Присъда по дело №6147/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 71 от 30.03.2022 г. по НОХД № 6147/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, НО, XI с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла обвинителен акт, с който се повдига
обвинение срещу С.Х.К. за това, че на 25.10.2020 г. в гр. Съединение, обл. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - вещество,
съдържащо 27 тегловни % амфетамин, с него тегло 0,394 грама на стойност 11,82 лева,
съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява
маловажен случай по чл. 354а, ал. 3 от НК - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т.
1 от НК.
Производството е протекло при условията на чл. 269, ал. 1 вр. ал. 3, т. 4, б. „а“
от НПК при отсъствие на подсъдимия, доколкото обвинението не е за тежко
престъпление, участието на подсъдимия не е задължително и не е необходимо за
изясняване на обстоятелствата по делото, а местопребиваването му се намира извън
пределите на страната, поради което и му е назначен служебен защитник.
В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение като пледира доказването авторството, обективната и
субективната страна на деянието и моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като
му се наложи наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Защитникът на подсъдимия пледира по приложението на малозначителност на
случая по чл. 9, ал. 2 от НК и оправдаването му, евентуално да му се наложи наказание
по чл. 55, ал. 2 от НК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият С.Х.К. е роден ** Постоянно регистриран в гр. Съединение, обл.
Пловдив, б., б.г., със средно образование, работещ, неженен, неосъждан /наказван по
реда на чл.78а от НК/ с ЕГН **********.
На 25.10.2020 г. Л.Д. и Б.Л. - ** РУ Труд към ОД на МВР Пловдив,
осъществявали пътен контрол в гр. Съединение, обл. Пловдив. Били позиционирани на
кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Стоян Средев“. Около 13:40 ч. към тях се
приближил автомобил „Рено Кан го“ с рег. № **. Л. подал сигнал с палка на водача да
спре, но същият продължил движението си по ул. „Стоян Средев“, увеличавайки
скоростта си. Когато автомобилът минал покрай него, Л. видял, че водач е М.Р., а до
него пътува С.К. - и двамата криминално проявени и познати на полицейските
служители. Затова те веднага предприели действия и последвали автомобила със
служебния. В района на ул. „Пенчо Думбалски“ в гр. Съединение го настигнали и
успели да го спрат. Тогава Р. слязъл от шофьорската врата (от ляво), а подсъдимият
слязъл от дясна предна врата (за предното пасажерско място). Р. се затичал към ограда
на имот в близост и я прескочил, като след него тръгнал полицай Д.. Полицай Л. се
насочил към К. и когато бил на около 3-4 метра от него видял, че пуснал на земята си с
дясната ръка някакъв предмет. В това време се върнал и Д., който се бил отказал да
преследва Р.. Двамата полицейски служители задържали подсъдимия К., като
установили, че е изхвърлил на земята топче, завито в непрозрачен станиол.
1

Местопроизшествието било запазено, като дежурна оперативно-следствена група от
РУ Труд към ОД на МВР Пловдив извършила оглед, при който било иззето 1 бр. топче,
увито със станиол, с диаметър около 1,5 см.
Съгласно заключението на изготвената по делото химическа експертиза,
съдържанието на топчето, увито със станиол, е бяло вещество, съдържащо 27 тегловни
% амфетамин и нето тегло 0,394 грама. Амфетаминът е включен в Приложение № 1
към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото
здраве. Остатъкът от веществото след изследването е 0,379 грама, което е било
предадено по надлежния ред за съхранение в Централно митническо управление,
Отдел „МРР-НОП“.
Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
инкриминираното наркотично вещество възлиза на 11,82 лева.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
показанията на свидетелите Л.Д., Б.Л., М.Р., Б.М., дадени в съдебното следствие и
прочетени по реда на чл. 281 от НПК от досъдебното производство, както и писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, протокол
№ 2055 от 09.11.2020 г. за извършена химическа експертиза, протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, справка за съдимост,
характеристична справка, справка БДС и останалите доказателства събрани по
досъдебното производство и прочетените от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Показанията на свидетелите Л.Д. и Б.Л. са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
достоверност и съответстват на събраните писмени доказателства /протокол за оглед
месторпоизшествие/ и извършената експертиза, установяваща характера на веществото
като амфетамин и неговото съдържание на активен компонент. В този смисъл
свидетелят Д. е категоричен, че е чул колегата си Л. да казва, че подсъдимият е
изхвърлил нещо и същото да е било топче увито в станиол. Същевременно в
показанията си от досъдебното производство Л. споделя, че ясно е видял как
подсъдимият слиза от дясната страна на автомобила, застава до предната дясна гума и
от разстояние 3-4 м забелязал как от дясната му ръка паднало нещо на пътя.
Присъствието на подсъдимия на местопроизшествието се потвърждава и от
показанията на свидетелката М., която разказва, че при пристигане при автомобила,
който е нейна собственост, е заварила К. до него. Без доказателствена стойност са
показанията на свидетеля Р., доколкото твърди, че не си спомня за случилото се, както
и го отрича. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията му противоречат на
останалите доказателства, непоследователни са, нелогични и в тях отсъства
елементарна житейска логика. По тези причини съдът не им се довери при формиране
на изводите си относно фактическата обстановка по делото.
Като правилна и пълна се оцени химическата експертиза на намереното
2

вещество, доколкото е изготвена от професионалист в съответната област с
необходимите знания и опит в нея, поради което съдът я възприе като компетентно
изготвена и й се довери.

От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение
на подсъдимия са налице всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК за това, че е държал
високорисково наркотично вещество амфетамин, съдържащо 27 тегловни %
амфетамин, с него тегло 0,394 грама на стойност 11,82 лева, съгласно Постановление
№ 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай.
От обективна страна извършените от дееца действия по упражняване на
фактическа власт върху инкриминираното вещество, поставено в станиол и пуснато от
дясната му ръка до автомобила, в който се е возил, осъществява изпълнителното
деяние на престъплението като „държане“.
По делото не се събраха доказателства и не се изложиха твърдения от
подсъдимия, той да е имал надлежно разрешително за упражняването на фактическа
власт върху наркотичното вещество.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични амфетаминът
представлява вещество с висок риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Конкретното изпълнително деяние се характеризира със своята особеност, а
именно малкото количество вещество (0,349 гр.), неговата ниска стойност (11,82 лв.),
които съвкупно обуславят квалификацията на случая като „маловажен“ по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК. Разкрива се съществено по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и на дееца в сравнение с типичните и обикновените случаи на престъпление
от същия вид.
От субективна страна се установява, че подсъдимият е съзнавал, че държи
забранено от закона вещество – марихуана, а именно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал те да настъпят като държи високорисково наркотично вещество. Деянието е
извършено при пряк умисъл. Тези изводи са пряко изводими от показанията на
свидетелите, които са възприели неговото поведение лично.
По изложените причини съдът прие деянието и авторството му за безспорно и
категорично доказано и призна подсъдимия за виновен в извършването му.
Липсват основания за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Институтът на
малозначителност изисква съдебната преценка по този въпрос да се извършва на
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и укоримост на извършеното. Съвкупната оценка на посочените
обстоятелства трябва да очертава липса или явна незначителност на обществената
опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата. В конкретния случай се
установява, че подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност, но и осъждан
за престъпления против собствеността, поради което преценката на личността му и
3

личностната му характеристика обуславя извод за укоримост на извършеното и
отсъствие на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.

По размера на административното наказание:
Предвижданото от закона наказание за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3,
т. 1 от НК е глоба до 1000 лв. Същевременно се установява, че подсъдимият е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, затова и
неприложим е института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подсъдимия, размера на
стойността на държаното вещество. Същевременно съдът отчете и факта, че
подсъдимият все пак е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност.
В този смисъл наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в
посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства ориентирано по размер над минимума, а именно в размер
на 200 лева. Това свое решение съдът основава на становището си, че по-тежко по
размер наказание е несъвместимо най-вече с деянието на подсъдимия. От друга страна
отегчаващите отговорността обстоятелства не са толкова тежки, че да определят по-
тежко от избраното от съда наказание, и отстъпват пред смекчаващите. Съдът намира,
че това именно наказание няма да засегне правата на подсъдимия, като то съответства
на степента на обществена опасност на престъплението и дееца и размера на предмета
на престъпното посегателство – държане на наркотично вещество на стойност от 11,82
лв.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК,
доколкото няма нито изключително, нито многобройни обстоятелства, обосноваващи
необходимостта размера на наказанието да падне под най-ниския предвиден размер,
когато и то би се оказало несъразмерно тежко. Нито едно от посочените като
смекчаващи отговорността обстоятелства не се характеризира с изключителност, тъй
като те са част от типичните смекчаващи отговорността обстоятелства и не са
необичайни. Същевременно отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не
могат да бъдат приети и за многобройни, макар и да превишават отегчаващите, тъй
като не ги надхвърлят значително. Броят на настоящите смекчаващи отговорността
обстоятелства и тяхната същност са принципно обичайните обстоятелства при
типичните случаи на извършване на престъпление от съответния вид. Независимо от
горното съдът приема и че предвиденото в закона наказание и определено от съда на
глоба в размер на 200 лв. не може да бъде приет за несъразмерно тежко съобразно
извършеното от подсъдимия, което е още едно основание за неприложимостта на
обсъждания институт. В тази връзка за неоснователни се отчетоха аргументите на
защитата за приложението на чл. 55 от НК и определянето на наказание по същата
разпоредба.

По разноските и веществените доказателства:
Използването на експертна помощ и действителното извършване и приемане на
химическата експертиза обосновават ангажиране и на отговорността на обвиняемия за
заплащане на сторените на досъдебното производство разноски. Затова на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
4

МВР Пловдив сумата от 85,39 лв. за разноски по делото.
Доколкото назначената химическа експертиза не е изразходвала изцяло
предмета на престъплението амфетамин, то остатъкът от него, а именно 0,379 грама,
намиращ се на съхранение в ЦМУ, отдел МРР-НОП следва да се отнеме в полза на
Държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, а доколкото подлежат на унищожаване,
същото да се стори по установения ред след влизане в сила на присъдата. Като вещи
без стойност следва да се унищожат бял плик със слепка и надпис „1 бр. топче с размер
около 1,5 см, съдържащ парче от сребрист станиол“ на съхранение в РУ Труд към ОД
на МВР Пловдив и диск със запис - приложен по досъдебното производство на л.70,
след влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	71
Дата:	30 март 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330206147
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2021 г.

Присъда по дело №6147/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите