№ 1054
гр. Варна, 20.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20233100500820 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Въззивниците Г. К. П., К. П. М. и Д. П. Д. , редовно и своевременно
призовани, не се явяват, представляват се от адв. П. С. и адв. Д. А., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемата страна А. Н. Д., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от дъщеря си В. Д., редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Третите лица - помагачи М. В. М. и В. М. М., редовно и своевременно
призовани, не се явяват, представляват се от адв. И. З., редовно упълномощен
и приет от съда от преди.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 11936/15.05.2023г. от К. М.
и Д. Д. чрез адв. П. С. и адв. Д. А., с която заявяват, че се присъединяват
изцяло към подадената от Г. П. въззивна жалба.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Г. К.
П. чрез адвокат П. С. срещу решение № 3215 от 25.10.2022 г., постановено по
гр.д.№ 6541 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, с
което е признато за установено между страните по предявения от А. Н. Д.
срещу Г. К. П., Д. П. Д. и К. П. М. отрицателен установителен иск, на
основание член 124 от ГПК, че ответниците не са собственици при следните
квоти – 2/3 идеални части за Г. К. П. и по 1/6 идеална част за всеки от Д. П. Д.
и К. П. М. на реална част с площ от 306 кв.м, , представляваща 44,80 % от
новообразуван имот № *** по ПНИ на СО ***, землище на село Д., община
А., целият с площ от 683 кв.м, при граници: север - улица, изток- имот
501.1268. юг – имот 501.108, запад- имот ***, идентичен с поземлен имот №
101 по кадастралния план /КП/ на местност *** от 1988 г., записан с площ от
600 кв.м, при граници: имоти №№ 102,108,100 и улица, която реална част
заключена между точки с червено-син контур А-Б-В на комбинирана скица №
3 към съдебно-техническата експертиза на лист 379 от първоинстанционното
дело, която приподписана от съда е неразделна част от решението, и
попадаща в границите на стар имот № 70 по помощния план към ПНИ,
записан на А. С. П., на основание точка 3 от решение № 12240 от 07.08.1996 г.
на Поземлена комисия – А.; както и са осъдени на основание член 78, алинея1
от ГПК Г. К. П., Д. П. Д. и К. П. М. да заплатят на А. Н. Д. сумата от 1 410
лева разноски в пъровинстанционното съдебно производство; като решението
е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на ответника
Г. К. П. - М. В. М. и В. М. М..
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че за ищеца
не е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство,
доколкото същият няма самостоятелни вещни права върху процесния имот.
Изложени са аргументи, че реституционното решение от което ищеца черпи
правата си е преди изменението на член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ с
„Държавен вестник“ брой 68 от 1999 г., поради което и юридическия състав,
от които произтича правото на собственост е завършен преди влизане в сила
2
на ПНИ. Сочи се нищожност на решението на поземлената комисия № 12240
от 07.08.1996 г., поради наличие на такова от 1993 г., а именно решение №
7846 от 10.02.1993 г. на ПК –А., с което на наследниците на А. П., между
които и ищеца, е възстановено правото на собственост върху същия имот, но
с план за земеразделяне. Излага , че дори и да се приеме, че решение № 12240
от 07.08.1996 г. не е нищожно, ищецът не е доказал по безспорен начин, че
възстановеният имот по точка 3 от решението и стар имот № 70, отреден и
записан на наследодателя на ищеца по ПКП, са идентични. Излага се, че
съдът неправилно е приел, че преценката относно наличието на
предпоставките на нормата на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност
относно наличието на сграда в имота. навеждат се доводи, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че в имота към 01.03.1991 г. е
имало постройка. Оспорени са аргументите на съда и относно началния
момент, от който за ответника би могла да започне да тече придобивна
давност, респективно момента, в който се счита за завършена
реституционната процедура - влизане в сила на ПНИ, като се твърди, че
решението на ПК –А. от 07.08.1996 г. е постановено преди 30.07.1997 г.,
поради което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към
датата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл. Иска се обжалваното
решение да бъде обезсилено, а ако се приеме, че същото е допустимо – да се
отмени и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от третите лица – помагачи на
страната на ответниците, с който поддържат въззивната жалба.
АДВ. С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба.
АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Д.: Запозната съм с доклада, нямам
възражения. Оспорвам въззивната жалба и отговора.
АДВ. З.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозирания отговор. Считам, че въззивната жалба е основателна.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
3
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Д.: Нямам доказателствени искания. Правя
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
АДВ. З.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от адв. Д. А. списък с
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Моля да ни бъде дадена възможност да представим писмени
бележки по делото. Моля да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното решение. Моля да се постанови ново решение, с което
да уважите жалбата, както и да присъдите на доверителката ми сторените по
делото разноски съобразно представения списък.
АДВ. С.: Присъединявам се към изявлението на адв. А..
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Д.: Моля да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно решението на Районен съд – Варна. Моля да
отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да потвърдите
първоинстанционното решение.
АДВ. З.: Моля да уважите въззивната жалба и да обезсилите
първоинстанционното решение като недопустимо поради липса на правен
интерес от страна на ищеца от предявяване на иска. Правният интерес, който
е дефиниран от първата инстанция, се базира на едно решение на Поземлената
комисия за възстановяване на собственост в стари реални граници на един
имот. На практика нашето твърдение е, че това решение е нищожно.
Позоваваме се на обстоятелството, че преди него по отношение на същия
имот, по отношение на същото заявление, по отношение на същото лице има
постановено предходно решение на Поземлената комисия, което възстановява
собствеността, но с план за земеразделяне. По самата реституционна
4
преписка има едно решение на Районния съд по повод обжалване на едно от
поредните решения, постановено от Поземлената комисия, където тогава
съдия К. Г. като районен съдия е постановила, че този повторен акт като
индивидуален административен акт заради това, че всеки от тях има
стабилитет, се явява нищожен, и е прогласила тази нищожност, съответно
решението е влязло в сила. В същото това решение се коментира
обстоятелството, че това решение, с което на ищеца е възстановено право на
собственост с план за земеразделяне, е влязло в сила, и неговият стабилитет
не е отпаднал. Това прегражда възможността да бъде по същия предмет
постановяван нов индивидуален административен акт, поради което на
същата хипотеза е настоящото дело, но по настоящото дело на практика не
може да се обоснове правен интерес въз основа на едно нищожно решение на
Поземлената комисия.
СЪДЪТ дава възможност на въззивниците да представят писмени
бележки в едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:08 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5