РЕШЕНИЕ
№ 1
гр.Поморие, 02.01.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на шести октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Д.
при
участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния
съдия г.д.N 263 по описа за
Производството е образувано по искова молба от „Е. Е. Е.
К.
Ищецът твърди, че с
ответника и останалите съсобственици на общо ½ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор ... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие, с административен
адрес в гр.Поморие, ул..., е сключил предварителен
договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и
строителство на жилищна сграда, с нотариална заверка на подписите на учредителя
и ответник от 02.04.2015 г.
Сочи, че съгласно този договор ответникът и останалите
съсобственици са се задължили да учредят /отстъпят/ право на строеж, всеки
върху притежаваните от него идеални части от горепосочения имот на приобретателя-изпълнител и ищец „Е. Е. Е. К.
Твърди, че съгласно чл.5, ал.2 от договора, страните
подписали и приложение – протокол за разпределение на собствеността, с който се
уточнили какъв процент и кои обекти от сградата ще се разпределят след нейното
построяване.
Идейният инвестиционен проект на предвидената за
изграждане в имота сграда бил изработен в определените в договора срокове ,
предоставен на учредителите, съгласуван и подписан от тях, включително и от
ответника, на 13.08.2015 г., след което били сключени и предварителни договори
с „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД и
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
съответно на 14.12.2015 г. и 26.11.2015 г., последният договор подписан лично и
от ответника.
Въз основа на одобрения инвестиционен проект бил
изработен и цялостен технически /работен/ инвестиционен проект, който през
м.януари на
За одобрения проект и издаденото разрешение за строеж
ищецът уведомил всички учредители, включително и ответника, на проведена през
м.април на
По силата на чл.12, ал.1 и чл.19, ал.1, т.б от
предварителния договор ответникът и останалите съсобственици били задължени в
срок до 30 дни от уведомяването им, че е одобрен работен проект да учредят на
ищеца правото на строеж.
Ответникът К. не се явил на определената за сключване на
окончателен договор дата, за което бил съставен констативен протокол от
нотариус, ищецът изпратил нотариална покана на ответника за сключване на
окончателния договор на датата 19.08.2016 г., която покана била връчена на
ответника на 05.08.2016 г., но на тази дата ответника отново не се явил.
На ответникът била изпратена и покана за доброволно
изпълнение на задълженията му по договора, получена от него на 12.11.2016 г., с
която ответникът е поканен да изпълни задълженията си до 19.11.2016 г.
На последната покана ответникът не отговорил и не
изпълнил задълженията си в определения с поканата срок, поради което ищецът му
изпратил нотариална покана за доброволно заплащане на предвидената в чл.21,
ал.1, б. а от предварителния договор неустойка в размер 10 000 евро,
дължима при забава на учредителя да сключи окончателния договор с повече от три
месеца.
В дадения му срок за доброволно изпълнение ответникът не
заплатил неустойката, поради което ищецът подал
против него заявление по
чл.417 ГПК, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането си за неустойка в размер 10
00 евро.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело № 63/2017 г., по описа на
РС – Поморие и издадена заповед за незабавно
изпълнение № 40/03.02.2017 г. и
изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед длъжникът и ответник подал възражение, поради което ищецът
предявява настоящата претенция за установяване
на оспореното от ответника
вземане.
Претендира и разноските
по настоящото дело, а така също
и тези, извършени от него в заповедното
производство.
Правното основание
на иска е чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.19 ЗЗД, вр.с
чл.92 ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис
от нея е изпратен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подал
отговор, с който оспорва иска.
С определение на съда от 29.05.2017 г.,
по молба на ответника на същия е предоставена правна помощ и за негов служебен
адвокат е назначена адв.С.М., на която е връчена
препис от исковата молба.
В срока за отговор е постъпил такъв от служебния
защитник, който също оспорва иска като неоснователен и моли съдът да го
отхвърли. Излага подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от
пълномощника си и процесуален представител – адв.М.К., която
поддържа исковата претенция, счита я за напълно основателна
и моли съда да я уважи изцяло.
В съдебно заседание
ответникът лично и със служебния
си защитник, поддържат застъпеното в отговорите становище за неоснователност на
иска.
За да
разреши спора съдът се запозна
подробно със становищата и исканията на страните, както
и със събраните по делото доказателства,
и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
По делото
е приложено ч.гр.дело № 63/2017 г., по описа на
РС – Поморие, образувано по подадено заявление
от ищеца против
ответника,
в производството по което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 40/03.02.2017
г. (л.39 от ч.г.д.), с която
е разпоредено ответникът да заплати на
заявителя и ищец сумата 10 00 евро,
представляваща вземане за неустойка, произтичащо от неизпълнено задължение по
предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за
проектиране и строителство с нотариална заверка на подписите на страните, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
02.02.2017 г. – датата на постъпване на заявлението в съда, както и сумата 1 512.17 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист №
50/03.02.2017 г. (л.44 от ч.г.д.).
Заповедта е връчена на длъжника и ответник на 10.03.2017
г. от ЧСИ И.Б., рег. № 800, по образуваното въз основа на издадения
изпълнителен лист изпълнително дело № 20178000400243/2017 г. (л.42-43 от ч.г.д.).
На 23.03.2017 г., длъжникът е възразил писмено срещу
издадената заповед, като е подал възражение по образец вх. № 2004/23.03.2017 г.
(л.48
от ч.г.д.),
както е подал и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение,
която е оставена без уважение с определение № 859/16.05.2017 г. по ч.г.дело №
681/2017 г. по описа на ОС – Бургас.
С разпореждане от 24.03.2017 г. (л.52 от ч.г.д.), заповедният съд е указал на
заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника.
Разпореждането е получено от заявителя на 30.03.2017 г.
(л.54 от ч.г.д.)
На 27.04.2017 г., в срока
по чл.415, ал.1 ГПК, ищцът – заявител
в заповедното производство
е предявил против ответника
настоящият положителен установителен иск, който е допустим и като такъв следва
да бъде разгледан
по същество, тъй като за
ищеца е налице правен интерес да предяви иск
за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за незабавно
изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника – ответник.
По съществото
на претенцията съдът намира следното.
Представен е заверен препис от предварителен договор за
учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство на
жилищна сграда (л.5-10 от делото), подписан от една страна от А.О.Д., Д.Т.Д. и
ответника Г.О.К., като учредители и от друга страна от ищеца „Е. Е. Е. К.
Подписите на учредителите са с нотариална заверка рег. №
767/02.04.2015 г., на нотариус К.П.,
рег.№ 556 на Нотариалната камара, район на действие – района на РС –
Бургас.
Подписът на управителя на ищеца е с нотариална заверка
рег. № 841/08.04.2015 г., на същия нотариус.
Съгласно чл.1 от договора, учредителите, включително
ответника, като собственици на общо ½ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ... по КК
и КР на гр.Поморие, с площ от 490 кв.м., с административен адрес в гр.Поморие, ул..., който имот е идентичен с УПИ ..., кв.46 по плана на
гр.Поморие, са се задължили да учредят /отстъпят/ право на строеж, всеки върху
притежаваните от него идеални части от имота на приобретателя-изпълнител
и ищец „Е. Е. Е. К.
С клаузата на чл.5, ал.1 от договора, страните са се
договорили срещу учреденото право на строеж учредителите да получат за себе си
като обезщетение без заплащане на парични суми обекти по техен избор в
партерен, първи, втори и трети етаж от сградата, съответстващи на процента на обезщетение
на всеки един от тях, като съгласно чл.5, ал.2 от договора, конкретните обекти
ще бъдат посочени и описани в Приложение / Протокол за разпределение на собствеността/
към договора, след изготвяне и съгласуване с учредителите на идеен проект.
По делото е представен заверен препис от Приложение по
чл.5, ал.2 от договора (л.11-12 от делото), подписано от страните по
предварителния договор, в това число и от ответника, съгласно т.3 от което,
ответникът ще получи в собственост 5.5 % от цялата РЗП на сградата, който
размер ще се обособи като самостоятелен обект – офис, на партерния етаж и
самостоятелен обект – студио, на третия етаж и двата обекта с изложение към ул.
„Крайбрежна”. Приложението е с нотариални заверки на подписите на страните с
дати, съответстващи на датите на нотариалните заверки на подписите на
предварителния договор.
Съгласно чл.20, ал.1, б.б от договора, при забава на
учредителите за сключване на окончателен договор с повече от три месеца от
договореното, те дължат неустойка общо в размер 10 000 евро, като
неустойката се дължи от учредителя, по чиято вина е забавата.
Представен е заверен препис от идеен инвестиционен проект
за обект жилищна сграда в УПИ ..., кв.46 по плана на гр.Поморие, част
архитектурна (л.13-17), подписан за проектант от арх.Ж.Д. и за инвеститори от А.
Д., Д. Д., ответника Г.О.К. и ищеца „Е. Е. Е. К.
На първата страница от проекта след подпис за ответника е
изписана и датата 13.08.2015 г. В графичната част на проекта за партерен етаж
(л.16) и трети жилищен етаж, относно обезщетението за ответника – офис с площ
16. кв.м. и студио (ап.6) с площ 36.70 кв.м., са положени подписи за ответника,
ръкописен текст „съгласен съм” и датата 13.08.2015 г.
В обяснения за обстоятелствата по делото, дадени по реда
на чл.176 ГПК (л.118 гръб), ответникът признава, че ръкописният текст в идейния
проект за трети жилищен етаж е изпълнен от него и положеният подпис също е
негов.
Представен е предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителните и/или канализационните системи № 532/26.11.2015 г. (л.24-31),
сключен от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – Бургас от една страна и от
друга страна от А. Д., Д. Д.а и ответника Г.О.К..
По делото е представен и заверен препис от технически
инвестиционен проект за процесната сграда ( л.17-22),
с положени подписи за водещ проектант и инвеститори, включително такъв и за
ответника. Подписи за ответника са положени и в графичната част на проекта за
етажи партер (л.21) и трети (л.22). Проектът е одобрен на 04.02.2016 г.
Представен е заверен препис от разрешение за строеж №
29/10.02.2016 г. (л.23), издадено от ал.архитект на община Поморие, с което е
разрешено строителството съгласно одобрения инвестиционен проект на процесната сграда.
Представен е заверен препис от констативен протокол от
01.06.2016 г. (л.32) на нотариус К.П., с район на действие – района на РС –
Поморие, съгласно който на датата на съставяне на протокола в кантората на
нотариуса са се явили А. Д. и Д. Д., както и лицата Е. Г. С., Г. Х. С., Т. Г.
Г. и С. П. Г., а така също и представителя на ищеца, Д.а е представила процесния предварителния договор и приложението към него,
но ответникът не се е явил при нотариуса.
Представен е препис от нотариална покана от ищеца до
ответника (л.33-34), с която ответникът е поканен да се яви на 19.08.2016 г.,
10.00 ч. при нотариус К.П. за сключване на окончателен договор за учредяване на
право на строеж. Видно от отразеното от нотариуса, поканата е връчена на
ответника на 05.08.2016 г.
Представен е заверен препис от констативен протокол от
19.08.2016 г. (л.35), също на нотариус К.П., с район на действие – района на РС
– Поморие, съгласно който на датата, посочена в нотариалната покана ответникът
не се е явил в кантората на нотариуса.
Представен е и препис от уведомително писмо – покана за
доброволно изпълнение, датирана от 09.11.2016 г. (л.37-38), изходяща от
пълномощник на ищеца, с която ответникът е поканен да изпълни доброволно
задълженията си по процесния предварителен договор в
срок до 19.11.2016 г.
Писмото-покана е връчено на ответника на 12.11.2016 г.,
видно от приложената по делото обратна разписка (л.36).
При така
установените факти, съдът направи следните
правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват.
За да установи вземането си, основано на отговорността на
ответника по посочената норма, ищецът следва да установи наличието на
задължение на ответника по твърдяната от него
облигационна връзка между страните, изпълнение на задълженията на ищеца,
неизпълнение на задължение на ответника и уговорена с договора неустойка.
В случая не се спори, а и безспорно се установява от
доказателствата по делото, че между ищеца от една страна и съсобствениците на
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ... по КК и КР на гр.Поморие,
с административен адрес в гр.Поморие, ул..., същият
имот идентичен с УПИ ..., кв.46 по плана на гр.Поморие, сред които
съсобственици е и ответника, е сключен предварителен договор за учредяване на
право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство на жилищна
сграда, с нотариална заверка на подписите на учредителите от 02.04.2015 г. и на
представителя на ищеца от 08.04.2015 г.
Предварителният договор за сключване
на определен окончателен договор, за който се
изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се
сключи в писмена форма – чл.19, ал.1 ЗЗД.
Ако в случай
на изисквана от закона писмена
форма страната, на която е представен
предварително подписан от другата страна
проектодоговор, положи на свой ред
подписа си върху него, то
договорът се явява сключен в този момент – Решение № 485 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1451/2009 г., III г. о., ГК на
ВКС.
Предвид посоченото съдът приема, че процесният
договор е сключен на 08.04.2015 г.
Процесният
предварителен договор е действителен и е обвързал валидно страните по него.
С договора учредителите са поели задължение да учредят
право на строеж върху притежаваните от тях идеали части от имота – общо
½ ид.ч. и обстоятелството, че притежателите на
останалата ½ ид.ч. от имота не са страни по
договора не води до неговата недействителност.
Съгласно чл.8, ал.1 ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече
лица, за да се създаде,
уреди или унищожи една правна
връзка между тях, поради което действителен е както договор с процесния предмет, сключен с един от съсобствениците на
имота, така и с няколко съсобственици.
Както бе посочено договорът е сключен в изискуемата от
закона форма и съдържа съществените условия на окончателния
договор.
Несъмнено се установи на следващо място изпълнението на
задълженията на ищеца по него.
Страните са постигнали съгласие относно дължимото на
учредителите обезщетение за учредяването на правото на строеж, изготвен е идеен
инвестиционен проект и технически
инвестиционен проект, подписани от учредителите, включително и от ответника,
проектът е одобрен, издадено е разрешение за строителство.
Ответникът не е
изпълнил задълженията си по предварителния договор, като не се е явил за
сключване на окончателен договор нито в сроковете, уговорени в предварителния
договор, нито в предоставения му от ищеца допълнителен срок за доброволно
изпълнение.
Неизпълнението на задълженията на ответника не се оспорва
от последния, а посочените от него основания за неизпълнението изложени в
отговора не се основават на договорните клаузи, поради което не следва да се
обсъждат от съда.
При установеното неизпълнение на задълженията на
ответника по договора, то последният дължи неустойка за неизпълнението в
уговорените с договора размери.
Неоснователно е възражението за нищожност на неустойката,
като прекомерна.
Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост
в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави
за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии:
- естеството им
на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението
на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение
на задължението вреди;
Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на
неустойката се преценява към момента
на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди –
т.3 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г., ОСTK на ВКС.
Процесната
неустойка е мораторна, обезпечава изпълнението на непарично задължение, което не е обезпечено по друг начин,
неизпълнението е съществено и към момента на неизпълнение на договора
изправната страна по него е изпълнила задълженията си изцяло, ето защо
настоящият съдебен състав намира, че неустоечната
клауза не е нищожна.
Предвид изложеното
съдът приема, че вземането на ищеца е установено по основание и размер, предявеният иск е основателен и като такъв следва
да бъде уважен
изцяло.
Ищецът е направил искане за присъждане на
разноските, сторени от него в настоящото
производството, което с оглед изхода от спора е основателно и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 1 595.55
лв., от които 391.20 лв., заплатена държавна такса за образуване и водене на делото, 4.35 лв., заплатенабанкова такса и 1 200 лв., заплатен в
брой
адвокатски хонорар.
Ответникът също е направил искане за присъждане
на разноски, което предвид уважаването
на иска изцяло
е неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
Ищецът е направил
искане и за присъждане на разноските,
направени от него в заповедното производство, което предвид установяването на вземането му
също е основателно, ето
защо
ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
на последния, направени в производството по ч.гр.дело № 63/2017 г., по
описа на РС –
Поморие,
в размер 1 521.17
лв.
Мотивиран от
изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.О.К.,
ЕГН
**********,***, че дължи на „Е. Е. Е. К.
ОСЪЖДА Г.О.К.,
ЕГН
**********,
да заплати на „Е.
Е. Е. К.
ОСЪЖДА Г.О.К.,
ЕГН
**********,
да заплати на „Е.
Е. Е. К.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.О.К., ЕГН **********,
за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС –
Бургас в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :