№ 1635
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201272 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
ПД-02-ДНСК -85 от 22.10.2021 г., издадено от началник дирекция за национален
строителен контрол (ДНСК), с което на „Кима Консулт“ ЕООД , ЕИК ********* на
основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 154, ал. 2, т. 5 и ал. 5 , вр. с чл. 137, ал. 3 от
ЗУТ.
В жалбата бланкетно се моли за отмяната на НП поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание жалбоподателя
изпраща представител по пълномощие, адв. К., който излага аргументи за допуснато
съществено процесуално нарушение при връчването на АУАН, както и за неправилно
определяне на размера на наложената санкция. Моли се за отмяна на наказателното
постановление и алтернативно за намаляване на размера на санкцията до законовия
минимум.
Въззиваемата страна изпраща представител по пълномощие, който оспорва
жалбата и поддържа законосъобразността на АУАН и НП, като моли последното да
бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
„КИМА КОНСУЛТ“ ЕООД с управител и представител М. К. М., притежавало
1
удостоверение № РК-0601/21.04.2016 г. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ, издадено от началника на ДНСК и било лице, упражняващо строителен
надзор съгласно сключен договор № 02-КМКТ-05-2018/11.05.2018 г. с възложител
„ФОН ГОЛДЕНБУРГ“ ЕООД, на строеж „Предприятие за производство на биологичен
сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи
дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“. Този строеж бил
четвърта категория, и се намирал в УПИ *** с предназначение производствена,
обществено обслужваща и търговска дейност, ****, м. „***“, землище на с. Белащица,
община „Родопи“ – Пловдив.
За строежа бил одобрен технически проект на 15.05.2018 г. по части
„Архитектура“, „Конструкции“, „Електро“, „ВиК“, „ПБ“, „ОВК“, „ЕЕ“, „Технология и
паркоустройство“, „ГЕодезия –ВПи ТП“ и било издадено разрешение за строеж №
25/17.01.2019 г. от главния архитект на община Родопи. Началото на строежа било
дадено с откриване на строителна линия и ниво с протокол обр. 2 на 15.09.2020 г. и
00
изпълнението до кота +0, отговаряло на одобрените инвестиционни проекти.
С одобрения проект, строеж „Предприятие за производство на биологичен
сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи
дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“ бил проектиран с
един подземен и пет надземни етажа, разположен изцяло в южната част на имота.
Според обемното решение, обектът е сформиран от три стъпаловидни обема,
отделени с дилатационна фуга. Най-ниският обем бил проектиран между оси 1 и 5, бил
разположен западно спрямо другите обеми и бил отделен от тях с дилатационна фуга
75
между оси 5 и 6. В него на кота -3 - били проектирани техническо помещение и
00
помещение за отлежаване на сайдер в бъчви. На кота +0 било проектирано
помещение за ферментация, с конструктивна височина 6,55м.- т.е. едно общо
00
помещение без етажност, а на кота +3 е проектирана стоманена конструкция,
разположена над помещението за ферментация.
На 19.03.2021 г. на място на обекта на проверка дошли служители на РДНСК
Пловдив - свид. П.С. К. - Т. и Г. Д. К. – С., които установили следното:
Дилатационната фуга между оси 5 и 6 не била изпълнена и западният най-нисък по
проект обем, бил конструктивно свързан с останалите. Предвидената по одобрения
проект стоманена конструкция, разположена над помещението за ферментация, не
била изпълнена. Вместо нея били изпълнени стоманобетонови плочи на коти ±0°°,
0000
+4 и +7.
Двураменната стълбищна клетка между оси 6 и 7, която била проектирана от
75
кота -3 до кота ±0°° с помощно помещение до нея и вход „селекция“, в
действителност била разширена за сметка на помощното помещение и входа, и била
00
развита до кота +7.
Променената строителната конструкция на проектираната сграда,
представлявала един общ обем със стоманобетонова конструкция състояща се от
00
плочи, греди и колони изпълнени до кота +7. Започнато било и изпълнение на друго
тяло от изток, като пристройка на строеж „Предприятие за производство на биологичен
сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи
дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“. В момента на
проверката било установено, че бил изпълнен масовият изкоп, излят бил подложният
бетон, изпълнявали се кофраж и армировка за фундамент на плоча.
След проверка в деловодната система на РДНСК Пловдив, било установено, че
към дата 19.03.2021 г. няма постъпило уведомление от Община Родопи за издадена
заповед за одобряване на изменения в одобрения инвестиционен проект за строежа по
реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ или такова от „Кима Консулт“ ЕООД по реда на чл.168,
2
ал. 5 от ЗУТ.
За установеното бил издаден констативен протокол № 60/19.03.2021 г. от
органите на РДНСК Пловдив.
На 06.04.2021 г. по електронната поща на РДНСК Пловдив, в отговор на
отправено запитване, било постъпило копие от Заповедната книга на строежа, заверена
от ,,КИМА КОНСУЛТ“ ЕООД с № 43/16.09.2020 г., като е установено, че в
заповедната книга нямало вписана заповед за спиране на строежа от *** М. М., в
качеството му на управител на лицето, упражняващо строителен надзор.
Била изпратена покана до М. К. М. в качеството му на представляващ
юридическото лице, което извършвало строителен надзор с № Р-489-00-243/20.04.2021
г., с която същият бил поканен за съставяне на АУАН на 26.04.2021 г. в 11 ч., която
лицето получило лично на 22.04.2021 г.
На 26.04.2021 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № ПД -02/26.04.2021 г. На 03.06.2021 г. бил направен опит за връчване на
АУАН на адреса на дружеството, но представляващият не бил открит. На 09.06.2021 г.
от свид. Т. и С. отново бил направен опит за връчване на АУАН пред сградата на
РДНСК Пловдив. Жалбоподателят в това време бързал за държавна приемателна
комисия и отказал да получи АУАН, като това било удостоверено с подписа на един
свидетел – свид. Д. С., която била в колата на жалбоподателя и потегляли за ДПК в гр.
Хисар.
Отказът на жалбоподателя да получи АУАН бил обективиран в констативен
протокол от 09.06.2021 г.
Срещу Кима Консулт ЕООД имало вече издадено и влязло в сила наказателно
постановление № Р-5 ДНСК- 108/24.07.2017 г., и срещу неговия законен представител
също № Пд-1-ЮЦР-05/03.05.2017 г. за нарушения на чл. 168 , ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
На 22.10.2021 г. било издадено НП ПД-02-ДНСК-85/22.10.2021, с което на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв. за
нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1 т. 18 от ЗУТ.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие П.С. К. – Т. и свид. Д. С.. Съдът оцени показанията им като логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, протокол за непостъпили възражения, Констативен
протокол № 60/19.03.2021, покана № Р-489-00-243/20.04.2021 г., , писмо, за
иницииране на проверка, 5 бр. снимки, договор за строителен надзор № 02-КМКТ-05-
2018 г. , Обяснителна записка към част архитектурна, заповед № 180/17.02.2017 г. за
одобряване на ПУП-ПРЗ , заповед № 447/30.04.2018 г. за изменение на ПУП-ПРЗ,
скица № 119/15.05.2018 г., разрешение за строеж № 25/17.01.2019 г. , Заповедна книга
№ 43 от 16.09.2020 г. Протокол за откриване на строителна площадка № 38/2020 първа
и втора част, констативен протокол от 03.06.2021 г., констативен протокол от
09.06.2021 г. ,. заповед № 42/20.04.2021 г. , комплексен доклад за оценка на
съответствие на техническия и инвестиционен проект със съществените изисквания
към строежите № ОС-09/15.04.2021 г. ведно с приложения, обяснителна записка ведно
с чертеж, Копие на проект по част „Конструкции“, част „Архитектура“, на
различни коти – общо 12 броя чертежи, НП № Р-5 ДНСК- 108/24.07.2017 г., и НП №
Пд-1-ЮЦР-05/03.05.2017 г., ведно с приложения.
В представените писмени материали не се съдържат противоречия и същите
установяват безспорната фактическа обстановка приета от съда.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
3
намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган
(АНО) и актосъставителя следва от чл. 222, ал. 1 и ал. 2 т. 7 от ЗУТ.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.
Съдът не възприема довода на процесуалния представител на нарушителя, че
АУАН не бил редовно връчен и това съществено нарушавало правото на защита на
наказаното лице. Административнонаказващият орган е положил дължимите усилия за
изпълнение на процедурата. На първо място редовно е поканил законния представител
за съставяне на АУАН, тъй като същият не се е отзовал на поканата, нито е изпратил
свой представител, законосъобразно е съставен АУАН в отсъствието на нарушителя
по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. При връчване на АУАН административно наказващия орган е
посетил адреса на юридическото лице ,но не е намерил представител на дружеството,
като след това надлежно е открил представителя на юридическото лице и е направен
опит да се връчи АУАН. Това дали лицето е бързало или не, дали е било отишло в
ДНСК по този повод или не е ирелевантно за изпълнението на процедурата. В случай,
че АУАН беше връчен в офиса на дружеството представляващия също щеше да е там
по друга работа и най-вероятно е щял да бърза, но това не би опорочило процедурата
по връчване. По същия начин съдът намира, че местонахождението на субекта за
връчване само по себе си не опорочава процедурата по връчване , тъй като няма
изискване в закона къде, по кое време да бъде връчен АУАН, а единствено къде да
бъде търсено лицето. Не се споделя от съда възражението, че представителя на
наказаното дружество е бил възпрепятстван да осъществи защитата си, като видно от
персистиращото му поведение той демонстрира незаинтересованост по отношение на
ангажирането на неговата административнонаказателна отговорност, доколкото не се
явява на отправените покани (само един от трите наказателни постановления известни
за съда са съставени в присъствието на нарушителя) същият е бил наясно с
процедурата по съставяне на АУАН, с това че има такъв срещу него, отказал е да го
получи и след това не е положил никакви усилия да се запознае с него, а едва на
въззивната фаза на адимнистративнонаказателния процес твърди нарушение на
правото му на защита. В тази връзка съдът намира, че нито е ограничено правото му по
чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него, нито е опорочена процедурата по връчване на АУАН при отказ на
основание чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В съдържанието на НП се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неизпълнение на вменените му по закон
4
задължения за спиране на строеж, който се отклонява от строителните книжа.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на Кима Консулт ЕООД, като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 168 ал.1, т. 3, вр. с чл. 154, ал. 2, т.5, и ал. 5 вр. с чл. 137, ал. 3 от
ЗУТ. Същата гласи, че лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за
спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 2
и в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ. В конкретната хипотеза
безспорно е установено, че строежът се изпълнява при условията на чл. 224, ал. 1 т. 2
от ЗУТ, а именно при съществени отклонения от одобрения на 15.05.2018 г.
инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, а именно чрез промяна
на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварванията. Тази промяна се изразява в: Неизпълнение на дилатационната фуга
между оси 5 и 6 и от три обема станал един обем със стоманенобетонна конструкция
състояща се от плочи, греди и колони на три етажа, свързани със стълбищна клетка.
Отделно възникнало друго тяло от изток, като пристройка на строеж
„Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки
от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и
административни офиси“.
Установената разлика между одобрените инвестиционни проекти и изпълненото
на практика безспорно представлява съществено отклонение от одобрения
инвестиционен проект доколкото променят и строителната конструкция, и вида на
конструктивните елементи.
Съгласно чл. 154, ал. 5 и 6 от ЗУТ след издаване на разрешението за строеж,
изменения в одобрения инвестиционен проект като промяна на строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи се допуска по искане на възложителя,
придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 от
ЗУТ, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж.
Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и
се допускат преди реализирането им. Измененията в одобрения инвестиционен проект в
обхвата на съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8 от ЗУТ се одобряват при
условията и по реда на чл. 145 от ЗУТ в сроковете по чл. 144, ал. 3 от ЗУТ. Заповедта за
допълване на разрешението за строеж по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ се издава едновременно с
одобряване на измененията в инвестиционния проект.
В чл. 149, ал. 5 от ЗУТ е уредено, че органите, издали разрешение за строеж,
уведомяват писмено съответните органи на ДНСК по местонахождение на строежа за
издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 от
ЗУТ и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им.
Съгласно чл. 168, ал. 1 т. 3 от ЗУТ, когато констатира че строежа, се изпълнява
при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, същият следва да
издаде заповед за неговото спиране, а съгласно чл. 168, ал. 5 от ЗУТ при нарушаване
на техническите правила и нормативи лицето, упражняващо строителен надзор, е
длъжно да уведоми регионалната дирекция за национален строителен контрол в 3-
дневен срок от установяване на нарушението. Ал. 4 от същата разпоредба определя, че
предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в
заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача и техническия
ръководител на строежа.
Тъй като нищо от това не е сторено то е изпълнена диспозицията на нормата на
чл. 237, ал. 1 т. 18, от ЗУТ по ради неизпълнение на задължението на строителния
надзор за спиране на строежа.
5
Изпълнени са всички обективни елементи от изпълнителното деяние на
нарушението чрез бездействие.
Тъй като субект на административнонаказателната отговорност е юридическо
лице, то субективната страна не се изследва, доколкото отговорността е обективна.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл чл. 237, ал. 1 т. 18, от ЗУТ, която предвижда, че
Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол налага имуществена
санкция на юридическо лице, упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило
задължение по чл. 168, ал. 1 от с.з., в конкретния случай да спре строежа, в размер от
1000 до 10 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния максимален размер от 10 000 лв. Правилно е посочена санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Видно е от посочените мотиви в атакуваното наказателно постановление, че
административнонаказателния орган е приел за отегчаващи отговорността
обстоятелства двете предишни издадени наказателни постановления издадени на
жалбоподателя и неговия законен представител по същия текст. Съдът споделя
мотивите на АНО за налагане на максималното наказание, като отчита не само
персистиращите нарушения извършване от дружеството с точно този законен
представител, които макар и различни субекти на административнонаказателна
отговорност се съсредоточават в едно лице, но и обществената опасност на самото
деяние.
Съдът взе предвид че деянието е на простото извършване и се е осъществило
чрез бездействие на частноправен субект, на когото държавата е делегирала функциите
по съблюдаване на законността на процедурата и практическото извършване на
строителството. Поради това, че вредните последици не са съставомерни, то съдът не
следва да цени тяхната липса като обстоятелство намаляващо на обществената
опасност.
Съдът оцени както изключително висока обществената опасност на
нарушението като прецени съществото на извършените промени, степента на
изменението им и промяната като цяло на идеята и концепцията на инвестиционния
проект, без да е спазена процедурата и естествено степента на довършване на
00
променената конструкция, а именно същата е била изпълнена до кота +7.
Съдът отчете, че последващото одобрение на промените на първоначалните
инвестиционни проекти противоречи пряко на закона, а именно на нормата на чл.
154, ал. 5 от ЗУТ, че съществените изменения по т. 5 се отразяват със заповед за
допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им,
което не може да допринесе за намаляване на отговорността на строителния надзор, а
напротив според настоящия състав на съда единствено може да служи като
обстоятелство, което я отегчава.
Поради горните съображения съдът намира, че правилно
административнонаказателния орган е наложил санкция в максималния размер от
10 000 лв.
Наказание в този размер би въздействало предупредително и възпитателно,
както на самия нарушител за спазването на установения правен ред, така и на
останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
6
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Категорично извършеното нарушение не е
маловажен случай, доколкото се изложиха съображения за доста по-висока обществена
опасност от обикновените случаи. .Съобразявайки конкретиката на нарушението и като
се взеха предвид степента на засягане на обществените отношения /конкретно
свързани с съблюдаване на законността на процедурата и практическото извършване
на строителството/, съдът намира, че настоящото нарушение не може да се приеме като
такова с незначителни вредни последици, то пряко нарушава законовата забрана за
бездействие в случай на констатиране на отклонения от строителните норми, поради
което правилно е преценено, че същото не е маловажен случай.
Поради изложените съображения съдът намира, че процесното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, на основание чл. 63д, ал. 3 и 5 от ЗАНН вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че разноски следва да
се възложат в тежест на жалбоподателя, като определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв. с оглед факта, че разглеждането на делото е протекло в две
открити заседания и фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПД-02-ДНСК -85 от
22.10.2021 г., издадено от началник дирекция за национален строителен контрол, с
което на „Кима Консулт“ ЕООД , ЕИК ********* на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от
Закона за устройство на територията му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 154, ал. 2, т. 5 и ал. 5 , вр. с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ..
ОСЪЖДА „Кима Консулт“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** да заплати на Дирекция за национален строителен контрол гр. София,
сумата от 100 лв., представляващи юисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7