РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 95346
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20231110141220 по описа за 2023 година
намери следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от „И ф
ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление партер против А. К. С.,
ЕГН **********, адрес за парично вземане по договор за кредит № 398523
от 12.08.2022 г. в размер на: 1000 лева – главница, 367,20 лева – неустойка,
договорна лихва в размер на 115,41 лева, мораторна лихва в размер на 21,11
лева и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
На 12.08.2022г., „И ф “ ЕООД, като заемодател и А. К. С. като заемател
са сключили Договор № 398523 за предоставяне на заем на парична сума в
размер на 1000 лева. Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил
в петдневен срок от сключването на му да представи следното обезпечение по
договора – банкова гаранция или поръчителство от две физически лица,
които да отговарят кумулативно на следните условия: да имат осигурителен
доход от над 1000 лева; да работят по безсрочен трудов договор, да не са
поръчители или заематели по други договори за заем, сключени със
заемодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да
нямат задължения към други банкови или финансови институции, или ако
имат – кредитната им история в ЦКР на БНБ за една година назад да е с
класификация, не по-лоша от „редовен“ и да представят бележка за
получавания от тях доход, като при неизпълнение на това задължение дължи
неустойка. Тъй като в конкретния случай длъжникът не е изпълнил
задължението си да представи исканото обезпечение, заемодателят е
начислил неустойка за неизпълнение на това договорно задължение.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността
съдът следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която
се позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
1
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се
намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на
Европейския съюз /ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС имат задължителен
характер относно тълкуването на нормите на общностното право. С Решение
на Съда от 14.06.2012 г. по дело C-618/10 е дадено задължително тълкуване
на транспонираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна уредба на държава-
членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на
производството, макар да е установил всички необходими за това правни и
фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер
на клауза в договор, ако потребителят не е подал възражение – в този смисъл
са и решенията по дела С-473/00, С-137/08 и С-415/11. Следователно, следва
да се приеме, че съдът, разглеждащ заповедното производство, е длъжен и без
да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника – потребител да извърши
служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не
произтича от неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана
следва да отхвърли заявлението.
От фактическите твърдения, изложени от „Изи финанс“ ЕООД в
подаденото заявление, се установява, че претендираните вземания произтичат
от сключен договор за паричен заем, който по своята правна характеристика
отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така изпълнява и
изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват
потребителя. Съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай,
поради неизпълнение на задължението си за представяне на обезщетение по
договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Настоящата инстанция намира така
начислената неустойка за прекомерна съобразно размера на заетата сума. На
основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тези
неустойки са нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем.
Условията и изискванията за обезпечаване на задължението са твърде
завишени и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на заемателя и заемодателя. Условията, на които трябва да отговарят
поръчителите, както и снабдяването с документите за тяхното установяване
са почти невъзможни за изпълнение в рамките на тридневния срок по
договора. Не на последно място следва да се отбележи, че осигуряването на
такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на
2
договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде
обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на
изискването за добросъвестност, визирано в чл. 143 ЗЗП.
Поради всичко гореизложено настоящият състав счита, че клаузата на
договора – предмет на настоящото дело, която регламентира начислената
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, е нищожна, не обвързва
длъжника по този договор и не следва да бъде включена в заявената заповед
за изпълнение. Що се отнася до останалите, посочени в заявлението вземания
не са налице основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение и
такава следва да се издаде.
Исканите разноски на основание чл. 26 НЗПП се явяват прекомерни
спрямо фактическата и правна сложност на делото и следва да се намалят до
минималния предвиден размер от 50 лева.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на „И ЕООД, ЕИК със седалище и адрес
на управление против А. К. С., ЕГН **********, адрес сумата от 367,20 лева
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и за търсени
разноски по заповедното производство за сумата над 50 лева до 100 лева –
разноски на основание чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3