж ***, а съседния до него с *** е Гараж ***. Посочи,
че ***се ползва от *** Е.Л., а Гараж *** не се ползва от никого, като и че и
двата гаража граничат с ***, който е на ***. Непосредствено до ***се намира
стълбищната клетка, от която към процесния гараж е пробита врата, въпреки че по
проект няма такава. Посочи, че тази врата е зазиждана и не е трябвало да се
прави такава, но след събранието отв. Е.Л. продължил да влиза в този гараж. По
делото е разпитана като свидетел и Ж.Л.– съпруга на ***. Тя посочи, че не е
била член-кооператор, но е била *** в ***, че през 1992г. имало разпределение
на гаражи, че след като *** започнал да изявява претенции за ***били разменени
номерата на гаражите. Заяви, че знае, че общото събрание е гласувало за *** да
остане Гараж ***, че те са обжалвали, но съдът не уважил жалбата. Свидетелката
посочи по предявената ѝ скица, че в момента семейството ѝ ползва
Гараж ***, обект с ***, влизат отвътре, от стълбището през врата, и че отвън не
може да се влезе, т.к. е на втория етаж на сградата.
При така събраните доказателства, съдът прави следните
изводи: Доколкото предмет на делото е нежилищен имот, то в случая не може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 38 а от З***, съгласно която всеки член на
жилищностроителна кооперация може да предяви иск за изваждането на всеки, който
се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. В
случая правната квалификация на предявения иск, дадена от съда и неоспорена от
страните, е чл. 134 от ЗЗД във вр. с чл. 108 от ЗС / в т.см. Решение №867 от 30.04.2010г. на ВКС, по
гр.д.№1524/2008г. IV г.о., Решение ***64 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6489/2007
г., III г. о., по описа на І г.о. ГК/. Тъй като по отношение на ***членовете
ѝ имат право да държат разпределените им имоти след фактическото им
изграждане, те могат да реализират правата ѝ срещу третите лица при нейно
бездействие чрез предявяване на косвения иск по чл.134 от ЗЗД. В този случай ***
следва да докаже, че е кредитор на съ*** Ж. „Р.“, и че неговото бездействие
заплашва удовлетворението му. Съгласно приетото по-горе от съда, доказа се чрез
протокола от ОС на Ж. „Р.“*** от 23.01.2011г., разгледан в неговата цялост, че
процесния ***е разпределен на *** Б.В.П., поради което той се явява кредитор на
съ*** ***за предаване на владението на този обект. Установи се безспорно –
както от отговорите на въпроси по чл. 176 от ГПК на председателя на
кооперацията, така и от показанията на св. Любенова /която въпреки, че е
заинтересована от изхода на делото като съпруга на ***, изнесе неблагоприятни
за него факти/, че самостоятелния обект – гараж ***, се ползва от *** Е.И.Л..
При това положение са налице и предпоставките за уважаване на иск по чл. 108 от
ЗС – имотът е собственост на кооперацията, ползва се от ***, липсва правно
основание за неговото владение.
Следва да се посочи, че независимо от това дали *** е
заплащал данъци за спорния имот, както сочи той и каквито доказателства са
представени по делото, този факт не представлява основание за придобиване на
имота, а само изявление пред финансовия отдел на съответната община, което не доказва
собственост. Следва също да се отбележи, че дори и да биха били доказани
твърденията на ***, че папката „Разпределение на гаражите“ в която *** е
посочен с Гараж ***, е от 1992г. и представлява действителното разпределение,
то при съпътстващото твърдение на ***, че впоследствие номерата на гаражите са
разменени, отново би следвал извод, че на *** е разпределен Гараж ***.
Съобразно Решение *** по ***, 1973 г., С., Наука и
изкуство, 1974 г., при иск по чл. 134 ЗЗД, имуществото се присъжда в полза на
длъжника, а не и на кредитора му, който води иска; при такъв иск *** трябва да
установи, че е кредитор, и правния си интерес от водене на иска. Поради
горното, в случая предаването на владението на процесния имот следва да бъде
присъдено на собственика му – в случая ***, от която *** има право да
претендира предаване на имота.
При този изход на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК,
*** следва да бъде осъден да заплати на ***
направените по делото разноски в размер на 350 лв.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Е.И.Л., ЕГН **********
***, ЧЕ Ж. „Р.”***, представлявано от председателя на УС П.Д.П.Е СОБСТВЕНИК на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***с предназначение – Гараж в сграда, с адрес ***, ***, при съседи – на същия етаж: имоти
с идентификатор ***и ***, под обекта - имот с
идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***съгл. схема ***на ***, по
предявения от Б.В.П., ЕГН **********, иск с правно основание 134 от ЗЗД, във
вр. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Е.И.Л., ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДЕ НА Ж. „Р.”***,
представлявано от председателя на УС П.Д.П.ВЛАДЕНИЕТО на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ***с предназначение – Гараж в сграда, с адрес ***, ***,
при съседи – на същия етаж: имоти с идентификатор ***и ***, под обекта - имот с
идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***съгл. схема ***на ***, по
предявения от Б.В.П., ЕГН **********, иск с правно основание 134 от ЗЗД, във
вр. чл. 108 от ЗС.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Е.И.Л., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.П., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 350 лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ПлОС от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: