РЕШЕНИЕ
№905/05.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова………………………........…..........и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева.………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 1040 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ж.К.С. ***,
с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Агенция
„Митници“ – София, с която се претендира обезщетение в размер на 700.00 лева,
представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно
издадено Наказателно постановление № 742/2017г. от 09.08.2017г. на
Началника на Митница Пловдив,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до нейното окончателно заплащане.
Ищецът твърди, че претендираното от
него обезщетение за имуществени вреди в размер на 700.00 лева
се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна
защита чрез ангажиране на адвокат, който
да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното
наказателно постановление пред Районен
съд – Харманли и Административен съд - Хасково.
Моли се за присъждане и на направените
по настоящото производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Агенция „Митници” - София,
редовно призован, в отговор на исковата
молба и в допълнително представени по делото становище и молба, заема становище
за неоснователност и недоказаност на
иска. В условията на алтернативност, ако се уважи исковата молба, се моли да се
има предвид, че бил неправилно изчислен размера на адвокатското възнаграждение
по чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди се, че същото е прекомерно и не следва да се уважава в
този размер. Претендира се прекомерност на адвокатското възнаграждение и се
моли същото да бъде определено съобразно Наредбата. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково счита иска за доказан и предлага да бъде уважен.
Административен съд – Хасково, като взе
предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 742/2017г.
от 09.08.2017г. на Началника на Митница Пловдив, на основание чл.123, ал.6 от
Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на ищеца Ж.К.С. е наложено административно наказание “Глоба“ в
размер на 2000.00 лева, а на основание
чл.124, ал.1, във връзка с чл.123, ал.6 от ЗАДС, от същия са отнети в полза на Държавата
стоките, предмет на нарушението.
Наказателното постановление
е обжалвано от ищеца пред Районен съд- Харманли, който със свое Решение № 11/18.01.2018г.,
постановено НАХД № 420/2017г. по описа на същия съд, е отменил оспорения
санкционен акт, в частта му, с която на Ж.К.С. е наложено административно
наказание “Глоба“ в размер на 2000.00 лева и е потвърдил наказателното
постановление в останалата му част - с която е постановено отнемане в полза на Държавата
на стоките, предмет на нарушението.
С Решение №428/25.05.2018г.
по АНД (К) №198/2018г. по описа на Административен съд – Хасково е оставено в
сила Решение №11/18.01.2018г., постановено по АНД №420 по описа на Районен съд
– Харманли за 2017 година в частта му, в която е отменено НП №742/09.08.2017г.
на Началника на Митница Пловдив.
В съдебното производство по
НАХД № 420/2017г. по описа на Районен съд - Харманли ищецът е бил представляван
от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от
02.10.2017г. (л.52 от НАХД № 420/2017г. на Районен съд - Харманли) за сумата от
500.00 лева, а в съдебното производство по АНД (К) № 198/2018г. по описа на
Административен съд - Хасково ищецът е бил представляван от адвокат, с когото
за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 22.04.2018г. (л.17 от
АНД (К) № 198/2018г. на Административен съд – Хасково) за сумата от 200.00
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в
приложените по настоящото производство НАХД № 420/2017г. на Районен съд –
Харманли и АНД (К) № 198/2018г. на Административен съд – Хасково.
Въз основа на така установените
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение
за причинени имуществени вреди вследствие на отменено с влязло в сила съдебно
решение Наказателно постановление №742/2017г. от 09.08.2017г., издадено от Началника
на Митница Пловдив. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на
основание чл.205 от АПК ответник по иска
–Агенция „Митници“. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника
Агенция „Митници“, която е юридическо лице съгласно чл.7, ал.1 от Закона за
митниците и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения
иск, съгласно чл.205 от АПК. Ето защо искът е
допустим.
Разгледан по същество, искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Ищецът
претендира имуществени вреди, причинени в резултат на отменено по надлежния ред
незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен
орган, отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда
–имуществена и 3. пряка и
непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността по посочения ред, като с
оглед разпоредбата на §1 от ДР на
ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за
обезщетяване обстоятелства е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се
установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение
на ищеца Наказателно постановление №742/2017г. от 09.08.2017г. на Началник
Митница Пловдив, в частта на наложеното на ищеца административно наказание, е
отменено, с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното
постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен
такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на
административно наказание е особен вид правораздавателно производство,
осъществявано от администрацията. Следователно същото представлява властнически
акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид
изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане
на административно наказание представлява изпълнение на административна
дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В
тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление,
в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
а изложените в обратната насока възражения в писмения отговор на ответника са
неоснователни.
По отношение наличието на втората
кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда, съдът
намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищеца
са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени
доказателства се установява заплащането на хонорари за адвокатско
възнаграждение, за правна защита по въззивното и касационно производство по
обжалване на процесното наказателно постановление, в общ размер от 700.00 лева.
В
двата договора за правна защита и съдействие, приложени към НАХД № 420/2017г. на
Районен съд – Харманли и АНД (К) № 198/2018г. на Административен съд – Хасково
изрично е посочено, че уговорените между страните суми за осъществяване
правната защита по делата е съответно в
размер на 500.00 лева и 200.00 лева и в същите е отбелязано, че са заплатени
изцяло и в брой. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. №
6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна
защита е достатъчно за установяване на
действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, в претендирания им размер от 700.00 лева, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.По възражението на ответника, че претендираното обезщетение е прекомерно, е уместно да се посочи следното: На първо място съдът намира, че възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, представляващ исковата претенция, не е допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно съдебно производство от настоящото. От друга страна, размерите на минималните адвокатски възнаграждения са уредени в Наредба № 1/2004г. Същата, както подсказва и наименованието ѝ, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималния размер, посочен в посочения подзаконов нормативен акт.Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл.36 от Закона за адвокатурата - същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Относимата норма, определяща минималния размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно-наказателен характер, е чл.18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата ѝ редакция, към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие, чл.18, ал.2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В конкретния случай се претендира обезщетение в размер на заплатени адвокатски хонорари за две инстанции. Предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца е наложена „глоба“ в размер на 2000.00 лева, при което минималното адвокатско възнаграждение, определимо по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., е 370.00 лева, но като се съобрази факта, че по НАХД №420/2017г. на Районен съд - Харманли са проведени три открити съдебни заседания, в две от които процесуалният представител се е явявал, разпитвани са свидетели, то размерът на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от последния дейност, се явява справедлив и обоснован, като не се явява прекомерно.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на Държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
претендирания размер на 700.00 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление № 742/2017г. от 09.08.2017г. на Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, която,
съгласно трайната актуална практика на ВАС, е дължима от датата на предявяване
на исковата молба – в случая от 26.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
В горния смисъл и практиката на
ВАС по идентични дела, изразена в
Решение № 9328 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2018 г., III о., Решение № 5055 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 5988/2018 г., III о., Решение № 10370 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
4469/2019 г., III о. и др.
При този изход на спора, основателно се
явява искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Претендираните такива са в размер на 311.00
лева, от които 11 лева внесена държавна такса
и 300.00 лева възнаграждение за един адвокат. Минималното възнаграждение
за този вид дела, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300.00 лева, с
оглед на което настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Наред с това, от
приложеното към исковата молба преводно нареждане/вносна бележка от
21.08.2019г. се установява, че е внесена сума в размер от 10.00 лв. – ДТ за
образуване на дело. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски общо в размер на 310.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна
такса и 300.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ да заплати на Ж.К.С.
***, с посочен съдебен адрес:***, сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляващи
имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено
Наказателно постановление № 742/2017г. от 09.08.2017г. на
Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.08.2019г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ да заплати на Ж.К.С. ***, с посочен съдебен адрес:***,
разноски по делото в размер на 310.00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: