№ 8680
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231110155439 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Т. Д. П. с ЕГН **********, *** и ответникът П. С. М.,
*** чрез адв. С..
Ищецът твърди, че ответникът е служител в „****“ на МВР. Ищецът подал два сигнала през
септември 2023г. за нарушения на служители на ДВС, които били разпределени за
разглеждане от ответника. Ответникът упражнил тормоз по отношение на ищеца чрез 5
действия:1/ отказал да издаде мотивирани решения по сигналите; 2/ отказал да го уведоми за
резултата от решенията; 3/ отказал да се запознае с нормативната база, уреждаща
разглеждането на сигнали; 4/. Отказал да го информира по какви правила работи при
разглеждането на сигналите; 5/. Отказал да признае, че има разлика в начина му на работа и
разписаното в законовите и подзаконовите нормативни актове.
Твърди, че ответникът упражнява тормоз по признак личното и обществено положение на
ищеца в качеството му на лице, което подава множество жалби и сигнали като обществено
активен гражданин.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Предявен е иск по чл.71, ал.1, т.1 вр. чл.5 ЗЗДискр. за установяване на нарушението – тормоз
по признаци обществено и лично положение.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да представи факти, въз
1
основа на които може да се направи предположение, че е налице тормоз. Основната
доказателствена тежест в съдебното производство за защита от дискриминация е възложена
на ищеца – той трябва да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че е жертва на дискриминация, като неизпълнението на възложената на ищеца
доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове. Не е
необходимо пострадалият да доказва пълно и главно, че е налице дискриминация, умисъл у
ответника или целенасоченост на дискриминиращите действия, нито пълно и главно да
установява причинно-следствената връзка между защитения признак и по-неблагоприятното
третиране. Следва обаче да докаже поне факти, които дават основание за съмнение или
подозрение, че вероятно, макар и не сигурно, е извършена дискриминация. Едва тогава
тежестта е за ответника – да установи пълно и главно, че правото на равно третиране на
ищеца не е нарушено. В този смисъл е трайната практика на ВКС: Решение № 85 от
13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2015 г., IV г. о., Решение № 62/19.06.2014 г. по гр.д. №
3920/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009 г, ІІІ г.о. и
други.
По делото е представена административната преписка вх. № ***-6147/19.09.2023 г., видно
от която се установява, че Т. Д. П. е подал сигнал срещу началника на **** с вх. № ***-
6147/18.09.2023 г. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ и до Дирекция „Инспекторат“. Във
връзка с подадения сигнал на 18.10.2023 г. е снето писмено сведение от ****, срещу когото
е подаден сигналът. Установява се, че на 28.09.2023 г. във връзка с подадения сигнал от Т.
Д. П. е снето писмено сведение, което е приложено към образуваната административна
преписка. На 29.09.2023 г. Т. П. е подал нова молба, която е заведена с вх. № ****-
65335/29.09.2023 г., в която са дадени допълнителни пояснения и уточнения по сигнал с вх.
№ ***-6147/18.09.2023 г. Установява се, че във връзка с подадения сигнал е изготвен доклад
рег. № ****-1674/20.10.2023 г. от инспектор П. М., в който се посочва, че предвид липсата
на данни за извършени престъпления или за нарушения на служебната дисциплина от
служители на СДВР се предлага работата по сигнал с вх. № ***-6147/18.09.2023 г. да бъде
прекратена, а всички материали да бъдат приложени по делото. На доклада за резултатите от
проверката по сигнала е поставена резолюция „съгласен“. По преписката е приложено
писмо с рег. № ****-8409/20.10.2023 г. до Т. Д. П., с което жалбоподателят се уведомява за
резултата от извършена проверка по подаден от него сигнал вх. № ***-6147/2023 г.
От приложените материали по преписката се установява, че Т. П. е подал допълнителна
молба с вх. № ****-62560/18.09.2023 г., в която жалбоподателят иска информация за
движението по подадени сигнали с вх. № ***-3632/12.06.2023 г. и с вх. № ***-
4209/04.07.2023 г., дали са приети за основателни и за предприетите мерки по отношение на
длъжностните лица, срещу които са подадени сигналите, а също така се иска информация
кой служител е работил по сигнали вх. № ***-3632/12.06.2023 г. и по сигнал вх. № ***-
4209/04.07.2023 г. Във връзка с така направеното искане на ищеца е съставена докладна
записка с рег. № ****-1855/15.11.2023 г., в която се посочва, че след извършена вътрешна
проверка се установява, че сигнали с вх. № ***-4209/04.07.2023 г. и с вх. № ***-
2
5238/10.08.2023 г. са обединени с преписката по сигнал с вх. № ***-3632/12.06.2023 г., по
която е изготвен доклад с рег. № ****-1607/11.10.2023 г., като след приключване на
проверката материалите са изпратени на СРП за отношение. В докладната записка се
посочва, че жалбоподателят Т. П. е уведомен за резултата от извършена проверка с писмо
УРИ ****-8094/12.10.2023 г.
Видно от представената по делото административна преписка се установява, че органите и
длъжностните лица, извършващи проверка по подадените от ищеца сигнали са изпълнили
добросъвестно и законосъобразно задълженията си и не са допуснали твърдените от ищеца
нарушения. Установява се, че по подадените от жалбоподателя сигнали са разпитани както
самият жалбоподател, така и длъжностното лице, срещу което е подаден сигналът,
извършена е вътрешна проверка, изготвен е доклад и след неговото одобряване
жалбоподателят е уведомен за резултата от сигнала. Поради това неоснователни се явяват
твърденията на ищеца, че ответникът му е отказал да му издаде мотивирани решения по
подадените сигнали и е отказал да го уведоми за резултата от решенията.
В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е бил подложен на тормоз от страна на
ответника поради висока обществена активност на ищеца, изразяваща се в подаване на
множество жалби и сигнали, поради което ищецът е дискриминиран на основата на
защитените признаци лично и обществено положение. Съгласно чл. 5 ЗЗдискр. тормозът въз
основа на признаците по чл. 4 ЗЗДискр. се смята за дискриминация, а според § 1, т. 1 от ДР
на ЗЗДискр. тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1,
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. При дискриминация под формата на „тормоз“ съгласно доктрината и
трайната задължителна съдебна практика на ВКС не следва да се прави сравнение между
засегнатото от твърдяната дискриминация лице, което е носител на защитен от закона
признак по чл.4 ЗЗДискр. и други лица, които не притежават защитения признак, тъй като
забраната за осъществяване на тормоз е абсолютна.
В настоящия случай в хода на производството не се установяват факти, които да
предполагат, че ищецът е бил подложен на тормоз.
Съдът намира, че описаното от ищеца деяние на ответника П. С. М. не покрива
съдържанието на понятието „дискриминация“ по смисъла на §1, т.1. от ДР на ЗЗДискр.
Както вече беше посочено, за да е налице дискриминация под формата на тормоз се изисква
да е изразено нежелано поведение на основата на някои от защитените признаци по чл. 4, ал.
1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна,
обидна или застрашителна среда. В случая от твърденията на ищеца в исковата молба и от
събраните по делото доказателства не се установява ответника да е осъществил поведение,
чрез което се накърнява достойнството на ищеца. Не се установява противозаконно ищецът
да е бил лишен от свои права, както и да му е отказана информация по подаден от него
сигнал. Макар резултатът от проверката да не е извършен в посочения във вътрешните
3
правила едноседмичен срок, посоченият срок е инструктивен, поради което по-късното
произнасяне на компетентния орган по подадените сигнали, но в рамките на разумен срок,
не нарушава правата на ищеца. По делото ищецът не е ангажирал каквито и да е
доказателства, че ответникът е отказал да напише решения по подадените от ищеца сигнали
и да го уведоми за резултата от проверката. Неоснователни са твърденията на ищеца, че
препращане на подаден от него сигнал по компетентност до прокуратурата за проверка дали
са налице данни за извършено престъпление от служители на МВР представлява форма на
дискриминация или създаване на унизителна среда за жалбоподателя. От представената по
делото административна преписка се установява, че ответникът П. М. е изготвил две
докладни записки по подадените от ищеца сигнали, с които се е произнесъл по исканията на
ищеца и е предложил на административния ръководител подателят на сигнала да бъде
уведомен за извършената проверка. Докладите във връзка с подадените от ищеца сигнали
съдържат подробен анализ на съдържанието на сигналите, резюме на обясненията на
служителя, чиито действия същите засягат, направените констатации, до които е достигнал
ответникът, разглеждайки ги, изводи и предложения, които следва да бъдат направени.
Съдът намира, че посоченото в доклада е в достатъчна степен подробно, за да се приеме, че
отговаря на изискването на посоченото в правилата решенията по подадени сигнали да
бъдат мотивирани. Следователно не се установява ответникът да е нарушил свои служебни
задължения във връзка с подадените от ищеца сигнали, а точно обратното – установява се
добросъвестно изпълнение на служебните задължения на ответника П. М.. От
представените по делото доказателства не се установява каквото и да е поведение на
ответника или на друго длъжностно лице от МВР, с което да се създава за ищеца
унизителна, враждебна, обидна или застрашителна среда.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че ищецът не доказва твърдените факти, от които да се направи обосновано
предположение за осъществен от ответника П. С. М. тормоз, а още по-малко – че това
поведение на ответника е свързано с личното и обществено положение на Т. Д. П. като
гражданин с висока обществена активност. Ето защо предявеният иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде оставен без уважение.
По разноските: при този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на направените от него разноски в производството. Ответникът е доказал заплащане
на разноски за адвокатска защита в размер на 800 лв. Ищецът в последното съдебно
заседание прави възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдът
намира, че с оглед осъществената от процесуалния представител на ответника правна
защита, продължителността на делото (едно съдебно заседание), обема и сложността на
делото, възражението е основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до 500 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу П. С. М., със
съдебен адрес: ****, чрез адв. С.-А., иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5 от
ЗЗДискр за установяване на тормоз по признаци обществено и лично положение, изразяващ
се в пет действия на ответника по повод подадени от ищеца сигнали по описа на СДВР вх.№
***-6147/18.09.2023 г. и вх. № ****-62560/18.09.2023 г.: 1/ отказал да издаде мотивирани
решения по сигналите; 2/ отказал да го уведоми за резултата от решенията; 3/ отказал да се
запознае с нормативната база, уреждаща разглеждането на сигнали; 4/. Отказал да го
информира по какви правила работи при разглеждането на сигналите; 5/. Отказал да
признае, че има разлика в начина му на работа и разписаното в законовите и подзаконовите
нормативни актове.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на П. С. М., със съдебен
адрес: ****, чрез адв. С.-А., сумата от 500 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5