№ 18
гр. гр. Свищов , 12.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на дванадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Частно наказателно дело
№ 20214150200035 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Процедура по прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от
НПК.
Постъпила е жалба от Д. И. Б. от с. Червена, общ. Свищов против Постановление от
28.01.2021г. на прокурор Любомира Минкова от ТО Свищов към Районна прокуратура
В.Търново, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено
досъдебно производство водено като ЗМ № 353/2020г. по описа на РУ на МВР – Свищов.
Посочва, че преписката е образувано по негов сиграв, в който е посочил, че е пострадал от
престъпление от общ характер, извършено от А.Ц. в хипотезата на чл. 131 ал. 1 т. 2 вр. чл.
130 ал. 2 от НК и/или по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК, по която преписка била
извършена поЛ.йска проверка, както и образувано досъдебно производство за престъпление
по чл. 194 ал. 1 от НК , пострадал от което бил брат му П. Б.. Посочва, че прекратителното
постановление касае именно това престъпление. Сочи, че на стр. 3-та от постановлението,
било посочено, че към момента на причиняване на телесната му повреда, Ц. не е бил на
служба, като било безспорно установено, че бил ударен от него, защото се ядосал, че той
светел с фенерче. Описва, че било прието, че посегателството на Ц. върху него било извън
службата му, в резултат на лично спречкване. Счита, че постановлението касаело отказ от
правосъдие. Позовава се, че било установено, че на 22.05.2020г. в с. Червена, на публично
място – улица в това село, в тъмната част на денонощието, около 22,30 часа, А.Ц. му е
нанесъл удар с юмрук в лявата част на Л.то. Сочи, че му било издадено съдебно-медицинско
удостоверение, в което били описани наранявания, които са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и медицинско удостоверение за
психичното му състояние, в което било описано психичното му състояние след травмата.
1
Били събрани безспорни доказателства, че Ц. го е ударил, като от правна страна счита, че
при събраните доказателства, постановлението в частта му за липсата на престъпление по
чл. 131 ал. 1 от НК, от което е пострадал, било неправилно. Посочва, че липсвало активност
от страна органите на ДП, каква е оценката на очевидците за установеното деяние на Ц., от
което е пострадал, като не били събирани доказателства чрез разпит на очевидците как
оценяват деянието на Ц., дали деянието му е станало достояние и на други лица в дните след
инцидента, още повече, че деянието му е извършено на публично място. Сочи, че
прокуратурата е формирала извод за безспорна доказаност на деянието, авторството му и
медико-биологичните характерисит на уврежданията му, които квалифицирали увреждането
му като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но извода“никакви данни в
преписката не са навеждали за причнно –следствена връзка между намерението на Ц. като
охранител да предотврати извършването на престъпления в района на с. Червена, Община
Свищов, който охранявал и нападението над Д.Б.. Счита, че необосновано било и приетото в
постановлението, че посегателството спрямо Б. е в резултат на лично спречкване извън
службата на охранителя. Позовава се, че не само в преписката, но и в ДП, чрез разпита му
като пострадал , както и показанията на очевидците П. Б. и А.А. била установена липсата на
спречкване между него и Ц.. Липсвали доказателства за спречкване между него и Ц. в
смисъл на какъвто и да е личен конфликт, още позмалко да е била наЛ. негова агресия
спрямо него, която да е провокирала Ц. било в личен план, било като охранител. Счита, че
при липсата на на личен мотив да го травмира, деянието на Ц. било съставомерно по чл. 131
ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал.1 от НК. В тази част постановлението било основано върху
непълнота на доказателствата, последица от което било формиране на извод за липса на
такова престъпление в нарушение на материалния закон. Счита, че в частта за липса на
престъпление по чл.1 31 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ал. 1 от НК обжалваното постановление било
основано върху превратно тълкуване на събраните доказателства, като счита, че деянието
спрямо него било извършено от Ц. при изпълнение на службата му и по хулигански
подбуди. Счита, че Ц. е целял да покаже явно неуважение към обществото и незачитане на
нормите на поведение, както и демонстрация на стремежа за негова лична изява чрез
погазване на установения ред и във връзка със служебното му положение като охранител.
Моли обжалваното постановление на РП Свищов, като неправилно, поради противоречие
със закона , да бъде отменено и делото да бъде върнато на ТОС към РП В.Търново за
продължаване на разследването.
Съдът като взе предвид изнесеното в жалбата, постановлението на прокурора и
материалите по приложеното дознание, намери за установено следното:
Наказателното производство е образувано на 16.07.2020 г. за това, че на
22.05.2020г. в с. Червена, общ. Свищов отнел чужди движими вещи – горнище на ангунг
„Пума“ и мобилен телефон „Samsung Galaxy S3 mini“ общо на неустановена стойност от
владението и без съгласието на П. И. Б. от с. Червена, общ. Свищов, с намерение
2
противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.
От събрания в хода на разследването доказателствен материал, прокурорът е
възприел следната фактическа обстановка:
Св. П. Б. живее в с. Червена, общ. Свищов. На 22.05.2020г. св. Д.Б., брат му – св.
А.А. и сестра им - Й. били застанали на ул."****" в селото, където живеел А. Часът бил
около 22,000 часа. По това време св. П. Б. отишъл в дома си, за да вземе цигара от майка си.
Заедно с него бил брат му св. А.в, като тръгнали по шесе към дома на майка си.
В това време около 21,30 часа св. А.Ц. – охранител в „Пауар Секюрити Груп“ООД не
бил на служба , но отговорил на повикване на свой познат – св. П.Г. собственик на
хранителен магазин в с.Червена, общ. Свищов, който му съобщил, че има опасност да се
извърши кражба от там. Св. Г. помислив това ,защото се задействала негова мобилна
алармена система. Г. и Ц. се срещнали пред магазина. Станало ясно, че няма извършена
кражба. Ц. се придвижвал в района на с. Червена със служебен автомобил „Митцубиши
Паджеро“ с рег. № ******* въпреки, че не бил на служба, като вес пак решил да се отзове на
сигнала на св. Г..
Според св. П. Б. и св. А.А. в един момент, както си вървели по шосето срещу тях
изскочил в тъмното Ц., който бил придружен от непознат мъж. Охранителят решил, че Б.
вероятно е намислил да извърши кражба и го приближил. Възникнало спречкване, при което
Б. се опитал да избяга, а в опит да го задържи, Ц. измъкнал от тялото му горнище на ангунг
„Пума“, в което се намирал мобилен телефон „Samsung Galaxy S3 mini“ с поставена СИМ-
карта с № ******** Той казал, че подозира П. Б. в участието в кражба и ще задържи
горнището да го изследва за отпечатъци. Впослествие с вещите Ц. и придружителят му
тръгнали да бягат след А.в и Б., които се скрили в дома на първия.
Св. Д.Б. през това време, продължавал да си стои на първоначалното място. В един
момент чул писъци. След малко А.в и брат му – П. Б. се появили бягайки и казали, че ги
гони охраната. Св. Д.Б. видял, че след двамата братя бягат двама мъже по къси панталони, а
единия от тях държал горнището от анцунг на св. П. Б.. Той и Атаносов избягали. Д.Б.
разпознал, че единия от двамата мъже е св. А.Ц.. П. Б. възприел нападателите си като
облечени – непознатия мъж с черна тениска с емблемата на „Паур Секюрити“, а Ц.
съссветъл суичър и поставена качулка на главата си. Св. Д.Б. пък видял, че бягащите
нападатели, сред които и Ц. са голи до кръста. След като не догоноли П. Б. и А.в, двамата
мъже се върнали обратно. Св. Д.Б. ги запитал защо гонят другите двама, а Ц. отвърнал, че
били ги наблюдавали и установили, че ще извършат кражба. Двамата мъже тръгнали, а след
тях и св. Д.Б.. Той светел в тъмното с фенерче. Това ядосало св. Ц. и той казал на Б. да не
свети с фенерчето. След миг се обърнал и ударил с юмрук по лявата страна на Л.то Д.Б..
Последният залитнал и се отдалечил. Усетил, че получил замайване от удара и се обадил на
3
телефон 112 в 22,49 часа. В 22,51 часа на телефон 112 се обадила и св. Д.Т. – леля на св.
Д.Б.. Тя чула, че сестра й и майка на Б. крещи за помощ, защото Д.Б. и бит и се обадила да
съобщи. Екип от ЦСМП – Левски отишъл на място и извършил преглед на Б. в линейката.
Бил констатиран оток в лява теменна област по Л.то на Б. без данни за фрактури.
Впослествие Д.Б. бил освидетелстван от съдебен лекар, който установил, че е получил
временно разстройсто на здравето, неопасно за живота.
След оплакването на Д.Б. било започнато досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, с оглед на това, че Ц. отнел и не върнал мобилния
телефон, собственост на П. Б.. До приключване на производстото телефонът не бил
установено, както и горнището на анцунга.
Прието е, че в случая не е започнато наказателно производство за причинена телесна
повреда по чл. 130 ал. 1 от НК от длъжностно Л. – охранител при или по повод изпълнение
на служчата му, защото било установено още в хода на предварителната проверка, че дори и
да се приеме, че А.Ц. охранител в „Пауар Секюрити Груп“ООД е автор на причинено
телесно увреждане, то това негово деяние не е осъществено при или по повод на службата
му. И в хода на досъдебното прозвидство били приложени трудов договор, длъжностна
характеристика на Ц., както и график за неговите смени, като било констатирано, че към
момента на причиняване на телесната повреда на Д.Б., охранителят не е бил на служба, а в
почивка или деянието му би могло да бъде съставомерно само във втората хипотеза на чл.
131 ал. 1т. 2 от НК „по повод изпълнение на службата му“, но в случая било безспорно
установено, че Б. е ударен от Ц., защото последният се ядосал, че пострадалия свети с
фенерче. Никакви данни в преписката не са навеждали на причинно-следствена връзка
между намерението на Ц. като охранител да предотврати извършване на престъпления в
района на с. Червена, общ. Свищов, който охранявал и нападението над Д.Б.. Прието е, че
действията на Ц. по повод на службата му във въпросната вечер либи свързани с
преследване и неутрализиране на П. Б., за който предполагал, че е извършил или ще
извърши кражба, но не и по отношение на неговия брат. Прието е, че посегателството
спрямо Д.Б. е в резултат на лично спречкване извън службата на охранителя, поради което и
не било започвано такова наказателно преследване, тай като се касаело за неквалифицирано
нанасяне на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, което престъпление на основани
ечл. 161 ал. 1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия до съответния районен съд, а
МВР и прокуратурата не били компетентни органи в случая. Прието е, че що се касае до
предмета на разследавеното били събрани доказателства, че в случая няма извършена
кражба от Ц. по отношение вещите на П. Б. – горнище на анцунг и мобилен телефон,
оценени на 130 лева от съдебно-оценъчната експертиза, тъй като Ц. се опитал да достигне
до бягащия Б., но не е имал намерение да извърши кражба на вещите му, поради което
липсата на вещите следвало да се отдаде на случайно деяние. Прието е още, че няма
основание за прилагане разпоредбата на чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК, тъй като въобще не било
започвано наказателно производство по жалбата на Д.Б. с оглед липсата на компетентност
на прокуратурата в неговия случай, като в хода на производството като пострадал бил
4
конституирана неговия брат П. Б.. Описано е, че прилагането на разпоредбата на чл. 25 ал. 1
т. 6 от НПК е задължително само, ако в хода на досъдебното производство се установи, че
извършеното престъпление се преследва по тъжба на пострадалия. В случая това е прието
от прокурора още на фаза на предварителна проверка, поради което и не е образувано
досъдебно производство за деяние по чл. 131 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ал. 1 от НК.
При анализа на събраните доказателства съдът направи извод за основателност
на жалбата на Д.Б., поради следното:
В постановлението за прекратяване на наказателното производство са
направени изводи, които не кореспондират с доказателства по делото. Така във
фактическата обстановка е прието, че двамата мъже, единият от които Ц. се върнали
обратно, св. Д.Б. ги запитал защо гонят другите двама, Ц. отвърнал, че били ги наблюдавали
и установили, че ще извършат кражба, след което тръгнали, а след тях и св. Д.Б., който
светел в тъмното с фенерче. Това ядосало св. Ц. и той казал на Б. да не свети с фенерчето,
след което се обърнал и ударил с юмрук по лявата страна на Л.то св. Д.Б., който залитнал и
се отдалечил. Същевременно е направен от прокурора правен извод, че Б. е ударен от Ц.,
защото последният се ядосал, че пострадалият свети с фенерче, както и че посегателството
спрямо Д.Б. е в резултат на лично спречкване извън службата на охранителя. Липсва
изложение в постановлението в приетата фактическа обстановка, в какво се е изразявало
това лично спречкване. Прокурора е приел, че Б. не е ударен от Ц. по повод изпълнение на
службата му, проади и което не било започвано наказателно преследване тъй като се
касаело за неквалифицирано нанасяне на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК. В
случая не само извода за „лично спречкване“ между Б. и Ц. не се подкрепя от
доказателствата по делото, но въобще не са събирани доказателства за отношенията между
Д.Б. и А.Ц.. Не са събирани и доказателства чрез разпит на свидетели очевидци как
оценяват деянието на Ц., дали същото е станало известно и на други лица, включително и в
дните след инцидента, предвид и това, че е извършено на публично място, както и не е
разпитана като св. Й. С. от която са снети обяснения при проверката. Следва да се посочи, че
преписката е образувана именно по сигнал на жалбоподателя Б., в който се твърди за
нанесена му телесна повреда в хипотезите на чл. 131 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ал. 2 от НК и/или
по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК. Същевременно прокурора е изложил в
постановлението защо приема, че няма престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ал. 2 от
НК, но не само в постановлението въобще няма обсъждане дали има извършено
престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК, но и не са събирани доказателства
в тази насока. Обжалваното постановление приема, че липсва извършено престъпление по
чл. 194 ал. 1 от НК, но в тази част липсва подадена жалба и изводите на прокурора в тази
част не следва да бъдат обсъждани.
Направеният по вътрешно убеждение извод за липса на престъпление, въз
основа на непълнота на доказателствата, е неправилен. Следва да бъдат изяснени
посочените по-горе обстоятелства, следва да бъдат разпитани в качеството на свидетели
5
посочените лица очевидци – свидетелите П. Б. и св. А.А., както и да се разпита като
свидетел Й. С.
Ето защо постановлението, с което е прекратено ДП № 353/2020г. по описа на
РУ МВР Свищов/преписка 493/2020г. на ТОС към РП В.Търново/ следва да се отмени, като
делото се върне на прокурора за продължаване на наказателното производство, при спазване
на горните указания относно прилагането на закона.
Водим от горното, и на основание чл. 243 ал.6 т.3 от НПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановлението за прекратяване на наказателно производство от
28.01.2021г. на прокурор Л.Минкова при Районна прокуратура гр.Свищов, с което е
прекратено ДП № 353/2020г. по описа на РУ МВР Свищов/преписка 493/2020г. на ТОС към
РП В.Търново/.
Връща делото на прокурора за продължаване на наказателното производство,
при спазване на горните указания относно прилагането на закона.
Определението подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в 7 дневен срок
от съобщаването.
Да се изпрати съобщение до ТОС към РП В.Търново, П. Б. , Д.Б..
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6