РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Белоградчик, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221310200076 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Т. И. от гр. Б., обл. В., против Наказателно
постановление № 86/ 22.02.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. –
за нарушение на същия законов текст.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено.
Твърди се, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателя П. Т. И. е представляван от адв. Г.
Г. от ВАК. В съдебно заседание, процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда отмени Наказателното
постановление. Пледира, че Наказателното постановление е издадено при
редица съществени нарушения – нарушени са сроковете за издаването му, тъй
като нарушението е констатирано през 2020 г., а Наказателното
постановление е издадено година и половина по-късно – на 22.02.2022 г. Като
1
пропуск се сочи и това, че в АУАН и Наказателното постановление не е
конкретизирано за какво количество дървесина е наказан нарушителя.
Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание.
Представят Писмена защита, в която молят съда да потвърди издаденото
Наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна –
М. В. И. – актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – М. В.
И., на длъжност „горски стражар” при СЗДП ТП ДГС – Видин, установи
следната фактическа обстановка: На 26.11.2020 г., при извършена проверка в
землището на с. П., общ. Б., обл. В., в отдел 401 подотдел „и1“ на имот с
кадастрален номер 067028, контролните органи установили, че в процесния
имот сеч на дървесина не е извършвана, но въпреки това, жалбоподателя, в
качеството му на лицензиран лесовъд е издал 3 бр. превозни билета за превоз
на дървесина от същия имот – и трите от дата 25.11.2020 г. Проверката била
извършена на място с Джи пи ес. Установено било, че от процесния имот сеч
не е извършена, а сечта е била извършена от съседен имот.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 86 от 08.12.2020 г.
След това, било образувано ДП № ЗМ – 287/ 2020 г. по описа на ОД
МВР – Видин за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 НК. С
Постановление от 23.12.2021 г. на РП – Видин, наказателното производство
по горецитираното ДП е било прекратено. Жалбоподателят М.И. не е
привличан в качеството на обвиняемо лице по горецитираното ДП. След
прекратяването на ДП, е издадено оспорваното Наказателно постановление №
86/ 22.02.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица.
От правна страна, съдът намира следното :
От събраните по делото доказателства се установява, че са налице
2
данни за реализирано на административно нарушение. Издадени са били 3
броя превозни билети № 196 от 25.11.2020 г., № 197 от 25.11.2020 г. и № 198
от 25.11.2020 г. за превоз на дървесина от имот № 067028, отдел 401,
подотдел „и1“, в който имот сеч не е била извършена, а дървесината е добита
от друг имот.
Не се спори по делото, че жалбоподателя П.И., е лице, упражняващо
частна лесовъдска практика и принципно е субект на административното
нарушение.
Въпреки това, съдът намира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство, са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до порочност на същото.
С издаденото Наказателно постановление от жалбоподателя е
ангажирана административнонаказателна отговорност, за това че е издал 3
броя превозни билети – съответно № 196 от 25.11.2020 г., № 197 от 25.11.2020
г. и № 198 от 25.11.2020 г. – нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. Съгласно
разпоредбата на цитирания текст, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., който
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми.
В случая, от страна на наказаното лице са издадени три документа по
смисъла на чл.257, ал. 1, т. 2 ЗГ – три превозни билета – № 196 от 25.11.2020
г., № 197 от 25.11.2020 г. и № 198 от 25.11.2020 г. С издаването на всеки един
от трите превозни билета, на практика се реализира нарушение на чл. 257,
ал.1, т. 2 ЗГ, тъй като всеки един от превозните билети представлява отделен
документ.
От установеното от фактическа страна, се налага правния извод, че
жалбоподателят, с издаването на всеки един от превозните билети е
реализирал отделно административно нарушение. ЗАНН обаче не познава
института на „продължавано престъпление“. Напротив – съгласно
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях.
Поради законовата забрана, регламентирана в чл. 18 ЗАНН, в случая, за
3
всяко отделно нарушение, т.е., за издаването на всеки един превозен билет, е
следвало на жалбоподателя да бъде наложено отделно административно
наказание.
В случая, това не е сторено от наказващия орган, като е налложено едно
административно наказание. С налагането на едно наказание за реализираните
три нарушения е нарушен основен принцип в административнонаказателното
производство – за всяко нарушение да се налага отделно наказание.
Гореописаното съставлява нарушение на процесуалните правила и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на Наказателното
постановление, макар и на различно основание от инвокираните от
жалбоподателя доводи.
В този вид производства съдът извършва служебен контрол за
законосъобразността на проведеното производство и е длъжен да отмени
Наказателното производство дори и в случай, че такъв довод не е наведен с
жалбата.
При гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно
постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което съдът го
отменя.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отменя Наказателното постановление,
въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя тежест направените
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение по делото. От
страна на жалбоподателя разноски не са претендирани, поради което съдът не
присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 86/ 22.02.2022 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на П. Т. И. от гр. Б., обл. В., ул.
„.......................” № .., ет. .., ап. .., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2
ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на същия
законов текст.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
4
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5