№ 1065
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509344 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 10356 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 10045/2022 г. по описа на
СРС, 68 състав е отхвърлен предявеният от „Д.З.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД
иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1865,23 лв., представляваща платеното
от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Автогрижа“ по щета № ********* за
имуществените вреди на л.а. „БМВ 535 И ГТ“, с рег. № ****, причинени при
реализирането на 23.07.2021 г. в гр. Разград ПТП, ведно с ликвидационни разноски в
размер на 15 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца „Д.З.“ АД, в която
се навеждат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага се съдът неправилно и необосновано да е приел за
недоказано обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка „ГО“ за л.а.
„Фиат“, с рег. № ****. Твърди се, че СРС неправилно е приела за недоказана пасивната
материална легитимация на ответника, доколкото ищецът не е доказал валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между виновния водач и
ответното застрахователно дружество. Поддържа, че решаващият съд е допуснал
процесуално нарушение като не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК, предвид
неизпълнението на вмененото на ответника задължение по реда на чл. 190 ГПК да
представи оригинала на процесната полица. Наред с това заявява, че съдът неправилно
не е приел приложената разпечатка от Информационната система на ГФ, установяваща
наличието на застрахователното правоотношение и неоспорването на това
обстоятелство от страна на ответното дружество – застраховател по същата. Иска се
отмяна на атакувания акт и уважаване на иска в цялост. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД.
В проведеното съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява,
депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. Претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява,
депозира становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът „Д.З.“ АД твърди, че в качеството си на застраховател по риска
„Каско“ на собственика на автомобил „л.а. „БМВ 535 И ГТ“, с рег. № **** е изплатил
по щета по риск „Автогрижа“ № ********* застрахователно обезщетение в размер на
1850,23 лв. за вредите, причинени на посочената кола в резултат от пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 23.07.2021 г. в гр. Разград. Според съставения
двустранен констативен протокол за ПТП виновен за произшествието е водачът,
управлявал автомобил „Фиат“, с рег. № КН **** ВА, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество. След покана ответното дружество
отказало да изплати дължимото обезщетение. Моли съда да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца процесната сума.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД оспорва изцяло предявените искове.
За да отхвърли обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
ищецът, комуто е била доказателствената тежест не е доказал пълно и главно, че между
ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил
„Фиат“, с рег. № КН **** ВА или собственика на същия автомобил към момента на
застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска
„ГО“, с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника,
доколкото е счел, че представената справка от ГФ, нито Протокола за ПТП могат да
заместят застрахователната полица по риска „ГО“ като доказателство, уредено в ГПК,
в хода на съдебно производство.
2
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения,
срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411 КЗ се
обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово
виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП
на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) между
деликвента и ответника.
Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички елементи на
фактическия състав, включително наличие на валидно застрахователно
правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По делото е представена и приета като неоспорена от страна на ответника
застрахователна полица по задължителна застраховка „ГО“ № BG/30/121000752561 за
л. а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА, сключена в ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, разпечатка от
Информационната система на ГФ, от която е видно, че е налице застраховка „ГО“ за
процесния автомобил, валидна към момента на настъпване на ПТП със застраховател
ответното дружество. В проведеното по делото о. с. з. на 23.11.2022 г., съдът е
задължил ответника на основание чл. 190 ГПК най-късно в следващото съдебно
заседание да представи застрахователната полица л. а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА
валидна към 23.07.2021 г. по риска „ГО“. В същото съдебно заседание съдът е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство плащането от страна на
ищеца на обезщетение по риска „Автогрижа“.
Настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение при отделянето на спорното от безспорното като е отхвърлил иска на
основание липсата на договорно правоотношение, което не е било спорно по делото, че
е налице. Поради това първоинстанционният съд неправилно и необосновано в
крайния си съдебен акт е направил генералния извод за липса на застрахователно
правоотношение, поради липса на представен застрахователен договор. Напротив, с
оглед събраните по делото доказателства в съвкупност по косвен път се установява
обратното - наличие на валидно застрахователно правоотношение относно деликвента
и неговия застраховател. Както е посочил ищецът, данните от ИЦГФ имат официално
оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях
документи удостоверяват с обвързваща съда доказателствена сила съществуването и
прекратяването на договорите за задължителна застраховка „ГО“ (в този смисъл
решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/11 г. на ВКС, ІІ ТО). Информацията,
съдържаща се в базата данни на ИЦГФ отразява именно заявените от страна на
застрахователя данни за сключените от него застраховки „ГО“ в съответствие с
нормативните изисквания. Освен това, в конкретния случай, както по-горе се посочи с
определение на районния съд ответното дружество е задължено по реда на чл. 190
ГПК да представи застрахователна полица за л. а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА, което
същото е сторило. Действително приетите по делото преписи от полицата са
представени в заверени от адвокат преписи и не съдържат подписите на страните по
договора. Липсата на подпис в застрахователната полица следва да се разглежда като
порок във формата на застрахователната полица, изискването за която е установено в
3
чл. 344, ал. 1 от КЗ. В тази хипотеза, с оглед характера на застрахователния договор
като абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КЗ е приложима
нормата на чл. 293, ал. 4 от ТЗ. В съдебната практика е прието, че ако застрахователят
не е оспорил действителността на изявлението, за което може да се съди от приемане
на застрахователната премия и изпращане на данни за нея в Информационния център
към Гаранционен фонд, то отсъствието на подписа на застрахования не води до
нищожност на застрахователния договор. Формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на
застрахователния договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на
съгласие за неговото сключване, но при съобразяване с характера на този договор на
абсолютна търговска сделка и с разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, следва да се приеме,
че в сочената хипотеза, приложима и за настоящия случай, ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. (в този смисъл Решение № 50090/26.09.2022 г. по т. д. №
1157/2021 г. на ВКС, І т. о., Решение № 115 от 23.07.2013 г., постановено по т. д. №
348/2012 г., Т. К., І т. о. на ВКС; Решение № 50 от 25.04.2012 г., постановено по т. д. №
95/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 179 от 27.11.2012 г., постановено по т. д..
№ 527/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). В производството е доказано наличие на валиден
застрахователен договор по застраховка ГО сключен между застрахователя ответник и
застраховащия – собственик на л.а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА. Както е посочено и в
цитираното решение и преди постановяване на соченото ТР еднозначно се приема, че
прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия
данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294, ал. 1 КЗ
(отм.), съответно чл. 573, т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на
основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват
действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ (в този смисъл
решения по т. д. № 3135/15 г. на ІІ т. о., т. д. № 95/2011 г. на ІІ т. о., т. д. № 348/2012 г.
на І т. о. на ВКС и др. ).
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че е налице застраховка №
BG/30/121000752561 за л. а. „Фиат“, с рег. № КН **** ВА, , с период на действие
16.03.2021г.-15.03.2022 г., валидна към момента на настъпване на ПТП, сключена в
ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, т. е. налице е застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното дружество.
За установяване механизма на настъпване на ПТП е прието в
първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира
напълно. От същото се установява, че процесното ПТП е настъпило на 23.07.2021 г.,
около 18:00 часа, в района до КАТ – Разград, лек автомобил „Фиат Палио”, с рег.№
****, се движи по бул. „Априлско въстание“, водачът предприема маневра за
престрояване, при която реализира ПТП с изпреварващия го в същия момент от лявата
му страна лек автомобил „БМВ 535 И ГТ“, като причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „Фиат Палио”, с рег.№ ****, който е
предприел маневра за престрояване без да се съобрази с местоположението на
изпреварващия го в същия момент л. а. „БМВ 535 И ГТ” с рег.№ ****. От
заключението на вещото се установява още, че от приетия механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания щетите по л. а. „БМВ 535 И ГТ” с рег.№ **** се намират в пряка
причинно - следствена връзка с настъпилото на 23.07.2021 г. произшествие в гр.
Разград, л.а. „Фиат Палио” има охлузване от лявата страна, а л.а. „БМВ 535 И ГТ” -
4
охлузване и удар от дясната страна. Към датата на застрахователното събитие -
23.07.2021 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 9 години, 8 месеца и 27 дни
от датата на първоначална регистрация - 26.10.2011 г. Вещото лице е дало заключение,
че стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на
събитието възлиза на 2568,91 лв., като е посочило, че всички описани и калкулирани
операции, в приложената калкулация на претенция е било необходимо да бъдат
извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС. По делото
няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на
превозните средства, в момента и преди настъпването на удара. От техническа гледна
точка, водачът на л. а. „Фиат Палио“ е имал възможност да предотврати настъпването
на процесното ПТП ако е изчакал преминаването на л. а. „БМВ 535“ и след това е
извършил своята маневра за престояване вдясно. Водачът на л. а. „БМВ 535“ не е има
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП тъй като, л. а. „Фиат
Палио“ е навлязъл внезапно в неговата лента за движение. Водачът на л. а. „БМВ 535“
не е променял траекторията си на движение и не е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на л.а. „БМВ 535 И ГТ” с
рег.№ ****, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и
труд от доверени сервизи, различни от официалния за марката сервиз, към датата на
ПТП е 2435,23 лв.
От документите по образуваната щета се констатира и че възстановяването на
нанесените увреждания по л.а. „БМВ 535 И ГТ” с рег.№ ****, е възложено от ищеца
на „Ауто стев“ ООД, за което ищецът е заплатил по банков път на същото сумата от
1850,23 лв. на 03.09.2021 г.
С изходящо от ищеца писмено доказателство – регресна покана се установява,
че последният е поканил ответното дружество да възстанови доброволно на ищеца
изплатеното обезщетение, както и сумата от 15 лв. ликвидационни разноски.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
настъпилите вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, който при управление на автомобила
виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП (При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея), т. е. налице е деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили имуществени вреди по
застрахования от ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“ л.а. „БМВ
535 И ГТ” с рег.№ ****.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
реализиран друг механизъм на ПТП с участието на трето лице – трактор. По делото не
са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на същото, поради което въззивният
съд приема, че порцесното ПТП е реализирано по посочения в исковата молба
механизъм, установен и от изслушаното заключение по приетата САТЕ.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към
момента на настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди.
Застрахователната сума при частична увреда не може да надвишава възстановителната
стойност на застрахованото имущество - стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на
обезценка. Когато застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователното събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в сервиз ремонт за тяхното поправяне,
5
застрахователят не може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение в
размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по
смисъла на чл. 405 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка ГО, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка ГО - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Отговорността на последния, както по отношение
на пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е
деликтна и е в размер на виновно причинената вреда. Застрахователят може да иска
плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането на застрахованото
имущество лице само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования.
В настоящия казус с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на увредения до размера на платената сума – 1865,23 лв., заедно с
включените ликвидационни разноски от 15 лв.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв
размер е възникнало регресното вземане. При съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната
стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователната сума.
Съдът приема за действителна пазарна стойност на увреденото МПС така
определеният от САТЕ размер, доколкото вещото лице е работило по описа на щетите,
изготвен от застрахователя. В случая, ищецът претендира по-малка сума, поради което
с оглед диспозитивното начало, застрахователното обезщетение следва да се определи
до тази сума предвид разпоредбата на чл. 411 КЗ.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани
в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този
смисъл Решение № 60154 от 20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО).
Настоящата съдебна инстанция намира, че процесното ПТП е реализирано по
вина на застрахования при ответника водач. По делото не са ангажирани доказателства
от страна на въззиваемото дружество в подкрепа на възражението за съпричиняване,
поради управление на автомобила с несъобразена, евентуално с превишена скорост.
Следва да се посочи, че приетата САТЕ е посочила, че не са налице данни, на база на
които да се определи скоростта на движение на превозните средства, в момента и
преди настъпването на удара. Наред с това, както се прие по-горе, възоснова на
заключението на вещото лице, водачът на л.а. „Фиат Палио“ е нарушил разпоредбата
на чл. 25, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
6
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение, като доколкото не са ангажирани доказателства за друг
механизъм на ПТП, съдът намира релевираното възражение за съпричиняване за
неоснователно.
Следователно, общият размер на дължимото регресно вземане възлиза на
1865,23 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски, доколкото определената от
САТЕ действителна пазарна стойност на увреденото МПС надхвърля претендираната
от ищеца. По делото не се твърди, а и не се доказа извършено от ответното дружество
плащане по регресната претенция, то искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да
бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.02.2022 г. до окончателното й заплащане.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и
вместо това да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени
в цялост.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя-ищец се дължат на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция в общ размер на 326,61 лв. - държавна
такса, депозит за съдебна експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП. Дължимите разноски за настоящата инстанция в полза на въззиваемия са в
размер общо на 137,30 лева – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, доколкото правният спор е типичен за ищеца и не се отличава с
правна и фактическа сложност. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност
на претендираното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 10356 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 10045/2022 г.
по описа на СРС, 68 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, гр. София, ж.к. „Дианабад“,
бул. **** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. София, бул. **** на основание чл. 411
КЗ сумата от 1865,23 лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно
обезщетение по риск „Автогрижа“ по щета № ********* за имуществените вреди на л.
а. „БМВ 535 И ГТ“, с рег. № ****, причинени при реализирането на 23.07.2021 г. в гр.
Разград ПТП, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
7
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 137,30лв., представляваща
разноски за въззивното производство, както и сумата в размер на 326,61 лв.,
представляваща разноски за първата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8