Решение по дело №2188/2018 на Районен съд - Русе

 

Р Е Ш Е Н И Е

№1201

гр. Русе, 04.07.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Русенският районен съд, II - ри граждански състав в публично заседание на 02-ри юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

Председател: МИЛЕН П.

 

         при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2188 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

         Ищцовото дружество „Първа Инвестиционна Банка” АД, представлявано от С. А. П. и Ч.Г. З.-изпълнителни директори заявява, че на 08.02.2011г. сключило  със  В. К. И. договор за банков кредит по силата на който му предоставило  сума в размер на 10000,00 лв. Твърди, че изпълнението на задълженията по договора от страна на кредитополучателя било обезпечено чрез поръчителството на ответника В.М.П., въз основа на сключения на същата дата договор за поръчителство. Съобразно договореното, кредитополучателят следвало да възстанови сумата, ведно с дължимите лихви до 25.01.2018г., като ответникът не бил изпълнил задълженията си за заплащане на сумите в посочения срок. За дължимите суми в размер на 7934,92 лв. – главница, 3516,05 лв.- просрочена договорна лихва за периода 25.04.2013г.-25.01.2018г. и 4343,04 лв.-наказателна лихва за периода 25.04.2013г.-01.02.2018г. се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№727/2018г. по описа на РРС, издадена солидарно срещу кредитополучателя и ответника, срещу която заповед последният възразил в срок.

         Предвид  постъпилото възражение, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски.

         В срока по чл.131 ГПК ответникът В.М.П. оспорва исковете. Счита, че не дължи претендираните суми т.к., спрямо него, считано от 25.04.2013 г., е изтекъл преклузивния 6-месечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което с изтичането му се е прекратило и даденото от него поръчителство по договора за кредит.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

         На 08.02.2011г. между „Първа Инвестиционна Банка” АД, от една страна, а от друга – В. К. И. е сключен договор за банков кредит № 012LD-R-000557, по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 10000,00 лв. С договор за поръчителство от с.д., поръчител по кредита е станал ответника  П.. Съобразно договореното, кредитополучателя следва да възстанови сумата, ведно с дължимите лихви и др. до 25.01.2018г. В договора са уговорени: лихви по кредита,  разходите, начина на издължаване, правата и задълженията на страните, както и санкциите при неточно изпълнение.  

         По искане на ищеца е възложена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че към 02.02.2018г./датата на подаване на заявлението в съда/, дължимите се  по процесния договор суми  възлизат на  7934,92 лв. – главница, 3516,05 лв.- просрочена договорна лихва за периода 25.04.2013г.-25.01.2018г. и 4343,14 лв.-наказателна лихва за периода 25.04.2013г.-01.02.2018г. Вещото лице посочва, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда/02.02.2018г./, процесния банков кредит е бил с редовно настъпил падеж, т.к. крайният срок за издължаване е 25.01.2018г.

         Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 ГПК- установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответника, поръчител по договора за кредит дължи процесните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№727/2018г. по описа на РРС.

         От приложеното ч.гр.д.№727/2018г. по описа на РРС е видно, че на 27.03.2018г./ в законовия срок/, длъжникът е депозирал възражение, с което оспорил дължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение суми. На 29.03.2018г. заявителят е уведомен за постъпилото възражение и възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.

         Разгледан по същество, искът се явява основателен.

         Съдът приема, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за банков кредит № 012LD-R-000557/08.02.2011г. и договор за поръчителство от с.д.

         Относно сключването на договора, предоставяне на заемната сума на кредитополучателя, наличието на договор за поръчителство, размера на претендираните суми липсва спор между страните.  

         Единственото възражение срещу иска на ответника-поръчител е, че  не дължи претендираните суми т.к., спрямо него, считано от 25.04.2013 г., е изтекъл преклузивния 6-месечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД

В т.3 от договора за кредит е уговорено, че падежът на кредита настъпва на 25.01.2018г. Действително, от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от 25.04.2013г., кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите се вноски по кредита, но банката-ищец не се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а е подала заявлението по чл.417 ГПК на 02.02.2018г., т.е. след настъпилия редовен падеж на цялото задължение.

Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една погасителна вноска. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляря на това право. Тъй като по делото не се доказва, а не се и твърди, предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника, а напротив ищецът е подал заявлението по чл.417 ГПК на 02.02.2018г., след настъпилия на 25.01.2018г., редовен падеж на задълженията, то и възражението,че банката е пропуснала 6-месечния срок  по чл.147, ал.1 ЗЗД  да  предяви иск срещу ответника-поръчител е неоснователно.

Предвид изложеното, липсата на спор относно размера на дължимите се суми и заключението на приетата експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно дадено, то искът следва да се уважи изцяло.       

         Ответникът дължи направените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 465,88 лв., за които съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, а именно: 315,88 лв.-заплатена д.т., 250,00лв.- възнаграждение на вещо лице и 150, 00лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

         Мотивиран така, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че В.М.П., ЕГН ********** *** дължи на „Първа Инвестиционна Банка” АД, представлявано от С. А. П. и Ч. Г. З.-изпълнителни директори, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков ”№37, сумата от 7934,92 лв. – главница по договор за банков кредит № 012LD-R-000557/08.02.2011г., 3516,05 лв.- просрочена договорна лихва за периода 25.04.2013г.-25.01.2018г. и 4343,04 лв.-наказателна лихва за периода 25.04.2013г.-01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 727/2018 г. по описа на РРС е издадена заповед № 383/05.02.2018 г. за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

         ОСЪЖДА В.М.П., ЕГН ********** ***  да заплати  на „„Първа Инвестиционна Банка” АД, представлявано от С. А. П. и Ч. Г. З.-изпълнителни директори, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков ”№37 сумата в размер на  465,88 лв. - разноски за заповедното производство, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по  ч.гр.д.№ 727/2018г. по описа на РРС и изпълнителен лист,  както и сумата в размер на 715,88 лв.- разноски за настоящото производство.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: