Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 19.12.2019г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Св.Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 443 по описа за 2019
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба от С.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез адв.К.Д.от ШАК със съдебен адрес *** срещу Заповед с рег.№19-0280-000204 от 14.08.2019год. на Началник РУ-гр.Каолиново при ОДМВР-Шумен за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца,считано от 14.08.2019год.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед. Не се оспорва възприетата от
контролния орган фактическа обстановка, както и посочените в АУАН и в
процесната заповед фактически обстоятелства, относно място, дата и час на
посочените нарушения, установени по надлежния ред. Няма спор от страна на
оспорващия и че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, в писмена
форма, с посочени фактическите обстоятелства, които също не оспорва. В жалбата
си жалбоподателят оспорва единствено заповедта, в частта й досежно наложената в максимален срок ПАМ, като в този
смисъл, счита че в заповедта за прилагане на ПАМ липсват мотиви защо същата е
наложена в предвидения в закона максимален срок. От съдържанието на обжалваната заповед не
става ясно и какво е фактическото основание за определяне на максималния срок
на ПАМ. Липсват мотиви, нито е осъществено препращане към документ,
удостоверяващ горе упоменатите факти.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят
счита че като не е изложил конкретни мотиви за продължителността на срока на
наложената ПАМ, административният орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила при неспазване на изискването за
форма, с оглед на което моли обжалваната заповед да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът, Началник на РУ-гр.Каолиново при
ОД на МВР – гр. Шумен,в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
Симеонова,която оспорва жалбата като неоснователна.Релевира довод,че не са
налице допуснати нарушения на процесуалните правила,вкл. и при определяне на
срока на действие на ПАМ,който е законоустановен и неговата продължителност
зависи от това кога е решен въпросът с отговорността,а в случая НП не е било оспорено пред съда.
Депозира писмено становище с рег.№ДА-01-2594
от 11.09.2019год.,в което излага подробно съображенията си по съществото на
спора,съобразно които счита,че обжалваната заповед е издадено от компетентен орган,в законоизискуемата
форма,в съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалния закон с
целта на закона.Предвид изложеното заявява, че оспорването е неоснователно и
предявява искане за присъждане на деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със Заповед19-0280-000204 от
14.08.2019год. на Началник
РУ-гр.Каолиново при ОДМВР-Шумен на основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП на
жалбоподателя С.С.С. е наложена ПАМ-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече
от 18 месеца,считано от 14.08.2019год.. Като
фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA40709/14.08.2019г. против С.С.С., за това че на 14.08.2019г., около 01.20 часа, в с.Браничево на ул......
до дом№43 и движещ се в посока от централната част на с.Браничево към с.Гусла ,
управлява собствения си лек автомобил-МПС-БМВ 320Д с регистр.номер Н .....концентрация
на алкохол в кръвта-0.95промила на хиляда,установено и показано на водача с
техническо средство-Алкотест дрегер 7510 С с фабр.№ ARDN0039,определящ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух-проба№874. Издаден талон за медицинско
изследване№0030383, като органите приели, че водачът е нарушил чл. 5 ал.3 т.1
предл.първо от ЗДвП.
По повод тези констатации на органите на
МВР и съобразявайки издадения срещу С.С.С.
АУАН, К.В.К.на длъжност Началник РУ-гр.Каолиново при ОД на МВР-Шумен,
упълномощен със Заповед на директора на ОДМВР – Шумен № 372з-1525/04.06.2019г.
издал процесната заповед за налагане на ПАМ.Жалбата е връчена на С. на 15.09.2019год.,видно от положения на
разписка за връчване подпис.
Недоволен от постановената заповед,с
жалба с рег.№УРИ 280-000-2365/009.2019год. по описа на РУ-Каолиново при
ОДМВР-Шумен,изпратена по пощата видно от прил. пощенски плик,жалбоподателят я
обжалва пред Административен съд-Шумен в законоустановения срок.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира така депозираната жалба за процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирано лице, срещу административен акт, пораждащ неблагоприятни
за него последици и в рамките на установения за това срок. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по
следните съображения:
При извършената на основание чл. 168 АПК
служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на
основанията, посочени в чл. 146 АПК,
съдът намира, че той е издаден от компетентен орган и в установената от закона
форма, при спазване на процесуалноправните правила , в съответствие на
материалния закон и с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – по делото
сред доказателствения материал е приложена и
приобщена и Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. на директор на ОДМВР –
Шумен, съгласно т.1.6 от която която Началниците
на РУ-гр.Шумен,гр.Нови Пазар,гр.Велики Преслав и гр.Каолиново или длъжностно
лице, определено със заповед да го замества или да изпълнява функционални
задължения на началник РУ са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 /б
„а“,“б“,“в“,“г“,“д“,“е“,“ж“/, т.2/б.
„а“,“б“,“в“,“д“,“е“,“ж“,“и“,“к“,“л“,“м“,“н“/,т.2а /б.“а“ ,“б“/,т.4 и т. 5,
б. „а” от ЗДвП, от което следва, че процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №GA40709/14.08.2019г
като са описани и установените с Акта обстоятелства.
Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира
позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е, че заповедта се
издава на основание чл. 171, т. 1, б.„б” от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало
МПС, с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда вкл., поради което съдът намира
административния акт за мотивиран.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същата е издадена въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му.
Заповедта е издадена въз основа на
направените в акта фактически установявания, които не са опровергани в
съдебното производство.Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП този акт се
ползва с доказателствена сила до доказване на противното,вследствие на което
доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка,различна от
тази в АУАН е на жалбоподателя.Описаните в акта за установяване на
административно нарушение фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла
на чл.59 т.4 пр.1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на
ПАМ.В случая жалбоподателят не е оборил по надлежния ред доказателствената
тежест на съставения АУАН,според който именно той е управлявал МПС с посочен в
акта регистрационен номер,с концентрация на алкохол в кръвта-0.95промила на
хиляда,установено и показано на водача с техническо средство Алкотест дрегер
7510 С с фабр. номер ARDN 0039,определящ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух-проба
№874. Издаден бил талон за медицинско изследване с №0030383.Видно от прил. в
преписката Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол и /или употреба на наркотични вещества или техни аналози,на база извършения на 15.08.2019год. химически анализ в пробата
кръв иззета от лицето С.С. във връзка с талон за изследване№003383 е установено
наличие на алкохол в кръвта в количество
0.83 промила на хиляда.
Административният орган
е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл.172 от ЗДвП, като
административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
Съдът намира, че
заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление” на водач на МПС, „който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор,или с друго техническо средство,определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух,или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози,установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,както и който откаже да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване- до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Необходимите
предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ са установяването по
надлежен ред управление на МПС от лице, което управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,или с друго
техническо средство,определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух
От събрания по делото съвкупен доказателствен материал
/писмени,гласни и веществени доказателства/ се установява по категоричен
начин,че на посочените в АУАН и в обжалваната заповед за прилагане на ПАМ
дата,час и място,именно жалбоподателят С.С.С., управлява собствения си лек
автомобил-МПС-БМВ 320Д с регистр.номер Н .....концентрация на алкохол в кръвта-0.95промила
на хиляда,установено и показано на водача с техническо средство-Алкотест дрегер
7510 С с фабр.№ ARDN0039,определящ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух-проба№874. Издаден талон за медицинско
изследване№0030383.Резултатът от дадената от оспорващия кръвна проба е
установил наличие на алкохол в дадената кръвна проба в количество 0.83промила
на хиляда.От разпита на свидетелите Н.И.-актосъставител и Р.Т.-свидетел при
съставяне на АУАН, кредитирани от съда с доверие с оглед непосредствеността на
възприятията на свидетелите и тяхната пълна кореспонденция със събрания по
делото съвкупен доказателствен материал, се установи,че на 14.08.2019год.,около
01.20часа в с.Браничево именно жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил „БМВ“
с регистрационен номер Н 7952ВТ.От разпита на свидетелите се установи,че той е
бил сам в процесния автомобил,на който преди спирането му за проверка бил
подаден сигнал стоп палка,при което същият ускорил рязко автомобила в посока
с.Гусла,а впоследствие се отказал да напусне проверката.Същият бил изпробван с
техническо средство-Алкотест дрегер,който отчел наличие на алкохол в издишания
въздух-0.95промила.Лицето видимо било в нетрезво състояние и признало пред
проверяващите,че е употребило алкохол.Несъгласен с отчетеният от пробата
резултат,оспорващият дал кръв за анализ,във връзка с което преди това му бил
издаден талон за медицинско изследване.
Горните
обстоятелства,описани в съставения АУАН и в обжалваната заповед не се оспорват
от жалбоподателя и се потвърждават от съвкупния доказателствен материал по
делото.
За да е налице съставомерност по смисъла на
чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП,обосноваваща издаването на заповед за прилагане на ПАМ
е достатъчно да е изпълнена една от двете алтернативни хипотези-лицето да е управлявало МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над0.5 на хиляда или да е отказало
да бъде проверено с техническо средство или с тест,изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и /или
химико-токсикологично лабораторно изследване.В случая, приобщените писмени и
гласни доказателства по категоричен начин установяват, че жалбоподателят е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила до 1.2 промила на
хиляда,установено с техническо средство-Алкотест дрегер ,а впоследствие и с
биологична проба за химическо изследване. Наличието на всяка една от
хипотезите, посочени в чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно, представлява самостоятелно основание за прилагане на
принудителната административна мярка с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. Фактическите обстоятелства в
оспорения акт очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност.
Във фактическото описание изрично е
посочено, че „водачът управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително
„което му поведение се установява от събрания доказателствен материал.
Несъстоятелен се явява релевираният от оспорващия довод за допуснато
от административния орган съществено процесуално нарушение с оглед липсата на
мотиви за налагане на ПАМ в предвидения в закона максимален срок от 18 месеца.В
случая,видно от относимата към случая материалноправна норма,срокът е
законоустановен,а не е въпрос на преценка на издателя на заповедта за прилагане
на ПАМ.Неговата продължителност зависи от момента на влизане в сила на
издаденото наказателно постановление,което в случая е момента на решаване на
въпроса за отговорността.Административният орган е действал в условията на
обвързана компетентност ,доколкото процесната мярка има преустановяващ ефект.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в
случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е
насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под
прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на нормативноопределения максимален 18 -месечен срок /ако
до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ следва да се счита
автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е
обвързано действието й.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал
атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона
принудителна административна мярка. Същата е съобразена и с целта, преследвана
от закона, доколкото е установена както в обществен интерес, така и в интерес
на самия водач. По изложените
съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед№19-0280-000204 от 14.08.2019год. на Началник РУ-гр.Каолиново при ОДМВР-Шумен за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца,считано от
14.08.2019год. неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора
и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
депозираното писмено становище от ответника, поддържано в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в
чиято структура е началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“/,
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на от С.С.С. с ЕГН **********
***,чрез адв.К.Д.от ШАК със съдебен адрес *** срещу Заповед с
рег.№19-0280-000204 от 14.08.2019год. на
Началник РУ-гр.Каолиново при ОДМВР-Шумен
за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП-временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,но
не повече от 18 месеца,считано от 14.08.2019год.
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез адв.К.Д.от ШАК със
съдебен адрес *** да заплати на
ОД на МВР – гр. Шумен направените по делото
разноски общо в размер на 100 /сто / лева.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп.
бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на административни съд е
окончателно и не подлежи на обжалване .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: