РЕШЕНИЕ
№
260263
гр.Русе, 16.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XII гр.
състав, в публично заседание на 17 септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВАВЕЛИКОВА
при секретаря Светла
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7769 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Г.В.Т. твърди, че на
17.12.2018 г. сключила с ответното дружество „Ай Ти Еф Груп“ АД Договор за потребителски кредит № 263631,
по силата на който й били предоставени в собственост заем в размер на 600 лв.,
при фиксиран лихвен процент по заема 41%, с годишен процент на разходите 49,65%,
със срок за погасяване на заема 7 месеца и с месечна погасителна вноска в
размер на 97.82 лв. Съгласно чл. 1.7, чл. 1.8, чл. 1.9, чл. 3.3 от договора и
чл. 17.3 от ОУ, заемополучателя следвало да осигури поръчителството на две
физически лица с нетен осигурителен доход от 1500 лв., отговарящи на условията,
подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение на тези
изисквания дължала неустойка в размер на 400,26 лв., която се начислявала
месечно и се престирала за периодите, в които кредитът бил без обезпечение.
Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължала плащания за лихва и
неустойка, тъй като договорът за кредит бил нищожен. Договорения фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 41 % нарушавал добрите нрави и внасяло неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността и бил в ущърб на кредитополучателя, поради
което било налице нищожност на уговореното възнаграждение. Договорената между
страните лихва с размер 41 % годишно, към който следвало да се добави скритата
лихва, уговорена по договора неустойка за неосигуряване на поръчител или
банкова гаранция надхвърляла повече от 3 пъти законната, противоречала на
добрите нрави, тъй като договора за потребителски кредит, нормативно бил възмезден,
недействителността на клаузата за възнаградителна лихва водела до нищожност на
цялата кредитна сделка. Поради по-високия лихвен процент на разходите и
стойността на годишния процент на разходите, същия не бил обявен на
потребителката и не бил посочен в договора в действителния му размер. Неустойката
за неизпълнение на задължението за неосигуряване на поръчители и банкова
гаранция била загубила присъщата за неустойка обезпечителна функция и била
нищожна. Поради невключването на неустойката, представляваща скрита лихва в
посочения потребителски договор размер ГПР, последния не съответствал на
действително прилагания от кредитора заемни правоотношения, съобразно
разпоредбите на чл. 11, ал, 1 и 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗКП. Ищцата била
заплатила сумата от 155 лв., поради което тя следвало да върне на кредитора
само разликата до общия размер на предоставения й кредит от 600 лв., а именно
само 445 лв. Заявява, че не дължи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочения кредит. Иска да бъде прогласена нищожността на Договор за
потребителски кредит № 263631/17.12.2018 г., сключен с ответника, а в условия
на евентуалност да бъдат прогласени за нищожността на клаузите на чл. 1.7; чл.
1; чл. 1.9; чл. 3.3 и чл. 3.4 от договора и на чл. 6.1; чл. 11.1; чл. 12.4; чл.
12.7; чл. 15, т. от 1 до 7; чл. 16. т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4; чл. 17.2; чл. 17.3
и на чл. 20 от общите условия към договора за кредит, като противоречащи на на
добрите нрави, като неравноправни и нарушаващи нормите на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.
В отговора на исковата молба
ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД счита предявения иск за неоснователен. Предявява
насрещен иск срещу ищцата, като заявява че между ищцата и ответното дружество
на 17.12.2018 г. бил сключен Договор за кредит 263631. Договарянето между
страните се осъществил чрез средствата за комуникация от разстояние –
електронна поща, уеб-сайт и телефон, като договорът за кредит се сключил във
формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние от
ЗЗД, Закона за електронния документ и електронния подпис и приложимите към
сключения договор за кредит Общи условия на ответника. Сключването на договора
за кредит било извършено по инициатива на ищцата. За да получи кредит тя
попълнила Заявка за кандидатстване, намираща се на Уеб-сайта на ответното
дружество, като в заявката била предоставила доброволно пълни и верни данни
относно своята самоличност като: три имена, ЕГН, адрес, лична карта,
месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитан
начин за получаване на сумата по кредита. Тя заявила, че желае да получи сумата
чрез системата "ePay.bg", която представлява електронна система за
разплащания. В края на заявката за кандидатстване ищцата потвърдила, че се
запознала и се съгласява с Общите условия на ответника. Ищцата получила от
ответника ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения
от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея
електронна поща.
След получаване на линка ищцата
потвърдила заявката си за кандидатстване за кредит, като активирала въпросния
линк, при което се зареждала част от уеб сайта на ответника, където тя е въвела
ПИН кода на заявката и е потвърдила искането си за получаване на кредита при
сроковете и условията съгласно заявката. На електронната поща на ищцата бил
изпратен Договор за кредит № 263631,
заедно с Общите условия, като в имейла били прикачил два броя линка „Приеми
договора" и "Откажи договора". С оглед сключването на Договора
за кредит и като доказателство за съгласието на ищцата с договора за кредит и
Общите условия същата активирала линка "Приеми договора". Съгласно
сключения между страните Договор за потребителски кредит № 263631 от 17.12.2018
г. ищцата получила от ответника паричен заем в размер на 600 лева, като сумата
била усвоена на 17.12.2018 г. чрез системата на „Изипей'' АД, съгласно Разписка
за извършено плащане с № 2000000167484418 от 17.12.2018 г. Съгласно сключения
между страните договор за кредит кредитополучателят се задължил да върне изцяло дължимата главница по
кредита в размер на 600 лева, заедно с уговорената лихва за ползване на кредита
в размер на 84.74 лева, като Погасяването на кредита се извършвало с 7 равни 30-дневни вноски, размерът на всяка
бил в размер на 97.82 лева съгласно приложения към договора за кредит погасителен
план. Съгласно т. 3.3 от Общите условия, кредитополучателят не осигурил и не
представил в срок надлежни поръчители или не учредил друго надлежно обезпечение
съгласно настоящия договор за кредит или действието на поръчителството, банковата
гаранция или обезпечението по някаква причина били прекратени,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 400,26 лв. Иска да
бъде осъдн ответника по насрещния иск да заплати сумата от 522.68 лв.
главница, възнаградителна лихва в размер
на 64.24 лева за периода 16.01.2019 г. до 15.07.2019 г. както и неустойка по т.
3.3 от договора за кредит в размер на 343.08 лева за периода 17.01.2019 г. до
15.07.2019 г., евентуално иска да бъде осъдена ответницата по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД да им заплати сумата от 445 лева неплатена главница; лихва за забава
върху нея в размер на 45.99 лева за периода от датата на отпускане на кредита
17.12.2018 г. до 23.12.2019 г.;
законната лихва върху нея за периода от 23.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
В отговора на насрещната искова
молба ответницата по него заявява, че
дължи единствено сумата в размер на 445 лева, дължима остатъчна главница по
договор за кредит.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 17.12.2018 г. страните по
делото сключили Договор за потребителски кредит № 263631, по силата на който на
ищцата бил предоставен от ответника кредит в размер на 600 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент 41 % в общ размер от 84.74 лева, и
годишен процент на разходите 49,65%. Заема следвало да бъде погасен в срок от 7
месеца, като месечна погасителна вноска била
в размер на 97.82 лв. Съгласно чл. 1.7, чл. 1.8, чл. 1.9, чл. 3.3 от договора и
чл. 17.3 от ОУ, заемополучателя следвало да осигури поръчителството на две
физически лица с нетен осигурителен доход от 1500 лв., отговарящи на условията,
подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение на тези
изисквания дължала неустойка в размер на 400,26 лв., която се начислявала
месечно и се престирала за периодите, в които кредитът бил без обезпечение.
Според заключението на
назначената по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът кредитира,
предвид специалните знания на вещото лице, единственият разход, по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК който кредиторът бил включил в договорения ГПР в размер на
49,65% бил договорената годишна лихва по кредита в размер на 41,00%. Размерът на законната лихва по
процесния Договор за потребителски кредит, считано от датата на усвояване 17.12.2018г.
до падежната му дата 15.07.2019г. бил 20,68лв Размерът на договорената годишна лихва се
увеличава с уговорената в чл.3.3 от процесния Договор за потребителски заем
неустойка от договорен годишен размер от
41 % на 209,50%. С уговорената неустойка по чл.3.3 от процесния Договор
за потребителски кредит №263631/17.12.2018г. в размер на 400,26лв. размерът на
ГПР се променял от договорен размер 49,65% на 589,59%.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на Договор
за потребителски кредит № Договор за потребителски кредит № 263631/17.12.2018
г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта
действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава
трета, чл.10 и чл.11.
Съда на ЕС многократно е
подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като
аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита,
че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК,
поради което е недействителен.
На първо място, в договора е
визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност -
49,65%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК.
Макар и поместени в индивидуалния
договор с ответника, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до
еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може
да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са
представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.
Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са
били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че
същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението
на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
В този смисъл клауза, като
уговорената в чл. чл. 1.7, чл. 1.8, чл. 1.9, чл. 3.3 от договора и чл. 17.3 от
ОУ към него, според която се дължи неустойка в размер на 400,26 лева при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение
чрез поръчители отговарящ на изискванията на чл.1.9 от договора или банкова
гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната
с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността
от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл.
16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва
след предоставянето му да се сключи договор за кредит. В конкретния случай няма
никакви данни как е извършена проверката за кредитоспособност на ответника и
какво е становището на кредитния консултант.
На следващо място неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са
настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът счита, че посочената сума,
касае предоставяне на допълнителни услуги, и те следва да бъдат включен в
годишния процент на разходите, тъй като това са възнаграждения по самия договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПП, но в случая това не е
сторено.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в посочения годишен
процент на разходите е включена само договорната лихва, но не и
възнаграждението за поръчителство, предвидено в самия договор, като при
включването му, ГПР значително се завишава на 589,59%. Тези обстоятелства
относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване
на договора, за да може потребителят да прецени дали да сключи договора за кредит при така
определените условия за връщането на заетата сума.
Съобразно гореизложеното,
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици, поради което и искът следва да
се уважи изцяло.
Поради уважаването на главния иск,
съдът не следва да се произнася по предявения евентуален такъв.
Относно предявените насрещни
искове следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по
кредита“.
С оглед изложеното следва да се
отхвърлят насрещните искове за сумите над 522.68 лв. главница до 445 лв., възнаградителна лихва в размер на 64.24 лева
за периода 16.01.2019 г. до 15.07.2019 г. както и неустойка по т. 3.3 от договора
за кредит в размер на 343.08 лева за периода 17.01.2019 г. до 15.07.2019 г. По
тази причина са неоснователни и евентуалните насрещни искове по чл.55, ал.1 от ГПК.
Ответникът дължи на процесуалния
представител на ищеца сумата от 300 лв. за предявения иск. Той му дължи и
сумата от 146.77 лв. за отхвърлените насрещни искове на основание чл.38 от ЗА.
Ищцата дължи на ответника сумата
от 280 лв. за уважения насрещен иск.
Ответникът дължи по сметка на РРС
сумата от 150 лв. за назначената по делото експертиза.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността
на Договор за потребителски кредит № 263631/17.12.2018 г. сключен между Г.В.Т.,
ЕГН ********** *** и "Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, 1303, район „Възраждане", ул.„Александър Стамболийски"
№ 84-86, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 във вр.с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Г.В.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на "Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, 1303, район „Възраждане",
ул.„Александър Стамболийски" № 84-86 сумата от 445 лв. главница дължима по
Договор за потребителски кредит № 263631/17.12.2018 г. сключен между тях, на
основание чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва върху нея за периода от 23.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, 1303, район „Възраждане", ул.„Александър Стамболийски" №
84-86 против Г.В.Т., ЕГН **********о***,
иск за заплащане на сумите над 445 лв. до 522.68 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 64.24 лева
за периода 16.01.2019 г. до 15.07.2019 г. както и неустойка по т. 3.3 в размер
на 343.08 лева за периода 17.01.2019 г. до 15.07.2019 г. по Договор за потребителски кредит № 263631/17.12.2018 г. сключен между тях.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, 1303, район „Възраждане", ул.„Александър Стамболийски" №
84-86 против Г.В.Т., ЕГН ********** ***,
искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 455 лв. , ведно със законната лихва върху нея за
периода от 23.12.2019 г. до окончателното й изплащане., лихва за забава върху
нея в размер на 45.99 лева за периода от 17.12.2018 г. до 23.12.2019 г.
ОСЪЖДА "Ай
Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
1303, район „Възраждане", ул.„Александър Стамболийски" № 84-86 заплати
на адв. Д.Л.Ф. *** сумата от 446.77 лв.- адвокатско възнаграждение по делото на
основание чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА
"Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, 1303, район „Възраждане", ул.„Александър Стамболийски" №
84-86 заплати по сметка на РРС сумата от 150 лв. за назначената по делото
експертиза.
ОСЪЖДА Г.В.Т.,
ЕГН ********** *** ДА заплати на "Ай
Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
1303, район „Възраждане", ул.„Александър Стамболийски" № 84-86 сумата
от 280 лв.- разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: