РЕШЕНИЕ
№ 1598
гр. Варна, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110115862 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Р. АНГ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, с която срещу „*, със седалище и адрес на управление: гр.*, е
предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата
сумата от 50 лв. /петдесет лева/, част от сумата от 1 114,16 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на заден десен панел, заден десен стоп и задна броня на собствения и л.а. марка „*“, с рег. №
́
*, причинени в резултат на реализирано на 13.06.2021 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача
на л.а. марка „*“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /02.11.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищцата Р. АНГ. К. твърди, че на 13.06.2021 г. около 12,30 ч. в гр. *
личният й автомобил марка „*“, с рег. № * е бил блъснат от л.а. марка „*“, с рег. № *. На
същата дата е предоставила автомобила си на *, който го е паркирал на улицата, като около
посочения час водачът на другия автомобил при маневра покрай нейният автомобил го
блъска в задната дясна част. Сочи, че за настъпилото ПТП двамата водачи са съставили
двустранен констативен протокол и като виновен са посочили водача *, управлявал л.а.
марка „*“, с рег. № *. Излага, че автомобилът е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника със срок на действие 10.03.2021 г. – 09.03.2022 г., която е била
действаща към датата на ПТП. Твърди, че на 17.06.2021 г. е уведомил застрахователя на
виновния водач за събитието, като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил е
снимков материал и е съставил опис на щетите, в който като увредени детайли са посочени
заден десен панел, заден десен стоп и задна броня. Излага, че като застрахователно
обезщетение е получила сумата от 139,68 лв., която не е могла да покрие щетите. Твърди, че
е направила проучване и е установила, че необходимата сума за ремонта възлиза на 1 253,84
лв., като застрахователят е останал задължен за сумата от 1 114,16 лв., която претендира
като частичен иск в размер на 50 лв. Моли за осъждане на ответника за тази сума и
1
присъждане на разноски.
Ответникът „*, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва
наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за .а. марка „Опел Инсигниа“, с рег. № В 6997 ВТ, както и че е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 139,68 лв. Оспорва процесното ПТП да е
настъпило по изключителна вина на водача на застрахования при него автомобил. Счита, че
л.а. марка „*“, с рег. № *е бил паркиран в нарушение ма правилата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП и
чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП, с което си поведение е създал предпоставки за реализирането на
ПТП. В тази връзка релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, който счита за
прекомерно завишен. Оспорва съставения двустранен констативен протокол. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „*“, с per. № *, от
което е видно, че ищцата е вписана като собственик на същия.
Установява се от представения двустранен констативен протокол, че на 13.06.2021 г.
в 12:30 ч. е настъпило ПТП в гр. * между водачите на автомобил марка „**“, с рег. № * и л.а.
марка „*“, с рег. № *. Като виновен е посочен водачът на автомобил „*“.
Ищцата е уведомила застрахователя, за което е съставен опис-заключение, в който са
описани като увредени детайли – заден панел, заден стоп и задна броня. Извършен е
снимков материал, който е предоставен на вещото лице.
От заключението на вещото лице инж. А.В. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че при съпоставяне на механизма на произшествието, скицата и
двустранен констативен протокол за ПТП и установените увреждания, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди по автомобила и
е възможно същите да са причинени по описания начин, като реалният и възможен
механизъм за настъпване е пряк контакт между превозното средство, докато е в покой и
друг лек автомобил движещ се в близост до него, извършващ маневра с промяна на посоката
си на движение. Приема описаните увреждания, като общата стойност на щетите на
процесния автомобил по средни пазарни цени е 865,38 лв. Не са налице данни за наличието
на вертикална или хоризонтална пътна маркировка, както и такава, която да ограничава
спирането и паркирането. Вещото лице описва къде е бил спрян автомобила. По отношение
на щетите допълва, че панел заден десен и броня задна подлежат на възстановяване, чрез
извършването на ремонт и последващото им боядисване. Стоп десен е с увредено стъкло на
детайла, което не подлежи на ремонт и поради това се налага замяната на детайла с нов.
Ударът би настъпил независимо как и къде е спрян лек автомобил „*“ при неправилна
преценка на габаритите на двата автомобила от водача на лек автомобил „Опел“. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че е посетил мястото на произшествието и е констатирал,
че няма пътни знаци, които да забраняват престоя или паркирането на платното. При
паркиран автомобил има достатъчно място за преминаването на още един автомобил.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
За успешното провеждане на иска ищцата е следвало да докаже наличието на
2
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента
на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
(механизма на настъпване на ПТО), виновно причинено от водача на л.а. марка „Опел
Инсигниа“, с рег. № В 6997 ВТ, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищцата в заявения размер. В
тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за
репариране на претърпените вреди, или да докаже релевираните правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение /вкл.
възражението за съпричиняване/.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. марка „*“, с рег. №*, обективирана в
полица № BG/30/12100667170, със срок на действие 10.03.2021 г. – 09.03.2022 г. В полза на
ищцата ответникът е заплатил сумата от 139,68 лв., като застрахователно обезщетение във
връзка с щетите по автомобила.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че средната пазарна стойност за
възстановяване на автомобила е 865,38 лв. Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от
139,68 лв., като е останала дължима сумата от 725,70 лв.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че е било налице съпричиняване от
страна на ищцата. Не се установи същата да е допринесла по някакъв начин за настъпване
на ПТП, включително да е нарушила ЗДвП.
С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 50 лв. е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 560 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 360 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за експертиза. Възражението за прекомерност
3
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е съобразено с
минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление: гр.*, ДА ЗАПЛАТИ на Р. АНГ.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, част от сумата от 1
114,16 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден десен панел, заден десен стоп и
задна броня на собствения и л.а. марка „*“, с рег. № *, причинени в резултат на реализирано
́
на 13.06.2021 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а. марка „*“, с рег. № *, застрахован
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /02.11.2021 г./
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Р. АНГ.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. В*, сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищцата по следната банкова
сметка с титуляр адв. А. – IBAN *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4